Р Е Ш Е Н И Е
№ /26.05.2017год., гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав,
в публично съдебно заседание, проведено на 09.05.2017г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието
на секретар М. УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8314 по описа за 2016г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано е по искове на В.П.Е., ЕГН********** срещу И.Г.И., ЕГН**********,
с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на децата ****,
ЕГН********** и И.И.Г., ЕГН********** на ищцата, при
предложен режим на лични отношения с другия родител; с правно основание чл.127,
ал.2 СК за определяне на местоживеенето
на децата ****, ЕГН********** и И.И.Г., ЕГН**********
при ищцата; с правно основание чл.127, ал.2 СК вр.
чл.143 СК, за осъждане на И.Г.И., ЕГН**********, за заплащане на издръжка в полза на непълнолетните деца
****, ЕГН********** и И.И.Г., ЕГН**********, чрез
тяхната майка и законна представителка В.П.Е. месечна издръжка в размер на от по
500 лв. на дете, считано от завеждане на исковата молба с падеж 5-то число на
месеца.
В молбата на
ищцата твърди, че с ответника съжителствали фактически от 1999г. до лятото на
2016г., когато ищцата се изнесла. Твърди се, че в през съвместното им съжителство
са се родили две деца - ****, ЕГН ********** и И.И.Г.,
ЕГН **********. Твърди се, че към момента на подаване на ИМ ответникът живее с
децата в дома си в гр.Варна, а ищцата при родителите си в гр.****. Твърди още,
че от 2009г. между ищцата и ответника започнали проблеми, предизвикани от
скандали от страна на ответника. Тези скандали се дължали на употреба на
алкохол от негова страна. След подобен скандал ответникът взел ключовете за
автомобила й, талона на автомобила, телефона й и я изгонил от къщата където
живеели към този момент. Твърди, че след това оскандалите продължили и отново
били продиктувани основно от употреба на алкохол от ответника. Твърди, че през
2012г. се родило второто им дете, но отношенията между родителите не се
подобрили. През 2013г. се преместили да живеят в гр.Варна. Твърди, че след този
момент скандалите ставали все по-често. Ответникът започнал да я тормози психически, да я обижда, унижава,
подценява и заплашва, че ще й отнеме децата, с оглед на финансовите си
възможности. Твърди, че започнал да употребява алкохол ежедневно, което
допълнително засилвало агресията му към нея. През 2015год. ищцата
кандидатствала в УНСС в град **** и била приета, като формата на обучение била
дистанционна. Ответникът започнал да обвинява ищцата, че не се грижи за децата.
Твърди се, че всеки път когато ищцата отивала на изпит, ответникът вземал
телефона на дъщеря им, като не й давал да й се обажда. Ищцата заявява, че при последния
скандал преди отпътуването й за последния изпит, била заплашена отново, че няма
да бъде допусната да влезе в жилището където живеят и отново ответникът взел
ключовете за автомобила й, талона, телефона, и била уволнена от фирмата му, в
която работела. Твърди се, че макар и да са живеели в общо домакинство, на
практика всеки живее в самостоятелна стая.
С
допълнителна молба от 28.09.2016г. ищцата, чрез своя процесуален представител
заявява, че с оглед поведението на ответника и умишлените действия от негова
страна по бавене на съдебното производство, моли съда да се произнесе, като
определи привременни мерки относно режима на лични контакти между ответника и
децата.
С
Разпореждане №10856/07.10.2016г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по
реда на чл.323 ГПК, вр.чл.127 ал.3 СК, като е
конституирал ответника по производството, както и контралираща
страна в лицето на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна.
В депозиран
писмен отговор, ответникът чрез процесуален представител оспорва исковете
претенции. Също отправя искане за произнасяне на съда на осн.чл.323 ГПК, вр.чл.127, ал.3 СК с привременни мерки, както следва: Да бъде определено местоживеене на децата
при техният баща на адреса му в гр.Варна, ул."****, като му
бъде предоставено упражняването на родителските права до приключване на делото
с влязло в сила решение. Да бъде определен режим на лични контакти както следва:
майката да има възможност да вижда и взема децата И. и **** всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 10 ч. в събота до 16 ч. В неделя. По отношение на
детето ****, предвид поведението на майката до момента, както и липсата й на
интерес към нея, режима да се осъществява с преспиване след възстановяване на
емоционалната връзка на майката с детето, като до тогава, същият се осъществява
в дома на бащата. Да бъде осъдена ответницата В.П.Е. да заплаща месечна
издръжка в размер и падежи определени от съда.
С
Определение №11815/02.11.2016г. съдът предвид желанието на ищцата да бъде
определено местоживеене на децата при нея, на адрес в гр.****, конституира като
подпомагаща страна Дирекция „Социално подпомагане” гр. ****, като
на контролиращите страни бе възложено изготвянето на социални доклади.
С
Определение, постановено в проведеното по делото открито съдебно заседание на
дата 30 ноември 2016г., настоящият съдебен състав се произнесе по искането на
ищеца и ответника, след изслушване на страните, свидетели, детето **** и
изготвените социални доклади от контролиращите страни, на основание чл. 127, ал. 3 от СК, вр. чл. 323, ал. 1 от ГПК, в откритото производство по привременни мерки по гр.д. №
8314/2016г. по описа на Варненски районен
съд. Съдът прие, че искането е сторено от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от
постановяване на привременни мерки, поради което като допустимо, следва да бъде
разгледано по същество. Съдът кредитира изготвените от Дирекция „Социално
подпомагане" - Варна и Дирекция „Социално подпомагане" - ****
социални доклади. Прие, че видно от соц. Доклад на ДСП-Варна, с оглед възрастта
и пола на децата, Отдел „Закрила на детето" счита, че в интерес на **** и И.
Иванови е техния баща да продължи да отглежда двете си деца. От друга страна
прекъсването на контакта с майката би се отразило негативно върху бъдещото им
социално и психоемоционално развитие, поради което се
препоръчва съдът да определи разширен режим на личен контакт между майката и
децата. Видно от соц.доклад на ДСП-**** е, че в интерес на децата да имат
пълноценни и хармонични взаимоотношения помежду си и с родителите си, като
майката изявява желание да полага грижи за отглеждането на **** и И., както и
да се даде възможност на бащата да участва в бъдещото им развитие. В същото
време майката е заявила, че детето **** само е взело решение да остане в дома
на баща си и тя приела това решение. Констатирано е, че майката не намира нищо
притеснително в това децата й да живеят разделени едно от друго. След
изслушаните в съдебно заседание гласни доказателства и изслушването на детето ****,
съдът приема, че безспорно се установява наличието на емоционална връзка между
бащата и децата и между майката и децата. Безспорно се установява, че и бащата,
и майката имат и желанието и възможностите да се грижат за децата и правят
това. Следва да се съобрази обстоятелството, че по твърдения на майката, а и от
показанията на самото дете – ****, детето не желае да живее с майка си, а желае
да живее с баща си в гр. Варна. Съдът приема, че твърденията на ищцата, че
бащата често злоупотребявал с алкохол и предизвиквал скандали, както и че я
обиждал, унижавал, подценявал и заплашвал, че ще й отнеме децата, проявявал
агресия към нея, както и че вземал телефона на дъщеря им и не й разрешавал да
разговаря с майка си, че взел ключовете от автомобила й, талона и телефона й, както
и че е била уволнена от фирмата му, не се подкрепят от никакви други
доказателства по делото. В същото време от ангажираните от ответника и молител
по насрещната молба за привременни мерки писмени доказателства безспорно се
установява, че същият няколкократно е отправял чрез нотариални покани
уведомления до ищцата и молител по основния иск, за осигуряване на присъствието
на сина им И. в детското заведение, което същия е посещавал, за осигуряване на
контакт на бащата с детето И. и искане майката да осъществи контакт с дъщеря си
****, покана за участие в рождения ден на дъщерята ****. Установява се, че
ответникът е подал сигнал до ДСП-**** за поставяне на детето И. в риск от
страна на майка му, сигнал до РП-Варна за извършено от ищцата престъпление по
чл.290 от НК. По делото от ответната страна са представени договор за обучение
и възпитание на детето И. в Частна детска градина „****" и становище за
обучението му, становище от Частно езиково училище и детска градина „****"
относно постижения на детето ****, протоколи от проведени срещи с представители
на ДСП, предложение за споразумение, отправено до майката на децата, относно
родителските права. При отчитане на изискванията на ППВС №5/1978г. за оптимална
защита на интересите на децата, като взе предвид всички приложени писмени
доказателства по делото, събраните в с.з. гласни доказателства, както и данните
от социалните доклади, които съдът кредитира като изготвени в изпълнение на
служебните задължения на ДСП - Варна и ДСП-****, съдът намира, че на този етап
от производството не е в интерес на децата да бъдат променяни техните
стереотипи по драстичен начин. С Определение съдът предостави упражняването на
родителските права по отношение на децата **** и И.И.Г., на бащата И.Г.И.
- ЕГН **********, до приключване с влязло в сила решение на производството гр.
д. 8314/2016 г. по описа на ВРС, 49-ти състав. Съдът определи местоживеене
на децата И.И.Г. и **** при бащата И.Г.И.,***, до
приключване с влязло в сила решение на производството гр. д. 8314/2016 г. по
описа на ВРС, 49-ти състав. Съдът определи режим на лични контакти на
майката В.П.Е. - ЕГН: **********, с децата
И.И.Г. и ****, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. в
събота до 16:00 ч. в неделя с преспиване, до приключване с влязло в сила
решение на производството гр. д. 8314/2016 г. по описа на ВРС, 49-ти състав.
Съдът осъди В.П.Е. - ЕГН: ********** да заплаща на детето И.И.Г.,
чрез неговия
баща и законен представител И.Г.И., месечна издръжка в размер на
110.00 лева с падеж 5-то число на текущия месец ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на задължението. Съдът осъди В.П.Е. - ЕГН: **********
да заплаща на детето ****,
чрез нейния баща и
законен представител И.Г.И., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 110.00
лева с падеж 5-то число на текущия месец ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на задължението.
С
постъпилият в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба, който се
възприема от съдът като становище по иска, се оспорват всички фактически
твърдения на ищцата за отношенията помежду им и отношенията им към децата.
Приема се, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. Не се оспорва
твърдението на ищцата, че от 13.07.2016г. са във фактическа раздяла, като се
изтъква, че на посочената дата ищцата П. самоволно напуска семейното им жилище
в гр.Варна, ул."****, което до този момент обитавали като семейство и без
да уведоми ответника, отвела и откъснала от обичайната му среда роденото от
съвместното им съжителство дете И.И.Г.- роден на ***
г. ЕГН**********. Твърди се, че по тази начин ищцата е изоставила дъщеря им ****,
родена на *** г., ЕГН **********. Оспорват се посочените в исковата молба като
неверни твърденията за чести скандали и конфликти по вина на ответника, за
употреба на алкохол от негова страна, за упражняван от него тормоз - психически
по отношение на ищцата, че я е обиждал, унижавал, гонил от семейното им жилище,
че е бил агресивен по отношение на нея. Оспорва се искането родителските права
да бъдат предоставени на майката, както и да бъде определено местоживеене на
децата при нея, размера на дължимата издръжка в полза на децата **** и И., както
и предложеният режим на лични контакти на детето с бащата. Твърди се, че
наведените от ищцата факти, довели до фактическата раздяла са неверни, не
отговарят на действителните отношения установили се по времето на съвместното
съжителство. Оспорва
се твърдението, че ответникът е причина за конфликти между тях,
че се е държал неуважително към ищцата, че я е гонил от дома им.
В отговора
са инкорпорирани и насрещни искове, предявени от ответника по първоначалния
иск, срещу ищцата.
Твърди се, че страните са започнали да живеят съвместно през
1999год., когато двамата като семейство се установили да живеят в гр.****. През
2013г., след като завършило строителството на дома им в гр.Варна, се преместили
да живеят в него. Твърди се, че решението за преместване в гр.Варна взели
съвместно, с оглед на това, да осигурят на децата си по - стабилна социална
среда, по - добро образование, да имат по- голям избор за занимания в училищни
и извън училищни форми на обучение, в един прогресиращ град, какъвто е Варна.
Твърди се, че и в момента са с обичайно местопребиваване в гр.Варна, където
децата са записани на училище, репс. на детска
градина, записани са на различни извънкласни занимания. Твърди се, че когато се
преместили да живеят в гр.Варна, ищцата заявила, че няма възможност да полага
грижи за децата и по тази причина ответника и ищец по насрещните искове наел
жена, която да се грижи за тях – да ги води ги и взема от и на училище и детска
градина, облича ги, храни ги, помага на ****, когато той е възпрепятстван с учебният
материал, полага грижи за домакинството им. Твърди се, че в всички ангажименти
по пазаруване на продукти за дома им, дрехи за децата, обувки и изобщо всичко
от което имат нужда те и домакинството им, пазарувам лично ответника. Твърди
се, че ангажиментите на ищцата се изчерпвали с това понякога, по нейна преценка
да направи закуска на децата и евентуално да изведе сина им на разходка. Твърди
се, че така
установената фактическа раздяла не е първа между тях, като на 11.09.2014г., без
да го уведоми, ищцата отвела детето им И. от дома им, изоставила детето **** и
така в продължение на 6 месеца не давала на ответника възможност за контакт с
по - малкото дете. Твърди се, че ищцата не се интересувала от по – голямото им
дете. На 18.03.2015г. се върнала в семейния им дом, като казала, че много
съжалява, че иска да продължат живота си заедно, като семейство. Твърди се, че
на 24.08.2015г.,
отново без предупреждение ищцата се изнесла от дома им, като отвела
сина им И. и изоставила ****. Върнала се в дома им два месеца по - късно, като
през този период ответника отново бил лишен от възможността пълноценно да
контактувам с детето си. Твърди се, че ищцата изобщо не се интересувала от
дъщеря им ****, като двете деца били откъснати едно от друго. Твърди се, че
когато се върнала - на 05.10.2015г., заявила на ответника, че се е записала да
учи в УНСС- гр.****. Твърди се, че Факта относно обучението на ищцата във
посоченото висше учебно заведение е спорен, тъй като ответника не бил виждал
документи за приема й, както и съответните студентска книжка, програми за
обучение и учебници. Не била установена и специалността, която изучава, както и
формата на обучение. Твърди се, че от този момент детето И. започнал да
посещава детската градина, която били избрали по - рано заедно. Той имал
говорен проблем. Твърди се, че говорният проблем на детето, с помощта на
педагозите, психолозите и логопеда в детската градина бил успешно преодолян
само в рамките на два- три месеца. Твърди се, че отсъствията на ищцата от дома
им станали все по - редовни, за по 2-3 дни, като понякога казвала на ответника,
че отива на изпити в гр.****. Твърди се, че по-често обаче просто заминавала,
без да го предупреди, или евентуално казвала на детето ****. Твърди се, че
честите отсъствия на ищцата наложили ответника да ангажира още една жена, която
да остава с децата, когато ищцата отсъства от дома им, до пристигането на
св.Райна Владимирова. Твърди се, че ищцата трайно се дезинтересирала
от децата и семейството им, не полагала грижи за тях, не общувала с тях,
изключително се изострили отношенията й с дъщеря им ****, която се чувствала
изоставена от майка си. Твърди се, че сина им Ивчо се
привързал силно към ответника и сестра си, като всяка свободна минута децата
прекарвали заедно с ответника, както когато ищцата отсъствала от града, така и
когато била във Варна, но имала свои лични ангажименти. Твърди се, че ищцата не
намирала време да контактува с децата, да споделя техните емоции и
преживявания, да установи трайни отношения както майка- дъщеря, така и майка-
син. Твърди се, че в началото на 2016г. ищцата отказала да отидат на планирана
семейна почивка с децата под предлог, че ще ходи в ****, като на практика тя
почти всяка седмица в дните от петък до неделя отсъствала и ответника оставал
сам с децата. Твърди се, че основният източник на конфликт между тях през този
период било обстоятелството, че без каквото и да е предупреждение, в дни по
нейно усмотрение, ищцата напускала дома им, изоставала децата, като дори не
считала за правилно и необходимо да информира ответника кога ще отсъства и къде
отива. Твърди се, че най- честия й коментар на неговите въпроси къде отива и
кога ще се върне, били , че не му дължи и няма да му дава обяснения. Твърди се,
че ищцата търсела конфронтация с ответника, провокирала го да се скарат, а
често и го обиждала. Твърди се, че обиждала дъщеря им ****, наричала я
„лигла", като се случвало и да я дърпа за косата, да я удря през ръцете,
да й вика и да й крещи, когато двете деца се заиграят по- шумно. Твърди се, че
когато ответника се намесвал за да ги успокои, ищцата започвала да обижда и
него. Твърди се, че ищцата отказвала какъвто и да било разговор по повод
семейните им отношения, развитието на децата им, изглаждането на евентуалните
противоречия. Твърди се, че ответникът предпочитал да замълчава, за да бъдат
децата спокойни и да не стават свидетели на това поведение на майка им. Твърди
се, че на
13.07.2016г., след като упражнила насилие над малкия И., пред
по-голямата му сестра, ищцата го отвела от дома им за пореден път, като от
тогава не живели заедно като семейство. Твърди се, че нито една от разделите им не са били
провокирани от него по какъвто и да било начин, а винаги са били въз основа на
еднолично решение на ищцата по първоначалния и ответница по насрещният иск,
която го поставяла пред свършен факт- а именно, че е напуснала жилището им,
заедно с И. и е изоставила ****. Твърди се, че при всяка една от
разделите им ищцата отвеждала детето И., изобщо не се интересувала от детето ****,
кат не давала възможност на ответника да контактува със сина си, както и двете
деца да се виждат и да поддържат емоционалната връзка по между си. Твърди се,
че след 13.07.2016г., до 28.09.2016г., ищцата нито веднъж не дала възможност на
ответника да види сина си, не му дала информация за него, не се заинтересувала
от дъщеря им ****, независимо от множеството покани и уведомления, които й
изпращал. Твърди се, че **** лично написала и подготвила и помолила ответника
да изпрати покана за рожденият й ден ( на 23.07.2016г.) на адреса на който
пребивавала майка й, за да дойдат майка й заедно с брат й на празника на ****.
Твърди се, че ищцата не се появила, дори не се обади на ****, за да я поздрави.
Твърди се, че от 13.07.2016г., ищцата изобщо не се интересува от **** - не я
търсила дори и по телефона, макар детето да разполага със собствен номер.
Твърди се, че в този период ответникът се обърнал към институциите в Р
България, за оказване на съдействие за контакт с И., както и изпратил множество
покани, уведомления до ищцата. Твърди се, че в следствие на подаден сигнал до
ДСП-****, се провела среща на 13.09.2016г. в социалната служба и за първи път
за няколко часа ответникът видял детето си. Твърди се, че пред социалните
работници ищцата заявила, че не е съгласна на никакъв вариант за доброволно
уреждане на отношенията. Оспорват се като неверни твърденията в ИМ, че е
употребявал алкохол, че бил агресивен към В., че я уволнил от работа, че й взел
автомобила и телефона. Ответникът по първоначалния и ищец по насрещния иск
твърди, че е човек с изключително отговорен личен бизнес, който изисква цялата
му концентрация по време на работа. Твърди, че управлява бизнес на територията
на обл.Варна и обл.****,
свързан с производство на селско стопанска продукция, нейната реализация и
преработка. Изтъква, че е завършил специалност „Полевъдство и растителна
защита" в Аграрният университет в гр.Пловдив, които и практикува. Твърди,
че никога не си е позволявал да употребява алкохол в присъствието на децата.
Твърди, че никога не е проявявал каквато и да било форма на агресия по
отношение на ищцата, като заявява, че като майка на децата му, тя е жена на
която дължи уважение. Твърди, че е против житейските му принципи агресията, още
по малко в дома. Подчертава, че ищцата на практика не е работила във фирмата
му, никога не е работила ефективно, а само била назначена с оглед заплащане на
осигуровки и трудов стаж. Твърди, че преди едно от заминаванията й за ****
ищцата му казала, че може да прекрати договора й, което ответника направил.
Твърди, че никога не е вземал на ищцата личния й автомобил. Твърди, че в
случаите, когато ищцата е возила децата по тяхна уговорка и с оглед по-
голямата им сигурност на пътя, ответника й предоставял един от служебните
автомобили на фирмата му, но никога не й е предоставял служебен автомобил, за
да го ползва за личните си нужди, за да твърди, че й го е отнел. Твърди, че
ищцата притежава собствен телефонен номер, до който той никога не се е
докосвал. Твърди, че в домът им бил оставил за контакт с него апарат, който да
ползва ищцата за връзка с него, по повод на децата. Твърди, че абсолютно
неверни и тенденциозни са твърденията на ищцата, че я е гонил от дома им, като
тя сама, по своя преценка напускала и се връщала.
Твърди, че
ищцата не считала за необходимо преди да напусне дори да го уведоми къде отива,
като вземала със себе си и детето И..
Моли да
бъдат отхвърлени исковите претенции, като в същото време предявява следните
насрещни искове: Да бъде постановено решение, с което да бъдат предоставени на
бащата И.Г.И. ЕГН ********** упражняването на родителските права за децата И.И.Г. ЕГН ********** и за детето **** ЕГН **********, като
определите МЕСТОЖИВЕЕНЕ ***. Да бъде определен режим на лични контакти на
майката В.П.Е. ЕГН ********** с детето И.И.Г. ЕГН **********
както следва: Всяка четна седмица от годината от 18.00ч. в петък до 16.00 ч. в
неделя, с преспиване в дома й,както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с
годишният отпуск на бащата, като във всички случаи на осъществяване на режима
на лични контакти детето се взема от и връща в дома на бащата. Да бъде
определен режим на лични контакти на майката В.П.Е. ЕГН ********** с детето ****,
ЕГН ********** както следва: Всяка четна седмица от годината от 18.00ч. в петък
до 16.00 ч. в неделя, с преспиване в дома й, както и 20 дни през лятото,
несъвпадащи с годишният отпуск на бащата, като във всички случаи на
осъществяване на режима на лични контакти детето се взема от и връща в дома на
бащата,който режим следва да се прилага след възстановяване на емоционалната
връзка на майката с детето ****. Да бъде осъдена майката В.П.Е. ЕГН **********
да заплаща в полза на детето И.И.Г. ЕГН ********** и
за детето **** ЕГН ********** чрез мен, техният баща и законен представител
месечна издръжка, в размер определен от съда, с падеж на задължението от 1-во
до 5-то число на месеца, за който се отнася. Да бъде постановено решение,
заместващо съгласието на майката В.П.Е. ЕГН **********, децата И.И.Г. ЕГН ********** и **** ЕГН ********** да пътуват извън
границата на Република България до държави в рамките на Европейският съюз, така
и извън него- Турция, Дубай, Египет, САЩ, Доминиканската република, Бали,
Китай, като постановите децата И.И.Г. ЕГН **********
и **** ЕГН ********** да напускат пределите на Р България, придружени от баща
си И.Г.И. ЕГН ********** както следва: три пъти в годината по 10 дни, както и
един път за 20 дни, без съгласието на майката В.П.Е., както и решение,
заместващо съгласието на майката за издаване на задгранични паспорти и на двете
деца.
С
Определение №11716/31.10.2016г. съдът е приел за съвместно разглеждане по
настоящото гр.д. № 8314/2016 год. по
описа на ВРС, 49-ти състав предявеният от И.Г.И., ЕГН********** против В.П.Е.,
ЕГН**********, насрещни обективно съединени искови претенции с правно основание
чл. 127, ал.2, във вързка с чл.127а, ал.2, чл. 142 СК имащи за предмет предоставяне на родителските
права над децата ****, ЕГН********** и И.И.Г., ЕГН**********
на техния баща; да бъде определено местоживеене на децата при техния баща; да
бъде определен режим на лични отношения между децата и тяхната майка В.П.Е.; да бъде осъдена майката на децата
да заплаща ежемесечна издръжка в полза на своите деца в размер определен от
съда, както и да бъде дадено заместващо майката съгласие на съда децата да
пътуват извън границите на РБългария придружени от
своя баща, без съгласието на майка им, както и алтернативно предявените искови
претенции за определяне упражняването на родителските права съвместно между
двамата родители, или за упражняването на родителските права спрямо детето ****
от страна на бащата, а упражняването на родителските права спрямо детето И.И.Г. от неговата майка В.П.Е. и съответно определяне на
издръжка, режим на лични контакти на всеки родител с детето, чийто родителски
права упражнява другия родител.
Препис от
отговора на ИМ и инкорпорирания в нея насрещ иск,
ведно с приложенията към тях е връчен на ищеца по първоначалния иск.
В срока по
чл.131 ГПК ответницата по насрещните искове, чрез процесуалния си представител
депозира писмен отговор по тях. Оспорва изцяло изнесените в насрещния иск факти
и обстоятелства. Твърди, че единствените верни твърдения са, че от 1999 год.
живеят на семейни начала в гр. **** и имат две родени деца от това съвместно
съжителстване. Твърди, че са неверни твърденията, че решението за преместването
им в гр. Варна е взето от нас двамата, като това решение било взето еднолично
от ответника и ищец в насрещният иск. Твърди, че не оспорва факта, че това не е
първа раздяла между тях, но оспорва основанията наведени в насрещният иск, като
твърди, че причината за предходните раздели е в честата употреба на алкохол от
страна на ответника и последвалите в следствие на това скандали, като заявява,
че никога не е напускала дома сама, а това напускане е било продиктувано от
факта, че е била гонена от ответника. Оспорва, твърденията, че в периода в
които са живеели разделени ответника се е интересувал от детето И.. Твърди, че
след като 6 месеца живели разделени, ответника многократно я е молил да се
върне във Варна да живеят заедно, като обещал да промени поведението си спрямо
нея и децата. Твърди, че след като се съгласила и се върнала в дома му, нещата
не само че не се оправили, а дори загрубели, като ответника започнал да става
все по груб, да не я зачита като майка и съпруга, не зачитал нейното мнение,
дори не се допитвал до нея за мнение, което касаело нея или децата. Твърди, че
обещанията на ответника, че няма да пие толкова и че нещата ще се променят не
се случили, като същият й налагал постоянен психически тормоз, постоянни
скандали, деспотично отношение спрямо нея, постоянни обиди и псувни пред децата,
гонел я от семейното жилище, като искал да му връща ключовете за къщата, за
автомобила, телефона, да си събере багажа и да се прибира при родителите си.
Оспорва твърденията наведени в насрещният иск, че е напускала дома им
регулярно, като твърди, че отсъствията й се дължали единствено и само на факта,
че през 2015 год. се записах да уча в УНСС гр. ****, специалност „Финансов
мениджмънт", дистанционна форма на обучение, четири семестъра, което
налагало отсъствието й от дома за по една вечер по време на изпитната сесия.
Твърди, че за дните през които била на изпит многократно е говорила с майка си
да идва да гледа децата, но това винаги й било отказвано от ответника, тъй като
имал гледачка. Твърди, че към настоящият момент отношенията между нея и детето им
**** са влошени „благодарение" на неадекватното поведение на бащата и
неговите роднини, като същите всячески настройвали детето срещу ищцата,
говорейки й че съм я изоставила и съм лоша майка. Твърди, че от момента на
раздялата до настоящият момент, бащата прави всякакви опити да ограничи срещите
й с децата. Твърди, че прави ежедневни
опитите да се свърже с **** по телефона, но тя не отговаряла на обажданията и
съобщенията й изпратени до нея, като единствено и само ответника определял,
кога може да види децата и изобщо не се съобразявал с нуждите им и факта, че
имат нужда от майка си. Приема, че това поведение е абсолютно недопустимо и
неблагоприятно за детето, като по този начин се придобива синдрома на
родителско отчуждение и това влияе много лошо на психиката на детето. Моли
насрещните искове да бъдат оставени без уважение.
В с.з.
страните, чрез процесуалните си представители подържат становищата си за
основателност, респективно за неоснователност на претенциите. С писмени бележки
се доразвиват съображения в подкрепа на заявените становища.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства-по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено
от фактическа страна следното:
В хода на съдебното производство бяха приложени и приобщени към доказателствания материал следните писмени доказателства:
Контролираща
страна Дирекция “Социално подпомагане”-гр.****, в социален доклад изх.
№0803-11-00-2110#1/14.11.2016г. поддържа становище, че е в интерес на
децата да имат пълноценни и хармонични взаимоотношения помежду си и между тях и
родителите им. Изтъква се, че желанието на майката да се грижи за двете деца е
продиктувано от силно майчинско чувство, като тя осъзнава важната роля на
бащата в живота на двете деца и е съгласна той да участва в бъдещото им
развитие. Социалният доклад е изготвен на база данни, предоставени единствено
от ищцата, без да е осъществяван контакт с децата. В същото време в проведената
със социален работник беседа, ищцата е заявила, че поради хладното и
дистанцирано отношение на дъщеря й-**** спрямо нея, тя не намира нищо
притеснително в това двете й деца да живеят разделени, като дъщеря й остане при
ответника, а сина й-И. да бъде при нея.
Контролираща
страна Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Варна е изготвила социален доклад
изх.№ 0301-11-00-3783/31.10.2016г. на база проведен разговор с ответника И.,
двете деца, както и посещение на дома на ответника, където се отглеждат децата.
Поддържа се становище, че бащата притежава родителски качества, като родителска
отговорност, възпитателни умения и възможност да се грижи за децата си, като в
същото време е осигурил отлични условия за отглеждането им. Изтъква се, че
конфликта между родителите, пречи на децата да поддържат нормални
взаимоотношения с дамата родители, което рефлектира негативно върху психо-емоционалното им състояние. Двете деца се чувстват
добре в обкръжението на бащата, но се нуждаят от близостта и вниманието на
майка си. Изразяват готовност за срещи с нея, но евентуална смяна на средата за
срещи с нея, се възприема като нежелана.
От приложен
по делото Социален доклад изх.№ ПР/Д-ТХ/195-005/25.01.2017г. на ДСП-**** е
видно, че на 13.09.2016г. в ДСП-**** е била проведена среща с двамата родители,
на която е била обсъдена ситуацията в семейството, като родителите са били
консултирани за възможността да бъдат насочени за работа с психолог. И двамата
изразили съгласие за това, като ищцата Е. подала заявление за ползване на
социална услуга единствено по отношение на детето-И.. Въпреки това,
впоследствие тя е отказала да ползва тази услуга, като е обяснила, че сина й-И.
вече живее при баща си в гр.Варна.
От приложен
по делото Социален доклад изх.№ ПР/Д-В/51-003/19.01.2017г. на ДСП-Варна е
видно, че непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата **** и И.
се полагат от техния баща. По данни на учителите на двете деца, бащата активно
се включва и се ангажира с образователните потребности на двете деца, което не
се наблюдава при майката В.Е..
От представения по делото заверен препис от Удостоверение за раждане
издадено от Община **** въз основа на Акт за раждане №0816 от 26.07.2005г., се
установява, че страните са родители на детето ****, с ЕГН **********.
От представения по делото заверен препис от Удостоверение за раждане
издадено от Община **** въз основа на Акт за раждане №1100 от 15.10.2012г., се
установява, че страните са родители на детето И.И.Г., с ЕГН **********.
Приложен е
договор № 20-ОУ/03.05.2017г. от 03.05.2017г. сключен между отв.Г.
и ЧОУ“****“, относно обучението на **** **** като ученик в VI клас през
учебната 2017-2018г.
Приложена е
характеристика от 30.05.2016г. за ученика ****, издадена от Частно езиково
училище и детска градина „****“ гр.Варна.
Приложена е
характеристика на ученика **** от ЧОУ“****“ от 04.05.2017г., за обучението й в VI клас.
Приложено е
споразумение за обучение по английски език от 09.09.2016г.,
сключено от отв.И.Г., за обучение на дъщеря му **** ****.
По делото е
приет Договор №10-Дг/10.05.2016г., сключен между отв.И.Г.И.
и Частна детска градина „****“ за обучение на сина му И.И.Г.
във II група за
периода 01.09.2016г. – 31.05.2017г.
Приложен е
договор № 19-ДГ/03.05.2017г. от 03.05.2017г. сключен между отв.Г.
и ЧДГ“****“, относно обучението на детето И.И.Г. в III група през
периода 01.09.2017-31.-05.2018г.
Приложена е
характеристика и изходяща диагностика от първа група ЧДГ „****“ от 30.05.2016г.
за детето И.И.Г..
Приложена е
педагогическа характеристика на И.И.Г. от ЧДГ“****“
за обучението във II група.
Приложени са
характеристики на децата **** и И. от учебно заведение „Малкия принц“ от
12.01.2017г.
Приложена е
служебна бележка от ЧДГ“****“, от която е видно, че през периода 14.07.2016г. –
01.08.2016г. И.И.Г. не е посещавал детската градина.
Приложена е
нотариална покана, връчена на ищцата на 15.08.2016г., чрез нотариус рег. № 160.
Приложено е
уведомление от проц.представител на ответника до
ищцата от 01.09.2016г. за осигуряване присъствието на детето И. на детска
градина.
Приложено е
, уведомление от проц.представител на ответника до
ищцата от 12.08.2016 г. с повторно
искане за осигуряване посещение на детето И. на детска градина, както и
възстановяване на отношенията на майката с детето ****.
Приложена е
покана - уведомление от проц.представител на
ответника до ищцата от 12.08.2016г. за заплащане на издръжка на детето **** ****
в размер на 200лв.
Приложена е
покана - уведомление от проц.представител на
ответника до ищцата за довеждане на детето И. в дома на ответника.
Приложена е
покана - уведомление от проц.представител на
ответника до ищцата за довеждане на детето И. в дома на ответника и за
връщането й да живее в този дом.
Приложена е
покана – уведомление от проц.представител на
ответника до ищцата по отношение на детето **** от 12.08.2016г.
Приложена е
покана уведомление от проц.представител на ответника
до ищцата, с искане за осъществяване на среща с детето И., както и покана за
осъществяване на режим на контакт на майката с детето **** неограничени във
времето.
Приложена е
покана уведомление от проц.представител на ответника
до ищцата с искане за контакт с детето, както и предоставяне на информация за
здравословното му и емоционално състояние, изпратено с „Еконт”
и „Телепоща”.
Приложена е
покана от ответника до ищцата, за рожден ден на ****, изпратено до майката с „Еконт”.
Приложен е
сигнал до ДСП – гр.****, депозиран на 08.09.2016 г., както и протокол от ДСП
гр.****, съставен на 13.09.2016г. и писмо от ДСП гр.**** от 16.09.2016г.
Приложен е
сигнал до ВРП с вх.№ 10613/16.08.2016 г.
Приложен е
протокол от проведена среща на 13.10.2016г. в ДСП-****.
Приложена е
покана - уведомление за сключване на споразумение между страните.
По делото
е приложена покана от процесуалния представител на ответника, отправена до
ищцата, с която се иска в 5-дневен срок от получаване на поканата, ищцата да
представи Декларация-съгласие за пътуване на детето И. извън границите на Р
България, придружен от баща си. Поканата е била получена от представител на
ищцата на 27.01.2017г.
Приложен е трудов договор
№9/24.11.2016г. и допълнително споразумение №5/23.01.2017г. сключен между
ищцата В.Е. и „****“ ЕООД.
Приложено е Удостоверение
№138/22.11.2013г. за въвеждане в експлоатация на строеж – вилна сграда,
намираща се в кв.“****“ гр.Варна, с възложители ****И.Г., **** и И.Г.И., касаещо дома, където живеят ответника и децата.
Приложена е декларация от И.Г. от
27.10.2016г. относно осъществените от ищцата посещения при децата.
Приложени са
извадки от сайта WHOIS за домейн HOTARENA, удостоверение от „МТЕЛ“ за
ползвания от ответника номер на мобилен телефон с изх.№ **********/27.01.2017г.
Приложени са
покана по телепоща с изх.№2 от 01.02.2017г. и изх.№
35 от 26.01.2017г. и известие за доставка и разписка от 26.01.2017г.
Приложена е
покана до В.П. ведно с декларация за даване на съгласие за пътуване на детето И.
извън страната, четири броя покани изпратени до ищцата с Еконт,
бордни карти и електронни билети на името на И.Г. и **** ****, фискален бон от
заплатен хотел в **** от 31.10.2016г., нотариално заверена декларация от И.Г.
от 28.10.2016г.
Приложена е
молба по НЧХД № 4132/2016г., съобщение по същото дело и протоколно определение
за прекратяване от 04.01.2017г.
Приложено е
допълнително споразумение към трудов договор № 9/24.11.2016 г., характеристика
от №1 от 20.01.2017 г., решение по гр.д. № 8351/2016 г. по описа на ВРС,
решение по в.гр.д. № 1802/2016 г. по описа на ВОС, разпечатка от „Теленор България“, по отношение на това кой е титуляр на
конкретен номер.
Приложена е
декларация от Цветана **** от 20.02.2017г.
Приложени са
е искане от НАП - Варна за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице от 16.02.2017г., съобщение за връчване от 16.02.2017 г., декларация от ****Г. от 20.02.2017 г., искане
от НАП Варна за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице
от 16.02.2017 г., съобщение за връчване от 16.02.2017 г., два броя протоколи за
извършена насрещна проверка от 21.02.2017 г. от НАП Варна, искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице от
16.02.2017г., разписка за връчване от 21.02.2017 г., протокол за извършена
насрещна проверка от 22.12.2017г., писмени обяснения от И.Г. вх.№
22440-3/01.03.2017 г.,протокол за извършена насрещна проверка от 01.03.2017г.,
писмени обяснения от И.Г. от 13.12.2016г., протокол за извършена насрещна
проверка от 22.12.2016г., касаещи извършвана данъчна проверка на ищцата В.Е..
Приложени са
31 листа разпечатки от електронни и печатни медии.
Приложени са писмо от НАП Варна с
изх.№ 13555-2/07.04.2017 г. и протокол № П-03000816151376-073-001/23.12.2016г.
Приложен е отговор от Дирекция“СП“
гр.Варна с изх.№ СГ/Д-В/189-001/07.03.2017г.
Приложени са удостоверение от ВРП
вх.№ 10613/2016г. от 27.03.2017г., сигнал до ВРП вх.№ 5080/2017 г., два броя
обратни разписки с приложени фискални бонове от 26.04.2017 г. и 28.04.2017 г.,
уведомление до В.П. от адв. **** като пълномощник на И.Г..
Приложено е писмо от ЧДГ„****“ до адв.**** в качеството й на проц.
представител на И.Г..
Приложено е уведомление до Директора
на ЧДГ“****“ вх.№ А-Д8-153/26.04.2017г.
Приложен е отговор от Дирекция“СП“
гр.Варна изх.№ СГ/Д-В/384-001/02.05.2017г.
Приложен е сигнал от адв.****, като проц.представител
на И. ***.
Приложена е оферта за екскурзия до
Париж за периода 03.07-06.07.2017г. за отв.Г. и двете
деца оферта за екскурзия до Париж.
Съдът намира, че не следва да бъдат
коментирани приложените от страните като доказателства разпечатки от електронни
и печатни медии, тъй като касаят личния им живот и не съставляват обективна и
достоверна информация за наведените в тях твърдения.
По делото бе приобщена изготвената
съдебно-техническа експертиза, относно автентичността на водена кореспонденция
чрез мобилни текстови съобщения и текстови съобщения от система „Вайбър“. Заключението на вещото лице е, че установената
кореспонденция е автентична и не са налице данни за манипулация.
По делото е изслушано и прието
заключение на Съдебно психиатрична експертиза експертиза,
което се кредитират от съдът като компетентно и добросъвестно дадено, и неоспорено
от страните. В заключението си вещото лице е констатирало, че децата **** и И.
са деца с психоемоционално развитие в рамките на
нормата за съответната възраст. Приема, че в психоемоционалното
функциониране и на двете деца са налице индикатори на повишена тревожност и
несигурност, следствие напрежението между значимите възрастни, липсата на
достатъчно яснота и предсказуемост в поведението на
майката (в периода м.9.2014г.-м.9. 2016г.), което по своя характер е повтарящо
се травматично събитие. Заявява, че двете деца имат изградена емоционална
връзка и привързаност с баща си, с майка си, както и помежду си. Приема, че на
този етап, у децата не са налице клинично значими белези на синдром на
родителско отчуждение. Установява, че децата са изградили привързаност и към
двамата си родители и не бива да бъдат откъснати от нито един от тях, и двамата
родители са с незаменима роля в живота на децата, като на този етап, бащата
по-успешно приоритизира нуждите на децата и
предоставя последователна, позитивна и стимулираща грижа, гарантираща най-доброто
развитие на **** и И.. Приема, че и на двете деца връзката дете-баща носи
преживяване за сигурност. Той е информиран за емоционалните нужди на децата,
той предоставя устойчива и сигурна грижа и целенасочено стимулира развитието им
и е наясно с необходимостта да подкрепи присъствието на майката в живота на
децата. Изтъква, че детето И. е постъпил в детска градина на 3 год.,
най-подходящата възраст в която това трябва да се случи. Независимо от по-продължителния
адаптационен период, детето е успешно адаптирано и това се отразява
благоприятно, стимулирайки неговото социално и когнитивно развитие. Изразява
становище, че на този етап, никой от родителите не насажда съзнателно и
целенасочено негативизъм у децата, срещу другия родител. Приема, че всеки от
родителите трябва да положи усилие, да запази позитивния образ на другия, като
не експресира собствените си негативни емоции пред
децата, тъй като емоционалният обмен и въздействието върху децата е естествено
и неизбежно. На въпроси на страните заявява, че евентуално разделяне на децата би се отразило
неблагоприятно и това ще повиши тревожността им. Изтъква, че децата се
идентифицират като семейство с баща си. Заявява, че децата са безспорно
привързани и към двамата, но бащата им дава чувство за сигурност. Изтъква, че
привързаността е няколко типа, тя може да бъде сигурна, несигурна, амбивалентна. Привързаност има винаги, но в зависимост от
качеството на грижата и качеството на привързаност, вече от там са прецизира
дали тази привързаност е сигурна и тя носи чувство на спокойствие. Когато
привързаността е сигурна, детето знае,
че някой го чака и то може да изследва света, а когато привързаността е
несигурна, когато детето не знае, ще се върне ли родителя, няма ли да се върне
то прилепва към него и това му блокира любопитството към света. Заявява, че
привързаност към родителите е налице, но родителя, който на този етап дава
повече чувство за сигурност и от там за развитие на креативността и развитието
на децата е бащата. Твърди, че в момента бащата дава по - голяма сигурност на
децата, поради някакви обстоятелства около майката, които не са били предмет на
изследването. Заявява, че и двамата родители имат емоционалния потенциал да
отглеждат децата. В същото време обстоятелство, че бащата е осигурил по - добре
и останалата част от функционирането на децата, която не е маловажна е факт.
По делото на страната на ищцата са
разпитани свидетелите: ****/без родство със страните/ и ****/без
родство със страните/, и на страната на ответника: ****И.Г. /баща на ответника/ и ****/без
родство със страните/, чиито
показанията, съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевираните от страните факти, имащи значение за спора и
базиращи се на непосредствени впечатления на свидетелите, при отчитане на
тяхната възможна заинтересованост.
По делото, на осн.чл.15
ал.1 от ЗЗДт бе изслушано роденото от съвместното
съжителство на страните дете ****, родено на ***г.
Предвид така установеното от
фактическа страна съдът, прави следните правни изводи:
Предявените пред съда искови
претенции - главна и насрещна са с правно основание чл. 127, ал.2
от СК за уреждане упражняването на родителските права по отношение
на децата ******** и И.И.Г., определяне на
местоживеенето им, определяне на режим на лични контакти на детето с родителя,
който няма да упражнява родителските права и за определяне издръжка дължима от
този родител, както и за постановяване
заместващо съгласието на родителя, който няма да упражнява родителските права,
децата И. и **** да пътуват извън границата на Република България, придружени
от родителя, който ще упражнява родителските права, както и заместващо
съгласието за издаване на задгранични паспорти и на двете деца.
В настоящият случай няма спор, че
страните са родители на децата **** и И.И.Г., както и
че те не живеят заедно от 13.07.2016г., в резултат от което предявената от В.П.Е.
молба с правно основание чл. 127, ал.2 от СК е допустима. Допустима е и насрещната
искова молба, подадена от ответника по първоначалния иск И.Г.И.. При формиране
на изводи по всеки от посочените пунктове съдът ще се ръководи изцяло от
интересите на децата **** и И., съобразно събраните по делото доказателства и
придобитите лични впечатления от двамата родители като спорещи страни.
Съгласно чл.59 ал.6 СК при спорове относно местоживеенето, упражняването на
родителските права, мерките относно упражняването на тези права, режима на
лични отношения между родител и дете, което не е невършило пълнолетие и
издръжката, съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл.15 ЗЗакрД, взема становище от дирекция „Социално подпомагане“
и ако е уместно изслушва и други лица. В чл.59 ал.4 СК са определени критериите, въз основа на които се решават
въпросите по чл.59 ал.2 СК при липса на общо съгласие между родителите - след преценка
на всички обстоятелства с оглед интересите на децата,като примерно са изброени
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното
обкръжение, материалните възможности. С ППВС №1/12.11.1974 г. по гр.д.№3/1974
г. на ППВС –ІІ е прието, че решението за предоставяне упражняването на
родителските права следва да се основава на интересите на децата, преценени с
оглед на също примерно изброени обстоятелства по спора-възпитателски качества и
морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата,
желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът на
децата, възраст на децата, помощ на трети лица, социално обкръжение,
жилищно-битови и други материални условия на живот. Съдебната практика трайно
приема, че указанията в Постановлението запазват силата си при действието на
СК. Най-добрият интерес на детето е определен в §1 т.5 ЗЗакр.Д
като преценка на неизчерпателно изброени в разпоредбата обстоятелства -
желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето, опасността или вредата,която е причинена на детето или има вероятност
да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето,
последиците, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата. Съдът може да
вземе предвид и други, непосочени изрично в законите или в ППВС обстоятелства,
като мотивира значението им. Важни за преценката са всички релевантни
обстоятелства в тяхната съвкупност, като те могат да бъдат от най-разнообразно
естество, а не само отделни факти. Съдът не може да основе решението си само на
някои от тях, а да игнорира други. Той е длъжен да мотивира защо дава приоритет
на едни или други от обстоятелствата, като се ръководи единствено от интереса
на детето. Примерно това могат да бъдат възпитателските качества на родителите
в установено конкретно тяхно проявление, полаганите лични грижи и отношение към
децата, изявената на дело готовност да ги отглеждат и възпитават,
привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата и др.
