Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 161
гр. Добрич, 19.11.2015 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично
заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ Д.
При участието на секретаря М.М. и
прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ, разгледа докладваното от съдия Таня Д. административно
дело №643/2015г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на дял трети от АПК във връзка с чл.459 и
сл. от Изборния кодекс /ИК/.
Образувано е по жалба на Д.В.П. срещу Решение №284 от
27.10.2015г. на Общинска избирателна комисия – Балчик /ОИК/ за обявяване на
резултатите от изборите за кмет на Кметство Кранево. С жалбата се прави искане
за обявяване за недействителен избора на Р.П.Н. ***, обявен с обжалваното
решение. Правят се възражения за допускане до гласуване по избирателния списък
на лица в нарушение на изискването за т.нар. “ценз за уседналост”, като се
изтъква, че има разлика с 235 души в първоначално обявените през септември
2015г. списъци /567 лица/ и в избирателния списък от 25.10.2015г. /802 лица/.
Излагат се подробни доводи по отношение незаконосъобразността на вписването на
тези 235 лица в избирателния списък, доколкото оспорващият има съмнения и
твърди, че тези лица не отговарят на изискванията по чл.36, ал.1 и ал.2 от
Изборния кодекс във връзка с чл.90, ал.1, чл.92, ал.2 и 3 и чл.99а от Закона за
гражданската регистрация, т.е. регистрация им по настоящ адрес е
незаконосъобразно извършена. Настоява се, че ако не бяха допуснати до гласуване
тези 235 лица изборният резултат би могъл да е друг. Сочи се, че е допуснато
нарушение на чл.220 от Изборния кодекс – гласуването е продължило до около
21,00ч, а и се изтъква, че в протокола на СИК не е посочен краен част на
изборния ден, както и че наличието само на една секция сочи на липса на
обезпеченост на възможността за упражняване на правото на глас /в подкрепа на
последното – решение №2 от 16.02.2010г. по к.д. №10/2009г. на Конституционния
съд на РБ/. Твърди се, че неправилно като недействителни са отчетени 4 бюлетини
за П., както и неправилно 32 бюлетини за П. са отчетени за Н.. Сочи се, че в
протокола на СИК не е посочено наличие на застъпници и други лица, а в изборния
ден и при отваряне и отчитане на резултатите е имало и техният брой е бил над
15, като се твърдят и други допуснати нарушения в изборния ден /записване
имената на гласоподаватели, указване как и за кого да се гласува/. На последно
място, се твърди неспазване на процедурата по издигане на кандидатурата за кмет
и се излагат подробни доводи. В хода по същество, оспорващия чрез процесуалния
си представител, се позовава и на установяващото се от заключенията на вещото
лице и на разпоредбата на чл.99, ал.4 от Закона за гражданската регистрация и
поддържа искането си за обявяване на избора за недействителен.
Ответникът - Общинска
избирателна комисия–Балчик /ОИК/, представлявана в с.з. от председателя Л.Е., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Сочат се следните доводи: изготвянето
на избирателните списъци не е в обхвата на дейност на ОИК Балчик; изборният ден
в СИК Кранево е приключил в 20,20ч на 25.10.2015г., за което е била уведомена
ОИК по телефона, а и правото на избор стои на първо място; наличието на една
секция е в съответствие с чл.9 от ИК, доколкото има 100 избиратели и е
обособена втора кабинка за гласуване; резултатите са правилно определени, като
следва да се има предвид, че членовете на СИК са с различни политически
интереси и няма подписи на протокола с особено мнение, а и са присъствали и
други лица по чл.431 от ИК; ОИК е приел списъка на инициативния комитет,
издигнал кандидатурата на Р.Н. за кмет като отговарящ на изискванията на чл.416
от ИК; по постъпила жалба по телефона в изборния ден е извършена проверка на
място от представители на ОИК, съвместно с полицията, но не се е установило
нищо нередно. В хода по същество на спора се иска от съда да приеме, че жалбата
е неоснователна.
Заинтересованата
страна – Р.Н. /обявен за избран за кмет на кметство Кранево/ в писмено
становище по делото /л.84/ настоява за неоснователност
на жалбата, като твърди и представя доказателства /от НБД/, че не отговаря на
действителността соченото в т.1 и т.2 от жалбата във връзка с регистрирането на
лица на настоящ адрес, на който реално не пребивават. По отношение на
инициативния комитет, издигнал кандидатурата му, заинтересованата страна сочи,
че не е налице нарушение на закона.
