Решение по дело №62/2024 на Административен съд - Силистра

С Решение №685/22.12.2023г., постановено по адм.дело №1451/23г., Силистренският районен съд е отменил Заповед №РД 04-285/26.07.2023г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) гр.Силистра, издадена на основание чл.34 ал.8, вр. с ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), с която е наредено да се изземе от „ИНТЕР ЛЕС - 11“ООД гр.Силистра, неправомерно ползван имот с идентификатор:00 240.26.271, в землището на с.Алеково, включен в Държавния поземлен фонд (ДПФ), от който обработваеми са 3.000 декара.

Срещу съдебния акт е постъпила касационна жалба по реда на чл.208 и сл. АПК от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра,с която се моли за отмяна на обжалваното решение и след решаване на спора по същество от касационната инстанция,за потвърждаване на процесната пред СРС заповед. В условията на алтернативност е заявено искане, след касиране на съдебния акт, делото да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав. Административният орган, представляван от Г.К.- гл.специалист в дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“,с юридическа правоспособност (л.30-л.31), в Писмена защита (л.32-л.33) и в съдебно заседание, поддържа доводите от жалбата и настоява за уважаването ѝ. Оплакванията в същата могат да бъдат групирани в две направления: от една страна се твърди, че съдът бил допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, във фазата на оценка на доказателствата, което било опорочило крайния му решаващ извод. От друга страна, се счита, че непра-вилно бил приложен материалният закон по отношение на установените по делото факти, които априори изключвали възможността друг субект, различен от ответното дружество, да ползва неправомерно държавния земеделски имот. Освен това се поддържа, че адресатът на отменената заповед бил заявил за подпомагане по схемите за директно плащане на площ, имота от ДПФ, за което обаче, не били представени доказателства, защото такива се съхраня-вали в ДФЗ, а не при касатора. Поради изложеното се настоява да бъде отменено решението на СРС и потвърдена заповедта по чл.34 ал.8,вр.с ал.1 ЗСПЗЗ.Алтернативно - след отмяна на съдебния акт,делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответникът по касация-“ИНТЕР ЛЕС-11“ООД гр.Силистра,ул********************(променено седалище и адрес на управление, като в жалбата до СРС,адресът на управление е посочен в **************************; но ЕИК е неизменен: ********, което дава възможност за безпогрешната му идентификация), в Писмен отговор (л.12) оспорва жалбата, излагайки аргументи в подкрепа на решаващите изводи на съда. Моли за отхвърляне на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Силистра, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита,че оспореното съдебно решение е съответно на установените факти по делото и закона, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

Производството е по чл.34 ал.8,във връзка с ал.2 ЗСПЗЗ и във връзка с чл.208 и следващите от АПК. Силистренският административен съд, след обсъждане на доводите на касатора, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационните основания, заявени с жалбата и попадащи в хипотезите на чл.209 т.3 АПК, се свеждат до твърдения за необоснованост, за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът бил преценил неправилно доказателствената съвкупност в процеса, което предопределило неверния му краен решаващ извод за недоказаност на базовата предпоставка от чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ, свързана с неправомерно ползване на земи от ДПФ от ответното по касация дружество. В контекста на релевираната необоснованост на съдебния акт се твърди, че фактическите изводи относно централния спорен въпрос - ползван ли е държавния имот с идентификатор: 00240.26.271, без правно основание от „ИНТЕР ЛЕС-11“ООД, били формирани в нарушение на формалната логика и опитните правила. Проверката на обжалвания съдебен акт следва да се извърши на терена на изложените касационни оплаквания и в параметрите от чл.218 ал.2 от АПК.

Оспореното съдебно решение е валидно постановено, от надлежен съдебен състав (арг.чл.164 АПК и §19 ал.1 ПЗР ЗИД АПК,обн.ДВ,бр.39/11г.,изм.ДВ,бр.58/17г.),в рамките на допустим процес и в съгласие с материалния закон. Това е така, защото: Силистренският районен съд вярно е установил правнозначимите факти по делото и съответно на тях е приложил закона, касационната проверка за което,съгласно чл.220 АПК, следва да бъде извършена въз основа на фактическите му установявания.

Предмет на оспорване пред районния съд е Заповед №РД 04-285/26. 07.2023г. на Директора на ОДЗ Силистра,с която на основание чл.34 ал.8, във връзка с ал.1 ЗСПЗЗ и във връзка с Констативен протокол №1/23.05.23г. на комисия, определена със Заповед №РД 07-19/10.05.23г. за проверка на състоянието и ползването на земите от ДПФ в съставните общини на област гр.Силистра,вкл. община гр.А., е наредено да се изземе имот от ДПФ, находящ се в землището на с.Алеково, с идентификатор:00240.26.271, от който обработваемата площ е 3.000 дка, ползван без правно основание от „ИНТЕР ЛЕС-11“ ООД. По т.2 от заповедта, му е предоставена възможност, в тридневен срок от получаването ѝ, да заплати определена на основание чл.34 ал.6 ЗСПЗЗ и по реда на §2е ДР ЗСПЗЗ, сума от 504.00 лева по сметка на МЗХГ, за да бъде спряно изпълнението на акта.

