Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9506 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството е образувано е по подадена от „Ю.Б.“
АД искова молба за признаване за установено, че Й.Д.К. дължи сумата от 80 758.74
евро главница, ведно със законната лихва от 09.12.2016 г. до окончателното
изплащане, 7 175.57 евро договорна лихва за периода 20.08.2015 г. –
07.12.2016 г. и 451.03 евро такси за периода 19.09.2015 г. – 07.12.2016 г.
Ищецът
твърди, че предоставил на Й.Д.К. и И.Г.К.сумата от 75 000 евро по договор
за кредит за покупка на недвижим имот от 10.12.2007 г., усвоен на 21.12.2017 г.
С допълнителни споразумения страните предоговорили
условията по кредита, като въвели четири периода на облекчено погасяване на
кредита и променили крайната дата на издължаването му – 20.04.2042 г. Сумата на
просрочията била преоформена
чрез натрупване към усвоената главница, поради което размерът на главницата
нараснал. Поради преустановяване обслужването на дълга по договора от
20.08.2015 г. банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от
датата на падежа на последната от просрочените три вноски – 20.10.2015 г.
С
нотариална покана банката уведомила Й.К. за настъпилата предсрочна изискуемост
на вземанията, произтичащи от договора за кредит. Тъй като плащания не
постъпили, ищецът подал заявление до СРС за издаване на заповед за незабавно
изпълнение.
По
образуваното ч.гр.д. № 72285/2016 г. съдът издал заповед, срещу която Й.К. възразил,
поради което предявява иск за установяване на задълженията по заповедта.
Ответникът
Й.К. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по
подробно изложени съображения. Възразява за настъпила предсрочна изискуемост на
задълженията си, поради нередовно оформена нотариална покана. Счита, че
неправомерно са начислени лихви върху лихви и уговорката за анатоцизъм се
явявала нищожна, освен че била във вреда на потребителя. Липсвали и конкретни
правила, по които се определяла договорната лихва, която банката можела да
едностранно да променя. Навежда твърдения и за настъпила обективна невъзможност
да заплаща вноските, поради настъпила трайно намалена работоспособност.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се
спори между страните и от приложеното по делото ч.гр.д. № 72285/2016 г. по описа
на СРС, 56 състав се установява, че на 09.12.2016 г. заявителят „Ю.Б.“ АД е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на Й.Д.К. и И.Г.М.да
бъде разпоредено да заплатят на заявителя сумата от 80 758.74
евро главница по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №
HL 29930/10.12.2007 г., допълнително споразумение от 28.03.2013 г.,
допълнително споразумение от 31.05.2013 г., допълнително споразумение от
24.09.2014 г. и допълнително споразумение от 16.06.2015 г., ведно със законната
лихва от 09.12.2016 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
7 175.57 евро за периода 20.08.2015 г. – 07.12.2016 г., такса в размер на
451.03 евро за периода 19.09.2015 г. – 07.12.2016 г. и 7 204.93 лева
разноски по делото.
По
образуваното ч.гр.д. № 72285/2016 г. по описа на СРС, 56 състав съдът
постановил заповед, с която разпоредил на Й.Д.К. и И.Г.М.да заплатят на „Ю.Б.“
АД посочените в заявлението суми.
Срещу
постановената на 15.12.2016 г. заповед по чл. 417 от ГПК длъжникът Й.Д.К. подал
възражение, поради което ищецът предявява иск за признаване съществуването на
задължението по заповедта за незабавно изпълнение.
Установява
се от неоспорения и приет по делото договор за кредит за покупка и довършване
на недвижим имот № HL 29930 от 10.12.2007 г., че „Ю.Б.“ АД е предоставила на Й.Д.К.
и И.Г.М.сумата от 75 000 евро, при годишна лихва, представляваща сбора от
БЛП на банката за жилищни кредити в евро (6.35%) плюс договорна надбавка от
0.15 пункта. Погасяването на главницата и лихвите по кредита са определени в
договора (чл. 6, ал. 1), като то се извършва на равни вноски в размер на 474.05
евро.
В чл. 4,
т. 2 от договора е определена дължимата такса управление – 0.3% върху размера
на непогасената главница. При просрочие на
Не се
спори и от заключението на първоначалната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че сумата от 68 950 евро е усвоена от ответника на 20.12.2007
г., а на 21.12.2007 г. –останалите
6 050 евро.
С това
банката е изпълнила основното си задължение по договора – да предостави
заемната сума.
Първият
спорен по делото въпрос е дали е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
по договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането, съответно с настъпването на обстоятелствата, но и след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост.
