№ 8
гр. Перник, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720104009 по описа за 2022 година
Предявени са искове от Общинско предприятие „Общинско обслужване-*********”
ЕАД срещу А. В. А. за осъждането й да заплати на осн. чл. 221, ал. 2 КТ сумата 933,68 лв. –
дължимо от работника на работодателя обезщетение в размер на едномесечно БТВ за
прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 12/31.07.2019 г., на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (прекратяване от работодателя на трудовия договор, без предизвестие
поради дисциплинарно уволнение); на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 264,01 лв.– лихви за забава
върху обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ, считано от 01.10.2019г. до 15.07.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до изплащане на
вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала е писмен отговор, с който оспорва иска.
Не оспорва, че е работила на трудов договор при ищцовото дружество, като е заемала
длъжността „*********“, както и че трудовото правоотношение е прекратено с посочената
заповед. Счита за невярно твърдението, че дължи на ищцовото дружество претендираната
сума, тъй като видно от уволнителната заповед е следвало да заплати обезщетение на осн.
чл. 221, ал.2 КТ, но също така в заповедта е посочено, че ищцовото дружество й дължи
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 42 дни, което възлиза на
сумата от 1742,59 лв., надлежно отразена в трудовата книжка на ответницата, като на
26.08.2019 г. е получила банков превод от ищцовото дружество на сумата 614,41лв. от общо
дължимата се 1742, 59 лв., или е извършено прихващане между дължимата се сума и
дължимото обезщетение по чл. 221, ал. КТ, като е преведена само разликата. Ответницата
предявява при условията на евентуалност насрещен иск за осъждане на „Общинско
обслужване[1]- *********” ЕАД да й заплати сумата от 1128,18 лв., представляваща част от
1
дължимото й се обезщетение за неползван платен годишен отпуск на 42 дни, ведно със
законната лихва, считано от 23.08.22 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
340, 96 лева –мораторна лихва за периода от 01.09.2019 г. до 23.08.22 г.
В подаден отговор на насрещния иск ответното дружество оспорва същия по
основание и размер. Поддържа, че на осн. чл. 272 КТ предвид липсата на съгласие за
извършване на удръжки, евентуално направените такива не произвеждат действие. Релевира
се възражение за погасителна давност спрямо претенциите за главница и мораторна лихва.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Съгласно чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят
дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение.
Заплащането на подобно обезщетение винаги е сързано с прекратяване на трудовия
договор поради наложено от работодателя дисциплинарно наказание – уволнение по
смисъла на чл. 188, т. 3 КТ и има санкционен характер.
Предмет на доказване от ищеца по иска по чл. 221, ал. 2 КТ е съществуването на
трудово правоотношение между страните; валидно прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие по инициатива на работодателя в хипотезата по чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ; вида на трудовото правоотношение - срочно или безсрочно и срока на
предизвестието; размера на претендираното обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.
Отделено е като безспорно между страните, че между тях е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ответницата е заемала длъжността „ *********“ при
ищцовото дружество, трудовият договор е безсрочен, а срокът на предизвестието за
прекратяването му е 30 дни, както и че трудово правоотношение между страните е
прекратено със заповед № 12/31.07.2019 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от
12.08.2019 г. Видно от отразеното в представената по делото заповед работникът дължи на
работодателя обезщетение на осн. чл. 221, ал.2 КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, а на него следва да се изплати обезщетение по
чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск общо в размер на 42 дни.
По делото е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обосновано и компетентно изготвено. Според заключението, коригирано и в
съдебно заседание последният отработен месец, за който ответницата има пълен брой
отработени дни е месец юли 2018 г. Брутното трудово възнаграждение за 22 работни дни е
912,80 лева, а среднодневното 41, 49 лева. Според него за периода от 12.08.2019г . до
12.09.2019 г., при 22 работни дни, - срокът на предизвестието, обезщетението е в размер на
912, 80 лева. Законната лихва за забава върху главницата от 912, 80 лева за периода от
01.10.2019 г. до 15.07.2022 г. е в размер на 254, 54 лева. При справка с счетоводството на
ищцовото дружество вещото лице установило, че във ведомостите за работна заплата за м.
08.2019 г. е начислено обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 1742, 58 лева и обезщетение
2
по чл. 221 КТ/ без предизвестие с отрицателен знак – 912, 80 лева. Извършено било
прихващане между начисленото обезщетение по чл. 221 КТ и обезщетението по чл. 224 КТ
съгласно заповед № 12/31.07.2019 г. На 26.08.2019 г. били изплатени 614, 41 лева на
ответницата, като обезщетение по чл. 224 КТ- за неизползван платен годишен отпуск.
Според експерта обезщетението по чл. 224 КТ е в размер на 1742, 58 лева, ДОД 174, 26 лева,
като удържан ДОД 82,98 лева и неплатен ДОД 91, 28 лева. След удържането на ДОД
обезщетението по чл. 224 КТ за 42 дни е в размер на 1659,60 лева, като на 26.08.2019 г. са
заплатени 61, 41 лева и неплатени са останали 1045, 19 лева, законната лихва за периода
01.09.2019 г. до 23.08.22 г. върху които е 311, 24 лева. В ищцовото дружество извършеният
превод от „Общинско обслужване-*********” ЕАД към А. В. А. от 26.08.2019 г. в размер
на 614, 41 лева е осчетоводен като изплатено обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за м. 08.2019 г.
Съдът намира, че е изпълнен фактическият състав на нормата на чл. 221, ал.2 КТ и в
полза на ищцовото дружество е възникнало вземане за обезщетение в размер на 912,80 лева,
като съобразява в тази връзка заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Съобразява също, че във ведомостите за заплати за м. 08.2019 г. е отразено прихващане
между това обезщетение по чл. 221 КТ с обезщетението по чл. 224 КТ съгласно цитираната
уволнителна заповед.
Спорен е въпросът дали това едностранно извършено от работодателя прихващане е
породило действие предвид нормата на чл. 272 КТ. Съгласно тази разпоредба без съгласието
на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му
възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически
грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото
възнаграждение; 4. (нова - ДВ, бр. 28 от 1996 г., в сила от 1.03.1996 г.) осигурителни вноски,
които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5.
(предишна т. 4 - ДВ, бр. 28 от 1996 г., в сила от 1.03.1996 г.) запори, наложени по
съответния ред; 6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5, бр. 28 от 1996 г., в сила от
1.03.1996 г.) удръжки в случая по чл. 210, ал. 4.
В разпоредбата на чл. 272 КТ са определени случаите на допустими удръжки от
трудовото възнаграждение, без съгласие на работника или служителя, като обезщетението
по чл. 221, ал. 2 КТ не е между тях. /Решение № 364 от 3.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
894/2009 г., III г. о., ГК/.
В конкретния случай, обаче, работодателят не е извършил прихващане с дължима
сума за трудово възнаграждение, а с такава за обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, поради което не бива да се разширява приложното поле на забраната. Разпоредбата
на чл. 272 ГПК отчита алиментния характер на това възнаграждение и е част от гаранциите,
предвидени в КТ за своевременното му заплащане.
Институтът на прихващането е уреден в чл. 103 – чл. 105 ЗЗД. Прихващането е
способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях Изисква
насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е вземането на
прихващащия (активното вземане) да е изискуемо. Задължението на прихващащия
3
(пасивното вземане) може да не е изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо. След като по
правило длъжникът може да изпълни преди срока (чл. 70, ал. 2 ЗЗД), той може и да прихване
преди срока. Другата предпоставка е ликвидността. Тя е изискване само към активното
вземане.
В случая са били налице предпоставките за извършване на извънсъдебно прихващане
към момента на извършването му. Дори да се възприеме обратния извод, то ще бъдат налице
предпоставките за извършване на съдебно прихващане на вземането на ответника по чл. 224,
ал. 1 КТ срещу това на ищеца по чл. 221, ал.2 КТ, тъй като законът допуска прихващането и
след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането
на давността, какъвто е настоящият случай – вземането е станало изискуемо на 12.08.2019
г. при прекратяване на трудовото правоотношение. Когато ответникът се позовава на
погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме,
че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено
възражение за съдебно прихващане. Съдът зачита правното действие на изявлението, когато
правото на прихващане е осъществено в в процеса, но и когато то се е осъществило извън
процеса. Чл. 298, ал. 4 ГПК не разграничава двете хипотези. Действието на прихващането,
изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги
настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е.
когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е
настъпила ликвидността на вземането на прихващащия - в процеса или извън него - е без
значение за обратното действие на погасителния способ. Изводът, че действието на
прихващането е винаги обратно, произтича пряко от чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Разпоредбата също
не разграничава извънсъдебното от съдебното прихващане. Допълнителен аргумент за
обратното действие на погасителния способ произтича и от възможността да се прихване с
погасено по давност вземане, когато пасивното вземане е възникнало преди да изтече
давностният срок за вземането на прихващащия (чл. 103, ал. 2 ЗЗД). Ако се приеме, че при
съдебното прихващане погасителният ефект настъпва с влизане в сила на решението, с което
възражението е уважено, защото тогава се осъществява изискването за ликвидност на
активното вземане, този момент трябва да се възприеме за най – ранния, в който
прихващането е могло да се извърши. При съдебно прихващане с активно вземане, което е
погасено по давност още при въвеждане на възражението, влизането на решението в сила
обаче винаги следва по време момента на изтичане на давностния срок. Това изключва всяка
възможност за съдебно прихващане с погасено по давност вземане и противоречи на чл. 103,
ал. 2 ЗЗД. Обективните предели на силата на пресъдено нещо включват релевантните факти,
настъпили към приключването на съдебното дирене в производството по постановеното
съдебно решение. Силата на пресъдено нещо не се разпростира за фактите, настъпили към
влизане на решението в сила. / т.1 от ТР № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложеното вземането на ищеца за обезщетение е погасено чрез извършено
прихващане. След като по силата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД задължението е погасено в деня на
настъпване на изискуемостта то с обратна сила отпадат и последиците от забавата, поради
4
което е неоснователен и предявеният иск за заплащане на мораторна лихва.
Предвид отхвърлянето на предявения главен иск, респективно ненастъпване на
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на евентуален
иск по чл. 224, ал.1 КТ същият не подлежи на разглеждане.
По разноските:
На ответника следва да се присъдят сторените разноски за депозит за вещо лице в
размер на 250,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, чието
заплащане е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Общинско предприятие - *********“ гр. Перник,
ЕИК 0003867511563, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Райко Даскалов“
№ 1, ет. 4, офис 13Б срещу А. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************ иск
за осъждането й да заплати на осн. чл. 221, ал. 2 КТ сумата 933,68 лева –обезщетение за
прекратяване на трудовото правоотношение, извършено със заповед № 12/31.07.2019 г., на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до изплащане на вземането - за сумата от 912,80 лева, като
погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответницата по чл. 224, ал.1 КТ в
размер на 1742,58 лева, а за разликата от 20,88 лева като неоснователен, и иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 264,01 лв.– лихви за забава върху
обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ, считано от 01.10.2019г. до 15.07.2022 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Общинско предприятие - *********“ гр. Перник, ЕИК 0003867511563,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Райко Даскалов“ № 1, ет. 4, офис 13Б
ДА ЗАПЛАТИ на А. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************ сумата от
850/ осемстотин и петдесет/ лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5