Решение по дело №1168/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Ж. Р., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], № 15А, ет. 7, чрез представител по пълномощие, срещу решение № 464/14.06.2024 г., постановено по АНД № 1690/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас. С оспореното решение е потвърдено наказателно постановление № 3-0769-004324/16.02.2024 г., издадено от началник група в ОД на МВР - Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, т. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Моли се съдът да отмени оспореното решение.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. Извънсъдебно е депозирано становище от процесуалния представител на касатора, с което се поддържа подадената касационна жалба на посочените в нея основания.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

С процесното НП М. Р. е санкционирана, че на 10.11.2023 г., около 11:56 ч., управлявайки личния си лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № [рег. номер], в [населено място], по [улица], от [улица], в посока [улица], извършила маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка М1 до № 37 и при прибиране в пътната лента, допуснала ПТП с изпреварвания л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ [рег. номер]. Р. не изпълнила задължението си да остане на място, за да установи щетите и за попълване на двустранни протоколи за ПТП с материални щети по двете МПС и напуснала. Същата е била установена допълнително от контролните длъжностни лица на сектор „Пътна полиция“ и се върнала на мястото на инцидента за извършване на проверка.

За констатираните нарушения бил съставен АУАН бл. № 464863/10.11.2023 г., въз основа на който било издадено процесното НП.

За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката. По същество е обосновал извод, че нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП е безспорно доказано от обективна страна, правилно е приложен материалния закон и правилно и законосъобразно са определени вида и размера на наказанието. По отношение на нарушението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съдът приел , че същото не е било оспорено със сезиращата съда жалба респ. НП е влязло в законна сила в тази част. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП в оспорената част.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице се споделят и от настоящия състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.

А според чл. 123, ал. 1, т. 3, б „а“ от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.

По делото няма спор, че Р. е допуснала вменените  с НП нарушения, като извършването им не се оспорва от санкционираното лице. Възраженията, релевирани с касационната жалба касаят единствено допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

Напълно декларативно е твърдението в касационната жалба за връчен на Р. нечетлив препис от АУАН. На лист 6 от делото, образувано пред районния съд, е приложен АУАН, който настоящият състав счита за достатъчно четлив. От друга страна актът е съставен в присъствието на Р., връчен  е лично, като самата тя е приела екземпляра от АУАН във вида, в който  се връчва, и не е поискала на място или след това да  бъде връчен друг екземпляр, не е направила възражение за неяснота на екземпляра, предявен  за запознаване. Със съставен в съответствие със стандартите за съдържание акт за установяване на нарушението, връчен на касационната жалбоподателка, е обезпечено правото на възражение, от което същата се е ползвала. Налага се извод, че правото на защита на санкционираното лице по никакъв начин не е било нарушено. Тя е имала възможност да се защитава срещу всички факти и обстоятелства и да организира в пълнота защитата си, включително и в съдебното производство. Поради това съдът приема, че връчването на нечетлив препис от АУАН, не представлява нарушение на правото на защита на санкционираното лице, доколкото в конкретния случай не са създадени пречки за същото да се запознае със съдържанието на съставения АУАН и да разбере в какво е "обвинено".

Не могат да бъдат споделени и възраженията на касационната жалбоподателка, че в издаденото наказателно постановление липсва ясно описание на вмененото във вина на санкционираното лице административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП. Наред с конкретното посочване на автомобилите, участвали в ПТП и щетите, които са им причинени, наказателното постановление съдържа подробно описание на поведението на водача на автомобила, причинил произшествието, включително и напускането на района му, без да уведоми органите на МВР.

Изложеното дава основание на касационната инстанция да приеме, че цитираните като нарушени в НП норми на чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП съдържат конкретни правила за поведение, които не са изпълнени от санкционираното лице в качеството на водач на МПС, с оглед на което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност на соченото основание.

Неоснователни са и наведените с касационната жалба възражения относно различната правна квалификация на нарушението по чл. 123 от ЗДвП, дадена в АУАН и НП. Действително в АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 123, ал. 3, б. „а“ от ЗДвП, докато в НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП. Това несъответствие обаче е преодоляно от АНО по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН при издаване на атакуваното НП.

Съгласно посочената разпоредба наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто безспорно е настоящият случай. Следва да се посочи и че в разпоредбата на чл. 123 от ЗДвП няма ал. 3 и видно се касае за техническа грешка. Същевременно наказаното лице се защитава срещу установените факти в АУАН и НП, а не срещу посочените правни норми, поради това, допуснатата неточност при посочване на нарушената разпоредба не е съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на наказаното лице.

По изложените съображения обжалваното решение на Районен съд – Бургас следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 464/14.06.2024 г., постановено по АНД № 1690/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.