Участващият по
делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване
на оспореното решение и изборния резултат.
Жалбата е
редовна и допустима. Оспорващият като кандидат за кмет на кметство с.Кранево
/видно от Решение №89/19.09.2015г. на ОИК Балчик за регистриране -л.67/, е от
сред лицата, визирани в чл.459, ал.1 от ИК, които имат право на жалба срещу
резултатите от изборите. Постъпилата на 03.11.2015г. жалба в ОИК-Балчик /л.51
от делото/ е в 7-дневния срок по чл.459, ал.1 от ИК, предвид постановяването и
обявяването на оспореното решение на 27.10.2015г.
Съобразявайки
посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите,
които се установяват от събраните по делото доказателства, Административният
съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение №284 от 27.10.2015г. на ОИК-Балчик за избран
за кмет на кметство с.Кранево, област Добрич, на първи тур е обявен Р.П.Н.,
издигнат от инициативен комитет, получил 336 действителни гласове. Според
Протокола на ОИК от 27.10.2015г. /л.54-58/ за избиране на кмет на кметство за
административен район ********* /с.Кранево/ : броят на регистрираните
кандидатски листи е 2; общият брой на избирателите според избирателните списъци
при предаването им на СИК е 802 като допълнително вписан под чертата е 1
избирател, а броят на гласувалите избиратели според положените подписи в
избирателните списъци – 629; в избирателните кутии са намерени 629 броя
бюлетини с 29 недействителни гласове и 600 действителни гласове;
разпределението на гласовете е както следва - Р.П.Н., независим, действителни
гласове 336, недействителни 5, Д.В.П., ПП ГЕРБ, действителни гласове 224,
недействителни 4 и празни бюлетини, в които е гласувано за повече от една
листа, както и бюлетини, в които не може да се установи еднозначно вотът на
избирателя – 20 броя. Напълно идентични с тези данни са и данните в Протокола
от 26.10.2015г. на СИК ********* /Кранево/ - л.59-63.
Оспорваното
решение е издадено от овластен за това орган, в кръга на неговата компетентност
по аргумент от чл.452, ал.1-3 и чл.87, ал.1, т.26 от ИК.
В
съдебното производството по оспорване на решение на ОИК за определяне на
изборните резултати се осъществява контрол за законосъобразност на избора,
изразяващ се в проверка за наличие на въведените с жалбата твърдения за
нарушения на изборния процес и преценка за тяхното влияние върху крайния изборен
резултат.
По отношение твърдението на оспорващия за неспазване на
процедурата по издигане на кандидатурата на Р.Н. ***, предвид ненадлежното
съставяне от страна на инициативния комитет на списъка на подкрепящите го: В
компетентността на ОИК е както да регистрира независимите кандидатите за
кметове, така и да заличава регистрацията, когато се установи, че кандидадът не
е подкрепен от необходимия брой избиратели по чл.416, ал.1 от ИК /чл.87, ал.1,
т.16 от ИК/. Решенията на ОИК подлежат на обжалване пред ЦИК. При сезиране на
ОИК, именно тя според ИК е компетентният изборен орган да обяви
недействителността на регистрацията на кандидат за кмет. Недопустимо е
осъществяването в настоящото производство на косвен контрол върху
законосъобразността на акта по регистрацията на кандидата за кмет. С оглед тези
съображения, съдът с определение от с.з., проведено на 09.11.2015г. /л.912/ е
оставил без уважение искането на оспорващия за събиране на доказателства за
установяването на този факт и искането за откриване на производство по
оспорване истинността на списъка на избирателите, подкрепящи регистрацията на
независим кандидат – Р.Н. за кмет.
Съдът приема, че изборният ден е проведен в нарушениe на чл.220 от ИК по отношение приключването му след 20,00ч,
но че това не представлява съществено нарушение, влечащо извод за наличие на
основание за обявяване на резултата от избора за недействителен. Действително в
протокола на СИК с.Кранево не е посочено в колко часа е приключило гласуването
на 25.10.2015г., както изисква чл.434, ал.1, т.2 от ИК. Председателят на ОИК
Балчик заявява пред съда, че изборният ден в СИК Кранево е приключил в
20,20ч на 25.10.2015г., за което ОИК е била уведомена по телефона. За
приключване на изборния ден след 20,00ч сочат и свидетелските показания на С.Д.Я.
/зам.председател на СИК Кранево/, П.Н.П. /секретар на СИК Кранево/ и на Г.Й.Р.
/присъствал до края на изборния ден в секцията/, които показания и за другите
факти по делото, съдът кредитира като достоверни, предвид обстоятелството, че
същите кореспондират с другите данни по делото, а и няма основание да се
приеме, че е налице заинтересованост на свидетелите. Посочените свидетели
заявяват, че изборният ден е приключил 20,15-20,20ч, като в 19.00ч
председателят на СИК е събрал личните карти на негласувалите избиратели, а
последните са били около 40 или около 50-60 избиратели /съответно според
св.Янакиева и според св.Попова/. Съдът намира, че продължаването на изборния
ден след допустимото удължаване до 20,00ч с 15-20минути не представлява
съществено нарушение, тъй като съобрази, че броят на допуснатите до гласуване
след 20,00ч до 20,15 или 20,20ч не би рефлектирал върху изборния резултат,
доколкото разликата между действителните гласовете на двамата кандидати за кмет
е 72.
Несъществено
е и нарушението, което съдът установява, по отношение невписването в протокола
на СИК на присъствалите в секцията кандидати, застъпници, представители на
партии, коалиции, местни коалиции и инициативни комитети, наблюдатели,
анкетьори или представители на средствата за масово осведомяване. Показанията и
на тримата разпитани свидетели сочат на наличието на такива лица в изборното
помещение, нещо повече, в подкрепа на твърдението си, че резултати от
гласуването са правилно определени от СИК, ответникът се позовава именно на
присъствието на такива лица, които са присъствали. Допусната небрежност от
страна на СИК при посочването в съответствие с чл.434, ал.1, т.1 от ИК на присъствалите
други лица, извън членовете на комисията, не опорочава оспореното решение в
степен, че да бъде обявен изборът за недействителен.
Неоснователно
и недоказано е твърдението на оспорващия, че наличието само на една секция в
с.Кранево, не обезпечава възможността на всички избиратели да упражнят правото
си на глас. В случая избирателите в с.Кранево са до 1000, т.е. по аргумент от
чл.9, ал.1 и ал.2 от ИК, налице са условия за образуване на една секция.
Недоказан безспорно по делото е фактът, че е имало желаещи, но отказали се да
гласуват избиратели, още по-малко – какви са причините да се откажат.
От
обясненията на ответника и от писмо с изх.№339400-3876/11.11.2015г. /л.923/ на
началника на РУ Албена се установява, че в изборния ден са подавани сигнали и
жалби относно нарушаване на изборното законодателство във връзка с изборите на
25.10.2015г., но ОИК Балчик не е установила нарушения, а образуваните досъдебни
производства и преписки в РУ-Албена са прекратени. С оглед посоченото, фактът
на наличие на жалби и сигнали във връзка с проведения избор за кмет на кметство
с.Кранево не обуславя обявяването на изборните резултати за недействителни.
Предвид установеното
от съда при извършената проверка на изборните книжа и материали от СИК
********* /с.Кранево/ във връзка с избора на кмет на кметство, съдът намира, че
е неоснователно твърдението в жалбата за неправилно отчитане на гласовете от
СИК Кранево, което представлява основание за касиране на изборите, респ.
недоказано е оспорването на истинността на протокола по отношение на
отразяването на отчетените гласове. Съдът приема, че недействителните
бюлетини са 29бр., т.е. както е посочено и в протокола на СИК. От недействителните бюлетини: 12бр. бюлетини са без отразен
избор за конкретен кмет, празни; 8бр. от бюлетините нямат еднозначно отразен
вот на избирателя – в квадратчето и за двамата кандидати е поставен знак
“х”; 2бр. бюлетини с отразен избор за кандидат Р.Н.,
но са без втори печат на СИК и без отделяне на отрязъка на бюлетината с
контролния номер; 1бр. бюлетина с ясно отразен вот за Р.Н., но без втори печат
на ОИК; 1бр. бюлетина с вот за Р.Н., съдържаща символ; 1бр. бюлетина с
вот за Р.Н. с “V”, но не в квадратчето; 1бр. бюлетина
с вот с “Х” в квадратчето за П., но със задраскване на “ПП Герб”; 1бр. бюлетина
– с друг знак е отбелязан вотът - с кръгче, извън квадратчето за П.; 2бр.
бюлетини с вот вероятно за П., но вотът е отразен със знак, различен от Х и V,
като съдържат и други символи и отбелязвания. Съдът приема, че правилно и в
съответствие с чл.437, ал.3 от ИК посочените по-горе бюлетини са отчетени като
недействителни гласове.
От общо изброените от съда 336бр. бюлетини, отчетени от СИК
като действителни за Р.Н., който е с №3 в бюлетината, съдът приема, че правилно
са приети същите като действителни гласове, тъй като 315бр. бюлетини са с ясно,
надлежно изразен вот за Р.Н., 7бр. бюлетини са със знак, излизащ извън квадратчето
с отбелязване на вота за Р.Н., но не засягат квадратчето за Д.П. в бюлетината и
14бр. бюлетини с повторен знак за Р.Н., без да се излиза извън квадратчето.
Съдът приема, че действителни гласове за Д.П., която е с №
17 в бюлетината са с 2 по-малко от посочените в протокола на СИК - 264бр.
действителни гласове. Съдът приема за действителни установените сред тези
264бр. бюлетини: 7бр. бюлетини, които са с ясен еднозначен вот за Д.П., като
знакът „Х” излиза от квадратчето, но не засяга квадратчето на Н.; 15бр.
бюлетини са с отразен с еднозначен вот за Д.П., но с повторен знак „Х”; 240бр.
бюлетини - с ясно, надлежно изразен вот за Д.П.. За недействителни гласове
съдът приема две бюлетини, отчетени като действителни – едната с вот за Д.П.,
но отбелязан с кръгче в квадратчето и другата с вот за Д.П., но отбелязан с
кръгче и с кръстче едновременно. Така констатираното обаче не променя факта, че
Р.Н. е получил повече от половината действителни гласове на изборите за кмет на
кметство с.Кранево, проведени на 25.10.2015г.
По отношение на твърдението на оспорващия, че активно
избирателно право са упражнили лица, които са нямали такова право и оспорената
истинност на избирателния списък:
Съдът е приел по делото две заключение по извършените две
експеритизи /и двете/ от вещото лице Д.Д.,
които съдът изцяло кредитира като изготвени компетентно и задълбочено, а и като
неоспорени от страните и кореспондиращи с останалите данни по делото.
От заключението и от приложените по делото предварителен
избирателен списък от септември 2015г., избирателния списък за гласуване от
25.10.2015г., от списъка на лицата подали заявление за вписване в избирателния
списък по настоящ адрес, от самите заявления за вписване в избирателния списък
по настоящ адрес и от адресните карти се установява следното:
В предварително обявения избирателен списък от септември
2015г., съставен по постоянен адрес са включени 567 избиратели, от които 11
лица не присъстват в избирателния списък за гласуване от 25.10.2015г. В избирателния
списък за гласуване, по който е работила СИК на 25.10.2015г. са вписани тези
556 избиратели по постоянен адрес, както и 246 избиратели, от които 242 вписани
още при предаване на списъка на СИК и 4-ма избиратели са дописани на ръка от
СИК. Общо вписаните в избирателния списък избиратели по постоянен и по настоящ
адрес, както и дописаните са 802-ма.
Дописването на лица, които имат право да гласуват, но са
пропуснати в избирателния списък, е допустимо да се извърши в изборния ден, но
единствено от СИК по постоянния им адрес – чл.27, ал.3 от ИК. В случая
незаконосъобразно СИК Кранево е дописала 4 лица и е допуснала до гласуване тези
лица, тъй като същите са заявили искане за дописване в избирателния списък за
гласуване в деня на изборите не по постоянен, а по настоящ адрес. Още повече,
че на 3 от 4-те лица адресната им регистрация по настоящ адрес е отразена в
регистъра на населението след 25.04.2015г., от която дата следва да е адресната
им регистрация, за да е налице изискуемата 6-месечна уседналост, която
предпоставя правото им да бъдат допуснати до гласуване по настоящ адрес след
съответното искане /3-те лица са с №799, 801 и 802 в избирателния списък, а
дата на отразяване на адресната им регистрация е видна от заключението на
вещото лице –л.933 и приложената към него справка с дата на адресната
регистрация – л.946 и сл./ Съгласно чл.91 от Закона за гражданската регистрация
/ЗГР/ релевантният факт за преценката от коя дата е адресната регистрация на
лицето по постоянен или по настоящ адрес е отразяването на адресната
регистрация в ргистъра на населението, а не датата на подаване на адресната
карта. Това незаконосъобразно дописване на тези 4-ма избиратели и допускането
им до гласуване не влияе на изборния резултат, доколкото разликата в гласовете
за двамата кандидата е 72. /От приложеното на л.688 заявление на И.И. Д. за
вписване в избирателния списък за гласуване по настоящ адрес се установява, че
същото е с вх.№ от дата 29.09.2015г., а
не както сочи вещото лице от 25.10.2015г., на л.470 е приложена адресната карта
на С.Г.И., а на Г.Ж.В. и С.Т.С. адресните карти приложени на л.995 и л.997,
т.е. в тази част заключението на вещото лице следва да се приеме, че предвид
последващо представяне на доказателства, не сочи на липса на избирателно право
за тези лица./
Предпоставките за вписването в избирателния списък за
гласуване по настоящ адрес, според чл.36, ал.1 и ал.2 от Изборния кодекс са
две: 1/ искане в тази насока от избирател, чийто постоянен и настоящ адрес са
различни; 2/ избирателят да има настоящ адрес през последните 6 месеца преди
изборния ден в съответното населено място. За второто условие законодателят е
регламентирал, че следва да се удостовери с посочване в искането на датата на
адресната регистрация по настоящ адрес. Т.е. ирелевантна за настоящия спор е
законосъобразността на извършената адресна регистрация /дали са регистрирани
повече лица на един адрес, дали към адресните карти са приложени изискуемите
документи и т.н./. Съдът в производството по оспорване на резултата от избирите
е допустимо да изследва единствено факта на наличие на 6-месечна уседналост на
настоящ адрес ***, но не и законосъобразността на извършените адресни
регистрации. Това е така, защото е предвиден друг ред за преценка на
законосъобразността на извършените адресни регистрации /сигнализиране на органа,
компетентен да извършва на адресните регистрации, който да прецени законосъобразността
на наличната вече регистрация, както и евентуално да заличи адресната
регистрация по постоянен или по настоящ адрес – чл.99б от ЗГР/.
По отношение на изискуемата 6-месечната уседналост в
населеното място по настоящ адрес, вещото лице дава заключение, че всички
вписани по настоящ адрес избиратели в избирателния списък, както и единият
дописан избирател – З. П. З.ов, имат отразена адресна регистрация по настоящ
адрес от преди 6 месеца преди изборния ден – 25.10.2015г., т.е. преди
25.04.2015г. Както се посочи само три от четирите дописани в избирателния
списък лица 3-те лица /№799, 801 и 802 в избирателния списък/ са с отразена в
регистъра на населението адресна регистрация след процесната дата.
Съдът намира, че установяващият се от заключението на
вещото лице факт, че са вписани в избирателния списък и гласували 109-ма
избиратели, които са регистрирани по постоянен или настоящ адрес ***, но в
хотели, мотели, къщи за гости, самостоятелни стаи, балнеохотел и семейни хотели,
преди 25.04.2015г., не влече извод за наличие на основание за обявяване на
оспорвания избор за недействителен по следните съображения.
Действително, съгласно чл.99, ал.4 /нов – ДВ, бр.55 от
2015г., в сила от 21.07.2015г./ от ЗГР, не се допуска регистриране на настоящ
или постоянен адрес за повече от 4 месеца в хотел, мотел, почивен дом или друго
място за подслон, като това ограничение се прилага и когато се извършва
пререгистрация в същото или в друго място за подслон на територията на същата
община. Нормата обаче е материалноправна, респ. няма обратно действие спрямо
вече извършени такива адресни регистрации. Не й е придадено обратно действие
/което е допустимо по изключение/ и с изрична друга правна норма. Когато
новоприетият закон /в случая новата разпоредба на чл.99, ал.4 от ИК/ завари
продължаващи съществуването си правоотношения, породени от юридически факт,
възникнал преди влизането му в сила, но който се обхваща от приложното му поле,
то към тези правоотношения следва да се приложи правната уредба, която е била в
сила при възникването им. От изложеното следва, че считано от влизането в сила
на чл.99, ал.4 от ЗГР, компетентният орган за отразяване на регистрацията
следва да не допуска регистриране или пререгистриране на лица в посочените в
нормата обекти за повече от 4-месеца, т.е. да съобрази занапред забраната за
наличие на адресна регистрация, както по постоянен, така и по настоящ адрес за
повече от 4 месеца.
Както вече се посочи, за да се впише в избирателния списък
за гласуване по настоящ адрес, ИК изисква единствено това лице да „има настоящ
адрес през последните 6 месеца преди изборния ден в съответното населено
място”. Достатъчно, според ИК, е да е налице съществуваща адресна регистрация
по настоящ адрес в съответното населено място. Такава адресна регистрация следва
да се приеме, че има до промяната й или до заличаването й – по аргумент от
чл.99 и чл.99б от ЗГР. А промяната или заличаването на адресната регистрация по
постоянен или настоящ адрес се извършва по реда на ЗГР. В случая не се установява
процесните адресни регистрации на 109-мата избиратели да са променени или
заличени, респ. следва да се приеме, че процесните лица имат изискуемите от ИК
адресни регистрации и надлежно са вписани в избирателния списък. Активното им
избирателното им право е налице, доколкото са налице нормативноустановените в
ИК предпоставки. Не е допустимо, изхождайки от регламентираното в чл.99, ал.4
от ЗГР, съдът да приеме, че автоматично по силата на закона е заличена
адресната регистрация на тези лица, без да е налице акт за заличаване. Още
повече, че разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗГР, както се посочи, няма обратно
действие.
Съдът съобрази мотивите към законопроекта за изменението и
допълнението на ЗГР /което изменение и допълнение е обн., ДВ, бр.55 от 2015г., в
сила от 21.07.2015г./, където е посочено, че същите са в интерес на честния
изборен процес и елиминиране на неговото манипулиране. Съдът съобрази, че
законодателят цели прецизиране и засилване на контрола по ЗГР за установяване и
заличаване на нереални регистрации по постоянен и настоящ адрес. Въпреки това,
законодателят не е придал обратно действие на процесната норма на чл.99, ал.4
от ЗГР. Съдът съобрази и че според ИК яснота за вписаните в избирателните
списъци избиратели по настоящ адрес оспорващата, както и другите участници в
изборния процес, са нямали преди изборния ден, а и след това /в случая
оспорващата е установила процесните адресни регистрации в хотели, мотели и
места за подслон едва след запознаването й с представения по делото избирателния
списък за гласуване/. С оглед последното обстоятелство не е била налице
възможност за своевременно подаване на сигнал до компетентния орган във връзка
с извършването на адресните регистрации с твърдения за наличие на основания за заличаване
на адресните регистрации, а именно заличаването на адресните регистрации би
било основание да се откаже вписването на процесните избиратели в списъка за
гласуване. Съдът намира, че непредвиждането в ИК да се публикуват предварително
и избирателните списъци за гласуване след вписването и на избирателите,
поискали да гласуват по настоящ адрес, за неспособстващо за прозрачността на
изборния процес. Факт е обаче, че в ЗГР са разписани норми, целящи да
гарантират реалност и действителност на адресните регистрации, и са вменени задължения
за органа, на когото е възложено извършването на адресните регистрации, а
законосъобразността и целесъобразността на актовете, действията и бездействията
на този орган са извън релевантните за настоящия спор факти.
Не следва да се приеме, че в случая са допуснати до
гласуване лица, който нямат избирателно право и това е опорочило избора.
Правото на процесните 109 лица да участват в изборите за кмет на кметство
Кранево, както се посочи, е предпоставено само от т.н. ценз за 6-месечна уседналост.
Доколкото избирателното право е едно от фундаменталните права на гражданите, не
следва по реда на косвения контрол на адресните регистрации в рамките на настоящото
съдебно производство по оспорване изборния резултат, да се отрича това право.
Още повече, че дори да се приеме, че е допустим такъв контрол, то нормата на
чл.99, ал.4 от ЗГР няма обратно действие.
По
изложените съображения, съдът приема за неоснователно оспорването с искане за обявяване
на недействителност на избора, резултатът, от които е обективиран в оспореното решението,
респ. следва оспорваното решение на ОИК за обявяване резултати от гласуването
да се потвърди.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.459, ал.10 от Изборния кодекс, Административният
съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №284 от 27.10.2015г.
на ОИК-Балчик, с което Р.П.Н. – независим кандидат е обявен за избран, на първи
тур, за кмет на кметство Кранево, област Добрич.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ
в 7-дневен срок от обявяването му.
СЪДИЯ: