Р Е Ш Е Н И Е
№ 169 16.05.2018 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета
година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
Пенка Василева
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1107 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл.258 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на К.П.К. ***,
действащ чрез пълномощник - адвокат, против решение № 1189/08.11.2017 г., постановено
по гр.д.№ 5995/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора /СтЗРС/, с което
съдът е отхвърлил като неоснователна възлагателна претенция на въззивника по
чл.349, ал.2 от ГПК и е изнесъл допуснатия до делба недвижим имот на публична
продан.
Твърди се,
че решението е незаконосъобразно и неправилно, а пороците му се изразяват в
незаконосъобразното служебно конституиране от страна на съда на трето
лице-помагач на страната на съделителя П.А.С.; незаконосъобразно възобновяване
на производството по внесеното в архив на основание чл.57, ал.2 от ПАС поради
внасянето на разноските от страна на третото лице-помагач; недостатъчно изясняване
на обстоятелствата касаещи поделяемостта на делбения имот; недопускането на
свидетелски показания за относими към възлагателната претенция факти,
ограничило възможността на страната да докаже твърденията си; непълнота на
отразените в съдебния протокол обяснения на въззивника; препятстване на
възможността за постигане на спогодба поради участието на трето лице-помагач и
неговото процесуално поведение, както и неправилен доказателствен анализ на
относимите за установяване основателността на възлагателната претенция
доказателства.
Претендира се обявяването на обжалваното
решение за нищожно, отмяната му като недопустимо или като неправилно поради
нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила или необоснованост.
Евентуално
се претендира връщането на делото на СтЗРС за ново разглеждане от друг състав
за повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия –
съдебно-техническа експертиза и събирането на поисканите свидетелски показания.
В законоустановения срок въззиваемият и
неговият помагач не са подали отговори на въззивната жалба.
В откритото съдебно заседание въззивникът
К. - редовно призован, се явява лично и се представлява от пълномощник –
адвокат, чрез когото поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й.
Въззиваемият П.А.С. - редовно призован,
не се представлява в съдебното заседание от законния си представител -
настойник или от процесуален представител.
Третото лице – помагач на страната на
въззиваемия П.С. – Т.Г.А. – редовно призован, се явява лично и се представлява
от пълномощник - адвокат, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за
отхвърлянето й.
След
запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Производството е за делба и се намира
във фазата по извършването й.
За съвместно разглеждане е била приета от
първоинстанционния съд възлагателна претенция по чл.349, ал.2 от ГПК на съделителя
К.П.К. за възлагане на делбения имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от
1055 кв.м., находящ се в с. Пряпорец, общ. Стара Загора, съставляващ УПИ І-62,
в квартал 5 по действащия план за регулация, утвърден със Заповед №
741/16.06.1983 г., заедно със всички постройки и подобрения в имота: жилищна
сграда с площ 10,55 кв.м. и второстепенна сграда с площ от 60 кв.м., при
граници на поземления имот: от двете страни улици, УПИ ІІ- 63 и УПИ V-64.
С исковата молба, подадена от Т.Г.А.
против К.П.К. и П.А.С. е било поискано допускането на съдебна делба на
процесния недвижим имот между страните, а за съвместно разглеждане е бил приет
и иск на К.П.К. против Т.Г.А. и Ж.А.С. за обявяване на относителна
недействителност на договор за дарение от 30.08.2010 г., обективиран в н.а. № …,
т…., рег.№ …, дело № …г. на Нотариус П.И., с рег.№ 308 на НК и район на
действие при СтЗРС, по силата на който Ж.А.С., б.ж. на гр.Стара Загора е дарил
на Т.Г.А. ¼ идеална част от делбения недвижим имот.
В хода на процеса Ж.А.С. е починал, а
като негов правоприемник е бил конституиран единственият му наследник по закон
– П.А.С..
С реш.№ 96/27.01.2017 г., влязло в сила,
първоинстанционният съд е прогласил относителната недействителност на договора
за дарение, отхвърлил е предявения от Т.Г.А. иск за делба на процесния имот и е
допуснал извършването на съдебна делба на имота между съделителите К.П.К. и П.А.С.,
при квоти от по ½ идеална част за всеки един от двамата.
В проведеното след влизане в сила на
решението по допускането на делбата първо открито съдебно заседание Т.Г.А. се е
явил и е поискал да участва във втората фаза на процеса, т.к. има интерес
имотът да се падне в дял на наследника на праводателя му, но не е бил допуснат
от съда.
С нарочна молба от 18.04.2017 г. Т.Г.А.
е поискал да встъпи в процеса като трето лице-помагач на страната на съделителя
П.А.С., като с опр.№ 1168/28.04.2017 г. съдът го е конституирал като трето
лице-помагач на страната на П.А.С., последният в качеството му на правоприемник
на починалия Ж.А.С..
В проведеното на 29.05.2017 г. съдът е
внесъл делбеното дело в архив, поради невнасянето на определения депозит за
извършването на допусната от съда съдебно-техническа-оценителна експертиза,
вещото лице по която е следвало да даде заключение за пазарната стойност и
реалната поделяемост на допуснатия до делба имот.
С молба от 02.06.2017 г. Т.Г.А. е
представил доказателства за заплащането на определения от съда депозит и е поискал
продължаване на производството с оглед приключването на делбата.
С определение от 09.06.2017 г. съдът е
постановил изваждане на делото от архива и разглеждането му в открито съдебно
заседание за изслушване на заключението по допусната съдебна експертиза, което
е било сторено в проведено на 18.09.2017 г. съдебно заседание, в присъствието
на явилите се страни или техни представители, в това число и
пълномощникът-адвокат на К.К..
Заключението на вещото лице не е било
оспорено от никоя от страните и е било прието от съда.
С обжалваното решение по извършването на
делбата съдът е отхвърлил възлагателната претенция на въззивника К. и е изнесъл
имота на публична продан.
Въззивният съд намира, че въз основа
на събраните от СтЗРС доказателства фактическата обстановка правилно е била
установена от първоинстанционния съд, поради което на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част.
От заключението на изслушаната
експертиза е установено, че допуснатият до делба имот е реално неподеляем
съобразно квотите на съделителите, а пазарната му стойност е 18 960 лв.
Досежно възлагателната претенция, от
събраните по делото доказателства се установява, че имотът е бил собственост на наследодателя П.К.С.,
починал на 11.05.1976 г., който след смъртта си е оставил за свои законни
наследници преживяла съпруга Р.В.С., починала на 04.01.1977 г., К.П.К. – син и
И.П.С.– дъщеря.
И.С. е починала на 23.08.1997 г., като за свои законни наследници
оставя преживял съпруг – А.И.С., починал на 11.04.2003 г., и двамата си сина – П.А.С.
и Ж.А.С..
От обясненията на К.К., дадени по реда чл. 176 от ГПК, се установява,
че заедно със съпругата си не притежават друг жилищен имот, освен 1/ 4 ид.ч. от
недвижим имот.
От приетата от съда справка за лице на Служба по вписванията –Стара
Загора за вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидата на К.П.К. за
периода 01.01.1992 г. – 08.09.2017 г. се установява, че на 01.10.2009 г. К.П.К.
и Р.Б.К.са се разпоредили чрез продажба с ¼ идеална част от недвижим
имот – апартамент в гр.Стара Загора в полза на Р.К.М., а на 18.11.2009 г. са се
разпоредили чрез дарение с 1/3 от ¾ идеални части от същия имот в полза
на Б.К.Т..
Видно от писмо изх.№ 10-11-10358/26.09.2017 г., К.П.К. е бил жител ***
до
От приетите като доказателства приходни квитанции се установява, че
местните данъци и такси за делбения имот през годините от
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е редовна, т.к.
отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения и е допустима,
т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес от въззивно
обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в
закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на
обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира същото за валидно и допустимо,
а по същество за правилно, по следните съображения:
Въззивният съд изцяло споделя правните
изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на обжалваното решение в тази им част.
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2, изр. І
- во от ГПК предвижда, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете
на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
В случая съсобствеността между съделителите
почива на наследяване, поради което и приключването на делбата чрез възлагане
по посочения ред се явява допустимо.
Самият делбен имот има характеристиката
на жилище, доколкото представлява дворно място, с изградена в него жилищна
сграда и второстепенна постройка, и е реално неподеляем съобразно квотите на
съделителите.
Смисълът
на правната норма на чл.329, ал.2 от ГПК се състои в задоволяване на жилищна
нужда на съделителя, претендиращ възлагането на имота, като тази жилищна нужда
се доказва посредством факта на фактическо обитаване на делбеното жилище към
момента на откриване на наследството, съчетано с липсата на друго притежавано
от този съделител жилище.
Поради това, за да е основателна
възлагателната претенция следва при откриване на наследството поискалият
възлагането съделител да е живял в наследствения имот и да няма друго жилище,
като негова е доказателствената тежест да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на тези обстоятелства.
Подобно доказване не е извършено от страна
на К.К. посредством ангажираните от него доказателства, т.к. обстоятелството,
че е плащал данъците за имота през всички години от откриването на наследството
на наследодателя му П.К.С. до 2017 година не установява факта, че към момента
на откриване на наследството е живял в допуснатия до делба недвижим имот.
Други доказателства от негова страна в
тази насока не са били ангажирани, а твърдението, че към датата на смъртта на наследодателя
си въззивникът е живял в процесния имот в значителна степен се опровергава от
представените от Община Стара Загора сведения, че за периода от
Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на възлагателната
претенция на въззивника К., а предвид невъзможността за извършване на делбата
чрез възлагане или чрез теглене на жребий или разпределяне, поради реалната
неподеляемост на допуснатия до делба имот, то делбата на същия следва да бъде
извършена по реда на чл.348 от ГПК чрез изнасянето му на публична продан.
По оплакванията във въззивната
жалба:
Всички оплаквания във въззивната жалба
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение са неоснователни.
На първо място не е налице допуснато от
съда съществено процесуално нарушение при конституирането във втората фаза на
делбата на Т.Г.А. като трето лице – помагач на П.А.С., в качеството му на
правоприемник на покойния си брат и наследодател Ж.А.С..
Процесуалният закон в чл.218 от ГПК
урежда възможността за встъпване на трето лице в делото до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има
интерес решението да бъде постановено в нейна полза.
Редовността на процесуалното действие
по встъпване като трето лице – помагач, за разлика от хипотезата на привличане
на трето лице-помагач, не изисква изразена воля в тази насока от някоя от
страните по делото.
Нужно е самото трето лице да заяви
такава воля в предвидения преклузивен срок, и наличие за това лице на правен
интерес от участие в образуваното дело.
В случая Т.Г.А. е изразил такава воля,
преди приключване на съдебното дирене пред първата инстанция във втората фаза
на делбата, а за него е налице интерес от участие в процеса като помагач на П.А.С.,
в качеството му на правоприемник на Ж.А.С., т.к. именно последният се явява
праводател на Т.Г.А. на идеална част от правото на собственост върху делбения
имот, и той има интерес по реда на чл.76 от ЗН имотът да се падне в дял на
праводателя му, респ. неговият правоприемник.
Не е налице извършено съществено процесуално
нарушение при допускането от съда именно третото лице-помагач да заплати
разноските за назначената експертиза, т.к. участващото в процеса трето
лице-помагач има правото да извършва
всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи
разпореждане с предмета на спора.
В случая плащането на разноски за
събиране на доказателства не съставлява действие на разпореждане с предмета на
спора, а в интерес на всички участващи в делбеното производство страни е
делбата да бъде извършена, като от особено значение е това за стабилизиране на
правата именно на третото лице-помагач.
Възражението за недопустимост на
решението, основана на твърденията за неизяснена площ на делбения имот не
подлежи на детайлно обсъждане в настоящото производство, предвид наличието на
влязло в сила решение по допускане на делбата, с което са определени
характеристиките на допуснатия до делба имот, и невъзможността за пререшаване
на този въпрос.
Относно възражението, касаещо
неподеляемостта на имота, следва да се има предвид на първо място, че
заключението на вещото лице не е било оспорено пред първоинстанционния съд, а на
следващо – че с въззивната жалба не е поискано и обосновано допускането на
повторна експертиза, която да изследва този въпрос.
Оплакването за недопускането на свидетел,
който да установява относими към възлагателната претенция факти отново се явява без пряко отношение към изводите на въззивния съд за
правилността на обжалваното решение, т.к. с въззивната жалба на К.К. не е
поискано и обосновано допускането на такива гласни доказателства пред
въззивният съд.
Оплакването за непълнота на отразените
в съдебния протокол обяснения на страната е ирелевантно в настоящото
производство, предвид наличието на специален законов ред за отстраняване на
подобни пропуски или несъответствия, а именно реда по чл.151 от ГПК.
Оплакването
за препятстване на възможността за постигане на спогодба поради участието на
трето лице-помагач и неговото процесуално поведение е неоснователно, т.к. за
сключването на съдебна спогодба в случая не се изисква съгласието на третото
лице-помагач, поради което неговото процесуално поведение няма как да е
попречило на съделителите да сключат спогодба при наличието на действителна
воля за това у тях.
Неоснователно
е и възражението за неправилен доказателствен анализ на относимите за
установяване основателността на възлагателната претенция доказателства, т.к.
първоинстанционният съд е анализирал всички относими доказателства и е
достигнал до правилен извод за недоказаност на относимите факти, в частност за
недоказаност на факта, че към откриването на наследството на П.К.С. въззивникът
К.К. е живял в процесния недвижим имот в с.Пряпорец, общ.Стара Загора.
В обобщение настоящият съдебен състав
намира, че не са налице предпоставки за обявяване на обжалваното решение за
нищожно или недопустимо, както и за неговата отмяна, поради което като
законосъобразно и правилно същото следва да бъде потвърдено.
Не е налице и предвидена в процесуалния
закон възможност за отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от
друг състав на СтЗРС, с оглед събиране на нови доказателства.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.272
от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1189/08.11.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5995/2013 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора /СтЗРС/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен Касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването
му на страните и третото лице-помагач .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.