№ 150
гр. Русе, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20254500500198 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
П. Й. Г. обжалва Решение № 1706 от 12.12.2024 г., постановено по гр.д.
№ 3565/24 по описа на РРС, с което съдът е приел за установено, че дължи на
ищцата М. И. Р. сумата от 3968.57 лв., заплатена от нея по изп.д. № 7533/2015г
по описа на ЧСИ Н. М. въз основа на твърдяно за съществуващо между тях
облигационно отношение. Счита решението за неправилно като постановено в
нарушение на закона и процесуалните правила. Твърди, че между него и
ищцата е съществувало облигационно отношение, но то е различно от
претенцията й по настоящото дело. Съдът е приел за установена фактическа
обстановка различна от действителната и крайните изводи на съда не
съответстват на действителните отношения между страните, както и
неправилно е разместил тежестта на доказване по делото. Иска от въззивния
съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като
неправилно.
Въззиваемата М. И. Р. в писмен отговор счита подадената въззивна
жалба за неоснователна, а постановеното от районния съд решение за
правилно, поради което следва да се потвърди. Претендира направените за
въззивната инстанция разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Настоящото производство е по предявен иск с правно основание чл.422
ГПК за установяване на дължимостта на сумите, посочени в Заповед № 899 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1
1640/24 по описа на РРС, които П. Й. Г. следва да заплати на М. И. Р. в размер
на 3 968.57 лв. – задължение по ч.гр.д.№ 1457/15 по описа на РРС, изплатено
от заявителя като поръчител, ведно със законната лихва, считано от
21.03.2024г до окончателното плащане на вземането, както и 79.37лв разноски
по делото за заплатена държавна такса и 500лв – адвокатско възнаграждение.
Вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1640/24 по
описа на РРС произтича от изпълнителен лист, издадено по ч.гр.д.№ 1456/15
по описа на РРС, по силата на който П. Й. Г. и М. И. Р., по запис на заповед,
издаден на 23.02.12 от П. Й. Г. и авалиран от М. Р., са осъдени да заплатят
солидарно на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД – гр. София сумата от 2 600лв.,
дължима по запис на заповед от 23.02.2012г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.03.2015г до изплащане на вземането и разноски в
размер на 52лв държавна такса и 321 лв юрисконсултско възнаграждение. Въз
основа на този изпълнителен лист е образувано изп. дело № 7533/15 по описа
на ЧСИ Н. М. с район на действие СГС. За събиране на вземането е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на М. Р. в *****. С платежно
нареждане от 31.12.2023г, изпълнено на 02.01.2024 работодателят на Р. е
изплатил на частния съдебен изпълнител по посоченото изпълнително дело
сумата от 3968.57 лв., след което с Разпореждане от 09.01.2024г е приключил
на основание чл.433, ал.2 ГПК образуваното изпълнително дело 7533/15 и е
вдигнал наложеният запор върху трудовото възнаграждение на Р..
При така установените и в първата инстанция факти е напълно
неоснователно възражението на жалбоподателя Г., че М. Р. не е авалист по
издаден запис на заповед от 23.02.2012г, тъй като същата в такова качество
фигурира в издаденият изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 1456/15, въз
основа на което е образувано изпълнителното дело. В настоящото
производство не може да се преразглежда въпроса относно качеството на
задължените по изпълнителния лист по ч.гр.д. № 1456/15 по описа на РРС. От
друга страна такива възражения Г. е направил едва във въззивната си жалба и
такива липсват в първата инстанция, поради което същите са и преклудирани.
На следващо място възраженията на Г., съдържащи се във възражението по
чл.414 ГПК по ч.гр.д.№ 1640/24 по описа на РРС, възраженията, които е
направил в първата инстанция при разглеждане на правния спор по гр.д.№
3565/24 по описа на РРС и тези във въззивната си жалба си противоречат, а
освен това са и неясни. От друга страна не е основателно възражението на
жалбоподателя, че съдът е приел за установена фактическа обстановка,
различна от действителната, както и че неправилно е разпределена
доказателствената тежест по делото. Жалбоподателят в първата инстанция е
следвало да установи твърдяната от него фактическа обстановка, като следва
да се отбележи, че твърденията му отново са неясни и част от тях отново са
заявени едва във въззивната жалба, което ги прави преклудирани. В тежест на
ищцата е да установи фактите, от които произтича вземането й по издадената
заповед за изпълнение № 899 от 21.03.2024г по ч.гр.д.№ 1640/24 по описа на
РРС, което същата е сторила и е установила по категоричен начин. Същата
като солидарен длъжник е изплатила изцяло задължението на Г. по изп.д.№
7533/2015 по описа на ЧСИ Н. М. в общ размер на 3 968.57лв. на 31.12.2024г,
поради което Г. й дължи връщане на тази сума. Разписките, които Г. е
представил по делото като доказателство, че е изплатил платеното от нея, ако
същите действително са издадени от Р., очевидно касаят други плащания, а не
това, извършено в края на 2024г, тъй като разписките касаят плащания,
направени през 2016 и 2017г., т.е в период 3-4 години преди изплащане на
2
сумата, предмет на настоящият иск. Всички възражения на Г. направени пред
въззивната инстанция относно хода на изпълнителното дело са ирелевентни
към настоящия правен спор и по-скоро сочат, че длъжникът Г. е бездействал
по изп.дело № 7533/15, а видно от доказателствата по делото с изплащане на
сумата от 3 968.57лв от страна на солидарно задълженото лице М. Р.
изпълнителното дело е приключено на 09.01.2024г поради изплащането му и
това прекратяване има действие и по отношение на Г.. Поради изложеното
същият дължи връщане на платената от Р. сума, за което е издадена Заповед №
899 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.03.2024г по
ч.гр.д.№ 1640/24 по описа на РРС. Първоинстанционният съд като е установил
дължимостта на сумите по посочената заповед е постановил решение, което
следва да бъде потвърдено като правилно.
В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемата разноски във
въззивното производство в размер на 696лв. Останалите разноски, посочени в
представеният списък за разноски, са присъдени в обжалваното
първоинстанционно решение.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1706 от 12.12.2024 г., постановено по
гр.д.№ 3565/24 по описа на РРС.
ОСЪЖДА П. Й. Г., ЕГН ********** от ******* да плати на М. И. Р.,
ЕГН ********** от ******* сумата от 696 лв. , представлявана разноски във
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3