№ 22761
гр. София, 06.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110117736 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс
(чл. 310 – 317 ГПК).
След като се запозна с исковата молба и отговора на исковата молба и във връзка с
разясненията, дадени в Решение № 239 от 13.12.2016 г. по гр. дело № 2240/2016 г. на III ГО
на ВКС, счита че следва да бъде проведена процедура по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ГПК
и на ищцата следва да бъдат дадени указания да посочи срещу кое лице, което има
качеството на неин работодател, предявява исковете, както и да представи данни за
организационно – икономическа обособеност на правния субект по смисъла на § 1, т. 1 ДР
на КТ, за който твърди, че е неин работодател - Клиника „Ушни, ностни и гърлени болести“
МБАЛ- София към Военно медицинска академия (ВМА).
Освен това на ищцата следва да бъдат дадени повторно указания да уточни
претенцията си по чл. 344, ал. 1.т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225 от КТ.
За процесуална икономомия делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата, на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, в едноседмичен
срок от получаване на определението, с писмена молба с препис за насрещната страна:
1/ да посочи срещу кое лице, което има качеството на неин работодател, предявява
исковете, както и да представи данни за организационно – икономическа обособеност на
правния субект по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, за който твърди, че е неин работодател -
Клиника „Ушни, ностни и гърлени болести“ МБАЛ- София към Военно медицинска
академия (ВМА);
2/ да уточни какъв е размерът на последното брутно трудово възнаграждение за пълен
1
отработен месец преди уволнението;
3/ да уточни какъв е размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, който
претендира за периода от 02.03.2022 г. до 02.09.2022 г.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, да посочи банкова сметка или
друг начин на плащана на исковата сума.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства, описани в т. 3, т.
4, т. 5 от исковата молба като относими, допустими и необходими.
ПО ПРИЕМАНЕ на останалите представени от ищцата писмени доказателства -
съдът ще се произнесе след изслушване на становището на ищцата кои факти ще установява
с тях.
ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба писмени доказателства като
относими, допустими и необходими.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата в първото съдебно заседание да представи
трудовата си книжка в оригинал за констатация.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от ищцата за обстоятелствата, посочени в исковата
молба – уведомяване за наличие на обективни пречки да бъде включена в графика на „Първа
клиника по инфекциозни болест“ – катедра „Инфекциозни болести“ на МБАЛ – София, като
относими, допустими и необходими.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от ответника за обстоятелствата, посочени в отговора
на исковата молба, като относими, допустими и необходими.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 от ГПК, че в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение могат с писмена молба с
препис за насрещната страна, да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като изложат нови обстоятелства, посочат доказателствата за тях и
представят писмените такива, като след изтичане на този срок, възможността за това се
преклудира.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 07.11.2022 г. от 11.30
2
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писмения отговор и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 от ГПК, както
следва:
Предявени са обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение № 415/28.02.2022 г. – чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението в размер 8202,69 лв.(2734,23
за месец март и април и до максималния 6 месечен срок от 02.03.2022 г.) за периода от
02.03.2022 г. до 02.09.2022 (както е посочено с молба уточнение от 11.04.2022 г.), ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда – 01.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът Р. В. П. твърди, че по силата на сключен с ответника Клиника „Ушни,
ностни и гърлени болести“ към Военно медицинска академия (ВМА) трудов договор от
01.01.1993 г. заемала длъжността „Общ работник – санитар)“ при ответника с основно
месечно възнаграждение в размер на 1367,15 лева, по което правоотношение полагала
работа при ненормиран работен ден. На 02.03.2022 г. на ищцата била връчена Заповед №
415/28.02.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Сочи, че
наказанието й е наложено за неявяване на работа в два последователни работни дни за
времето от 04.01.2022 г. до 07.01.2022 г., без да й е разрешен отпуск. Сочи, че на 15.12.2021
г. била поканена да подпише заповед за изменение на работното й място в Ковид отделение
на „Първа клиника по инфекциозни болест“ – катедра „Инфекциозни болести“ на МБАЛ –
София, за което тя не била съгласна и уведомила прекия си ръководител, поради което бил
изготвен график на дежурства за Клиника „Ушни, ностни и гърлени болести“, в който тя
била включена и изпълнявала. На 04.01.2022 г. получила обаждане от „Първа клиника по
инфекциозни болест“ – катедра „Инфекциозни болести“ на МБАЛ – София във връзка с
твърдяното неявяване на работното й място, за което тя дала обяснения пред комисия. Сочи,
че няма задължение да се явява на работа в посочената клиника, евентуално, че са налице
уважителни причини да не изпълни нареждането на работодателя си за промяна на
работното й място – здравословното състояние на нея и съпруга й, което било застрашено.
Твърди, че не е извършила нарушението, за което й е наложено наказание.
Ето защо прави искане уволнението да бъде отменено и да бъде възстановена на
заеманата длъжност.
Твърди, че е останала без работа след уволнението, поради което претендира
осъждане на ответника да заплати обезщетение вследствие на незаконното уволнение за
периода от шест месеца, считано от 02.03.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер
3
на законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба в съда –
01.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ответникът Клиника „Ушни, ностни и гърлени болести“ МБАЛ- София към Военно
медицинска академия (ВМА) счита исковете за недопустими, като оспорва специалната си
правосубектност по § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КТ и твърди, че
надлежна страна по иска е ВМА. Излага, че трудовият договор е сключен и прекратен от
началника на ВМА. Излага, че според чл. 30, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за устройството и
дейността на ВМА (ПУДВМА) и т. 21 от Приложение № 2 към чл. 18, ал. 3, т. 4 от
Правилника, началникът на клиниката не е работодател по смисъла на ДР на КТ.
По същество оспорва предявените искове. Сочи, че на ищцата е наложено наказание
за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на законните
нареждания на работодателя – чл. 187, т. 7 от КТ – ищцата не се явила на работа в Първа
клиника по инфекциозни болести (Първа КИБ) в МБАЛ София към ВМА в дните от
04.01.2022 г. до 07.01.2022 г. вкл., а вместо това работила в клиниката „УНГ болести“ за
времето от 03.01.2022 г. до 07.01.2022 г. вкл., с което нарушила задължението, вменено й
със Заповед № 2319/13.12.2021 г. на Началника на ВМА относно изменение на работното й
място, с което й било възложено да изпълнява функционалните си задължения в Първа КИБ
за срок от 45 дни, в съответствие с квалификацията й, считано от 01.01.2022 г. до 14.02.2022
г. вкл. Сочи, че устното уведомяване от ищцата на служители в клиниката по УНГ не я
освобождава от задължението й да изпълни нареждането на работодателя. Излага, че на
работодателя не са представени медицински документи, установяващи по надлежния ред, че
здравословното състояние на ищцата не й позволява да изпълнява възложената работа.
Сочи, че изпълнението на възложените й функции не изисква пряк контакт със заразно
болни, поради което не е налице обективна причина за отказ да изпълни нарежданията на
работодателя. Излага, че процедурата за налагане на наказанието е спазена – на ищцата са
изискани обяснения на 27.01.2022 г., които тя е дала, като последните са взети предвид от
работодателя. Наказанието било съобразено с тежестта на нарушението и наложено в
преклузивния срок – два месеца от узнаването, с мотивирана заповед, съдържаща всички
реквизити. Излага подробно доводи за законосъобразността на уволнението. Прави искане
предявените искове да бъдат отхвърлени. Не претендира разноски.
В тежест на ищцата е да докаже съществуване на трудово правоотношение с
ответника, което е било прекратено на посоченото основание, съответно размера на
последното получено брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди
уволнението, че е останала без работа за съответния период. В тежест на ищцата е да
докаже, че е са съществували твърдените обективни пречки да изпълни заповедта на
работодателя, за които тя го е уведомила своевременно.
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение, т.е. че е
било налице твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е
надлежно упражнено – наложено е в предвидения преклузивен срок, от компетентен орган, с
4
мотивирана заповед, която съдържа точно и конкретно описание на извършените
нарушения, че е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 ГПК да изслуша ищеца или да
приеме писмените му обяснения.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обстоятелствата, че:
1/ между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала по трудов договор от 01.01.1993 г. длъжността „Общ работник – санитар)“
с място на работа Клиника „Ушни, ностни и гърлени болести“;
2/ същото е прекратено със заповед № 415/28.02.2022 г., с която на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“;
3/ заповед № 415/28.03.2022 г. е връчена на ищцата на 02.03.2022 г.;
4/ че ответникът е поискал писмени обяснения на ищцата и последната ги е дала.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
фактите, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената им
стойност съдът дължи произнасяне с решението.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5