С процесното пред настоящия състав решение, СРС обосновано е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, по аргумент от чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ; при спазване на изискуемата форма съгласно чл.59 ал.2 АПК и липса на съществени нарушения на административно производствените правила,които да са довели до накърняване правото на защита на ответното дружество. По отношение на горните критерии (чл.146 т.1-т.3 АПК) са изложени задълбочени и правилни мотиви, които е ненужно да бъдат преповтаряни и, при условията на чл.221 ал.1 изр.2 АПК, настоящият състав препраща към тях.

Съсредоточието на спора в настоящия процес е за приложението на закона и обосноваността на извода на СРС за недоказаност на неправомерното ползване на имота от ДПФ от ответното ООД. Позовавайки се на чл.170 ал.1 АПК, съдът е разпределил доказателствената тежест, вследствие на което е формирал верен извод за недоказаност на фактическите основания, посочени в процесната пред него заповед от административния орган. Приел е, че единственото обстоятелство, на базата на което е изведен извод от касатора за ползване на имота от ДПФ именно от адресата на заповедта, обосновал и решението му по чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ, е това, че „ИНТЕР ЛЕС-11“ ООД обработвало съседни земеделски имоти, които били засети със същата едногодишна култура (в случая пшеница). Счел е същото за недостатъчно за да бъдат разпоредени оспорените последици с административния акт. Обсъдил е като допустимо подобно упражняване на власт, дори и при липса на преки доказателства за главния съставомерен факт от приложената правна норма, но при наличието на достатъчно косвени такива, изключващи всякаква възможност за друг релевантен извод (т.е. водещи до единствен възможен извод относно субекта на неправомерното ползване на земите от ДПФ), каквото пълно доказване в случая касаторът не е провел пред СРС. Съответно на закона съдът е обсъдил правното значение и доказателствената стойност на Констативен протокол №1/ 23.05.23г.,съставен от назначена комисия за извършване на проверка по чл.47 ал.8 ППЗСПЗЗ, на който официален документ (чл.179 ал.1 ГПК) е базирана изцяло оспорената заповед. Сам по себе си същият не е годен доказателствен източник за това кой правен субект ползва имота от ДПФ,защото не съдържа описание на начина, по който комисията е направила процесната констатация. Официалният документ, издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му, по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия,съгласно регламентацията от чл.179 ал.1 ГПК, но не и за начина и използваните методи за формиране на изводи от процесния вид от същото длъжностно лице. Ето защо, както правилно е приел съдът, ключовият в процеса пред него Констативен протокол, е годно доказателство единствено за факта, че държавният земеделски имот е бил обработен към момента на проверката по чл.47ал.8 ППЗСПЗЗ (засяването му с едногодишни полски култури и храсти), но не и за лицето, което е извършило тези обработки. Въведеното едва с писмените бележки по съществото на делото пред районния съд, твърдение, че „ИНТЕР ЛЕС-11“ООД е заявявало за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ, процесния имот от ДПФ в с.Алеково,е останало голословно (освен несвоевременно заявено),поради липсата на каквото и да е ангажирано доказателство в негова подкрепа. Установените от съда факти, не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение, е изградено на базата на допустими доказателства, обратно на твърденията в касационната жалба. Ето защо, оплакването за постановяване на съдебния акт в противоречие със закона, е лишено от основание и следва да бъде отхвърлено.

В съгласие с предписанието от чл.168 ал.1 АПК, Силистренският районен съд е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания от чл.146 АПК, като е установил, че същият е съответен на материалния закон и на неговата цел, излагайки задълбочени мотиви по главния конфликтен момент в процеса - обработвало ли е ответното по касация дружество въпросния имот от ДПФ. Дал му е отрицателен отговор след обсъждане на доказателствата по делото. В резултат на правилно осъществената оценъчна дейност, съдът е извел верния извод, че еднаквата обработка на почвата на процесния държавен имот и съседните земеделски имоти, ползвани от „ИНТЕР ЛЕС-11“ ООД, не е достатъчна да обоснове разпоредените правни последици. В обобщение, настоящият състав намира, че решаващите изводи на СРС са изведени съгласно базовите принципи от АПК и при спазване на основното начало в гражданския процес от чл.12 ГПК. Като израз на формираното вътрешно убеждение на съда, съобразно формалната логика и обичайните правила, след анализ на доказателствената съвкупност по делото и само на нейната база, фактическите му изводи не се отклоняват от изискването за истинност. В този ракурс разгледан доводът от касационната жалба за необоснованост на съдебния акт, е неоснователен и следва да бъда отхвърлен.

При горните фактически установявания СРС е приел, че в особената хипотеза на чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ, не са установени в кумулативност необходимите материални предпоставки за нейното приложение, а именно: 1.Земеделският имот, предмет на административното разпореждане с оспорената заповед, е включен в ДПФ; 2.Същият се ползва от други лица, но при тяхната неустановеност и 3.Това ползване се извършва без правно основание. А щом не е установен субектът (авторът) на неправомерното ползване на държавния земеделски имот, при отсъствие на елемент на правопораждащия фактически състав по чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ, с който правната норма свързва издаването на заповед за изземване на посоченото основание, то процесният пред СРС административен акт, е несъответен на закона и неговата цел. Разноски, пред настоящата инстанция, не са поискани и не следва да бъдат присъждани.Обобщавайки изложеното,настоящият състав приема,че обжалваното решение на РС гр.Силистра не е засегнато от порок, представляващ касационно основание по смисъла на чл.209 т.3 АПК, воден от което на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №685/22.12.2023г.,постановено по адм. дело №1451/2023г. по описа на Силистренския районен съд.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: