Решение по дело №820/2023 на Административен съд - Варна

Производството е касационно по чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл. 227, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Х.А.В., с ЕГН **********, подадена чрез адв. Ж.Ж., срещу Решение № 147 от 26.01.2023 г. по АНД № 4957/2022 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 21-0819-004932 от 23.11.2021 г., издадено от Началника на група към ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1400 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца, като съдът е намалил наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 8 месеца на 3 месеца и е осъдил настоящият касатор да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

С жалбата се настоява, че решението на въззивния съд е неправилно като постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Сочи се, че РС - Варна не е коментирал, че в НП липсва посочване на доказателствата, които потвърждават нарушението, както изисква чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Излагат се доводи, че завереното ксерокопие от разпечатка на снимка не е годно веществено доказателствено средство. Според касатора районният съд неправилно приема, че скоростта е измерена с лазерен лъч, както и че Протоколът за използване на АТСС от 20.10.2021 г. с рег. № 819р-29436/21.10.2021 г. отговаря на всички изисквания на наредбата и съдържа изискуемите реквизити. Изтъква се, че не е ясно с какво техническо средство е изготвена снимката на АТСС, на коя дата, в колко часа. На следващо място се твърди, че неправилно е приложена и санкционната разпоредба за повторност, доколкото в НП не е посочена структурата, издала предходния Електронен фиш (ЕФ), както и не е посочена серията на ЕФ, а и липсва разписка за връчването му и не става ясно как съдът е направил извод, че нарушението е извършено в едногодишния срок, т.е. че се касае за повторност. Изтъква се, че от представената разпечатка с отбелязване влизане в сила на ЕФ на 31.03.2021 г., която дата незнайно как е въведена от длъжностното лице, работещо със системата, а в НП е посочена като дата на влизане в сила – 30.03.2021 г., поради което, според касатора, явно при издаване на НП наказващият орган не е знаел точно кога е връчен ЕФ, поради липса на писмено доказателство за този факт. Искането на касатора е да се отмени решението на РС – Варна и да се отмени НП.

Ответникът – Началникът на група към ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с писмени бележки от процесуалния си представител – ст. юриск. К.Л.-А. , настоява, че касационната жалба е неоснователна и сочи доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Искането е да се остави в сила обжалваното решение на РС – Варна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно, ако се уважи жалбата и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение – да се присъдят такива в минималния размер.

С Решение № 792 от 09.06.2023 г. по адм. д. № 820/2023 г. на АдмС – Варна е отменено Решение № 147 от 26.01.2023 г. по АНД № 4957/2022 г. на Районен съд – Варна и на основание чл. 227, ал. 2 АПК е насрочено делото за разглеждане в открито съдебно заседание за събиране на доказателства за останалите неизяснени релевантни за спора факти: 1. Връчването на наказаното лице на ЕФ № 4336676/06.01.2021 г. и влизането му в сила; 2. Конкретното АТСС - CORDON M2 №MD1194, е преминало последваща периодична проверка и отговаря на изискванията.

Настоящото производство се развива по реда на чл. 227, ал. 2 АПК.

Касаторът, чрез процесуалния си представил – адв. Ж.Ж., се позовава на съображенията, изложени с касационната жалба и при разглеждане на делото от касационната инстанция. По отношение на представените от ответника доказателства в хода на настоящото производство се настоява, че от представения протокол за последваща периодична проверка не става ясно дали се отнася за същото автоматично техническо средство, с идентификационния му номер. Изтъква се, че е налице съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита, доколкото в НП е отразено, че предходният електронен фиш е влязъл в сила на 30.03.2021 г., а в системата е отразена съответната конкретна дата.

Ответникът – Началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, не ангажира становище по делото.

Участващият по делото прокурор дава заключение, че преценката на установените факти не обосновава извод за извършено нарушение на чл. 21 ЗДвП, особено в условията на повторност. Сочи се, че в приложения протокол за последваща проверка не е посочен идентификационния номер на техническото средство и не е посочен срока на валидност на справката. На следващо място се поддържа, че наказващият орган не представя доказателства за надлежното връчване на предходния електронен фиш, т.е. доказателства, изпълняващи изискванията на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Пледира се за отмяна на наказателното постановление.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационни основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд (АНД № 4957/2022 г. на РС – Варна) е образувано след връщане делото на РС – Варна с Решение № 1586 от 30.11.2022 г. на АдмС – Варна по КАНД № 2292/2022 г. за повторно разглеждане на жалбата от Х.А.В. срещу НП № 21-0819-004932 от 23.11.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на В. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1400 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца.

Нарушението, според НП, е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТСС) CORDON M2 № MD 1194, с което техническо средство е измерена, заснета, фиксирана и установена скоростта на движение на лек автомобил „Тойота“ с рег. № ***, на 20.10.2021 г., в 12:13 часа, в гр. Варна, по „Аспарухов мост“, на Южен пътен възел, в посока изхода на града, управляван от собственика му – Х.А.В., като е извършено нарушение за скорост - при разрешена стойност на скоростта за населено място - 50 км/ч, е установена стойност на скоростта 104 км/ч, след приспаднат толеранс от 3%. В НП е посочено, че АУАН е съставен по нарушение № 9521 от ЕЦОН и след попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП, както и че нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от ЕФ 4336676/06.01.2021 г., връчен на 16.03.2021 г., влязъл в сила на 30.03.2021 г.

С Решение № 147 от 26.01.2023 г. по АНД № 4957/2022 г. на РС – Варна (постановено при повторното ново разглеждане на делото от въззивната инстанция) е изменено НП № 21-0819-004932 от 23.11.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, като е намалено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 8 месеца на 3 месеца.

Административният съд с Решение № 792 от 09.06.2023 г. по адм. д. № 820/2023 г. е отменил решението на РС – Варна, с мотиви, че въззивният съд не е установил по надлежния ред релевантни за правния спор факти, което препятства преценката за материалната законосъобразност на обжалваното решение на РС – Варна, а съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът следва да следи служебно за съответствието на решението с материалния закон.

Доколкото решението на въззивния съд е отменено повторно, АдмС – Варна не е върнал делото на районния съд за ново разглеждане, а за да го реши по същество, насрочва делото в открито съдебно заседание и събира нови доказателства. С посоченото решение АдмС – Варна е указал на ответника за кои факти не сочи доказателства и е дадена възможност за представянето им. Съдът изрично е указал на ответника, че в случай, че не представи доказателства за посочените от съда обстоятелства, съдът може да приеме, че не е доказано, че извършеното нарушение, за което е издадено НП № 21-0819-004932 от 23.11.2021 г., е повторно, както и че процесното АТСС не е преминало последваща периодична проверка и не отговаря на изискванията.

Като доказателство, че конкретното АТСС - CORDON M2 № MD1194, е преминало последваща периодична проверка и отговаря на изискванията, ответникът представя Протокол от проверка № 7-С-ИСИС/17.02.2021 г. на БИМ. В процесния протокол като наименование на средството за измерване е посочено следното: Видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 № от ДР В-46. На втора страница от процесния протокол се установява, че е отбелязано, че полевият тест е извършен на MD 1194, който номер е индивидуалния на конкретното АТСС - CORDON M2. Тоест процесното техническо средство е преминало последваща проверка и с него надлежно е установена скоростта на движение на автомобила, управляван от оспорващия.

Действително, както и прокурорът заявява, в представения от ответника протокол не е посочен срок на валидност на последващата проверка. Съгласно чл. 43 от Закона за измерванията последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба, периодично или след ремонт на средствата и преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка, като съгласно ал. 4 периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в Държавен вестник и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В случая това е Заповед № А616/11.09.2018 г. за периодичност на последващите проверки на средствата за измерване (обн. ДВ бр. 82/05.10.2018 г., в сила от тази дата), с която в т. 31 е определен срок от една година по отношение на средствата за измерване - скоростомери, каквото е настоящото техническо средство. Процесното техническо средство е подлежало на последваща проверка на дата 17.02.2022 г., т.е. към датата на нарушението – 20.10.2021 г. е било технически изправно и одобрен тип средство за измерване.

Предвид така установяващото се, следва да се приеме, че при използването на техническото средство, с което е установено превишението на скоростта на движение на автомобила, управляван от наказаното лице, са спазени условията за използване на АТСС, и в частност изискването на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно изискванията на наредбата, преди пускане в експлоатация притежаващите удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на БИМ АТСС за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата АТСС преминават първоначална проверка, като след изтичане срока на първоначалната проверка АТСС преминават последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

По отношение на втория релевантен факт - че процесното административно нарушение е извършено в условията на повторност, за който факт съдът с Решение № 792 от 09.06.2023 г. по адм. д. № 820/2023 г. на АдмС – Варна е приел, че административнонаказващият орган не сочи доказателства:

И в настоящото съдебно производство, ответникът не представя данни за съобщаването на ЕФ № 4336676/06.01.2021 г. (цитиран в НП) на наказаното лице, респ. за влизането му в сила.

Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП електронният фиш се връчва с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им.

Въпреки изричното указване от съда, че не сочи доказателства за надлежното връчване на въпросния конкретен ЕФ, ответникът представя отново единствено справка от АИС АНД на МВР за датата на връчване и влизане в сила на въпросния ЕФ. Информацията от процесната справка от информационната система на органа не може да замести удостоверяващата доказателствена сила на обратната разписка или данните за връчването на ЕФ чрез длъжностно лице в МВР. Доказателства за връчване на посочения в НП електронен фиш, каквито законодателят е регламентирал с нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП не са налице, респ. не се установява по надлежния ред влизането в сила на ЕФ.

Както и в решението на АдмС – Варна, с което е отменено второто решение на РС – Варна е посочено, информацията от справката от АИС АНД на МВР за датата на връчване и влизане в сила на въпросния ЕФ № 4336676/06.01.2021 г. (цитиран в НП) е само индиция за наличието на фактическите основания за налагането в случая на наказание в условията на повторност. Справката не е официален документ и има единствено регистърен, вторичен характер, поради което и не може да служи като доказателство за връчване на ЕФ, както и за влизането му в сила, и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила нито за административнонаказващия орган, нито за съда. От представената справка се установява единствено фактът на вписването на определени обстоятелства в информационната система. Тоест налице е само едно твърдение на ответника, че ЕФ е връчен на наказаното лице и е влязъл в сила. Тези факти е напълно възможно да са осъществени, но за да бъдат приети от съда за надлежно доказани е необходимо да бъдат доказани с относимите, допустими и предвидени в закона доказателствени средства.

В подкрепа на извода, че този факт се нуждае от доказване, посредством представяне на доказателства за връчването на въпросния ЕФ, е и обстоятелството, че в НП като дата на влизането му в сила е посочена 30.03.2021 г., а според представената от ответника справка датата на влизането му в сила е 31.03.2021 г. Именно на въпросното разминаване се позовава и касаторът. Освен това, съдът констатира, че в АУАН като дата на влизане в сила на ЕФ е посочена 31.03.2021 г., която дата е различна от посочената в НП.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че е недоказан фактът на извършване на процесното по делото нарушение в условията на повторност. Липсата на установяване от касационната инстанция на квалифициращия признак „повторност“ обуславя извод, че не се установява да е осъществен в случая съставът на конкретно вмененото нарушение. Въпреки предоставяните изрично на административнонаказващия орган неколкократно възможности да представи доказателства за връчване на процесния ЕФ, обуславящ извод за извършване на вмененото нарушение в условията на повторност – обратна разписка или разписка за връчване на наказаното лице от длъжностно лице, както се посочи, не са представени такива доказателства по делото. Изложеното сочи, че незаконосъобразно административнонаказващият орган с обжалваното НП е наложил на основание чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 6 ЗДвП двете административни наказания.

В такива случаи районният съд като въззивна инстанция има правомощието да приложи закон за по-леко наказуемото нарушение като преквалифицира деянието на наказаното лице по основния състав на извършеното нарушение, доколкото в процесния по настоящото дело казус безспорно се установява извършването от В. на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

На този етап на развитие на административнонаказателното производство обаче административния съд, който се явява последна инстанция следва да съобрази и т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. на ВАС по т. д. №1/2020 г., ОСС, I и II колегия, според което в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК (каквото е и настоящото производство), след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт.

В случая съдът намира, че не е препятстван да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, доколкото с прилагането на основния състав на нарушението не се подвеждат установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. Нарушената законова разпоредба в случая е чл. 21, ал. 1 ЗДвП, въвеждаща забрана за движение на управляваното от водача МПС над регламентираната в нормата скорост. Наказаното лице се е защитавало срещу фактите, обуславящи извършването на нарушението по основния състав – чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, включително се е защитавало и срещу квалифициращия признак „повторност“ на нарушението. Установяването от съда на липсата само на квалифициращия признак - повторно нарушение, и изменяйки НП въз основа на установеното за извършено нарушение по основания състав, не се засяга правото на защита на наказаното лице, каквото именно се цели с посоченото тълкувателно решение. Както се посочи наказаното лице е имало възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение – движение с превишение на разрешената максимална скорост в населено място с над 50 км/ч, т.е. срещу фактите относими към административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, която разпоредба съдържа състава на обявеното за наказуемо деяние – управление на МПС в нарушение на забраната по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което именно е предявено обвинението.

С оглед изложеното следва да се измени НП, като съдът съобрази, че процесното НП е издадено от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на производствените правила. По останалите възражения за незаконосъобразност на НП и на повторно постановеното решение от районния съд, касационната инстанция се е произнесла с Решение № 792 от 09.06.2023 г. по КАНД № 820/2023 г. на АдмС – Варна.

Съдът не дължи произнасяне по разноските, доколкото наказаното лице, което има право на такива, не отправя искане за присъждането им в негова полза.

На основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 227, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0819-004932 от 23.11.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 6 ЗДвП на Х.А.В. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1400 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца, вместо което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП НАЛАГА на Х.А.В. само административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: