№ 17945
гр. С., 06.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110120479 по описа за 2024 година
Предявен е следния иск от И. С. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 19Б, вх.
А, ет. 2, срещу „К. Й.“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Х.,
бул. „Б.“ № 196:
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146
ЗЗП за прогласяване недействителността на клаузата на т. 1.5 от договор за
потребителски паричен заем № ******** от 08.09.2023г. – поради противоречие
със закона и добрите нрави, заобикаляне на закона и неравноправие.
Ищецът твърди, че страните сключили процесния договор за сумата от 700 лв.
със срок на погасяване от 8 месеца, като следвало да върне сумата от 808,92 лв., но
действителната цена на отпуснатия заем с оглед начислената такса от 700 лв. за
експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем била в размер на
1508,92 лв. или повече от два пъти заетата сума. Тази такса противоречала на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, тъй като представлявала такса за управление на кредита и с нея се
заобикаляла нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК поради неточно посочване на ГПР от 48,005
%, в който не била включена същата такса. Таксата била в размер 100 % от отпуснатия
заем, с което се нарушавали принципите на добросъвестност и справедливост и чрез
нея се постига скрито оскъпяване на кредита. Клаузата по т. 1.5 от договора относно
тази такса била неравноправна като уговорена във вреда на потребителя и уговорена
неиндивидуално.
В срока по чл. 131 ГПК „К. Й.“ ООД оспорва исковете по основание и размер,
като сочи, че договорът за кредит има необходимото съдържание съгласно ЗПК.
Процесната клауза не противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като таксата за експресно
разглеждане не е задължително условие за сключване на договора и за разглеждане на
искането за отпускане на кредит, като не е обвързана със задължения по самия
процесен договор, представлявайки допълнителна услуга. Процесната такса била в
размер на 559,08 лв. видно от договора за кредит и погасителния план към него.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
1
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже сключен между него и ответника договор за паричен заем със соченото в
исковата молба съдържание, съответно съдържанието на процесните клаузи, чиято
недействителност е атакувана, а ответникът – че процесният договор съдържа валидни
и равноправни клаузи, както и своите възражения.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в проведеното на 08.07.2024
г. открито съдебно заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е
отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните по делото е
сключен процесният договор със соченото в исковата молба съдържание.
Видно от чл. 2 от приложения по делото договор за потребителски паричен заем
№ ******** от 08.09.2023 г., същият е бил сключен при следните параметри: главница-
размер на отпуснатия заем – 700 лв.; вид вноска – месечна, анюитетена; размер на
сумата в лева, в която са включени част от дължимата главница, лихва и такса за
фискиран лихвен процеснт – 808,92 лв.; размер на сумата в лева, в която са включени
част от дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане – 1368 лв.; срок
на заема – 8; брой вноски – 8; фиксиран годишен лихвен процеснт по заема – 2,50%;
годишен процент на разходите – 48,005%.
Съгласно чл. 1, т. 1.5 от договора, заемателят заявява, че преди подписване на
договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора,
което обстоятелство е декларирано в попълнената форма/заявка за онлайн
кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. За извършената от
кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
заемателят дължи такса за екпресно разглеждане на документи за отпускане на заем в
размер на 700 лв. Страните се уговарят таксата да се разсрочи и да се заплаща на
части към всяка или към част от погасителните вноски, посочени в чл. 2 (2) с оглед
индивидуалните уговорки между страните, като в този случай дължимата вноска е в
размера, посочен в чл. 2, а общото задължение по договора се увеличава с таксата за
експресно разглеждане, а именно е в размера, посочен в чл. 2 (12).
Съгласно общите условия към договора, таксата за експресно разглеждане е
такса, която се заплаща за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по
искане на заемателя за експресно разглеждане от заемодателя на заявката за отпускане
на паричен заем, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на заемателя
за отпускане на паричен заем при срокове и условия, посочени в общите условия и/или
в подписания договор за паричен заем. Съгласно приложените общи условия, с оглед
факта, че потребителят е изразил доброволното си желание да му бъде предоставена
услуга по експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем, като се е
съгласил да заплати съответната такса за тази допълнителна услуга, заемателят ще
получи становище по заявката за отпускане на заем в срок от един работен час. Под
един работен час се разбира един астрономически час в рамките на работното време
на заемодателя. Обявеното време за разглеждане от един работен час започва да тече
от депозиране на заявката, ако клиентът е кандидатствал в рамките на работното
време, посоченно на сайта www.credihub/bg - „Контакти – Сектор „Онлайн
кредитиране“. Ако заявката за кредит направена след края или началото на работното
време за съответния ден, то обявеното време за разглеждане от един работен час
започва да тече от 10 ч. на следващия работен ден. Ако заявката за кредит е направена
по-малко от час и тридесет минути преди края на работното време, то обявеното време
2
за раглеждане от един работен час започва да тече в 10 ч. на следващия работен ден.
Към процесното правоотношение по отпускане на кредит са приложими
правилата на Закона за потребителския кредит, тъй като по делото липсват както
твърдения, така и данни процесният кредит да е отпуснат на ищеца като физическо
лице в рамките на евентуално осъществявана от него професионална или търговска
дейност (арг. чл. 9, ал. 3 ЗПК, § 13, т. 1 ДР на ЗЗП и Решение № 50056 от 29.05.2023 г.
на ВКС по т. д. № 2024/2022 г., I т. о.). Предвид изложеното, сключеният между
страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който договор са приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В конкретния случай според договора и общите условия към него експресното
разглеждане на кандидатурата гарантира получаване на отговор на искането за
отпускане на кредит до един час от постъпването му при кредитора. Възможността на
кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е
регламентирана в чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст
да се изискват и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на
договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за
експресно разглеждане следва да се квалифицира като такса за действия, свързани с
усвояването на кредита, тъй като те са част от дейността му по отпускане на кредита и
като такива не могат да бъдат събирани от длъжника по силата на чл.10а, ал. 2 ЗПК.
Не може да се приеме, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит
кредиторът прави някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира
отделна такса. Фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо от
служители на ответното дружество не представлява допълнителна услуга, която следва
да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпява продукта, разходите
се покриват с увеличаване на възнаграждението, а не с начисляване на такси по чл. 10а
ЗПК (които урежда такси за други услуги). Следователно клаузата, предвиждаща такса
за експресно разглеждане в процесния договор за кредит, противоречи на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, поради което е нищожна.
Предвид изложеното, се извежда, че възнаграждението за експресно
разглеждане на документи, без значение как е именувано от кредитора, в случая
представлява възнаграждение за отпуснатия кредит – възнаградителна лихва, приход
за кредитора. Следователно тази такса съставлява разход, който е следвало да бъде
включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ето защо с
уговарянето се заобикаля императивното изискване, установено в разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, според което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
3
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б., която
към датата на сключване на договора – 08.09.2023 г., е била в размер на 13.53 % (ОЛП
3,53% (служебна справка от сайта на БНБ) + десет процентни пункта). Това означава,
че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 67,65 % от взетата сума. В
противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 тези клаузи са нищожни. Видно от
представения по делото договор за кредит посоченият в него ГПР е в размер на
48,005%. Вземайки предвид сегашния размер на ГПР и съотношението между
главницата, таксата и възнаградителната лихва, дейстивителният размер би
надхвърлил законовото ограничение. Настоящият съдебен състав счита, че
уговорената в договора такса „експресно разглеждане“ на кандидатура за кредит
съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите – ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“
се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия,
като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Ето защо
посочения в договора годишен процент на разходите от 48,005 % не отговаря на
действителния такъв. Несъмнено, действителният размер на ГПР по кредита би бил
по-висок след като бъде включена и начислената такса за експресно разглеждане.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1
ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
Освен това, клаузата за дължимостта на таксата за експресно разглеждане на
документи, противоречи на добрите нрави. Същата не отговаря на изискването за
добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП, и води до
неоснователно обогатяване за кредитора.
Всичко гореизложено води до извод за нищожност на клаузата, предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане в процесния договор за кредит №
******** от 08.09.2023 г., сключен между страните поради противоречие със закона,
заобикаляне на императивна норма на закона, накърняване на добрите нрави и
неравноправност на същата.
Предвид изложеното искът е доказан и следва да се уважи.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът, който
своевременно е направил искане за присъждане на такива. На основание чл. 78, ал. 1
4
ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 50 лв. за
държавна такса.
Ищецът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие (л. 42 от делото).
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство по настоящото дело минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 400 лв. В същото време, с Решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 е прието, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС
във вр. с чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено
е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение
на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.
При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели,
които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба. С оглед
даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата –
чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при
приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери. Възнаграждението следва да бъде
определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и
действително извършената работа. Съдът намира, че в случая осъществената по
делото защита се изразява единствено в депозиране на искова молба без
упълномощеният адвокат да се е явил в откритото съдебно заседание. Спорът, предмет
на настоящото производство, не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че справедлив размер
на възнаграждението съобразно действително извършената от адвоката работа по
защита интересите на ищеца, се явява сумата в общ размер на 100 лв., която сума
следва да бъде пръсидена в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Д. Г..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2
и чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП между ищеца И. С. Б., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 19Б, вх. А, ет. 2, и ответника „К. Й.“ ООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. Х., бул. „Б.“ № 196, че клаузата в
договор за потребителски паричен заем № ******** от 08.09.2023 г., сключен между
5
страните, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, е нищожна като
противоречаща на закона, заобикаляща императивна норма на закона, накърняваща
добрите нрави и неравноправност на същата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К. Й.“ ООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. Х., бул. „Б.“ № 196, да заплати на И. С. Б., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 19Б, вх. А, ет. 2, сумата от 50 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. 1, т. 2 ЗАдв. „К. Й.“ ООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. Х., бул. „Б.“ № 196, да заплати на адв.
Д. Г. от АК-Л., личен номер ********, служебен адрес: гр. Т., ул. „З. С.“ № 7, ет. 4,
сумата от 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана в
настоящото производство безплатна правна помощ и съдействие на ищцата И. С. Б..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6