№ 519
гр. Перник, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231720104233 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация -
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу К. Б. П., ЕГН
********** с адрес: ************ по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата 583,98 лева –
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2022 г., за топлофициран имот, находящ се на адрес *********** ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 06.06.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата 144,41 лева – мраторна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2021 г. до 19.04.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 1437/07.06.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2561/2023 г. по описа на
Районен съд - Перник.
Ищецът „Топлофикация - Перник” АД твърди, че е доставил
топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения адрес, за процесния
период при действието на публично известни общи условия. Счита, че
ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия, дължи
начислената стойност и лихвата за забава върху главницата по всяка фактура
за процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му
дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение,
както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото
1
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Б. П., редовно уведомен на
основание чл. 41, ал. 2 ГПК на посочения във възражението адрес – не
депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Подаденото от длъжника К. Б. П. в заповедното производство в срока
по чл. 414 ГПК възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГК е бланкетно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
Ответникът не оспорва, а и от приетите като доказателства по делото
Нотариален акт за дарение на недвижим имот от ******* и декларация по чл.
14, чл. 27 и пар. 2 от ПЗР на ЗМДТ се установява, че ответникът К. Б. П. е
собственик на процесния недвижим имот, находящ се на адрес ***********.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в процесния имот, респ. между него и
ищцовото дружество е налице облигационно отношение по отношение на от
имота. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия
/ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са
2
публикувани и са влезли в сила, а и в производството по делото са
представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват
ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150,
ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага
извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца е
налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за
ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1,
т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Липсата на оспорване от страна на ответника относно дължимостта и
размера на сумите топлинна енергия и лихва за забава за процесния имот и
период, съдът анализира във връзка с приетото по делото и неоспорено от
страните писмено доказателство – извлечение от сметката на ищцовото
дружество. Ето защо, при липсата на оспорване относно релевантните за
спора факти съдът прие тяхното осъществяване за установено по делото,
поради което предявените от ищеца искове са основателни в пълния размер
на претендираните суми.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното
производство, от които 25,00 лева – платена държавна такса в заповедното
производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в исковото производство, от които 25,00 лева –
платена държавна такса в исковото производство, 15,00 лева – такса за
издадени съдебно удостоверения и юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в размер на 100,00 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Районен съд -
Перник
шение по настоящето дело.
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че К. Б. П., ЕГН
********** с адрес: ************ ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Перник“
АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република” сумата 583,98 лева – главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022 г., за
топлофициран имот, находящ се на адрес *********** ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 06.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата 144,41 лева – мраторна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.07.2021 г. до 19.04.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1437/07.06.2023 г.
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2561/2023 г. по описа на Районен съд -
Перник.
ОСЪЖДА К. Б. П., ЕГН ********** с адрес: ************ ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Перник“ АД, EИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република” на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 75,00 лева - разноски в
заповедното производство и сумата 140,00 лева - разноски в исковото
производство пред ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила изисканото заповедно производство
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила ре
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4