фактори от значение за бъдещото им пълноценно развитие. В този смисъл са решения
на състави на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика по
гр.д.1665/2013, ІІІ г.о., гр.д.№4994/2013 г., ІІІ г.о., гр.д.№6073/2013 г., ІVІ
г.о.,гр.д.№4648/2014 г., ІV г.о.,гр.д.№ 5475/2014 г., ІV г.о.,гр.д.№6884/2014
г., ІІІ г.о. и др.,изводите в които се споделят от настоящия състав.
Съдът намира, че от показанията на
свидетелите на страните се установява, че и двамата родители притежават
родителски капацитет и през време на съвместното им съжителство са полагали
грижи за децата. В показанията си св. на ищцата – ****заявява, че до 2015г. е
работила за семейството първо в гр.****, а след това и в гр.Варна, като домашна
помощница. Заявява, че нейна задача е била да води **** на училище и да я взема
от там, както и да почиства дома, а ищцата се е грижела за малкия И.. Заявява,
че на 11.09.2014г. ищцата, заедно с малкия И. напуснала жилището им в гр.Варна
и отишла да живее в гр.****. Върнала се отново с детето в къщата им в гр.Варна
през м.март 2015г. През това време ищцата не се била срещала с дъщеря си ****,
както и ответника не се бил срещал с детето И.. Твърди, че децата са привързани
помежду си, като **** е привързана към баща си. Заявява, че е била свидетел на
конфликти между ищцата и дъщеря й ****. Заявява, че ответника е добър баща,
като лично ищцата й е заявила, че са се преместили да живеят във Варна именно
заради децата и тяхното по-добро образование. Твърди, че не знае между
родителите да е имало някакви конфликти. Заявява, че ищцата формално е била
назначена и се е водила на работа във фирма на ответника, но реално не е ходила
на работа.
В показанията си другият свидетел на ищцата – И. Жекова заявява, че познава
ответника и родителите му от 2006г., когато е започнала работа при тях като
домашна помощница, като е работи при тях до 15.06.2012г. Заявява, че от малка
за **** се е грижела ищцата, а задачата на свидетелката била да почиства
къщата. Твърди, че не е виждала ответника да полага някакви грижи за дъщеря си,
като контактите му с нея били за по 10-15 минути, след като се върне от работа.
Заявява, че през 2014гц ищцата, заедно с малкия И. се е преместила да живее в
гр.****.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел по искане на
ответника, показания даде неговия баща – ****Г.. В показанията си св.Г.
заявява, че семейството на сина му се е преместило да живее в гр.Варна заради
по-доброто образование и развитие на децата, отколкото в гр.****. Твърди, че
основните грижи за децата в гр.**** са били полагани от ищцата, като той лично
и съпругата му също са помагали, докато ответника е бил на работа. Твърди, че
два пъти ищцата е напускала семейното жилище, заедно с малкото дете И. и за по
няколко месеца е отсъствала. През периодите, когато ищцата е напускала дома, за
**** са се грижили ответника, както и неговите родители, както и назначена
домашна помощница. Твърди, че ищцата е упражнявало насилие над ****, на което
той лично е ставал свидетел. Твърди, че при разделите им, ответника е търсил
контакти с ищцата, за да се срещне със сина си-И.. От друга страна заявява, че
майката не е проявявала особен интерес към дъщеря си, като дори въпреки изрична
покана, не е дошла на рождения ден на дъщеря си през 2016г. Категорично
заявява, че изцяло принос за финансирането на семейството има ответника, като
ищцата през времето когато са живели заедно, не е работила никъде. Твърди, че
децата имат изградено много здрава връзка помежду си, както и с баща си.
Заявява, че ищцата доста често отсъствала от семейния дом, освен няколкомесечните й отсъствия. Твърди, че на практика 3-4
пъти месечно тя отсъства, като пътува за гр.****. Твърди, че необходимостта от
назначаване на домашни помощници в семейството на
ищцата и ответника е била продиктувана от невъзможността ищцата да се грижи
сама за семейството си.
В качеството на свидетел на ответника бе разпитана св.Райна Валентинова.
Свидетелката заяви, че от около година и половина познава семейството и е
назначена като домашна помощница при тях. Задълженията й били да приготвя
закуска на децата и да ги води и прибира от училище и детска градина. През
останалото време се грижела за почистване и домакинска работа в къщата. Твърди,
че и през времето, когато ищцата е живеела в къщата, именно на свидетелката е
било задължение да води и прибира децата от училище и детска градина, а ищцата
е излизала на разходки и срещи с приятелки. Твърди, че се е наложило
назначаване на домашна помощница, тъй като ищцата не умеела да готви. Заявява,
че от момента когато е била назначена на работа, до момента, когато ищцата е
напуснала дома, ищцата никога не е водила децата на училище и детска градина.
Контакт с учителите и възпитателите на децата осъществявал ответника, както и
той посещавал основно родителските срещи. Твърди, че ищцата през седмицата поне
по два пъти пътувала сама до гр.****, и винаги в събота и неделя, когато
вземала и сина си. Заявява, че ищцата е пътувала и до ****, но не знае по какъв
повод. Твърди, че връзката между двете деца е много силна. **** била много
разочарована, че майка й не е дошла на рождения й ден през 2016г. и не е довела
и брат й. В същото време отношенията между бащата и децата били много добри.
Завява, че ищцата не се разбира и не търси особен контакт с дъщеря си, но се
заиграва и държи повече на малкия си син. Заявява, че при едно от посещенията
си, ищцата е заявила на ****, че е оттеглила разрешеното си, **** да пътува с
баща си зад граница, като това изключително много разстроило детето.
В показанията си по-голямото от децата на страните - **** заявява, че знае
какъв е предмета на делото. Заявява, че живее във Варна в къща заедно с баща си
и малкия си брат Ивчо, който е на четири години.
Твърди, че с Ивчо се разбират добре, привързани са
един към друг. Заявява, че баща й работи, ходи всеки ден на работа, но понякога
не отивал, а оставал през целия ден в дома им при тях. Заявява, че когато баща
им отиде на работа при тях остава баба им Цеци, която
е майката на баща им. Заявява, че до училище ги води и взема Рени, жената която
работи при тях, а понякога когато има възможност и баща им. Заявява, че след
училище в дома им идват учителки, за да й помагат, едната по английски, руски и
френски, а другата по математика, човек и природа, география и история. Твърди,
че живеят заедно с баща си, брат й Ивчо и баба им,
като в къщи се чувствала много добре. Заявява, че с майка си се вижда не много
често, защото не иска да се виждам с нея често, тъй като когато се срещнат
майка й започва да я разпитва. Заявява, че никой не й говорил лошо за майка й.
Твърди, че когато са живели заедно майка й я обиждала и я наричала „лигла, мърла“, когато не искала да си измие зъбите. Заявява, че
майка им не живее при тях, а заминала десет дни преди рождения й ден, който е
на 23 юли и не дошла на рождения й ден, въпреки, че **** й била направила
специална покана. Заявява, че по телефона не се чуват, тъй като не искала да й
вдига, защото майка й я разпитвала за това какво правят в къщи, какво й
говорят, казвала й да не слуша. Твърди, че майка й я настройва срещу дядо й и
баща й. Заявява, че след като майка й си тръгва след посещенията си при тях,
брат й Ивчо плачел, но след това му минавало. Твърди,
че майка й казала на брат й, че отива в **** и го карала да каже, че и той иска
да ходи с нея в ****. Твърди, че ищцата три пъти напускала къщата им. Първия
път бил през м. октомври, около рождения ден на И. и се върнала през м. март на
следващата година, като взела със себе си брат й. Втория път като тръгвала, ****
забелязала, че има приготвен много багаж на Ивчо
дрехи и обувки и попитала майка си, защо взема толкова дрехи, а тя й
отговорила, че и трябвали за ****, но не й казала, че заминават. Твърди, че
майка й никога не я е питала, дали иска да отиде с нея в ****. Твърди, че
когато ищцата е живеела в дома им във Варна пътувала всяка седмица до ****,
като в събота и неделя вземала и И., а през седмицата ходела сама до **** и се
връщала. Твърди, че не е била съгласна да взема брат й, защото той много й
липсвал. Заявява, че в **** майка й оставала в един блок при баба Лени, на ул.”****”,
но не знае защо е ходела толкова често в ****. Заявява, че не знае и не е
чувала майка й и баща й да са се карали. Твърди, че майка й я е удряла по
ръката, дърпала я за ухото и за косата. Твърди, че понякога като се скарат с И.,
майка й я удряла и **** се прибирала в стаята си. Заявява, че майка й не се
кара на брат й И.. Твърди, че баща им не им се кара, освен като дразни брат си,
но никога не ги е удрял. Заявява, че предпочита да живее с баща си във Варна, а
ако майка й се премести да живее във Варна, не иска да е при нея. Заявява, че с
ищцата често са в конфликт. Изтъква, че за рождения й ден майка й изпратила SMS. Заявява, че с брат си и баща си искали да отидат на
почивка без майка им, но за И. нямало декларация и не можели да отидат, ако
майка им не разреши.
В с.з. бе изслушана ищцата, която
заяви, че поддържа молбата си за упражняване родителските права и над двете си
деца. Заявява, че до 10-тата годишнина на дъщеря им ****, ответника не е
проявявал никакъв интерес към детето, а грижи е полагала основно ищцата.
Твърди, че ответника не й разрешавал да започне работа. Твърди, че отсъствията
и пътуванията й до гр.**** били във връзка с обучение, което била започнала.
Твърди, че ответника е забранил на родителите й да идват в дома им в гр.Варна и
преди това в гр.****. Твърди, че разполага с подходящи условия за отглеждане на
децата. На поставени на осн.чл.176 ГПК от ответната
страна въпроси, ищцата потвърждава, че е оттеглила декларацията си, с която е
дала разрешение дъщеря й **** да пътува в чужбина придружена от баща си.
В с.з. бе изслушан ответника, който
заявява, че желае да отглежда децата си и разполага с необходимите условия за
това. Твърди, че развива бизнес, който му дава възможност да обезпечи финансово
семейството си. Твърди, че е ограничил обществената си дейност след като се е
родила дъщеря му, за да може изцяло да се отдаде на семейството и децата си.
Заявява, че е собственик на няколко жилищни имота в различни населени места,
както и на хиляди декари обработваема земя. Заявява, че не отговарят на
истината твърденията на ищцата, че злоупотребява с алкохол, както и че
действително е имал доставки на вино от „Винарска изба Варна“, като цитира
количество от около 1000 бутилки вино, което било поръчвано с лого на фирмата
му и предназначено за коктейли организирани от неговата фирма, на които е
присъствала и самата ищца. Заявява, че е завършил две висши образования и
основната му цел е да осигури максимално добро образование и за децата си.
Категорично отрича по какъвто и да е начин да е упражнявал насилие над ищцата.
Твърди, че за децата се грижи той, както и домашната помощница – св.Райна
Валентинова. Твърди, че и след раздялата им е канил ищцата на общи, семейни
събирания, но тя не е откликвала.
Съдът не се нуждае от
специални знания или доказателствена обусловеност, за
да приеме, че правилното развитие на едно дете предполага пълноценно общуване и
контакти с двамата родители, тогава когато никой от тях не представлява
опасност за детето. И тази ценност не следва да страда от факта, че родителите
по някакви причини са преустановили съвместното си съжителство какъвто е
настоящия случай. Напротив, в името на детето те следва да превъзмогнат личните
си преживявания и разочарования, за да компенсират онези липси, които са се
породили в живота на детето в следствие от раздялата им - необходимостта от
привикване към различна семейна среда, в която преимуществено присъства само
единия родител, фактическо отсъствие на другия родител, липсата на сигурността
от това да имаш зад гърба си "пълно" семейство.
Съдът, най-вече въз
основа на личните си впечатления намира, че и двете страни – В.Е. и И.И. са изключително привързани към детето си И. и според
възможностите си - битови, финансови и най-вече личностови
са се грижили за детето по начина, по който са способни най-добре. В същото
време намира, че бащата И.И. е изключително привързан
и към дъщеря си ****, като тази привързаност е взаимна. Съдът намира, че е
нарушена връзката между майката В.Е. и дъщеря й ****, като основен виновник за
това е майката. От показанията на самото дете в с.з. е видно, че още докато са
живеели заедно често е била обиждана и удряна от майка си. При няколкократните
си напускания на дома им, майката никога не е вземала със себе си дъщеря им,
докато винаги е вземала малкия си син и на практика е разделяла децата. Въпреки
изричната покана от ****, майка й не дошла на празника за рождения й ден и не
довела и брат й, а й изпратила СМС. Въпреки, че е декларирала, че дава съгласие
дъщеря й **** да пътува придружена единствено от баща си в чужбина,
непосредствено след приключване на с.з., в което бе изслушана ****, ищцата е
оттеглила декларацията си с изразеното съгласие и е попречила на детето, да
пътува с баща си в чужбина по време на новогодишните празници. **** изрично
заявява, че ако майка й се премести да живее във Варна, тя не желае да живее
при нея. В приложения по делото социален доклад от ДСП-**** е видно, че майката
В.Е. не намира нищо нередно в разделянето на двете деца, като всеки от
родителите да упражнява родителските права над едно от тях, като майката
изрично заявява, че желае да се грижи за сина си И..
Главният въпрос обаче е кой от двамата родители има качествата, потенциала
и отговорността да се грижи и възпитава децата, така че те да израснат здрави -
физически и психически и възпитани в обществено признати като добри ценности.
Отговорът безспорно се корени в преценката на личността и светоусещането на
всеки от двамата родители, способността им да поставят добруването на децата
над собствените си навици, желания и зависимости, така че с поведението си да
демонстрират, че те са най-ценното им благо. По делото от ищцовата
страна не бяха представени никакви доказателства за твърденията изнесени в
исковата молба и в отговора по насрещната искова молба, за скандали между
родителите, породени от употребата на алкохол от страна на ответника. Не се
събраха доказателства ищцата да е била принуждавана да напуска дома им в
гр.Варна. Не се събраха доказателства за отправяни от страна на ответника
спрямо ищцата на обиди, псувни, нанесени пред децата. Дори доведените от ищцата
свидетели заявиха, че никога не са ставали свидетели на подобни скандали и не са
чували за такива. Нещо повече, всички свидетели говориха за няколкократни
напускания от страна на ищцата на дома им в гр.Варна, но никой не посочи
причина за това. Категорично причина за това да е бил ответника не бе
установено. Тези напускания не са били за по няколко дни, а за по няколко
месеца, в които ищцата и вземала сина си и се е установявала да живее на друго
място. Събрани бяха категорични гласни доказателства, че извън тези напускания
на дома, ежеседмично ищцата е вземала сина си и през събота и неделя е
пребивавала в гр.****. Причина и за тези чести посещения и разделяния на двете
деца не бяха посочени. Не бяха представени доказателства и за твърдяното от
ищцата обучение в гр.****, което тя сочи като причина за пътуванията си до гр.****.
Съдът няма да коментира приложените по делото множество разпечатки от
медии, в които се твърди за интимни отношения на ищцата с мъж в гр.****, както
и за нейните твърдения, придружени с разпечатки от телефона й, за интимна
връзка на ответника с друга жена, доколкото същите са неотносими
към спора.
За да формира изводи по
поставения по-горе въпрос, съдът извършва съвкупен анализ на събраните по
делото доказателства, както и демонстрираното по време на цялото
съдопроизводство по делото поведение на страните. Очевидно е желанието и на
двамата родители да упражняват непосредствено родителските права по отношение
на детето И. - майката мотивирана от факта, че се грижи за детето от раждането
му и убедеността си, че му дава най-доброто от себе си, а бащата - воден от
желанието си да му осигури максимално добро образование и възпитание, както и
да живее заедно с по-голямата си сестра, с която имат силна връзка. От страна
на майката е налице декларативен интерес и от отглеждането на дъщеря й, но в
същото време от обясненията й, обясненията на **** и баща й, както и от
останалите гласни и писмени доказателства се установява, че самата майка
признава, че двете с дъщеря и са в конфликт. От страна на бащата изрично бе
заявено, че желае да отглежда и двете си деца, като всички негови действия, за
които бяха приложени доказателства с именно в тази насока. Изрично е и неговото
настояване двете деца да не бъдат разделяни, независимо при кой от родителите
си ще живеят.
Главният аргумент да
приеме, че родителските права по отношение на децата следва да бъдат
предоставени на бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето на
децата е установеният по делото факт, че двете деца желаят да живеят заедно, а
това е препоръчано както от служителите при ДСП, така и от заключението на
вещото лице по Съдебно-психиатричната експертиза. В същото време установените
дистанцирани отношения между ищцата и дъщеря й и явното желание на майката да
живее единствено със сина си, а в същото време изразеното от дъщерята **** желание
да живее при баща си, дават основание на съда да прецени, че в интерес и на
двете деца е да живеят при баща си, комуто да бъде предоставено и упражняването
на родителските им права.
Съдът намира, че бащата е родителят, който в пълнота може да осигури както
от емоционална, така и от финансова гледна точка нуждите на децата. От
приложения по делото социален доклад от ДСП-Варна, както и от гласните
доказателства е видно, че дома – собственост на ответника напълно задоволява
жилищните нужди на двете деца, като всяко от тях разполага със собствена стая,
стаи за играчките им, както и помещения за учене и подготовка. По делото е
приложения Удостоверение за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда, в
която живее ответника и децата му, от което е видно, че именно той, в
съсобственост с родителите си е собственик на поземления имот и построените
сгради, които на практика представляват две самостоятелни жилища. Служебно
приложените по делото справки от Търговския регистър показват, че и двамата
родители имат участие в търговски дружества. Приложените по делото Договори за
обучение с частно училище и частна детска градина удостоверяват подсигуряването
на максимално добри условия за обучение и възпитание от страна на бащата.
Факта, че е назначил домашна помощница, която да води и взема децата от
училище, когато той отсъства дава допълнително чувство за сигурност у децата,
че дори и когато баща им е на работа и не успява да се върне навреме, има кой
да се погрижи за тях. Освен това са налице доказателства за възможността на
бащата да разчита на помощ и от своите родители, които също са се установили да
живеят в гр.Варна в непосредствена близост до дома на ответника.
В същото време от представения от ищцата трудов договор е видно, че тя е
назначена на работа, с работно място в гр.Варна, а жилището, където твърди, че
ще живее заедно с децата си се намира в гр.****. Факта, че ищцата представя
трудов договор, води съд до извода, че регистрираното дружество, което е
собственост на ищцата не упражнява дейност и не й носи приходи. От друга страна
по делото не бяха представени доказателства чия собственост е това жилище и ако
не е собственост на ищцата, то собствениците му по никакъв начин не са заявили,
че са съгласни или желаят ищцата и децата й да живеят там. Не бе установено
къде ще учат децата, в случай че живеят на адреса на майка си в гр.****, кой ще
се грижи за тях, докато майка им е на работа в гр.Варна. Кой ще се грижи за
тях, докато майка им е на учебни занимания и изпити в гр.****, както тя твърди.
По отношение режима на лични контакти на детето с майката съдът отчита
необходимостта от пълноценно участие на В.Е. в живота и възпитанието на децата,
в какъвто смисъл са както проведения социален доклад, събраните по делото
гласни доказателства установяващи наличието на емоционална връзка между майката
и децата, особено сина й И., така и правилата на житейската логика. Съдът
намира, че следва да бъде продължен произнесеният
и действащ до влизане в сила на настоящото съдебно решение привременен режим на
лични отношения, при който всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, от 18:00 ч. в петък до 16:00 ч. в неделя
децата да бъдат при майка си с преспиване. 30 дни през лятото, несъвпадащи с годишният отпуск на бащата, всяка
Коледа на четна година от 10.00 часа на 24.12. до 10.00 часа на 25.12.; всяка
Нова година на нечена година от 10.00 часа на 31.12.
до 17.00 часа на 01.01.; втория ден от почивните дни
за Великден на четна година от 10.00 часа до 19.00 часа, като във всички случаи
на осъществяване на режима на лични контакти детето се взема от и връща в дома
на бащата. По този начин на първо място ще се гарантира на майката
възможност за по-продължителен контакт през посочените седмици от месеца, а от
друга страна ще гарантира на бащата реципрочно възможност да планира пълноценно
оставащите два уикенда с децата. Съдът намира за потребно да насочи страните
към демонстриране на отговорно поведение към общите си деца, така, че режимът
на лични контакти определен от съда с настоящото решение да бъде гарантираният
минимум на контактите между майката и децата, още повече съдът разчита бащата
да осъзнава необходимостта от пълноценен контакт на децата с майката.
По отношение на
дължимата от майката В.Е. издръжка, съдът намира за основателно искането на
ответника за осъждането й да заплаща в полза на децата **** и И., чрез техния
баща и законен представител месечна издръжка в размер на 115лева/минималния
законов размер/, считано от датата на депозиране на насрещната искове молба –
28.10.2016г. след отчитане на евентуално заплащаните от ответницата суми по
повод постановените привременни мерки, с падеж от 1-во до 5-то число на месеца,
за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска. При определяне на частта от издръжката дължима от майката съдът отчита
както възрастта на децата, така и факта, че на първо място бащата изрично
заявява, че има финансова възможност да издържа самостоятелно и двете си деца и
иска за издръжка е формулиран, доколкото закона задължава съда да определи
подобна издръжка, а освен това предвид факта, че заявените от майката доходи не
са високи /декларирано трудово възнаграждение в размер на 1500лв. месечно/,
което разбира се не я освобождава от отговорността да осигурява издръжка на децата
си, но ограничава възможностите й по отношения нейния размер.
По отношение иска по чл.127а, ал.2 от СК.
В исковата молба са посочени държави, за които да бъде дадено разрешението
заместващо съгласието на бащата по чл.127а СК, а именно държавите-членки на Европейският съюз, както и Турция, Дубай,
Египет, САЩ, Доминиканската република, Бали, Китай. Молбата е да се даде разрешение децата да напускат пределите НА Р
България, придружени от баща си И.Г.И. ЕГН ********** както следва: три пъти в
годината по 10 дни, както и един път за 20 дни, без съгласието на майката В.П.Е.,
както и решение, заместващо съгласието на майката за издаване на задгранични
паспорти и на двете деца. Съдът намира, че възможността на децата да пътуват до
посочените държави с баща си и за посочените периоди ще бъде изцяло в интерес и
на двете деца.
На основание чл. 78, ал.6
от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК В.Е. следва да заплати в полза на Държавата, по сметка на Варненски
районен съд сумата от общо 331,20 лева представляваща дължима държавна такса по
иска за издръжка.
Ищцата по първоначалния
иск е направил искане за присъждане на разноски, като с оглед изхода на спора
такива не и се следват. Ответникът по първоначалния иск не е направил искане за
присъждане на разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето И.И.Г. - роден на *** г., ЕГН **********, на бащата И.Г.И. -
ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето ****, родена на *** г., ЕГН **********,
на бащата И.Г.И. - ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата И.И.Г.- роден на *** г., ЕГН ********** и ****,
родена на *** г., ЕГН ********** при бащата И.Г.И. - ЕГН**********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на контакти на
майката В.П.Е. - ЕГН: **********, с адрес *** с децата И.И.Г. и ****, като и
предоставя възможност да вижда и взема децата при себе си всяка първа и трета
седмица от месеца, от петък в 18,00 часа при съблюдаване на посещенията на
детето на детска градина/училище с преспиване до неделя в 16:00 часа, когато
детето следва да бъде доведено от майката до дома на бащата, 30 дни през лятото, несъвпадащи с годишният
отпуск на бащата, всяка Коледа на четна година от 10.00 часа на 24.12. до 10.00
часа на 25.12.; всяка Нова година на нечетна година от 10.00 часа на 31.12. до
17.00 часа на 01.01.; втория ден от почивните дни за
Великден на четна година от 10.00 часа до 19.00 часа, като във всички случаи на
осъществяване на режима на лични контакти децата се вземат от и връща в дома на
бащата.
ОСЪЖДА В.П.Е. - ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето И.И.Г.- роден на ***
г., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител И.Г.И.
- ЕГН********** месечна издръжка в размер на 115/сто и петнадесет/ лева,
считано от датата на депозиране на насрещната исковата молба в съда –
28.10.2016г. след приспадане на евентуално заплащаните от В.Е. суми по повод
постановените привременни мерки, с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за
който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА В.П.Е. - ЕГН: **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето ****, родена на ***г., ЕГН **********,
чрез нейния баща и законен представител И.Г.И. - ЕГН********** месечна издръжка
в размер на 115/сто и петнадесет/ лева, считано от датата на депозиране на
насрещната исковата молба в съда – 28.10.2016г. след приспадане на евентуално
заплащаните от В.Е. суми по повод постановените привременни мерки, с падеж от
1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на
майката В.П.Е. - ЕГН: **********, с адрес ***, детето И.И.Г.-
роден на *** г., ЕГН **********,
да пътува извън пределите на Република България в държавите-членки на ЕС, така и извън него- Турция, Дубай, Египет,
САЩ, Доминиканската република, Бали, Китай придружавано от своя баща И.Г.И. - ЕГН**********, както следва:
три пъти в годината по 10 дни, както и един път за 20 дни, за срок от 5 години,
считано от влизане на решението в сила, както и РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на майката В.П.Е. - ЕГН: **********,
да бъде издаден по реда на ЗБЛД, по искане на бащата И.Г.И. - ЕГН**********
задграничен паспорт на детето И.И.Г.- роден на *** г., ЕГН **********, на
основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. с чл. 76, т. 9,
изр. 2-ро ЗБЛД.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на
майката В.П.Е. - ЕГН: **********, с адрес ***, детето ****, родена на *** г.,
ЕГН **********, да пътува извън пределите на Република България в
държавите-членки на ЕС, така и извън
него- Турция, Дубай, Египет, САЩ, Доминиканската република, Бали, Китай
придружавано от своя баща И.Г.И. - ЕГН**********, както следва: три пъти в
годината по 10 дни, както и един път за 20 дни, за срок от 5 години, считано от
влизане на решението в сила, както и РАЗРЕШЕНИЕ,
заместващо съгласието на майката В.П.Е. - ЕГН: **********, да бъде издаден по
реда на ЗБЛД, по искане на бащата И.Г.И. - ЕГН********** задграничен паспорт на
детето ****, родена на *** г., ЕГН **********, на основание чл. 127а, ал. 2 СК,
вр. с чл. 76, т. 9, изр. 2-ро ЗБЛД.
ОСЪЖДА В.П.Е. - ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 331,20лева /триста
тридесет и един лева и 20 стотинки/, представляваща дължима държавна такса по
иска за издръжка, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: