№ 271
гр. Момчилград, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100222 по описа за 2022 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред.
В своята искова молба С. Р. Ю. посочва, че с ответницата А. Д. Ю. са
сключили граждански брак на 22.05.2015г. в гр.Кърджали с Акт №
****/22.05.2015г., който брак е бил първи и за двамата. Страните са били
родители на две непълнолетни деца- Я. С. Ю., родена на 06.12.2012г. с ЕГН-
**********, и Я. С. Ю., роден на 22.05.2018г. с ЕГН- **********.
Първоначално, бракът между страните протичал нормално. Ищецът и
ответницата се установили да живеят като семейство в гр.Кърджали.
Известно време след това, ответницата решила да замине с децата да работи в
чужбина, където вече живеела и работила нейната майка /баба по майчина
линия на децата/. А. Ю. и децата се установили да живеят в Белгия, при
майката на ответницата. Няколко месеца по-късно при тях заминал и ищецът,
каквато била и първоначалната уговорка с ответницата. Ищецът успял да си
намери работа, но доста отдалечена от градчето, в което живеели със
съпругата и децата му. Това наложило ищецът да наеме квартира в града,
където е работното му място, като ответницата го уверила, че тя и децата ще
дойдат при него след като се устрои в новата квартира.
1
Впоследствие, ответницата отказвала под различни предлози да се
премести с децата при съпруга си в новата квартира, въпреки настояването от
страна на ищеца. С течение на времето отношенията между страните по
делото започнали да се влошават. Ответницата си променила отношението
към ищеца, и се отчуждила се от него, като от няколко години страните по
делото живеели във фактическа раздяла във чужбина. Не поддържали
никакви контакти освен по повод на децата.
Предвид гореизложените обстоятелства ищецът счита, че по-
нататъшното им съвместно съжителство е ответницата е невъзможно и
немислимо. Бракът им съществувал само формално и продължаването му не
било в интерес на семейството и обществото. Между ищеца и ответника не
съществували никакви брачни отношения. Между тях не съществувало
взаимно уважение, доверие и разбирателство. Настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство в отношенията им, което обезсмисляло
сключения между тях брак. Бракът им е бил формален и ищецът желаел да
бъде прекратен.
Предвид това иска постановяване на решение, с което да се прекрати
брака между С. Р. Ю. и А. Д. Ю., поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на същия, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
Моли предоставянето на ответницата, като майка, упражняването на
родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца: -Я.
С. Ю., родена на 06.12.2012г., с ЕГН- **********, и Я. С. Ю., роден на
22.05.2018г. с ЕГН- **********, като иска да се определи на бащата С. Р. Ю.
мерки за лични отношения с децата съгласно постоянната практика на
съда: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 до 17,00 часа,
както и един месец в годината, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката. Иска да заплаща ежемесечна издръжка за ненавършилите
пълнолетие деца: -Я. С. Ю., роден на 06.12.2012г., с ЕГН- **********, и Я. С.
Ю., роден на 22.05.2018г. с ЕГН- **********, считано от датата на влизане в
сила на бракоразводното решение, до настъпване на правоизменяща или
правопрекратяваща издръжката причина, съобразно данните за доходи на
родителите и нуждите на децата. Заявява, че издръжка между съпрузите не се
дължи.
Представя писмени доказателства; Удостоверение за сключен
2
граждански брак, издадено въз основа на акт № ****/22.05.2015г., на
общ.Кърджали; Удостоверение за раждане на Я. С. Ю., издадено въз основа
на акт № 1523/11.12.2012 г. и Удостоверение за раждане на Я. С. Ю., изд. въз
основа на акт за раждане № 0747/25.05.2018 г.- и двете на общ.Кърджали; Не
претендира разноски с исковата молба.
Ответникът, уведомен за исковата молба по реда на чл.45 ал.1-5 от
ГПК, се представлява от особен представител, назначен по реда на чл.47 ал.6
от ГПК- адв.Д. С. от АК-Кърджали, която в законоустановеният едномесечен
срок, е представила писмен отговор, в който намира исковата молба за
допустима, а досежно основателността, заявява, че ще вземе окончателно
отношение по иска за развод след събиране на доказателства, като
първоначално нямало достатъчно доказателства за наличие на разстройство
на брака.
В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, и се предствлява от
адв.Т. Б. от АК- Кърджали с изрично и нотариално заверено пълномощно,
която поддържа исковата молба, по посочените в нея и в заседанието
подробни съображения. Не иска произнасяне по вината за разстройството на
брака, и не претендира разноски по делото.
Ответникът в съдебно заседание, редовно призован- при посочените в
съдебният протокол условия, не се явява и се представлява от особен
представител адв.Д. С. от АК- Кърджали, която намира искането за
прекратяване на брака, с оглед събраните доказателства, за основателно, и
счита, че същият следва да бъде прекратен без съдът да се произнася по
вината за разстройството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложените по делото като доказателства Удостоверение за
сключен граждански брак, изд. въз основа на акт № ****/22.05.2015г.,
Удостоверение за раждане на Я. С. Ю., изд. въз основа на акт №
1523/11.12.2012 г. и Удостоверение за раждане на Я. С. Ю., изд. въз основа на
акт за раждане № 0747/25.05.2018 г.- и всички на общ.Кърджали; се
установява, че страните по настоящото производство са сключили
граждански брак на 22.05.2015г. в гр.Кърджали, като съпругата е приела да
продължи да носи фамилното име- Ю. /на своят съпруг, ищецът по делото/, и
3
от брака си имат родени две деца- Я. С. Ю., роден на 06.12.2012г., с ЕГН-
**********, и Я. С. Ю., роден на 22.05.2018г. с ЕГН- **********.
Не е представен социален доклад по смисъла на чл.15 от ЗЗД, т.к.
ответницата, не е открита на адреса, и не се е отзовала на оставената й покана.
Ищецът от своят страна се намирал в чужбина, и с него е била осъществена
само телефонна връзка.
В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитано едно лице-
А.М., сестра на ищеца, която сочи, че страните понастоящем са били в
Белгия, но не живеели заедно и били разлелени от повече от година. Между
тях нямало контакти /между съпрузите/, като общували само за децата, като
брат й нямал проблеми с децата си, виждал се тях, помагал и се грижел за
тях. Отношенията между съпрузите не били както преди, общували само за
децата, както и не са идвали от година и нещо в България. Майката с децата
също е живеела в Белгия, но не е знаела адреса й, както и не е общувала с нея
откакто се разделили.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, и предвид
изразеното от ищцата становище за прекратяване на брака им поради
настъпило дълбоко и непроправимо разстройство, намира, че следва да бъде
прекратен процесният брак, без да се издирва кой от двамата съпрузи има
вина за настъпилото разстройство на брака.
Установено е, че ищеца твърдо и непоколебимо желае развод, който е
деклариран и в съдебно заседание, чрез неговият процесуален представител.
В същото време се установи, че ответникът се дезинтересирал от настоящото
бракоразводно дело- не се явява лично по делото. По този начин и двете
страни показват ясно отношението си към съществуването на тази брачна
връзка. В насока, че брачните отношения не са започнали по своят естествен
и нормален начин, и липсата на възможност същите да бъдат заздравени са и
показанията на свидетел, който е близък на страните и съответно познаващ
отношенията им. Техният съвместен живот е продължил кратко време- около
6 години, а фактическата им раздяла е от повече от година, и това води до
извода, че те всъщност нямат съвместен брачен живот от този период.
Налице е една кратка връзка, която не е просъществувала много дълго,
въпреки, че имат родени две деца и между тях контактите се изразяват само в
общуване на децата, и затова тази брачна връзка следва да бъде прекратена
4
със развод.
Предвид това съдът намира за налични предпоставките за допускане на
исканият развод, без да се произнася по вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака- като ищеца желае развод, а и страните се
разделили преди повече от година, и не живеят заедно и не поддържат
отношения като съпрузи.
По делото с една категоричност се установи, че се касае за брачна
връзка, която е изпразнена от смисъл и съдържание от повече от година,
бракът е с продължителност от 7 години, в която са живели заедно около 5
години и нещо като съпрузите, като понастоящем живеят разделени и нямат
контакти по-между си като нормално семейство- и общуването им е само за
грижите по децата. Т.е., същите нямат съвместен живот, като според
показанията на свидетеля живеят разделени, и желаели да се разведат- поне
ищеца, както и нямат бъдеще като семейство. Наличните доказателства, а и
твърденията на ищеца в исковата молба, че желае развод, водят до извода, че
възникналата през през 2015г. брачна връзка между тях се е разпаднала
фактически преди повече от година, без страните да са направили
съответното за заздравяването й- сиреч, страните са игнорирали същността на
брака и задълженията и отговорностите, които той носи със себе си.
Не се установи със една категоричност, че ответната страна има брачно
провинение, като такова не се установи и за ищеца, т.к., показанията на
свидетеля е в тази посока- че съпрузите са разделени от повече от 1 година, и
че не поддържат връзка /не общуват като съпрузи, а и не се търси вина за
разпада на брака.
Съдът счита, че двете страни със своето поведение, са допринесли за
разпада на тази брачна връзка. Т.е., по- скоро обективни са причините за
разпадането на тази семейно-брачна връзка, и затова виновно поведение не
може и не следва да се търси- а и не се правят подобни твърдения от ищеца
или ответника в съдебното производство /последният има пасивно
поведение/. В същото време и в горният смисъл разпадането на брачната
връзка в пълна степен е налице, като оставането й да съществува, означава да
се запази една лишена от смисъл и съдържание една формалност, от която
няма нужда обществото или страните по делото.
Предвид на това положение съдът намира, че трябва да бъде прекратен
5
бракът между страните, като не следва да има произнасяне относно вината за
разстройството на брака, т.к., страните са разделени от повече от 1 година, не
поддържат естествени съпружески отношения оттогава, и живеят в разделени.
Тези факти са безспорно доказани със събраните по делото гласни
доказателства, като в тази насока са и твърденията в исковата молба и
поведението на ответната страна.
Съобразно това съдът счита, че следва да бъде прекратен сключеният на
посочената по-горе дата и място граждански брак, за който е бил съставен
съответният акт, без съдът издирва вината за разстройството на брака.
По делото се установи, че има родени от брака деца, поради и което
съдът намира, че следва да се произнесе по въпроса за упражняване
родителските права по отношение на децата, издръжката, както и режима на
лични отношения между родители и деца.
Предвид това, и съобразно искането на ищеца, както и настоящото
местопребиваване на децата, което безспорно е при майката, както и
възрастта на децата, съдът счита, че упражняването на род.права по
отношение на децата следва да се предостави на майката- ответница по
делото, т.к и понастощем децата живеят при нея, и тя полага
непосредствените грижи по отглеждането на същите.
В същото време следва на бащата да се определи и съответен режим на
лични отношения с децата, за не се прекъснат контактите между тях, както
следва; да ги вижда и взема при себе си както следва; всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10,00 до 17,00 часа, както и един месец в
годината, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Следва също така да се осъди ищеца да заплаща ежемесечна издръжка
за ненавършилите пълнолетие деца: -Я. С. Ю., роден на 06.12.2012г., с ЕГН-
**********, и Я. С. Ю., роден на 22.05.2018г. с ЕГН- **********, в размер на
200 лева за всяко дете, считано от датата на влизане в сила на
бракоразводното решение, до настъпване на правоизменяща или
правопрекратяваща издръжката причина. Съдът определя този размер, т.к. по
делото не се събраха доказателства за доходите на страните, но и двамата
родители са млади хора, в трудоспособна възраст и се намират в чужбина, а
самите деца не са много големи. Ето и защо този размер на издръжката
първоначално би могло да изпълни своята социална роля.
6
По делото не се търси и не се предлага издръжка между съпрузите,
поради и което такава не се дължи. Няма искане за промяна на фамилното
име на ответницата, и затова съдът не произнася по този въпрос. Липсва и
искане за присъждане за издръжка.
Съдът не следва да се произнася по въпросите, касаещи и семейно
жилище, поради липса на предмет- страните нямат семейно жилище / не се
правят твърдения, че имат такова/. Съдът не се произнася и по въпроса за
издръжката между съпрузите поради липса на искане в тази насока.
При този изход на делото всяка от страните следва да понесе
разноските, така, както са направени- като липсва искане за присъждане на
разноски от ищеца, поради и което съдът не се произнася по този въпрос. При
този изход на делото ищецът в настоящото производство, следва да бъде
осъден да заплати и окончателна държавна такса от 50 лева, от които са
внесени първоначално 25 лева, като следва да доплати още 25 лева.
Следва ищецът да бъде осъден да заплати и държавна такса върху така
определеният размер на издръжка на децата, в общ размер на сумата от 576
лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключеният между С. Р. Ю. с ЕГН-**********, и А. Д.
Ю. с ЕГН- **********, граждански брак на 22.05.2015г. в гр.Кърджали, за
който е съставен акт № **** от 22.05.2015г. на общ.Кърджали, без съдът да
се произнася по ВИНАТА за разстройството на брака.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на ненавършилите пълнолетие деца: -Я. С. Ю., родена на 06.12.2012г., с ЕГН-
**********, и Я. С. Ю., роден на 22.05.2018г. с ЕГН- **********, на майката
А. Д. Ю. с ЕГН- **********.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата С. Р. Ю. с ЕГН-********** мерки за лични
отношения с децата Я. С. Ю., с ЕГН- **********, и Я. С. Ю., с ЕГН-
**********, както следва; да вижда и взема децата при себе си всяка
7
първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 до 17,00 часа, както и един
месец в годината, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
като вземането и връщането на децата да става от дома на майката.
ОСЖЪДА бащата С. Р. Ю. с ЕГН-********** ДА ЗАПЛАЩА ежемесечна
издръжка за ненавършилите пълнолетие деца: -Я. С. Ю. с ЕГН- **********, и
Я. С. Ю. с ЕГН-**********, в размер на 200 лева за всяко дете, чрез майката и
законен представител А. Д. Ю. с ЕГН- **********, считано от датата на
влизане в сила на бракоразводното решение, до настъпване на правоизменяща
или правопрекратяваща издръжката причина.
СЪДЪТ не се произнася по въпроса със семейно жилище, фамилното
име на съпругата, както и издръжка между съпрузите- съпрузите нямат
придобито семейно жилище, както и липсва искане за произнасяне за
фамилно име и издръжка между съпрузите.
ОСЪЖДА С. Р. Ю. с ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса
върху така определената издръжка в размер на 576 лева, както и окончателна
държавна такса в размер на 25 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
съобщението пред Кърджалийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8