Решение по дело №2586/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 07.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на  тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

  Мл.съдия: Веселина Димчева

 

при секретаря Антоанета Луканова………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………….съдия Михайлов …..в.гр.дело № 2 586.... по описа

за 2017 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

           Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от „Б.б.т.“ ЕАД срещу решение № 20 058 от 02.12.2016 г., постановено по гр.д. № 17 580/16 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 61 състав. В жалбата са инвокирани доводи, свързани с неправилното приложение на закона В тази връзка твърди, че с решение № 552/17.03.2016 г. по т.д. № 4 258/14 г. по описа на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на ответника. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.687, ал.1 от ТЗ вземане на работник или служител се вписва служебно, само по отношение на лицата, които са имали това качество към момента на постановяване на решението. Твърди се, че ищцата не е имала това качество. Твърди, че бившите служители следва да предявят вземанията си пред синдика в установените срокове, което не сторено от ищцата. Твърди се, че вземането на ищцата е включено в одобрения от съда списък, което обстоятелство е ирелевантно, според ответника. Ето защо и предвид разпоредбата на чл.739 от ТЗ вземането е погасено, поради което се моли съда да постанови прекратяване на производството. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се отхвърлят претенциите, като претендира и разноски.

           Ответникът М.Б.В. оспорва жалбата. Твърди, че описаните в жалбата факти са възникнали на по-късен етап, поради което не следва да бъде упреквана за това. Твърди че дори да се приложат разпоредбите на чл.637 от ТЗ, то след като спора е трудов същата е неприложима. Моли съда да потвърди атакуваното решение, като претендира и разноски.      Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           От фактическа страна:

              Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 20 058 от 02.12.2016 г., постановено по гр.д. № 17 580/16 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 61 състав, че съдът е осъдил „Б.б.т. (в несъстоятелност)” АД да заплати на М.Б.В. сумата 2 976.28 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода м. октомври 2015 г.- м декември 2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, 30.03.2016 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 128, т. 2 КТ;  сумата 307 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 дни за 2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, 30.03.2016 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 224 КТ; сумата 1 351.92 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, т. 2 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, 30.03.2016 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 221 КТ;  сумата 250лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК; осъдил е „Б.б.т. (в несъстоятелност)” АД да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата 223.13лв., представляваща държавна такса върху предявените искове, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и е постановил предварително изпълнение на решението, досежно присъдените трудови възнаграждения,обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, обезщетение за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 221 КТ, на осн. чл. 242, ал.1 от ГПК.

           Не е спорно по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства- трудов договор от 18.04.2013 г., че ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество, по силата на което ищецът изпълнявал длъжността „асистент режисьор”. От договора се установява, че страните са договорили основно трудово възнаграждение в размер 1290 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 4,8%. От приложената заповед № 82 от 10.12.2015 г. се установява,че трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание чл. 327, т. 2 КТ, считано от 10.12.2015 г.

           От представените фишове за трудово възнаграждение се установява, че начисленото трудово възнаграждение е, както следва: за м. октомври 2015г.- брутно трудово възнаграждение в размер на 1173,72лв.; за м. ноември 2015г.- 1351,92лв. и за м. декември 2015г. (01.12.2015г,- 10.12.2015г.)- 450,64лв. Не се оспорва и, че ответникът не е платил трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период.

           Не се спори между страните, че с решение № 552/17.03.2016 г. по т.д. № 4 258/14 г. по описа на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на ответника.

           След извършена служебна справка, настоящият съдебен състав констатира, че ищцата М.Б.В. е включена в списъка на служебно приетите от синдика на ответника вземания под №65. От извършената справка се установява, че с определение от 24.10.2016 г., постановено по т.д. № 4 258/14 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, ІV-13 състав е одобрен списъка на служебно приетите от синдика вземания, в които списък е включена и ищцата в настоящето производство.

               От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

           С  атакуваното решение № 20 058 от 02.12.2016 г., постановено по гр.д. № 17 580/16 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 61 състав, че съдът е осъдил „Б.б.т. (в несъстоятелност)” АД да заплати на М.Б.В. сумата 2 976.28 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода м. октомври 2015 г.- м декември 2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, 30.03.2016 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 128, т. 2 КТ;  сумата 307 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 дни за 2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, 30.03.2016 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 224 КТ; сумата 1 351.92 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, т. 2 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, 30.03.2016 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 221 КТ;  сумата 250лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК; осъдил е „Б.б.т. (в несъстоятелност)” АД да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата 223.13лв., представляваща държавна такса върху предявените искове, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и е постановил предварително изпълнение на решението, досежно присъдените трудови възнаграждения,обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, обезщетение за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 221 КТ, на осн. чл. 242, ал.1 от ГПК.

           По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

           По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е допустима. Подадена е от оправомощени лица, в установените срокове, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима.

           Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай се обжалва изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение, поради което и изпълнявайки задълженията си въззивния съд следва да се произнесе по отношение на допустимостта на същото. Извършвайки проверката, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл.130 от ГПК при проверка на исковата молба, когато съдът констатира недопустимост на предявеният иск, той връща исковата молба. Такова задължение съдът има не само към момента на подаването на исковата молба, но до влизане в сила на решението. Условията, при което за определено лице възниква правото на иск са интересът от защитата, процесуалната легитимация, процесуалната дееспособност и подведемствеността на делото на съдилищата, т.е. това са положителните процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск. Интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решение трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие Така например, няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. В подобни хипотези избраната форма на защита изключва съдействието на съда, което обуславя извода за липсата на правен интерес. В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, както и от извършената служебна справка за ищцата не съществува правен интерес от настоящето производство. Същата е включена в списъка на служебно приетите от синдика на ответника вземания, в размер на исковата сума. Този списък е одобрен от съда по несъстоятелността. Липсата на правен интерес се обосновава и от обстоятелството, че влязлото в сила решение е задължително за синдика и кредиторите на несъстоятелността, но с оглед включването в одобрения от съда списък на кредиторите на ищцата и изчерпването на възможността за промяна на този списък, обосновава липсата на правен интерес. Дали ищцата ще бъде включена в списъка на служебно приетите от синдика вземания или същият ще включи същата, въз основа на влязлото в сила решение, няма да окаже влияние върху реда за удовлетворяване на вземанията в производството по несъстоятелност на ответника. Не е налице интерес от искова защита на субективното материално право на ищцата, тъй като същото не е нарушено.

           Ето защо настоящият съдебен състав намира, че производството по така предявените искове е недопустимо, поради липсата на правен интерес на ищеца от същото. Настоящето производство следва да се прекрати, а постановеното решение да се обезсили.

           По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски от страна на въззиваемата, съдът в настоящия си състав намира, че същото е неоснователно, с оглед изхода на спора.

                        Водим от гореизложеното  Софийски градски съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

                        ОБЕЗСИЛВА решение № 20 058 от 02.12.2016 г., постановено по гр.д. № 17 580/16 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 61 състав, като недопустимо.

                        ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в.гр.д. № 2 586/17 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-в състав.

            Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.2, т.3 от ГПК.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                                      2.