№ 195
гр. Русе, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520104297 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Д. П. М. против Община Русе, в която се
твърди, че на 30.07.2023г. около 17.00 часа шофирал личния си автомобил
„****“ с рег.№ *** по път *** от с. *** към гр. ***, като следствие на
необозначена дупка на пътния участък претърпял следните щети по
автомобила си: нарушена цялост на предния капак, окривена джанта и огънат
амортисьор на лява предна гума. Твърди, че за последните два месеца това е
втори по ред подобен случай, но този път щетите по колата му били по-
големи и съответно му стрували повече средства за отстраняването им.
Инцидентът предизвикал и сътресение в семейния бюджет и съответно силно
притеснение у ищеца как ще се справи финансово през този месец. За
случилото се незабавно уведомил органите на реда на тел. 112, като те
посетили на място пътно-транспортното произшествие, направили му тест за
алкохол и съставили Протокол за ПТП от 30.07.2023г. На 02.08.2023г. ищецът
посетил сервиз където били констатирани щетите по автомобила му: след
попадането в дупката, левият амортисьор бил излязъл и се ударил в капака.
Необходима била смяната му, както и допълнителен труд и части по
автомобила. За изправяне на джанта, закупуване и смяна на амортисьор,
1
тампон, демонтаж, монтаж и баланс на предна лява гума заплатил общо
383,70 лв. с ДДС. На 05.08.2023г. закупил преден капак за автомобила си на
стойност 100лв., като заплатил още 200лв. за боядисването му.
Освен претърпените имуществени вреди, ищецът твърди, че е
претърпял и неимуществени, изразяващи се в уплаха, страх дали ще овладее
автомобила, в последствие загуба на време, нерви и неудобство докато колата
му се оправи.
Твърди, че въпросната дупка не била обозначена по никакъв начин, а
същата била с голяма дълбочина и в случая не било възможно да я избегне
или да я заобиколи.
Счита, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД да претендира от
стопанина на пътя какъвто се явявала Община Русе съгласно чл. 31 ЗП
обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди, с
оглед на което се претендира да бъде постановено съдебно решение, с което
да бъде осъдена Община Русе да му заплати обезщетение в размер на сумата
от 1183,70лв. представляваща претърпени имуществени вреди в размер на
683,70лв. и неимуществени вреди в размер на 500лв. вследствие на
претърпяното ПТП, поради необозначена и необезопасена дупка на пътния
участък, който се поддържа от Община Русе, ведно със законната лихва върху
посочените суми от датата на деликта – 30.07.2023г. до окончателното
изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва се твърдените имуществени вреди да са
следствие на описаното пътно-транспортно произшествие. Твърди се, че
между страните е налице друго съдебно производство за претърпени също
щети по автомобила на ищеца и то в същата част - лява гума, поради което не
можело да се направи категоричен извод от кое точно произшествие са
причинени те. Оспорва се и твърдението на ищеца, че е имало неравност,
която не е могъл да избегне, ако се е движел със съобразената за това скорост.
В условията на евентуалност ответникът прави възражение за
съпричиняване на увреждането, тъй като се твърди, че ищецът е управлявал
автомобила си със скорост несъобразена с пътните и атмосферни условия.
Счита, че за него е съществувала техническа възможност да управлява
автомобила си със скорост, която да не позволи реализирането на процесното
ПТП, което обаче не е сторено.
2
С оглед на изложеното се моли предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, а в условията на
евентуалност да се намали претендираното обезщетение като прекомерно и
неотговарящо на реално причинените вреди.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства, безспорно се
установява, че ищецът Д. П. М. е собственик на лек автомобил „****”, с рег.
№***. На 30.07.2023г., при управление на същия от село *** към гр. ***,
непосредствено преди разклона за път *** преминал през неравност /дупка/
на пътното платно, в резултат на което се повредили предната му лява гума и
джанта, преден капак и ляв амортисьор. Водачът веднага спрял след
инцидента и сигнализирал на него на тел. 112. Произшествието било посетено
от служители на пътна полиция и съставен протокол за ПТП с
№***/30.07.2023г., в който като видими увреждания по автомобила са
посочени: преден капак, ляв преден амортисьор. Като причина за
произшествието в протокола е отбелязано „преминаване през дупка с размери
80/70/12см. Дупката и видимите щети по автомобила са заснети от
полицейските служители.
Според представената по делото фактура от 03.08.2023г. и фискален
бон от „Ес Транс“ ООД, ищецът е заплатил за изправяне на джанта, за газов
амортисьор, тампон за амортисьор, за смяната им, за демонтаж, баланс и
монтаж на гума общо 383,70лв. с ДДС.
На 05.08.2023г. е закупил по фактура издадена от „Мегапартс“ ООД
преден капак за „****“, а с по фактура от 07.08.2023г. е заплатил на „Тек-Арт
22“ ЕООД за боядисване на преден капак за „Рено лагуна“ 200лв.
Съгласно заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза, при преминаване през препятствие /дупка/, каквато е описана в
протокола за ПТП технически е възможно да бъдат получени описаните щети
по лекия автомобил на ищеца. Вещото лице е посочило, че разходите за
възстановяването на преден капак, амортисьор, тампон и изправяне на джанта
(при съобразяване на средни пазарни цени) са 875,06лв. По делото няма данни
за скоростта, с която се е движел ищецът по време на инцидента, но според
изчисленията направени от вещото лице, по-точна преценка за характера и
3
размерите на неравността (дупката) водачът е имал възможност да направи на
разстояние от нея от 10м. При движение със скорост от 40 км/ч, опасната
зона за спиране е била значително над това разстояние – 27м., поради което
според заключението на експертизата, в конкретната пътно-транспортна
ситуация, при движение с такава скорост, а и с всяка по-висока от
разрешената, ищецът М. не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието чрез намаляване на скоростта или спиране. Такава е имал,
ако се е движел със скорост от 18км/ч или по-ниска.
Според вещото лице технически е възможно установените увреждания
по автомобила на ищеца да се получат и по друг начин, например през
преминаване през изпъкнала неравност на платното за движение, но малко
вероятно е да се получат при преминаване през т.нар. „легнал полицай“,
каквато изкуствена неревност имало на мястото, тъй като същата била
полегата. Също така според вещо лице до щета като въпросната можело да се
стигне както с нов, така и с частично износен амортисьор, като във втория
случай вероятността била по-голяма.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага
извода, че процесното ПТП се е състояло по описания в исковата молба
начин, а именно след попадане на автомобила на ищеца в неравност /дупка/
на пътното платно, в резултат на което са му причинени щетите, за
отстраняването на които са представени съответните документи.
Действително съставеният протокол за ПТП не е пряко доказателство за
механизма на произшествието, доколкото то не е осъществено в присъствието
на полицейските служители, но в частта в която са описани констатираните
щети по автомобила и състоянието на пътното платно /наличието на дупка/,
протоколът има характера на официален удостоверителен документ и е
надлежно доказателство за тези факти. Последните в съвкупност с
доказателствата за извършения ремонт и подменени авточасти, както и
заключението на вещото лице безсъмнено изясняват механизма на
произшествието, настъпилите щети и тяхната стойност.
Според разпоредбата на чл. 31 ЗП и чл.48, т.2 ППЗП, изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява и е
задължение на съответните общини. Предвид обстоятелството, че посоченото
4
ПТП е настъпило по пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа
на Община Русе (по който въпрос няма спор по делото) и последната не е
изпълнила задължението си да поддържа или поне да обезопаси по някакъв
начин този пътен участък, то тя следва на основание чл. 49 от ЗЗД да понесе
отговорността за причинените при произшествието имуществени вреди, тъй
като с виновното си бездействие е създала предпоставки за настъпването му.
Неоснователно е и възражението на ответника за изключване или
намаляване на отговорността му поради виновното поведение на ищеца. Няма
данни по делото последният да е управлявал автомобила си със скорост над
разрешената. Видно от заключението на вещото лице, за да може да
предотврати преминаването през процесната дупка е следвало да се движи
със скорост по-ниска от 18км.ч., което за път като процесния не може да му
бъде вменено в задължение. В констативния протокол за ПТП не е посочена
въпросната дупка да е била обозначена и обезопасена по какъвто и да е начин.
Такъв не би могъл да бъде поставянето на каквито и да е пътни знаци с
постоянен характер, каквито ответникът твърди, че е имало поставени по
процесния път преди мястото на инцидента. Стопанинът на пътя следва да го
поддържа в състояние годно за нормалното му ползване и своевременно да
отстранява появилите се по него неизправности, дупки като процесната, а не
да ограничава скоростта или да слага общи предупреждения за опасности по
пътя, каквито не би следвало да има. Няма пътен знак, който „извинява“
подобно състояние на пътната настилка, като това в мястото на инцидента.
Не би могло да бъде вменено и като задължение на ответника
движение със скорост, бдителност и предвидливост, които да му позволят да
избегне процесната дупка. Възможността все пак това да направи не е
равнозначно на нарушаване на правила за движение по пътищата и конкретно
посоченото от ответника правило на чл. 20, ал.1 ЗДвП. Съобразяването с
„релефа на местността, със състоянието на пътя и пр.“ не предполага релеф на
асфалтовото покритие и дупка на същото с остри ръбове, дълбочина от 12 см.
и с площ почти от 1 кв.м.! Поради това не би могло да бъде уважено
направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищеца
на вредоносния резултат, тъй като по делото не се доказа той да е допуснал
каквото и да е нарушение на правилата за движение по пътищата.
Предходен инцидент на ищеца като процесният (преминаване през
друга дупка на пътно платно в гр. Русе), за който между страните е налице
5
друг висящ съдебен спор, не изключва отговорността на ответника в
настоящото производство. Както и вещото лице е посочило не би могъл при
предходния инцидент амортисьора на процесния автомобил да е бил повреден
по установения начин и той да се придвижи до мястото на инцидента
разглеждан в настоящото производство. Връзката би могла да бъда
единствено тази, че при предходното пропадане в дупка (а вероятно и много
други пъти) амортисьорът на автомобила е бил износван – по бързо от
обичайното, което е предвидил неговия производител при използване по
изправни пътни настилки), което е допринесло за окончателното му
увреждане при процесния случай. Това обаче не дава основание да бъде
намалена отговорността на ответника за причинените имуществени вреди.
Трайно установена е съдебната практика, че при определяне на обезщетения
за причинени вреди от ПТП по автомобили, следва да се съобразяват цените
на нови части. В случая вещото лице е определило по средни пазарни цени на
авточасти и труд каква е стойността на дължимото на ищеца обезщетение и
доколкото тя е по-висока от исковата претенция, последната следва да бъде
изцяло уважена в претендирания размер от 683,70лв.
По претендираното обезщетение за неимуществени вреди: ищецът е
посочил в исковата си молба, че процесният инцидент е предизвикал
„сътресение“ в семейния бюджет, както уплаха, страх, а последствие нерви,
неудобство, докато оправи автомобила си. Действително за тези негови
твърдения той не е ангажирал по делото доказателства, но естеството на част
от посочените неимуществени вреди е допустимо и логически оправдано да
се приеме, че са обичайна и закономерна последица за всеки
средностатистически човек, пострадал при ПТП като процесното. Т.е.
настъпването на неимуществени вреди под формата на уплаха, притеснение,
загубата на време и „нерви“ следва да бъде презумирано и да се приеме, че и
без конкретни доказателства, исковата му претенция е доказана по основание.
Безспорно е инцидентът да е предизвикал известна уплаха у ищеца, довел е до
неговото забавяне в придвижването му през въпросната вечер, лишило го е от
възможността да ползва автомобила си през следващите няколко дни (повече
от седмица), наложило се е да отдели от времето си, за да организира
ремонтирането на автомобила. За тези презумирани вреди настоящият
съдебен състав намира, че справедливото обезщетение следва да бъде
определено в размер на 200лв., или 100лв. за уплахата при преминаването
6
през дупката и 100лв. във връзка с организирането ремонта на автомобила.
Възможно е действителните неимуществени вреди за ищеца да са и в по-
висок размер, но за него не са представени доказателства. Така например не
би могло да се презумира, че инцидентът е предизвикал „сътресения“ в
семейния бюджет и притеснения у ищеца от невъзможността да се справи с
непредвидените разходи. Поради това исковата претенция в частта за
неимуществените вреди следва да бъде уважена за сумата от 200лв. и
отхвърлена до пълния предявен размер от 500лв.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски
пропорционално на уважената част от исковата претенция или от 1050лв.
разноски (50лв. държавна такса, 200лв. за вещо лице и 800лв. адвокатски
хонорар) на присъждане подлежат 783,89лв.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция или
от общо направените 500лв. (250лв. за юрисконсултско възнаграждение и
250лв. за вещо лице) следва да се присъдят 84,48лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК000530632, с адрес гр. Русе, пл.
“Свобода” №6, представлявана от кмета Пенчо Пламенов Милков да заплати
на Д. П. М. с ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******* сумата от 683,70лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек
автомобил „****”, с рег. №*** и сумата от 200лв. неимуществени вреди,
причинени при ПТП на 30.07.2023г. на пътя между с. *** и гр. ***, ведно със
законната лихва върху двете суми считано от 30.07.2023г. до окончателното
им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. М. с ЕГН********** срещу
Община Русе, ЕИК000530632 иск за неимуществени вреди над сумата от
200лв. до пълния предявен размер от 500лв. като недоказан.
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК000530632, да заплати на Д. П. М. с
ЕГН********** с адрес гр. Русе, *******, сумата от 783,89лв. разноски за
настоящото производство.
7
ОСЪЖДА Д. П. М. с ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******* да
заплати на Община Русе, ЕИК000530632 сумата от 84,48лв. разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8