РЕШЕНИЕ
Номер 123830.09.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
Секретар:Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско
дело № 20202100502065 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба вх. № 27744/17.07.2020 г, подадена от Н. Н. М. , ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител адв. Пушева против Решение № 1741 от 30.06.2020 г. по гр.д.
№1844/2020 г. по описа на БРС, с което съдът е наложил мерки за защита на В. Б. М. , ЕГН
********** от осъществено спрямо нея домашно насилие на 08.03.2020г., 12.03.2020г. и
01.04.2020г. от страна на Н. Н. М. , като на основание чл. 5, ал. 1 т. 1 от ЗЗДН е задължил
ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. Б. и е
осъдил Н. Н. М. да заплати по сметка на БРС глоба в размер на 200 лева и държавна такса в
размер на 25 лева. С решението Н. Д. е осъден да заплати на В. Б. М. разноски по делото в
размер на 480 лева.
С въззивната жалба обжалваното първоинстанционно решение се оспорва като
незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, а също така и като необосновано и поради липса на мотиви. Въззивната
страна счита, че от събраните по делото доказателства не се установява да е осъществено
домашно насилие спрямо молителката М. на посочените в молбата три дати. Оспорва се
извършената от първоинстанционния съд дейност по обсъждане и оценка на събраните
гласни доказателства, и в частност показанията на св. Г., които въззивникът намира за явно
противоречиви и неверни. Намира, че неправилно районния съд е отказал да кредитира
показанията на св. М., само поради обстоятелството, че същият е брат на ответника. Намира,
че събраните гласни доказателства опровергавали доказателствената сила на декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, уредена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. Сочи, че поводът за
осъществяваните между страните срещи, бил желанието на ответника да вижда малолетното
1
си дете, за което молителката създавала пречки. Решението се оспорва и в частта, в която
съдът изцяло е възложил в тежест на ответника разноските за първоинстанционното
производство, като посочва, че при разрешаването на този въпрос, съдът не се е съобразил с
обстоятелството, че голяма част от поисканите мерки за защита били оставени без уважение.
Моли за отмяна на решението и за постановяване на ново такова по същество,
с което молбата за определяне на мерки за защита от домашно насилие да бъде отхвърлена
изцяло. Правят се доказателствени искания за допускане на гласни доказателства, чрез
разпит на двама свидетели.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата В. М., чрез процесуалния й
представител адв. Петя Колева, която в срока по чл. 263 от ГПК е подала писмен отговор, с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорва се твърдението на
въззивника, че търсил контакт с молителката именно с цел постигане на уговорки за
личните му контакти с детето. За разрешаването на този въпрос имало предвиден в закона
ред, поради което не може с това да бъде оправдано осъщественото от него поведение,
изразяващо се в преследване на молителката, изчакването й часове наред пред салона, в
който същата работи, изпращането на съобщения. В тази връзка посочва, че трима от
свидетелите са дали еднопосочни показания за това, че след фактическата раздяла на
страните, ответникът често стои пред салона на В.. Позовава се и на представените пред
първата инстанция разпечатки от разменена между страните електронна кореспонденция. По
отношение на разноските, намира, че правилно районния съд ги е възложил изцяло в тежест
на ответника, изхождайки от характера на производството по ЗЗДН като такова по спорна
съдебна администрация, в която съдът има и служебни правомощия да определи защитните
мерки, и без да се съобразява с тези, посочени в искането на страната.
По делото е постъпила насрещна въззивна жалба вх. № 29260/28.07.2020 г.,
подадена от въззиваемата В. М., в срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК като със същата
първоинстанционното решение се оспорва в частта, в която съдът е отхвърлил молбата на В.
Б. М. , ЕГН ********** за определяне мерки за защита срещу домашно насилие чрез
налагане забрана на Н. Н. М. да приближава на по-малко от 50 метра жилището на адрес гр.
*** , местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката.
В подадената насрещна въззивна жалба се сочи, че районния съд необосновано
бил приел, че целта на търсения от ответника контакт с молителката на процесните дати
била уреждане на среща с детето им –З.. Счита, че по делото било доказано, че ответникът
преследвал и дебнел М., което налагало да бъдат определени и мерките по чл. 5, ал. 1 т. 3 от
ЗЗДН и на същия да бъде забранено да доближава на по – малко от 50 метра жилището на
посочения адрес, местоработата и местата за социални контакти на молителката. С
насрещната жалба също се прави искане за допускане до разпит на един свидетел за
установяване на посочените обстоятелства.
Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на ответника Н. М., който с
подадения писмен отговор я оспорва като неоснователна. Прави искане
първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде оставено в сила като правилно и
обосновано. Прави искане за присъждане на разноски.
2
С определение № 2283/20.08.2020г. по в.гр.д. № 2065/2020 г. на БОС исканията на
страните за допускане на доказателства са оставени без уважение по изложени в него
съображения.
В съдебно заседание въззивникът Н. М. се явява лично и заедно с процесуалния си
представител адв. Пушева, която по същество поддържа тезата си, че по делото липсват
доказателства за осъществено от доверителя й вербално или невербално насилие спрямо
молителката на посочените три дати. Заявява, че по образуваното пред БРС брачно дело е
постановено решение, с което понастоящем са определени привременни мерки относно
режима на лични отношения между бащата и детето. Претендира разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата В. М. също се явява лично и с упълномощената от нея адв. Колева,
която оспорва въззивната жалба и поддържа насрещната въззивна жалба. Потвърждава, че с
решение на БРС са определени привременни мерки за провеждане на срещи между
ответника и детето, но поддържа, че осъщественото от същия насилие не е по повод личните
отношения с детето. Също претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за
установено от фактическа страна следното:
Районен съд Бургас е сезиран с молба за издаване на съдебна заповед за незабавна
защита от В. М.. Посочено е, че молителката и ответникът живеят на семейни начала от
2013 година, от което съжителство имат едно дете – З. Н. М. Твърди се, че от 2019 година
между страните започнали конфликти, в резултат на които отношенията им се влошили.
Считано от 06.01.2020 г. страните са във фактическа раздяла, като на посочената дата
ответникът М. напуснал жилището, в което страните живеели съвместно. Молителката
посочва, че след тази дата е подложена на непрестанен психически тормоз, като ответникът
често я следял, ежедневно й звънял по телефона искайки да говори с детето, изпращал й
съобщения с молби отново да заживеят заедно. Описва конкретни случки от датите
08.03.2020 г., 12.03.2020 г. и 01.04.2020 г., в хода на които ответникът е осъществил спрямо
молителката насилие, поради които иска съдът да постанови мерки за защита по чл. 5, ал. 1
т. 1 и т. 3 от ЗЗДН. Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН със същите
твърдения, като тези по молбата, а именно, че на датата 08.03.2020 г. докато молителката е
управлявала лекия си автомобил е забелязала, че ответникът я следи, поради което отбила на
паркинга пред магазин „Хоуммакс“. След като спряла автомобила, до нея паркирал и
ответника , който започнал да я обижда, да й казва, че съжалявал, че е направил това дете и
че за всичко била виновна тя. На следващата дата, посочена в молбата дата - 12.03.2020 г.,
ответникът изчаквал молителката пред работното й място, като отново започнал да я обижда
и да крещи, да се държи агресивно, а след като тя влязла в своята кола и се заключила той
започнал да удря по страничното стъкло на колата и по вратата, докато тя успяла да потегли
и да се отдалечи. Описана е и третата случка от 01.04.2020 г., когато след първоначалния
опит на ответника да се срещне с В. пред работното й място, откъдето тя потеглила с
3
автомобила си, малко по – късно същия я е причакал пред дома й, където пред входната
врата започнал да й крещи, че ще я съди.
С определение от 02.04.2020г., БРС е уважил искането на молителката и е издал
заповед за незабавна защита, насрочил е делото в открито съдебно заседание и е указал на
страните задължението им да представят доказателства.
Ответникът е подал възражение, в което оспорва изложените в молбата
обстоятелства да е упражнявал домашно насилие спрямо молителката, като прави подробно
описание на нейния характер и на различни конфликтни ситуации, потвърждаващи
твърденията за неразбирателство между страните и техните влошени отношения. Заявява, че
поводът за срещите, проведени на 08.03.2020 г. и 01.04.2020 г. е желанието му да види
детето си, тъй като В. не му позволявала и че именно по повод нейна закана, отправена пред
дома й на 01.04.2020г., че никога няма да си види детето, той й бил заявил, че ще подаде иск
пред съда.
Страните не спорят, че са били във фактическо съжителство, от което имат едно
дете – З. Ни. М., родено на **.**.**** г., като последното обстоятелство се установява и от
представеното удостоверение за раждане. Не е спорно и обстоятелството, че същите са във
фактическа раздяла считано от месец януари, 2020 г., макар и всяка от тях да излага своите
виждания относно конкретния повод, поради който ответникът е напуснал общото им
жилище.
Не е спорно и обстоятелството, че на 08.03.2020 г. същите са се видели на
паркинга пред магазин „Хоуммакс“ като по време на тази среща са общували вербално.
Доколкото на тази среща не са присъствали други свидетели /за което твърденията на
страните не си противоречат/, правилно районният съд е зачел доказателствената стойност
на подадената от молителката декларация, останала неопровергана от страна на ответника.
Това се отнася и до описаната конфликтна ситуация от 12.03.2020 г., която
молителката подробно описва в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Не е спорно и обстоятелството, че на 01.04.2020 г. ответникът е отишъл пред
салона за красота, където работи В., придружаван от своя брат – свидетелят Д. М., където
изчакал молителката да свърши работа и след излизането й от салона се насочил към нея, за
да разговарят. За установяване на случилото се на посочената дата пред районния съд са
разпитани двама свидетели, придобили преки впечатления относно развилите се действия.
Св. Г. – М. описва, че е видяла ответника, застанал пред автомобила, в който се е намирала
В., с вдигнати ръци и е чула крясъци „няма да се махна“, „излизай да се разберем, чуваш ли
какво ти казвам“.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че показанията на тази свидетелката
се намирали в противоречие с изнесените в декларацията факти, с което доказателствената
стойност на същата се считала за опровергано, което съдът не споделя. Свидетелката
последователно, ясно и с подробности посочва какво е възприела на процесната дата, като
показанията й съдържат детайлни данни относно цвета и големината на двата автомобила, в
които са се качили поотделно страните, техните номера, тяхното местоположение, думите,
изречени от ответника. С оглед на което, съдът намира, че показанията на този свидетел
4
следва да бъдат кредитирани.
В тази връзка е разпитан и свидетелят М., чиито показания, районният съд е
отказал да кредитира, поради преценката за разколебаване на тяхната достоверност и
евентуалната им заинтересованост, с оглед близката роднинска връзка между ответника и
свидетеля, а и с оглед обстоятелството, че същият е бил предварително помолен от брат си
да го придружи по съвет от адвоката му.
Първоинстанционният съд правилно е анализирал събраните гласни доказателства
и в резултат на това е достигнал до обоснования извод, че и на третата дата 01.04.2020 г. Н.
М. е осъществил емоционално насилие, проява на каквото само по себе си е обстоятелството
на изчакването на молителката продължително време пред работното й място, последването
й до нейния дом, натрапването на нежелана и избягвана от нея комуникация. Като всички
тези прояви на поведението на ответника са достатъчно, за да формират у молителката
чувство на неудобство, притеснение и стрес. Съдът не отрича правото на ответника да се
среща с детето си и правото му да предприема активни действия в тази връзка, но
упражняването на тези права не следва да нарушава общоприетите норми за осъществяване
на вербална комуникация с трети лица, и по правило следва да се осъществява по
законоустановения ред.
С оглед изложената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното: Претенцията е с правно основание чл. 4, ал. 1, във връзка с чл 8, т. 1 и чл. 18, ал. 1
от ЗЗДН. Молителката е живяла във фактическо съжителство с ответника Н. М., от което
съжителство е родено тяхното общо дете – З. М. Отношенията между страните постепенно
са се влошили като считано от 06.01.2020 г. същите са във фактическа раздяла. Предвид
посоченото молителката е от лицата, предвидени в чл. 3 от ЗЗДН, което може да търси
защита от домашно насилие.
Следва да се има предвид, че ЗЗДН регламентира отношения във връзка с домашно
насилие между лица в близка или родствена връзка, като често за тези отношения няма
преки доказателства. Целейки осигуряване на адекватна защита, законодателят в чл. 13,
ал.3 от ЗЗДН е предвидил декларацията по чл. 9, ал. 3 като доказателствено средство в
процеса по молбата за защита срещу домашното насилие. Декларацията се подава към
молбата за защита и е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на
пострадалото лице, когато няма други събрани доказателства. С оглед специфичния
характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен ред за
молителя като представи цитираната декларация, на която е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други доказателства да бъде издадена заповед за защита
само въз основа на нея, доколкото съдържа ясно, точно и конкретно описание - като
посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е
извършено действието на насилието по смисъла на чл. 2 от закона. При направено
оспорване в доказателствена тежест на ответника е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване
относно нейната доказателствена сила.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на делото ответникът не е ангажирал
5
доказателства, които да опровергаят или да разколебаят изложеното от молителката в
декларацията за осъществено спрямо нея домашно насилие чрез акт на емоционално
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. По делото са събрани и допълнително доказателства в
подкрепа на нейните твърдения, поради което правилно районният съд е приел, че е
извършено домашно насилие спрямо В. М. и на трите процесни дати. Изводът на въззивната
инстанция съвпада с този на първа инстанция, поради което решението следва да бъде
потвърдено.
Относно насрещната въззивна жалба съдът намира за правилни и законосъобразни
наложените в полза на молителката мерки за защита от ответника, като не намира основание
за определяне и на допълнителни такива. В насрещната въззивна жалба и пред първа
инстанция жалбоподателката сочи, че описаните три случая не са инцидентни, а
представляват поредица от продължителни действия, които по характер и интензитет
обуславяли налагането и на мерки по чл. 5, ал. 1 т. 3 от ЗЗДН. Съдът намира, че тези
обстоятелства, касаещи поведението на ответника извън посочените три инцидента не са
част от предмета на настоящото производство. От данните по делото се установява, че в
известна степен тези влошени отношения са по повод раздялата на страните и предстоящото
в тази връзка разрешаване на въпросите относно упражняването на родителските права на
детето с окончателен съдебен акт, които не биха могли да бъдат обсъждани и взети предвид
в настоящото производство, образувано по повод заявените конкретни прояви на домашно
насилие.
Ето защо съдът счита, че определените от първа инстанция мерки, в срока за който
са определени следва да дадат резултат като действат предупредително и възпиращо с цел
избягване на бъдещи конфликти, още повече, че висящият процес по чл. 127 от СК следва да
реши наличните между тях спорове относно родителските права и режима на лични
отношения между бащата и детето.
Предвид всичко изложено, съдът намира възраженията на страните в жалбите им
за неоснователни, а решението на първата инстанция за законосъобразно и правилно, поради
което счита, че следва да го потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото и отхвърляне и на въззивната и насрещната въззивна
жалба, съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото
производството, а да останат такива, каквито страните са ги направили, с изключение на
дължимата за производството по делото държавна такса, която следва да се възложи в
тежест на въззивника. Съдът намира, че обжалваното решение не следва да бъде отменено и
в частта за разноски, каквото искане е отправил въззивника, тъй като в случая не се касае за
обективно съединени искове, част от които са оставени без уважение. С молбата по чл. 4, ал.
1 от ЗЗДН се иска от съда да определи мерки за защита, но съдът не е обвързан от
посочените от молителя мерки, а определя по свой почин тези, които за конкретния случай
се явяват най- подходящи. Макар с решението си, съдът да е наложил само част от
поисканите от молителя мерки, молбата за защита е уважена и на молителя се дължат
разноски в пълен размер.
На основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН решението на Окръжен съд Бургас е
6
окончателно.
Воден от горното Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1471/30.06.2020 г. по гр.д. № 1844/2020г. по описа на
Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Н. Н. М. , ЕГН **********, с адрес: с. *** да заплати по сметка на
Окръжен съд Бургас държавна такса в размер на 12.50 лв. за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7