Номер 20118.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоВтори граждански и търговски състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000308 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана въззивна жалба от В. Л. В. срещу Решение №
200/ 23.06.2020 г. по Гр.д. № 793/ 2019 г. по описа на ОС - Русе в частта, с която съдът
е отхвърлил като неоснователен предявения от него против Гаранционен фонд иск за
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 08.01.2019 г. за разликата над 31 000
лв. до пълния претендиран размер – 95 400 лв. Счита, че съдът правилно е изяснил
фактическата обстановка, но изводът му относно справедливия размер на дължимото
обезщетение е неправилен поради несъобразяване от съда на получените от
пострадалия множество тежки травматични увреждания, периода на лечение и
възстановяване, продължителния период от време, през който той е търпял болки и
страдания, не е можел да се обслужва сам, последиците за неговото здраве, които ще го
съпътстват до края на живота му, предстоящото оперативно лечение, свързано с нови
болки и страдания и нов период на възстановяване, както и песимистичната прогноза
на лекарите за пълното му възстановяване. Излага подробно съображенията си за
значимостта в конкретния казус на всеки един от посочените фактори за определяне
размера на обезщетението. Счита, че присъденото обезщетение е силно занижено,
защото не съответства на лимита на отговорност на ответника, на социално–
икономическата конюнктура в страната и на съдебната практика по сходни дела, на
която се позовава. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да
присъди пълния размер на търсеното обезщетение. Процесуалният му представител
претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. с вкл. ДДС.
1
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника Гаранционен фонд, в
който той оспорва жалбата. Счита, че съдът при обсъждане на целия доказателствен
материал по делото, доводите и възраженията на страните е определил справедлив
размер на обезщетение с оглед спецификата на случая, а претендираният от
пострадалия размер е неадекватно завишен. По делото не били ангажирани
доказателства за нарушения на психическото здраве на пострадалия. Моли решението
в обжалваната му част да бъде потвърдено. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на Гаранционен фонд Ш. К. Ю. не е подал
отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваната част и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, становището на
насрещната страна и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
Релевантните за спора факти са следните: При ПТП на 08.01.2019 г. на път в
землището на с. Батишница, Обл. Русе, при сблъсък между управлявания от В. Л. В.
лек автомобил и управлявания от Ш. К. Ю. товарен автомобил е пострадал водачът на
лекия автомобил. С влязло в сила споразумение по НОХД № 225/ 2019 г. по описа на
РС – Бяла водачът Ю. е признат за виновен, че е нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинил на В. средна телесна повреда, която се
изразява в следното: счупване на от 6-то до 12-то ребра вдясно, контузия на десен бял
дроб, плеврални изливи двустранно, подкожен ефизем в дясна гръдна половина,
колекция от кръв в дясна подключична област, остра кръвозагува, наложила
кръвопреливане, счупване и изкълчване на лява лакътна кост в проксималния край,
наложило метална остеосинтеза, счупване на лява лъчева кост в дисталния край,
кръвонасядания на десни мишница и предмишница, охлузвания по дясна предкитка и
лява ръка, кръвонасядания в леви илачна и тазобедрена области, на ляво бедро и в
дясна ингвинална област, многофрагментно счупване на лява бедрена кост, наложило
метална остеосинтеза, открито счупване на ляво колянно капаче, наложило метална
2
остеосинтеза. Тези травми са причинили на В., който към него момент е на 29 г.,
разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване
движенията на снагата, ляв горен и ляв долен крайник за срок повече от 30 дни.
Състоянието му към датата на инцидента и понастоящем, проведеното лечение,
продължителността на възстановителния период и влиянието на получените
увреждания върху здравословния статус на пострадалия са анализирани в
заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, изготвена
въз основа на представените по делото медицински документи и извършен преглед на
лицето. На ищеца е проведено лечение за времето от 08.01.2019 г. до 05.04.2019 г.,
както следва: една седмица е бил в интензивно отделение, където по спешност му е
извършено кръвопреливане и неотложна оперативна интервенция в областта на
фрактурата на лявата патела – колянното капаче и му е поставен външен фиксатор на
лявата бедрена кост; преместен е в Клиника по ортопедия и травматология, където са
му извършени поетапно три оперативни интервенции – за отстраняване на външния
фиксатор, за поставяне на метална остеосинтеза на лява лакътна кост и за поставяне на
метални остеосинтези на лява бедрена кост и ляво колянно капаче; постъпил е в
Травматологична болница в Берлин, където е започната физиотерапия и ерготерапия и
възстановителните терапии са продължени в Център за вътрешна медицина и
дерматология в Берлин за близо месец. През целия този период му е провеждана и
медикаментозна терапия с приемането на силни болкоуспокояващи лекарства. В
епикризата на Травматологична болница Берлин е посочено, че лечението се
осъществява съвместно с психолог-травматолог при рецидивиращи депресивни
разстройства на пациента. Душевното състояние на ищеца се установява и от
показанията на разпитаната като свидетел по делото негова майка – св. Ю. Михалева,
която обяснява, че той не искал да вижда никого, бил съкрушен, защото не знаел дали
ще проходи, бил разстроен и притеснен за предстоящите му операции и за многото
белези по тялото, изпитвал много силни болки, от които крещял и пищял по цяла нощ.
