РЕШЕНИЕ
№ 1500
гр. Варна, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110105298 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Ивси Пул“ ЕООД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к.*****, представлявано от Управителя
Ивелин Йорданов Петков, чрез адвокат Н.Н. С. - АК гр. Варна, против ответника
„Юнишипинг интернешънъл“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „*****" № 45, ет. 3, представлявано от Управителя Георги Стефанов Белев, с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, с
която са предявени обективно съединени искове, за осъждане на ответника ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца сумата в размер на 2718.00 /две хиляди седемстотин и осемнадесет лева/лева,
представляваща уговорено, но незаплатено възнаграждение за изработените ПВЦ покривала
по фактури № 1799/11.05.2020 г. и № 1805/16.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
обезщетение за забавено плащане в размер на 228.77 /двеста двадесет и осем лева и
седемдесет и седем ст./ за периода от 16.06.2020 г. до 14.04.2021 г., както и направените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се, че между ищцовото и ответното дружоества, въз основа на устен договор,
възникнаха търговски отношения за изработка на ПВЦ покривала с площ от 128 кв. м. и с
площ от 23 кв.м. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по този договор ищцовото
1
дружество в качеството си на изпълнител, е изработило в срок и качествено ПВЦ покривала
с посочените размери, които били приети без възражение от ответника, в уверение на което
били изготвени Приемо-предавателни протоколи. Твърди се, че въз основа на тези Приемо-
предавателни протоколи били издадени фактури № 1799/11.05.2020 г. за сумата от
2304.00лв., с вкл. ДДС и фактура № 1805/16.06.2020 г. за сумата от 414.00лв., с вкл. ДДС за
изработените и приети ПВЦ покривала. Твърди се, че въпреки многократните ни усилия за
уреждане извънсъдебно тези взаимоотношения, ответникът не е изпълнил задължението си
да заплати изцяло уговореното възнаграждение и дължи на ищцовото дружество.
Исковата молба и приложенията към нея са надлежно връчени на ответника при
усл.на чл.50, ал.2 ГПК. В срока по чл.131 ГПК не депозира писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: фактура № ********** от 11.05.2020 г., фактура № ********** от 16.06.2020
г.
От приложената по делото фактура № ********** от 11.05.2020 г. се установява, че
на същата дата ищцовото дружество е предало, а ответникът е приел без възражения
изработеното ПВЦ покривало с площ от 123 кв.м. Безспорно е, че ответникът се е съгласил с
претендираната от ищеца цена за изработеното изделие, в размер на 2304 лв. с ДДС.
От приложената по делото фактура № ********** от 16.06.2020 г. се установява, че
на същата дата ищцовото дружество е предало, а ответникът е приел без възражения
изработеното ПВЦ покривало с площ от 23 кв.м. Безспорно е, че ответникът се е съгласил с
претендираната от ищеца цена за изработеното изделие, в размер на 414 лв. с ДДС.
Ответното дружество е следвало да заплати цената на извършените доставки по
банков път. Доколкото в издадените и двустранно подписани фактури липсва изричен срок
за плащане, следва да се приеме, че това е датата на подписването им от ответната страна.
В хода на производството в полза на ищцовата страна бяха допуснати гласни
доказателства, чрез изслушване на свидетел Кристиян Стоянов Колев/техн. Ръководител в
ищцовото дружество/. В показанията си свидетелят заявява, че от около 5 години работи към
фирма „Ивси Пул“, като технически ръководител и отговаря за изработката на тенти.
Заявява, че лично е ходил за вземане на размери по поръчаните от покривала за
„Юнишипинг интернешънъл“, като собственика на ответната фирма също бил там. Мястото
било пред пристанище Запад, като на един камион бил натоварен извънгабаритен трактор,
подготвен за износ, за който трябвало да се изработи покривало. Твърди, че покривалото
било изработено за около седмица и предадено на ответната фирма. След това изработили
покривало за контейнер отново по поръчка на същата фирма. Търговските им отношения не
били инцидентни, тъй като били изработвали и преди тенти за тази фирма. Плащането се
извършвало по банков път, като преди не е имало проблеми, но в случая не било извършено
плащане.
2
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
За основателността на иска за главница с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД във вр. с във вр. с чл. 266 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на валидно
облигационно отношение, точно и в срок изпълнение на възложената работа по договора
съобразно издадените фактури, размера на уговореното възнаграждение за работата, както и
нейното приемане от ответника или неоснователното отказване за приемането й, а при
доказване на тези факти, ответникът следва да докаже изпълнение на задължението си за
заплащане на възнаграждението.
В тежест на ищцовата страна е да установи наведените от нея твърдения, обуславящи
допустимостта на исковата претенция, а именно: че е налице облигационно правоотношение
по възлагане на поръчка за изработка с ответното дружество с конкретни параметри, цени и
срокове, че ищцовото дружество качествено и в срок е изпълнило задълженията си, че
ответното дружество е приело изпълнението на поръчката без забележки, датата на
възникване на задължението за плащане от страна на ответника, респ. датата на изпадането
му в забава.
При успешно проведено от ищеца доказване, в тежест на ответника е да докаже, че е
платил дължимите по договора за изработка суми, както другите факти и обстоятелствата
обуславящи наличието на неговите правопогасяващи и правоизключващи възражения,
включително и своевременно отправено до ищцовото дружество възражение за наличие на
скрити недостатъци на вещта.
От съвкупния анализ на приложените писмени и гласни доказателства съдът приема,
че в случая е била налице твърдяната от ищцовото дружество облигационна връзка с
ответното дружество по възлагане от ответника на ищеца дейности по изработване на
покривала.
Предвид подписването без забележки от ответната страна на изготвените от ищеца
фактури за извършената дейност, съдът приема, че ищцовото дружество е предало на
ответното поръчаните и изработени ПВЦ покривала.
Съдът прима, че с подписването на фактурите, ответното дружество е приело и
претендираната от ищеца цена за изработката.
От всичко така установено, съдът намира, че в случая се установява наличието на
извършена работа по договора, приемане на работата от ответното дружество на посочените
във фактурите цени.
Ответното дружество не твърди заплащане на претендираните от ищеца суми по
двете фактури.
Съдът прима, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата от2304
3
лева с ДДС по фактура № ********** от 11.05.2020 г., както и сумата от 414 лева по
фактура № ********** от 16.06.2020 г., поради което исковете за главници в общ размер на
2718 лева следва да се уважат в цялост.
По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава:
За основателността на иска за иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на главен дълг и факта на
настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение за заплащане на
възнаграждението.
В случая се установи наличието на главен дълг – дължимост на главницата по всяка
от фактурите, предмет на исковата претенция. Както се посочи по-горе, доколкото не е
налице изрично уговорен падеж за плащане на паричното вземане, то за такъв следва да се
приеме самата дата на приемането й от ответната страна-длъжник по нея, които са изтекли за
всички фактури. Поради наличието на неплащане на дължимите суми до падежа, то
ответното дружество дължи на ищцовото обезщетение за забава на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Акцесорните искове се явяват доказани по основание, а за
установяване на размерът съдът използва на основание чл. 162 ГПК продукт за изчисляване
на законна лихва. Доколкото акцесорната претенцията е с начало-датата на неплащане на
последната издадена фактура, а именно 16.06.2020г., съдът намира, че за претендирания
период 16.06.2020г. до 14.04.2021г. дължимата лихва е в претендирания размер от 228,77
лева.
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес и тъй като се установи
дължимост на по-голям размер на мораторното обезщетение спрямо претендирания размер
по всяка фактура, то се явява изцяло основателни и акцесорните искове за мораторно
обезщетение.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част
от исковете. Същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 158,72 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., които следва да се присъдят на ищцовото
дружество.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Юнишипинг интернешънъл“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „*****представлявано от Управителя ******, ДА ЗАПЛАТИ на
„Ивси Пул“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к.“****
представлявано от Управителя Ивелин Йорданов Петков, сумата от 2718.00 /две хиляди
4
седемстотин и осемнадесет/лева, представляваща уговорено, но незаплатено
възнаграждение за изработените ПВЦ покривала по фактури № 1799/11.05.2020 г. и №
1805/16.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забавено плащане в
размер на 228.77 лева /двеста двадесет и осем лева и седемдесет и седем ст./ за периода от
16.06.2020 г. до 14.04.2021 г., върху главниците по отделните фактури, на основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. Чл.266, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „*****л“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „****" № 45, ет. 3, представлявано от Управителя Георги Стефанов Белев, ДА
ЗАПЛАТИ на „****“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ж.к.“***** представлявано от Управителя Ивелин Йорданов Петков, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 608,72 лв. /шестстотин и осем лева и 72 ст. /, представляваща разноски за
исковото производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5