№ 983
гр. София , 25.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500800 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260005 от 04.01.2021г., постановено по гр.д. № 10589/ 2018г., І-1 състав на
Софийски градски съд е отхвърлил предявените от К. Г. П., действащ със съгласието си на
своя баща Г. И. П., против ответното застрахователно дружество ЗК „Лев Инс“ АД искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, имащи за предмет присъж- дане на сумата от 94 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимущест- вени вреди и сумата от 2 337, 60 лв.,
представляваща обезщетение за иму- ществени вреди, вследствие на ПТП от 05.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 07.08.2018г. до окончателното им
из- плащане. С решението ищецът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 и ГПК на
ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 490 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението е обжалвано от ищеца в частта, с която искът за неимуще- ствени вреди е
отхвърлен за сумата от 50 000 лв. и изцяло за обезщетението за имуществените вреди, с
подробно изложени съображения в обстоятел- ствената част на жалбата.
Ответникът, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подал отговор на въз- зивната жалба, с който
я оспорва. Претендира присъждане на съдебни раз носки пред въззивната съдебна
инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.
Преценявайки основателността на така депозираната жалба съобраз- но изложените
1
оплаквания, съдът намира следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и е срещу подлежащ на въз- зивно обжалване по
силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ –
претендират се обезщетения за неимуществени вреди и иму- ществени вреди от настъпило
на 05.12.2017г. ПТП, при което ищецът е по- лучил травматични увреждания, пряко от
застрахователя по риска „Граж- данска отговорност“, ведно със законната лихва върху
сумите до оконча- телното им изплащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана- лиз на събраните по
делото доказателства е приел, че не са налице предпо- ставките за ангажиране отговорността
на застрахователя. Съдът е стигнал до извод, че от доказателствата по делото е установено,
че процесният авто- мобил е противозаконно отнет с участието на причинителя на
произшест- вието и ищеца без знанието и съгласието на собственика, поради което уп-
равлението му не е било на законно основание по чл. 477, ал. 2 от КЗ, въз основа на което
делинквентът няма качество на застраховано лице. Съдът е приел, че е налице изключващо
отговорността на застрахователя основание по чл. 493, ал. 2, т. 1, б. „а“ КЗ, тъй като водачът
и другите лица са устано- вили владение върху автомобила чрез престъпление в хипотезата
на чл. 346 НК.
Оплакванията в жалбата на ищцовата страна са за неправилност на извода на съда за
наличие на предпоставките на чл.477, ал.2 КЗ във връзка чл. 493, ал.2,т.1,б.“а“ КЗ за
изключване отговорността на застрахователя, поради липса на покритие по процесната
застраховка. Липсват доказателст- ва, че водачът Д. З. като „ползващо се лице“ според
чл.477, ал.2 КЗ е придобил владението върху управляваното МПС по престъпен начин
/чл.346 НК/, което е престъпление от общ характер и следва да бъде уста- новено с влязло в
сила присъда.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд на- мира следното:
Предмет на въззивното производство са основателността на преките искове, размерът на
претендираните обезщетения, както и евентуално за на- личието на съпричиняване от страна
на пострадалия.
В тежест на ищеца е установяването на елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1
КЗ, а именно: наличие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество
автомобил, противоправното поведе- ние и вина на застрахования делинквент, както и
причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищеца увреждания,
изразяващи се в претърпени неимуществени и имуществени вреди.
Не се спори, че произшествието е станало с участието на л.а. „Фиат Мареа“, собственост на
Б. П. К., както и че същият е с действаща към датата на инцидента застраховка „Гражданска
2
отговорност“, сключена с ответното дружество.
Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка около настъпването на
процесното ПТП не е оспорена от страните. Оспорва се извода на съда, че водачът на
автомобила е извършил престъпление.
От свидетелските показания и от приетото в първоинстанционното производство
заключение се установява, че на 04.12.2017г., около 23:30 ч., на паркинга на зоопарк
„Гергана“, в землището на гр. Кнежа, е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фиат Мареа“, с
рег. № ********, управляван от Д. З., при което е пострадал ищецът в настоящето произ-
водство. Водачът на автомобила е изгубил управление над превозното сред- ство и е ударил
намиращия се извън превозното средство пострадал в левия крак.
От събраните по делото свидетелски показания се установява, че внучката на собственика на
автомобила, делинквентът и пострадалият са изкарали колата от гаража на свидетеля К. без
негово знание и съгласие, за да се упражнява ищецът да кара и за да се повозят. Тримата
обикаляли известно време с автомобила, управляван от ищеца, взели още един техен
приятел и отишли в парк „Гергана“. Там спрели и всички излели от превозното средство.
След известно време Д. З. поискал да пробва да управлява автомобила, като на седалката до
него се качила и свидетелката К.а. След като потеглил, водачът загубил контрол над
превозното средство и ударил ищеца, който се намирал пред него на трев- ната площ, след
което превозното средство паднало в речното корито. След инцидента извикали свои
приятели, които по-късно съобщили за станалото на собственика автомобила. Последните
откарали ищеца в болница. На по- лицията не било съобщено за инцидента непосредствено
след настъпването му.
Съдът намира за основателни възраженията на ищеца за незаконо- съобразност на извода на
първоинстанционния съд за липса на предпостав- ките за ангажиране отговорността на
застрахователя. Съгласно чл.477, ал.2 от КЗ по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на ав- томобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят
на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застра- хователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически дейст- вия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на за- конно основание. Съгласно чл.493,
ал.2,т.1, б.“а“ КЗ застраховката покрива и отговорността за вреди, причинени на трети лица,
в това число на пеше- ходци, велосипедисти и други участници в движението, които
виновният водач е причинил в следствие на притежаването или използването на мо- торно
превозно средство по време на движение или престой и в случаите, когато не е бил изрично
или мълчаливо упълномощен за управление на мо- торно превозно средство при условие, че
не е придобил владението върху него чрез кражба, грабеж или престъпление по чл.346 НК.
Установеното по делото обстоятелство, че процесното моторно превозно средство е било
взето от внучката на собственика, с помощта на приятелите й, без знанието и съгласието на
последния, не е достатъчно да обоснове извод за доказа- ност на престъпление по чл.346 НК,
3
което се установява с присъда, за каквато няма данни да е постановена. Дори и да е правилен
доводът на за- страхователя в отговора на въззивната жалба, че гражданският съд в случая
може инцидентно да се произнесе по наличието на престъпното обстоя- телство, намира, че
такова не е налице с оглед на факта, че деянието е осъ- ществено от внучката на
собственика, с когото живеят заедно, която е оси- гурила достъп до гаража и превозното
средство, с намиращите се в него ключове. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че
собственикът на автомобила не е подал сигнал за противозаконно отнемане на автомобила
му до разследващите органи. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 493, ал.3 КЗ,
застрахователят може да откаже плащане за тези от пострадалите лица, за които успее да
докаже, че доброволно са се качили в моторното превозно средство и са знаели, че
владението му е отнето чрез кражба, гра- беж или престъпление по чл.346 НК. В случая
пострадалият ищец е бил извън автомобила, т.е. дали е знаел за горните обстоятелства е
ирелевантно за спора, съответно не попада в изключението, при което застрахователят може
да се освободи от отговорност.
Налице са и елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отно- шение установяване
деликтната отговорност на водача Д. З., а именно – противоправно, виновно поведение, в
резултат на което е настъ- пило процесното ПТП, което поведение е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат – травматичното увреждане, по
следните съображения: Въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели и
експертно заключение се установява, че след като автомоби- лът бил паркиран в парка, Д. З.,
непълнолетен, неправоспосо- бен водач, решил да го обърне, качил се на мястото на
шофьора и го привел в движение. При потеглянето с предприета маневра по завиване
автомоби- лът се занесъл и насочил към речното корито на преминаваща в близост ре- ка. В
този момент пред него върху тревната площ между два бетонни стъл- ба се намирал ищецът
К.П. на отстояние около 20-25 метра. При достигането му и въртейки се с предна лява част,
автомобилът ударил ищеца в левия крак, след което паднал в речното корито. Според
вещото лице причина за настъпване на произшествието е управление на автомо- била от
неправоспособен водач в тъмната част на денонощието. Разпитан като свидетел последният
сочи, че при маневрата бил подал рязко газ, пред- ницата на колата се отклонила, задницата
се завъртяла и блъснал Красимир.
При тези данни съдът намира, че причина за удара са действията на водача на автомобила,
който без да съобрази с настилката на терена и атмосферните условия, е предприел
съвкупност от неправилни маневри и действия с уредите на колата, най-вече форсиране при
завой, при които е загубил контрол върху управлението и движението й до невъзможност да
предотврати удара със стоящия между стълбовете ищец.
От събраните по делото доказателства и най-вече експертно медицин- ско заключение,
неоспорено от страните, се установява, че в следствие на удара ищецът е получил :
Счупване на костите на лявата подбедрица в гор- ната им част. Механизмът за получаване
на фрактурата е в момента, когато автомобилът е изпълнявал рязко движение в задна
4
посока, лявата му част внезапно е ударил горната част на лявата подбедрица на ищеца.
Последва- ли са оток, деформация от разместването на костите и невъзможност да движи и
натоварва крака си. По своя вид и тежест, фрактурата на костите на лявата подбедрица е
довела на пострадалия „трайно затруднение на дви- женията на левия долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни“, в случая до 5 месеца. Спешна медицинска помощ и първоначално
лечение пострадалият е получил в МБАЛ гр.Кнежа, след което е бил транспортиран за
специали- зирано /оперативно/ лечение в УМБАЛ гр.Плевен. След извършени изслед- вания
и проведена предоперативна подготовка е бил опериран на 06.12. 2017г., като е било
извършено „закрито наместване под мониторен контрол на счупените кости и
стабилизиране на костните фрагменти със заключ- ващи титанова плака и винтове. След
гладко протекъл следоперативен пе- риод, пострадалият е бил изписан от болницата на
18.12.2017г., като лече- нието е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и
пред- писания да не стъпва на оперирания крак 3.5 месеца, предписана антикоагу- лантна
терапия за още 30 дни и обезболяващи средства. Общо лечебният и възстановителен период
продължил 5 месеца, през който е търпял болки и страдания, като през първите 30 дни след
злополуката и около 2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация с натоварване,
болките са били с интензивен характер. През останалия период болките са били със споради-
чен характер най-вече при преумора и при рязка промяна на времето, което е налагало да
ползва седативни и обезболяващи средства. Към настоящия момент, повече от две години,
поради голямата давност от злополуката, ищецът вече не търпи болки и страдания в зоната
на увреждането. Към мо- мента на прегледа е стабилизиран, счупените кости са зараснали
оконча- тено, има останал траен оперативен белег с дължина от 14 см. и ширина 0.5 см.
Няма данни за усложнения по време на лечението. Движенията на лява- та колянна и
глезенни стави са в пълен обем.
От показанията на свидетелката П.а, баба на ищеца, се установя- ва, че той от раждането с
живее при нея. Като разбрала за катастрофата от ортопедията в гр. Плевен, веднага
заминала, заварила го в коридор на носилка, нямало места. Три дни лежал по този начин,
виел от болка, слага- ла му лед на крака, защото нищо не му давали. Не можела да го
премести в друга болница, тъй като нямала финансова възможност. Съучениците му
събрали пари за имплантите, защото докато не се внесат парите, не прави- ли операция.
Докато бил болницата, тя го обслужвала изцяло, след това в къщи с гипс 50 дни и отново го
обслужвала. Бил ученик в 10 клас, много отсъствал, преди катастрофата бил отличник, след
това си намалил успеха, изгубил много материал. Продължава да си го боли, при смяна на
времето.
Съдът кредитира показанията на свидетелката в описаната част, с изключение на
изнесеното, че след тридневен престой в болницата са го оперирали, през който много го
боляло, тъй като е в противоречие с оста- нали доказателствен материал. Инцидентът е
станал на 05.12.2017г. малко след полунощ, а операцията след предоперативната подготовка
е проведена на 06.12.2017г., видно от представената с исковата молба епикриза.
5
При тези данни, като съобрази възрастта на пострадалия – на 16г., вида и тежестта на
увреждането - счупване на костите на лявата подбед- рица в горната им част; вида на
проведеното лечение - закрито наместване на счупените кости и стабилизиране на костните
фрагменти със заключва- щи титанова плака и винтове; продължителността на лечение и
възстано- вяване – 5 месеца, от които 13 дни в болница, през който престой изцяло се е
нуждаел от чужда помощ; следващите месец и половина с гипс, което се- риозно затруднява
движенията и справянето с най елементарните нужди в ежедневието; периодът от месец
след инцидента и 2-3 седмици по време на развижването на интензивни болки и страдания,
както и явяващите се таки- ва при преумора и промяна във времето; психическия
дисксомфорт, който е преживял по необходимостта от ползването на чужда помощ и
невъзмож- ността да ходи на училище и да осъществява обичайните за възрастта му
дейности и контакти, намира, че сумата от 27 000 в случая е справедливото обезщетение за
компенсиране на доказаните болки и страдания към про- цесния период на 2017г. За да не
уважи иска в по-голям размер, съдът съоб- рази, че ищецът е напълно възстановен, няма
данни за настъпили услож- нения в хода на лечението.
Искът за обезщетяване на причинените на ищеца имуществени вреди за сумата от
2 337.60лв., заплатени за металната остеосинтеза с Фактура от 05.12.2017г., е основателен и
доказан. От експертното заключение се уста- новява, че сумата е платена за поставените му
винтове и плака, необходими за лечението, като разходите за тях не се поемат от НЗОК.
Възражението за съпричиняване, поради обстоятелството, че ищецът по собствена вола се е
качил да пътува при неправоспособен водач и че по време на инцидента, при който е бил
извън автомобила, участвал при вземане на решението автомобилът да бъде преместен от
приятеля му Д., като не е осигурил собствената си безопасност, е неоснователно. Ударът е
станал, когато ищецът е бил извън процесния автомобил, и зна- нието му, че водачът е
неправоспособен не е в причинно-следствена връзка с противоправния резултат. Липсват
твърдения, съответно данни, за поведе ние от страна на пострадалия, с което обективно да е
допринесъл за удара. От установения механизъм на ПТП е очевидно, че ищецът е бил
ударен с поднеслата рязко задница на автомобила, т.е. последният не е имал доста- тъчно
време за предпазна реакция. Следователно, определените по-горе обезщетения следва да се
присъдят в пълен размер, ведно със законната лих ва върху сумата, начиная от 07.08.2018г.,
в съответствие със заявеното в исковата молба.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции, решението след ва да се потвърди
отмени в частите, с които са отхвърлени искът за обез- щетяване на неимуществени вреди за
сумата от 27 000 лв. и искът за обез- щетяване на имуществени вреди за сумата от
2 337.60лв., ведно със закон- ната лихва върху сумите, начиная от 07.08.2018г.
При този изход на спора, ответното дружество следва да бъде осъ- дено да заплати на адв.
Н.Д. адвокатско възнаграждение за първо- инстанционното производство по реда на чл.38
ЗА в размер на 1041. 50лв., съобразно уважената част от претенциите, с ДДС от 208.30лв.,
6
или общо 1 249.80 лв. Решението следва да се отмени в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски над сумата от 371.20 лв., в които е вклю- чено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. За въззивното производство, като
съобрази размера на обжалваната отхвърлена част,която е за 52 337.60лв., и размера на
уважената част, следващото се на адв. Н. Д. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА
възлиза на 1 535. 50лв., с ДДС от 307.10 лв. , или общо 1842.60лв. Ответното дружество
след- ва да бъде осъдено да заплати в полза на САС д.т. в размер на 1760.25 лв. върху
уважената част от претенциите. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260005 от 04.01.2021г., постановено по гр.д. № 10589/ 2018г., І-1
състав на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлил предявените от К. Г. П.
против ответното застрахователно дружество ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за сумата от 27 000 лв., представляваща обезщетение за неиму- ществени вреди
и за сумата от 2 337, 60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие
на ПТП от 05.12.2017г., ведно със закон ната лихва върху двете суми, считано от
07.08.2018г. до окончателното им изплащане, както и в частта, с която К. Г. П. е осъден да
заплати на ЗК „Лев Инс“ АД разноски над сумата от 371.20 лв., вместо кое- то постанови:.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, да заплати на К. Г. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, на основание чл. 432,ал.1 КЗ сумата от 27 000 лв.,
представляваща обез- щетение за неимуществени вреди и сумата от 2 337, 60 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на ПТП от 05.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 07.08.2018г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА ЗК„Лев Инс“ АД, ЕИК: ********* да заплати на адв. Н. Д. на основание
чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство размер на 1
249.80 лв., с ДДС, и за въззивното производство в размер на 1842.60лв., с ДДС.
ОСЪЖДА ЗК„Лев Инс“ АД, ЕИК: ********* да заплати в полза на Софийски
апелативен съд държавна такса в размер на 1760.25 лв.
ОСЪЖДА К. Г. П., ЕГН: **********, да заплати на ЗК„Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, на
основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстан- ция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
7
Решението, в частта на иска за обезщетяване на неимуществени вре- ди, подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчване на преписи на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8