№ 594
гр. Варна, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20243110203322 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на “Хотел Заря” ЕООД против НП № 03 –
2400263/09.08.2024г. на ЗА Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за
нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, на "Хотел Заря" ЕООД е наложено наказание “имуществена
санкция” в размер на 2000 лева.
В жалбата си въззивната страна моли за отмяна на НП поради неправилно приложение
на материалния закон. Не било преценено правилно, че лицето е полагало труд, за който е
следвало да се сключи трудов договор. Подписаната от лицето декларация не била годно
доказателство. Били допуснати и съществени процесуални нарушения, като въз основа на
същите факти първо бил издаден друг АУАН, но започналото с него административно-
наказателно производство било прекратено. При направеното описание, не ставала ясна и
квалификацията на деянието от правна страна. Не били изложени мотиви за размера на
наказанието. По тези съображения се иска отмяна на наказателното постановление, а
алтернативно– отмяна поради маловажност на случая по см. чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, въззивната страна се представлява от адв. Р. М. Б., която по
същество изразява становище НП да бъде отменено на основанията, посочени в жалбата.
Към момента на проверката св. Г. не бил в трудовоправни отношения с дружеството, а е бил
гост на хотела с двама други свои приятели, поради което им е била осигурена възможност
да ползват базата на хотела, да си вземат напитки и да използват базата на хотела. Пледира
за отмяна на издаденото НП и присъждане на сторените разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Т., която пледира за потвърждаване на
НП. Следвало да се кредитират показанията на св. Д. и Г., от които безспорно се
установявало, че лицето извършвало трудови функции към момента на проверката. При
оценка на показанията на св.М. и на св. Г. следвало да се вземе предвид икономическата им
1
зависимост от жалбоподателя (за единия действаща, а за другия съществувала около
инкриминираните събития). По отношение на размера на наложената санкция излага, че
същият е към предвидения минимален такъв в закона, поради което и не са налице
основания за редуциране на размера й. От своя страна пледира за потвърждаване на НП и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за
прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 05.06.2024 г. около 12:15 часа служители на ДИТ – св. Т. Г. и Б. Д. извършили
проверка по работни места в обект на контрол - хотел „Тинтява”, находящ се гр. Варна, общ.
Варна, обл. Варна, к.к. Златни пясъци, стопанисван от „ХОТЕЛ ЗАРЯ ” ЕООД, с ЕИК:
*********.
В хода на проверката на територията на хотела били установени няколко лица сред
които и свидетелят С. Д. Г. да почистват бара, да приготвят кафе и да мият чаши.
Раздадени им били декларации за попълване, като в своята св. Г. саморъчно записал, че
работи в хотел „Тинтява“, на длъжност барман, с работно време за деня - от 08:00 часа до
20:00 часа, с уговорена почивка в работния ден - 2 часа, почивни дни - по график 2 на 2,
уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лв., което към момента на
проверката все още не бил получил. Към момент от проверяващите е констатирано, че
лицето С. Д. Г. осъществява именно отразената в декларацията трудова дейност в посочения
обект на контрол, като при извършена справка било констатирано, че същият полага труд без
да има сключен трудов договор.
Поради това, въззивното дружество било санкционирано за това, че в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, е
допуснало лицето С. Д. Г. с ЕГН ********** да изпълнява трудови функции по почистване
на бара, приготвяне на кафе и миене на чаши, без за същия да има сключен трудов договор в
писмена форма.
Бил съставен АУАН за това, че Ст.Г. бил допуснат до работа преди да му бъде връчено
уведомлението за регистриран трудов договор, но след това било преценено, че трудовият
договор не е бил наличен към момента на проверката и образуваното въз основа на този
АУАН административнонаказателно производство било прекратено с резолюция. Бил
съставен нов АУАН, предявен и връчен на представляващ дружеството, въз основа на който
било издадено и обжалваното наказателно постановление.
След проверката между „Хотел Заря“ЕООД и св. Г. бил сключен трудов договор, по
силата на който последният бил назначен на работа на длъжност „сервитьор“. Договорът бил
регистриран и уведомлението за това било връчено на работника.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните доказателства
материалите по АНП - АУАН, протокол за извършена проверка, декларация, заповед за
компетентност и др., както и приобщените в съдебно заседание – АУАН и НП. Показанията
2
на свидетелите Г., М., Г. и Д. са подробни, но са и частично противоречиви.
Налице е противоречие в показанията на св. Г. и Д. и на св.Г. в частта им относно това
дали св.Г. е указвала какви обстоятелства да се попълнят в декларацията. При проведената
очна ставка между св.Г. и св.Г. и св. Д., Г. посочва, че не е давала подобни указания
(обстоятелство потвърдено и от св. Д.), а доколкото вписаните обстоятелства са конкретни
който няма как да са били известни на проверяващата за настоящия състав е вън от всяко
съмнение, че такива указания са били давани още по-малко в присъствието на управителя
М..
Поради това съдът намира, че в случая следва да се кредитират показанията на
служителите на ДИТ, а тези на останалите двама свидетели изграждат защитната теза на
дружеството, която противоречи на житейската логика доколкото недоумение буди как гости
на хотела изведнъж вписват, че работят на една длъжност в хотела, а впоследствие са и
фактически назначени на друга такава в същия хотел.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му
и справедливостта на наложеното административно наказание направи следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна - лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение.
При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок и
нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна.
В АУАН и НП са описани всички съставомерни признаци на нарушението и всички,
относими към тях факти, вкл. са посочени и датата и мястото на извършване на
нарушението.
Описано е въз основа на какви обстоятелства АНО е приел, че между страните е имало
фактическо трудово правоотношение, за което не е бил сключен трудов договор. Съдът не
споделя становището в жалбата, че било нарушено правото им на защита, тъй като въз
основа на същите факти е имало първоначално съставен друг АУАН, производството по
който било прекратено.
Настоящото административнонаказателно производство е самостоятелно, започнало е
със съставянето на АУАН № 03-2400263/17.07.24г., в който единствено е посочена
правилната , според АНО, правна квалификация.
От мотивите, изложени в резолюцията за прекратяване става ясно по какви
съображения е прекратено първото производство и правото на защита на въззивната страна
не е било ограничено.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
3
нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които
да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма.
Безспорен факт е, че между „Хотел Заря" ЕООД с ЕИК ********* и работника С. Д. Г.
на 05.06.24г. е бил сключен трудов договор № 24-17/05.06.2024г., който е бил регистриран в
ТД на НАП и работникът е извършвал трудова дейност в обекта на възз. дружество.
Тези обстоятелства се доказват от всички гласни и писмени доказателства по делото и
не се оспорват от въззивното дружество.
Видно от съдържанието на трудовия договор, същият е сключен на 05.06.2024г., т.е. в
деня на проверката, като съгласно него С. Д. Г. е постъпил на работа като сервитьор именно
в деня на сключване на договора. В същия смисъл е и попълнената от С. Д. Г. декларация, в
която той сочи, че в деня на проверката е работил във въззивното дружество.
Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице
нарушение на чл.62, ал.1 от КТ. Именно тази норма забранява на работодателя да допуска до
работа работник преди със същия да е сключен трудов договор в писмена форма.
С оглед горното и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая
отношенията между С. Д. Г. и „Хотел Заря" ЕООД са такива между „работник" и
„работодател" , като дружеството безспорно има качеството „работодател", тъй като се явява
лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността на „Хотел Заря" ЕООД в качеството му на
работодател чрез налагане на „имуществена санкция".
Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната
отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото
имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата
на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в" от КТ,
доколкото нарушенията на чл.62, ал.1 от КТ независимо от тяхното отстраняване, не са
маловажни съгласно чл.415 „в" ал.2 . Случаят не е маловажен и по см.чл. 28 ЗАНН.
АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414, ал.3 от
КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1,
каквото имаме в настоящият случай.
Наказващият орган е наложил „Хотел Заря" ЕООД „имуществена санкция" в размер на
2000лв. - над нейния минимален размер, предвиден от законодателя, като в НП липсват
конкретни мотиви за налагането на санкция в такъв размер.
В хода на производството не са събрани доказателства, тъй като такива не са
ангажирани от АНО, за допуснати други нарушения на трудовото законодателство от страна
4
на наказаното дружество. АНО не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде
наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и
твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.
Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за
въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ
минимум - 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, поради което и жалбата на възз. дружество се
явява основателна.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът
установи, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021
г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това. Предвид препращащата разпоредбата на чл. 144 от АПК, при изменение на
НП в частта за разноски намира приложение уредбата в ГПК и по-конкретно чл. 78 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.Следва да се отбележи, че тъй като нормата на чл. 143 от АПК не
сочи възлагането на разноските при изменение на оспорения акт, то при изменение на
обжалвания акт по силата на чл. 144 от АПК намира приложение чл. 78, ал. 1 от ГПК
Предвид това, в случаите на изменение на обжалваните в производството по ЗАНН актове,
то на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78 от ГПК, в полза на жалбоподателя възниква
правото на присъждане на разноски в условията на съразмерност, пропорционално на
уважената част от претенцията. В случая обаче единствената претенция на жалбоподателя е
била искане за изменение на наложената санкциая до законоустановения минимум - 1500 лв.
Изменението на НП в производството по ЗАНН, изразяващо се в намаляване на размер на
наложената имуществената санкция, в случая от 2000 лв. на 1500 лв. представлява по своята
същност частичната отмяна на наказателното постановление, респ. уважаване на въззивната
жалба в цялост.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза
на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство. С оглед, крайния
изход на спора, а именно изменение на НП юрисконсултско възнаграждение се дължи в
съотвествие с изменената част, а именно сумата от 60 лева, при принципно дължими 80 лева,
ако жалбата беше отхвърлена и НП беше потвърдено изцяло.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
5
намира, че принципно претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за
заплащане на разноски при този изход на спора и цялостното уважаване на жалбата на свой
ред е основателно. По делото са ангажирани доказателства за реално направени разноски. В
случая, за да се произнесе по искането, съдът съобрази, че съгласно задължителните
указания дадени в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. В обстоятелствената част
на решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е
доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител. В зависимост от
уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по
банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното
плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на
доказателства за извършен банков превод. Видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие от 21.08.2024 г./ приложен по делото/ и приложеното
пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат Б. оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред първа
инстанция. В договора е вписано, че размерът на адвокатското възнаграждение е 500 лева,
като в графата начин и срок на плащане е вписано- по банкова сметка. По делото са
представени доказателства, че възнаграждението е преведено на процесуалния представител
по банков път до приключване на съдебното дирене във въззивното производство и следва
да се присъди съответната част от него отговаряща на размера на уважената претенция, а
именно сумата от 125 лева, като същата не се явява прекомерна с оглед положените от
представителя на страната процесуални усилия.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 –2400263/09.08.2024г. на ЗА Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, на "Хотел
Заря" ЕООД е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева., като
НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция" от 2 000 /две хиляди/лева на 1
500 /хиляда и петстотин / лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Варна да заплати на "Хотел Заря"
ЕООД с ЕИК *********, сумата от 125 лева, представляваща сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА "Хотел Заря" ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“- гр. Варна сумата от 60 лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
6
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
Варна - град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7