Два месеца той бил на инвалидна количка и на памперси. Видно от епикризата на
Център за вътрешна медицина и дерматология в Берлин В. е изписан в подобрено
състояние, мобилен на патерици, при флексия на ляво коляно около 50 градуса и
увеличена сила на лявата ръка, като му е предписано домашно лечение и препоръки за
допълнителна физиотерапия и рехабилитация с увеличаване натоварването на левия
крак. Вещото лице е посочило, че получените от ищеца високоенергийни травми са
съпроводени с висок интензитет на болка и продължително лечение и възстановяване,
което допълнително е възпрепятствано от наличието на политравма и множество
счупвания. Посочило е, че сроковете за срастване на ребрата са от 4 до 8 седмици, на
лакътната кост – 8 седмици, на бедрената кост – 14 – 18 седмици. При прегледа на
пострадалия, извършен на 02.05.2020 г., вещото лице е установило бледорозови
постоперационни белези, леко накуцваща походка вероятно от контрактура в
3
тазобедрената става /скъсяване на меките тъкани/, ограничение на движенията в
същата, като флексията е до 90 градуса, невъзможност за клек с оперирания крак,
спонтанна и палпаторна болка в лявата лакътна става, силно ограничена флексия и
невъзможност за ротации в същата, като при рентгенова графия е установено застаряло
счупване на главичката на лъчевата кост, което е вследствие на травмата от ПТП. В
съдебно заседание експертът заявява, че белезите са козметичен проблем и не пречат
на функцията на крайника, металният имплант на лакътната става подлежи на
премахване чрез операция, при която следва да се отстрани и счупването на главичката
на лъчевата кост, което ограничава движенията на крайника и счита, че е възможно
пълно възстановяване на функцията на тазобедрената става, защото пострадалият е
млад организъм, но не може да се прогнозира дали такова ще настъпи.
Не е спорно, че виновният водач Ш. К. Ю. не е имал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите. Пострадалото лице е
предявило пред Гаранционен фонд извънсъдебна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение и за причинените му неимуществени вреди е определено
такова в размер на 78 000 лв., но поради прието от Фонда съпричиняване в размер на
30 % обезщетението е намалено на 54 600.48 лв. Плащането на тази сума, реализирано
на 24.10.2019 г., не се спори по делото.
Същата фактическа обстановка е възприета от първоинстанционния съд и
неговите правни изводи за доказаност на изискуемите от закона предпоставки за
ангажиране отговорността на Гаранционен фонд – София за обезщетяване на
претърпените от ищеца вреди се споделят изцяло от настоящата инстанция, която на
основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви.
Основателността на така предявения иск с правно основание чл.558 ал.5 КЗ е
обусловена от установяване осъществяването на фактическия състав на непозволеното
увреждане – чл.45 ЗЗД: извършено противоправно деяние, вредоносен резултат –
причинени неимуществени и имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена
последица от деянието и вина на извършителя, чиято отговорност не е обезпечена чрез
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
със застрахователно дружество. По делото са доказани всички елементи непозволеното
увреждане с оглед влязлото в сила споразумение по НОХД, което съгласно чл.300 ГПК
е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието.
Настъпилите за ищеца вреди са елемент от обективната страна на състава на
престъплението. Предвид липсата на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ отговорноста на виновния
водач за причинените от него вреди подлежи на покриване от Гаранционен фонд.
Спорният въпрос по делото е само относно размера на справедливото
4
обезщетение за репариране на неимуществените вреди на пострадалия В..
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
съгласно чл.52 ЗЗД при съобразяване на претърпени от ищеца болки и страдания,
тяхната интензивност и продължителност и цялостните последици за здравето му, при
следване на принципа, че обезщетението следва да служи единствено за репариране на
вредите, а не да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на
пострадалия, което налага отчитане на икономическата обстановка в страната. В тази
връзка, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление №
17/63 г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът в настоящия
казус отчете следните фактори: На ищеца са причинени множество травми, които в
съвкупност са поставили живота му във временна опасност, за период от повече от 4
месеца са затруднили трайно движението на снагата му и горния ляв крайник и с това
са му създали значителни неудобства в ежедневието, невъзможност да се движи и
обслужва сам, да води нормалния си социален живот и сериозен психически
дискомфорт, неминуема последица от безпомощното и несигурно състояние, в което е
изпаднал вследствие на инцидента и тежестта на получените травми. По делото не е
доказано увреждане на психическото здраве на ищеца – разстройство на съзнанието и
депресивно състояние – в степен и с продължителност, по-висока от обичайната при
сходни казуси. Същото се отнася и до засягането на нормалния му живот. Лечението на
травматичните му увреждания основно е протекло в рамките на 4 месеца, през които са
му извършени четири оперативни интервенции, поставени са му три метални импланта,
проведени са му рехабилитационни терапии, като през този период той е търпял болки
и страдания с голяма интензивност, което е наложило приемането на силни
обезболяващи медикаменти. Към датата на увреждането ищецът е бил на 29 години,
която млада възраст обуславя засилена способността на организма за общо
възстановяване, но в случая то е протекло по-бавно от присъщата за отделните
увреждания продължителност поради наличието на политравма и множество
счупвания. Към датата на приключване на устните състезания функционално
крайниците не са възстановени напълно, ищецът има леко накуцваща походка, не
може да извършва клек с оперирания крак, но лечението му не е приключило.
Поставеният на ищеца имплант на лакътната става и счупването на главичката на
лъчевата кост, които ограничават движенията на този крайник, подлежат на
отстраняване. Това ще стане чрез нова оперативна интервенция, при което ищецът ще
търпи допълнителни болки и страдания и лечение, но прогнозата на вещото лице за
пълното му възстановяване поначало е оптимистична, като изхожда от възрастта на
пострадалия и нивото на медицината. Не са доказани твърденията на ищеца в обратния
смисъл – за песимистичната прогноза на лекарите за пълното му възстановяване.
Подобни заключения не се съдържат в приложените медицински документи, сочещи
постепенното подобрение на здравословния му статус. По отношение на остатъчни
5
белези вещото лице е посочило, че такива, бледорозови на цвят, са налични само в
участъците на операциите на бедрената и лакътната кости и те представляват
козметичен дефект, който не влияе на функциите на съответните крайници. Както бе
посочено по-горе, всички тези фактори, относими към преценката за справедливия
размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат обсъдени при отчитане на
икономическите условия в страната към датата на увреждането. Предвиденият лимит
на застрахователно покритие по чл.492 КЗ по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, който от 2012 г. възлиза на 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно
пострадало лице няма самостоятелно значение – не представлява законоустановен
справедлив размер на обезщетението за конкретно застрахователно събитие, а служи
единствено като ориентир за икономическата конюнктура. В този смисъл са Решение
№ 215/ 03.02.2017 г. по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. ВКС, Решение № 1 от 26.03.2012 г. по
т. д. № 299/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 95 от 24.10.2012 г. т.д. № 916/2011 г., І
т.о. на ВКС и др./ Средната брутна работна заплата в страната по данни на НСИ за
началото на 2019 г. е около 1190 лв. По сходни случаи в практиката на съдилищата са
приемани за справедливи и присъждани обезщетения между 50 000 лв. и 90 000 лв.
При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на
85 600 лв., какъвто е размерът, определен от първоинстанционния съд. От този размер
следва да се приспадне доброволно изплатената от Гаранционен фонд – София сума от
54 600 лв., при което дължима остава сумата 31 000 лв.
По така изложените съображения, предвид съвпадане на формираните от
първоинстанционния съд правни изводи относно справедливия размер на
обезщетението, дължимо на ищеца за причинените му неимуществени вреди,
въззивната жалба срещу постановеното от ОС – Русе решение е неоснователна.
Решението в обжалваната му част, с която е отхвърлена претенцията на В. за
обезщетение над 31 000 лв. до пълния претендиран размер – 95 400 лв. е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора на ответника по жалбата следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. ЗПП, което
съдът определя в размер на 100 лв., като съобрази, че производството пред въззивния
съд не се отличава с правна сложност, не са събирани нови доказателства, а действията
на процесуалния представител на ответника се изразяват в депозиране на отговор без
явяване в съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 200/ 23.06.2020 г. по Гр.д. № 793/ 2019 г. по описа
на ОС – Русе в обжалваната му част.
ОСЪЖДА В. Л. В. с ЕГН ********** от гр. Борово, да заплати на Гаранционен
фонд – София, ЕИК *********, на основание чл.78 ал.8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7