В тежест
на ищеца беше да установи, че е положил дължима грижа да уведоми длъжника за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В случая се установява по
безспорен начин, че ответникът не е бил надлежно уведомен за обявената от
банката предсрочна изискуемост. Нотариалната покана до Й.К. е била изпратена на
адрес ***, където адресатът не е бил открит. Във всяко от четирите допълнителни
споразумения Й.К. е посочил адрес ***, където банката е могла и е била длъжна
да изпрати уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Следователно, банката не е положила достатъчно усилия до доведе до знанието на
длъжника си, че обявява кредита за предсрочно изискуем. на 20.04.2016 г. от
лице, което се е задължило да я предаде на адресата.
С допълнително
споразумение от 28.03.2013 г. страните по договора са констатирали, че част от
задълженията на кредитополучателя, включващи главница от 157.42 евро,
1 018.33 евро лихва и 15.35 евро такси, 97.92 евро плащания по застраховки
са просрочени, поради което са уговорили преоформяне
на просрочените задължения чрез натрупване към редовната главница и
предоставяне на кредитополучателя 12 – месечен период на облекчено погасяване
на дълга, с фиксирана през същия годишна лихва в размер на БЛП, намален с 3.55
пункта и месечната погасителна вноска от 295 евро на месец съгласно погасителен
план. След изтичане на 12-месечения срок, върху общия размер на дълга след
натрупване на непогасената лихва, се начислява годишна лихва в размер, равен на
сбора на действащия БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута плюс
надбавка от 0.33 пункта, като дългът се погасява на равни месечни вноски
съгласно погасителен план.
С второ
допълнително споразумение от 31.05.2013 г. отново е договорено натрупване на просрочени
плащания за главница, лихва, такси и плащания по застраховки към редовната
главница по първоначално предоставения кредит. Договорен е нов 12-месечен срок
на облекчено погасяване на дълга, върху който ще се начислява годишна лихва,
равна на сбора от действащия референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката за
жилищни кредити в съответната валута, намален с 0.52 пункта, при месечни
погасителни вноски от 300 евро. След изтичане на уговорения срок дължимата
годишна лихва е изчислима в размер на БЛП и надбавка от 3.33 пункта.
Със споразумения
от 24.09.2014 г. и 16.06.2015 г. просрочените задължения на
кредитополучателите, включително лихви, отново са натрупани към редовната
главница и са уговорени периоди на намалено заплащане на месечните вноски, както
и удължаване на срока на договора.
Към три от
споразуменията е приложена методология за определяне на референтния лихвен
процент (Прайм) по потребителски и жилищно-ипотечни
кредити, подписани от кредитополучателя.
Към момента на
сключване на допълнителните споразумения не е налице подзаконов нормативен акт
на БНБ, който да предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви. Поради
това уговорената в споразуменията договорна клауза, създаваща такава възможност
е нищожна на основание чл. 26, ал. 4 вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и чл. 146, ал. 5 от
ЗЗП. В този смисъл е постановена съдебна практика по чл. 290 от ГПК – решение №
66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №
150/20.03.2020 г. по т.д. № 279/2019 г. на ВКС, ІІ т.о. Това налага изводът, че
между страните са приложими клаузите на договора от 10.12.2007 г., според които
дължимата от кредитополучателите вноска е в размерите, посочени в него – 474.05
евро.
Относно
наличието на предпоставката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
поради неплащането на определен брой вноски, съдът намира следното:
Безспорно
се установява, че за периода от сключването на договора до 28.12.2015 г. са
постъпили суми на обща стойност 40256.01 евро. Дали е налице неизпълнение на
парично задължение по процесния договор зависи от отговор на въпроса дали са налице
нищожна клауза поради нейната неравноправност, допускаща банката да промени
едностранно БЛП, според който се определя лихвения процент по кредита. В
отговора на исковата молба ответникът изрично се е позовал изрично на нищожност
на клаузи от договора, според които БЛП на банката за жилищни кредити подлежи
на едностранна промяна от банката без да са налице ясни и конкретни правила.
По
отношение на договора са приложими нормите на ЗЗП (отм.), тъй като Й.Д.К. е
потребител – ползвател на финансова услуга за свои нужди или за нуждите на свои
близки, а не за продажба, производство или упражняване на професия или занаят,
съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, приложим към процесното правоотношение, а
ответникът – търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Законът определя
неравноправната клауза като такава, уговорена във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя (чл. 143
от ЗЗП.). Това общо условие на неравноправността е конкретизирано с отделни хипотези,
посочени в т. 1-20, като в случая К. се позовава на т. 11 – едностранна промяна
на условията на договора на непредвидено в него основание. В чл. 12 от договора
е предвидено, че банката си запазва правото по време на действие на договора да
променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите. Правилата, по които
се изчислява БЛП, освен че не са част от договора, като изцяло във властта на
банката е да определя съдържанието им. По този начин се установява
неравноправност на клаузата на чл. 12, която дава възможност за едностранна
промяна в условията на договора на непредвидено в него основание. Отделно от
това, в чл. 6, ал. 3 от договора се предвижда промяна, включително чрез увеличение
на цената на кредита, чрез увеличаване на БЛП, без потребителят да има право да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена
в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, което е в разрез
със забраната по т. 13 на чл. 143 от ЗЗП.
Договорът следва
да се прилага ако е бил сключен и без неравноправните клаузи.
Установява се от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че по време на действие на
договора, и на база нищожни уговорки в допълнителните споразумения, е прилаган
лихвен процент, различен от този, при който кредитополучателят е приел да
погасява задълженията си.
Задължението на
ответника не е в претендираните размери нито досежно главницата, нито досежно
договорната лихва. Неравноправните клаузи, отнасящи се до промяната в лихвения
процент следва да бъдат зачетени при определяне на размера на дължимите от Й.К.
вноски. Ответникът е дължал заплащане на месечни анюитетни вноски в размер на 474.05
евро.
Установява се от заключението
на първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, че за времето от 20.01.2008 г.
до 24.09.2015 г. за погасяване на задълженията по договора е постъпила сума на
обща стойност 40 156.01 евро. Тя е достатъчна да погаси задълженията на К.
до октомври 2014 г., включително за такси за управление в размерите, определени
в чл. 4, т. 2 от договора на обща стойност 1 083.73 евро, или общо
39 955.83 евро. Остатъкът от 200.18 евро и допълнително заплатените на
28.12.2015 г. 100 евро следва да бъдат приспаднати от падежирали в хода на
производството задължения.
Не се
спори, че след 28.12.2015 г. погасителни вноски по договора от 10.12.2007 г. не
са правени. Настъпила е предсрочна изискуемост, която не е обявена на
кредитополучателя преди датата на подаването на исковата молба.
Съгласно
дадени в ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. –на ОСГТК указания,
решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по
делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това
задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска.
Искът следва да бъде уважен за вноските за главница с настъпил падеж към
устните състезания – 13.11.2020 г., въпреки че предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на исковата молба.
В т. 1.2 е прието, че ако
кредиторът претендира присъждане на цялата главница като предсрочно изискуема,
ведно с обезщетение за забава, но възнаградителната
лихва е поискана само за периода до твърдяното от кредитора настъпване на
предсрочна изискуемост, съдът не може да присъди възнаградителната
лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството по иска по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това от вноските с настъпил падеж в хода на
производството ще следва да се присъди само частта, съставляваща главница. За
периода ноември 2014 г. – ноември 2020 г. те са на стойност 8 711.77 евро.
За периода 20.08.2015 г. –
07.12.2016 г. Й.К. дължи договорна лихва на стойност 5 942.42 евро.
Що се отнася до претендираната
такса от 451.03 евро, ищецът не доказа нито вида на тази такса – дали е за
управление на кредита, за просрочие или друго, нито нейния размер. В тази част
искът следва да бъде отхвърлен.
Останалите 300.18 евро,
недостатъчни да покрият задълженията за една вноска, следва да се приспаднат от
лихвите, в приложение на уговореното в чл. 17 от договора. Поради това тяхната
стойност е 5 642.24 евро.
По така изложените
съображения съдебно предявената претенция е частично основателна.
Съобразно изхода
на спора, всяка от страните има право на разноски.
Неоснователни са
направените от страните възражения за прекомерност на претендираните
възнаграждения. Следва да се отбележи, че доказателства ищцовата страна да е
заплатила адвокатски хонорар в размер на 5 973.29 лева за процесуално
представителство в исковото производство липсват. Поради това тези разноски не
следва да й се присъждат. От доказаните в исковото производство разноски на
стойност 4 072.05 лева на „Ю.Б.“ АД се дължат 661.31 лева.
Предвид цената и
броя на исковете заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на
7 500 лева не е прекомерно. На ответника се дължат разноски в размер на
6 294.54 лева.
Съгласно задължителните указания
на ВКС в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство. Тези разноски са в
размер на 1 170.10 лева, дължими от длъжника съгласно заповедта по ч.гр.д. № 72285/2016
г. по описа на СРС, 56 състав.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******срещу
Й.Д.К., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 8 711.77 евро изискуема главница по договор за банков кредит № HL
29930/10.12.2007 г., ведно със законната лихва от 09.12.2016 г. до
окончателното изплащане и договорна лихва за периода 20.08.2015 г. – 07.12.2016
г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д. № 72285/2016 г. по описа на СРС, 56 състав, като отхвърля иска за
главница за горницата до 80 758.74 евро, за договорна лихва за горницата до 7 175.51
евро и за такси в размер на 451.03 евро за периода 19.09.2015 г. – 07.12.2016
г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Й.Д.К., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 661.31 лева разноски за производството и 1 170.10 лева разноски по ч.гр.д. № 72285/2016
г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Ю.Б.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Й.Д.К., ЕГН **********,
с адрес *** 294.54 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: