Определение по дело №58410/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2836
Дата: 1 февруари 2022 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20211110158410
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2836
гр. София, 01.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от М. Г. КОЮВА Гражданско дело №
20211110158410 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.140 и следващи от ГПК по насрочване на
производството за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец ЕЛЕНА БОБРОВА, гражданин на Руската федерация, родена на **********г., чрез
адвокат К.В.-САК, със съдебен адрес: гр.София, . срещу ответник „БУЛ ЕР“ ЕООД, ЕИК.,
седалище и адрес на управление гр.София, ., с предявен иск с правно основание чл.7 от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета и чл.86 ЗЗД.
Съдът след като се запозна със съдържанието на ИМ и направените от ищеца
искания, както и с постъпилия отговор от ответника на 6.12.2021г. и направените в него
възражения намира, че следва да премине към разглеждане на делото в о.с.з. с насрочване.
Съдът следва да се произнесе и по направените доказателствени искания от
страните.
Ето защо, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./, което ще
се проведе на 18.3.2022г. от 11,40 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им
се връчи препис от настоящото определение в едно с призовката, а на ищеца изпраща
препис от отговора на ответника с вх.№102478/6.12.2021г.
НАМИРА исковата молба с която е сезиран за редовна, а предявените с нея искове
за допустими.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото съгласно който:
ИЩЕЦА е предявил иск, като моли съдът да признае за установено, че ответника
му дължи СЛЕДНИТЕ СУМИ – 400,00 евро, представляваща обезщетение по чл.7, параграф
1
1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети за закъснял полет LB220 на 3.6.2018г. по направление
Москва/Внуково/ (VKO) - летище Варна (VAR) повече от 3 часа от предвиденото, с
прогнозен час на кацане 21,00ч. местно време на 3.6.2018г., ведно със законна лихва за
забава, считано от 2.6.2021г. - дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане
задължението.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищцата
заявява, че е сключила договор за въздушен превоз с ответника за редовен полет LB220 по
направление летище Москва, Внуково (VKO) - летище Варна (VAR) на 3.6.2018г., с
планиран час за излитане – 18,30ч. местно време на 3.6.2018г. и планиран час на кацане
21,00ч. местно време на 3.6.2018г.
В деня на полета ищцата твърди, че се е явила навреме за полета от Москва,
Внуково (VKO) и е преминала надлежно всички контролни и регистрационни процедури.
Твърди се, че поради виновно забавяне на изпълнението на договора за въздушен
превоз от страна на ответника, ищцата пристигнала в крайния пункт на пристигане с повече
от 3 часа закъснение, спрямо планираното разписание, като процесният полет по
разписание е следвало да кацне в 21,00ч. местно време на 3.6.2018г., но реално е кацнал едва
в 00,42 часа на 4.6.2021г.
В ИМ се посочва, че основателността и дължимостта на претендираното вземане се
установява и от признанието на същото от страна на ответника в рамките на извънсъдебните
отношения между страните като на 8.4.2021г. на ответното дружество е връчена Покана за
извънсъдебно уреждане на претенции за изплащане на обезщетения съгласно Регламент
(ЕО) 261/2004, изпратена чрез електронна поща на имейл от името на адвокатско дружество
„В. и партньори“, които се легитимират като представители на пътниците от полет LB220.
След проведена кореспонденция и преговори между ответното дружество и
адвокатско дружество „В. и партньори“ на 21.4.2021г. „БУЛ ЕР“ ЕООД изразява съгласие за
сключване на извънсъдебно споразумение с цел заплащане на дължимите обезщетения за
пътниците по връчената му покана. В тази връзка на 22.4.2021г. до ответника е отправено
искане за изричното посочване на пътниците, които според него нямат валидно вземане с
цел изваждането им от обхвата на споразумението. На 27.4.2021г. „БУЛ ЕР“ ЕООД изпраща
исканата информация досежно пътниците, респективно полетите, за които дружеството
твърди, че са изпълнени навреме и/или със закъснение до 3 часа, респективно, за които
липсва допълнителна информация или документи. По отношение на всички останали
пътници в първоначално изпратения списък от 7.4.2021г., ответната компания не прави
оспорване за недължимост, с което според ищцата признава претенциите на всички
останали пътници от приложението към Поканата, в това число и нейните претенции.
Твърди се, че на 14.5.2021г. ответника потвърждава, че са намерени данни, за
2
обстоятелството, че на част от пасажерите от полет LB220 вече са извършени плащания,
като ищцата не е сред изброените лица, с което конклудентно препотвърждава, че по
отношение на Елена Боброва е налице изискуемо вземане по Регламент 261/2004. След
посочената дата ответника прекъсва комуникацията с адвокатското дружество.
Ответника не е изплатил исканото от ищеца обезщетение до момента на входиране
на исковата молба.
Поради изложеното се моли предявения иск да бъде уважен с присъждане на
разноските в полза на ищеца по заповедното производство – Частно гражданско дело №
31115/ 2021г. по описа на СРС, заедно със сторените разноски и адвокатски хонорар по
настоящото производство.
ОТВЕТНИКЪТ чрез законните си представители Атанас Стоянов Витков -
Управител и Румен Димитров Ганев - Прокурист, е подал отговор на исковата молба /ОИМ/
в срока по чл.131 ГПК, като оспорва предявените в ИМ искове като неоснователни.
Прави се възражение за недопустимост на предявения иск, поради липса на
представителна власт на адвокат К.В., който не е упълномощен от ищцата Елена Боброва, а
е упълномощен от чуждестранно юридическо лице „Компенсер“ ЛТД, със седалище и адрес
на управление в гр.Лондон, Великобритания, което от своя страна е било упълномощено от
Елена Боброва.
В ОИМ се твърди, също че Елена Боброва няма активна процесуална легитимация
да води делото, тъй като макар по делото да не е представен договора между нея и
„Компенсер“ ЛТД, от веригата на пълномощията, а също и от претенциите, предявени
извънсъдебно от дружеството към ответника преди завеждането на делото е видно, че
титуляр на правото на обезщетение не е Елена Боброва, а „Компенсер“ ЛТД. Прави се
извод, че правото на обезщетение е прехвърлено от ищцата на „Компенсер“ ЛТД по силата
на сключен между тях договор, то Елена Боброва вече не може да претендира плащане на
обезщетение от ответника.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност поради обстоятелството, че
Регламент (ЕО) № 261/2004 не определя давностни срокове за предявяване на искове пред
националните съдилища, като това е предмет на националното законодателството на всяка
държава членка относно давностните срокове за предявяване на искове по този регламент.
Твърди се, че отговорността на превозвача е договорна, като правилата отнасящи се до
въздушните превози на пътници и товари се уреждат от Закон за гражданското
въздухоплаване (ЗГВ) и по специално в чл.135 от него, който определя, че правото на иск
срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в двегодишен срок. В
конкретния случай е обезщетението е станало изискуемо от момента на осъществяване на
полета, т.е. от 2.6.2018г., а подаването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК за претендираното обезщетение е от 2.6.2021г., който момент е след изтичане
на 2-годишната давност, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
3
В ОИМ се твърди, че ищцата не е приложила бордна карта и издаден на нейно име
билет, което според ответника не доказва наличието на валиден сключен договор между
страните договор. Не се доказва също така, дали ищцата се е явила 45 минути преди
уговорения час на полета, с което да се изпълни фактическия състав на чл.7 от Регламент
(ЕО) № 261/2004 и да породи за ответното дружество задължение за обезщетение.
Ответникът прави възражение срещу твърденията на ищцата за извънсъдебно
признание на вземането на последния, както и възразява срещу предоставени доказателства
в исковата молба, като моли съда да ги отхвърли поради съдържаща се за ответното
дружество информация, което то не е дало съгласие да се разгласява.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание в чл.7
от Регламент (ЕО) № 261/2004 и чл.86 ЗЗД, като ИМ е редовна, и не приема възраженията на
ответника, че адвоката подал ИМ пред съда е без представителна власт и не е упълномощен
от ищеца.
БЕЗСПОРНО Е – Закъснението редовен полет LB220 по направление летище
Москва/Внуково/ (VKO) - летище Варна (VAR) на 3.6.2018г., с планиран час за излитане –
18,30ч. местно време и планиран час за кацане 21,00ч. местно време на 3.6.2018г., а кацането
е било в 00,42 часа на 4.6.2021г., както и че ищеца е пътувала с посочения полет в ИМ, като
за така изложените факти ответникът не направил възражения с отговора нито ги оспорва
така както са изложени в ИМ.
СПОРНИТЕ ФАКТИ – дали забавянето на полета е по вина на ответника или по
други непредвидени обстоятелства, за които ответника не отговаря, и дали дължи заплащане
на обезщетението, като се вземат предвид направените възражения.

ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест
се разпределя по следния начин-всяка страна дължи доказване на фактите, от които
произтичат правата й, а именно:
ИЩЕЦА следва да докаже – има ли валидно сключен договор между страните,
вината на превозвача за забавата на полета, т.е. да докаже претенцията си по основание,
размер и изискуемост.
ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже – възраженията направени в ОИМ, които
изключват правата на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че са посочили доказателства за наведените от тях
твърдения.

ДОПУСКА до приемане и прилагане към делото на представените доказателства с
исковата молба и отговора в първото по делото открито съдебно заседание.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото ЧГД № 31115/ 2021г. по
описа на СРС.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл.190 ГПК/л.6 от
делото/, защото ответникът не е оспорил ищеца да не е летял с полет LB220 по направление
летище Москва/Внуково/ (VKO) - летище Варна (VAR) на 3.6.2018г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл.176 ГПК/л.6 и л.6-
гръб от делото/ за изслушване на ответника, защото ответника е юридическо лице, а
изслушване по реда на чл.176 ГПК може да се извърши само на физически лица.
ОТЛАГА произнасянето на съда по доказателственото искане на ищеца за
назначаване на СТЕ по т.3 от ИМ – доказателствени искания за 1-то по делото о.с.з., след
като ответникът изрично изрази становище по това искане.

УКАЗВА на страните, че могат да изразят становище по дадените указания в
първото по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че най - късно в първото съдебно заседание следва да
уточнят възраженията си и да направят доказателствените си искания, както и да ангажират
доказателства, след което губят тази възможност.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законния представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40
и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат
за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и
бърз начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред
спорното производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата
страна.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО
МЕДИАЦИЯ, който е разположен на ет.1 в сградата. Медиацията е лесен и достъпен
/безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно
изгодно споразумение, в рамките на съдебното производство, като процедурата е
неформална и поверителна. В случай, че страните желаят постигане на резултат, който
зависи изцяло от интересите им и пести време и средства, може да се обърнат към
служителя по медиация към СРС, който ще им помогне при избора на медиатор от списъка
на медиаторите, както и ще им осигури ползването на Центъра по медиация в удобно за
страните и за медиатора време.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване!
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните ведно с призовката за 1-
5
во о.с.з. по възможност по електронен път!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6