РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Благоевград, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Дончева
Вера Коева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело №
20251200500447 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от Р. Р.
Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. „П“ №, чрез адв. Г. М.,
съдебен адрес: гр. Б, ул. „Ц“ против Решение № 89/14.02.2025 г., постановено по
гр.д. № 1030/2024 г. по описа на РС- Благоевград, с което е отхвърлен предявеният
иск за признаване за установено спрямо ответника Община Благоевград, че ищцата
Р. Р. Т. е собственик, на основание давностно владение, установено през 1993 г. и
продължаващо и понастоящем, на следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 04279.310.3319, находящ се в гр. Благоевград общ. Благоевград,
обл. Благоевград, с площ 489 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, при граници
(съседи) на имота: 04279.310.3323; 04279.310.3327; 04279.310.26; 04279.310.3279.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението,
както и за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му.
Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е оценил свидетелските
показания на Л К.и В. Г.. И двамата свидетели посочвали, че познават отдавна
ищцата и знаят, че тя стопанисва имот над пътя за с. Д. Свидетелите заявили
категорично, че тя е владяла от 1990 г. до настоящия момент процесния имот, като
го е засаждала с издръжливи на засушаване зеленчуци и е имало овощни дръвчета.
Свидетелят Владимир Г. заявил, че имотът многократно бил ограбван, което
обстоятелство обяснявало липсата на овощни дървета към момента на оглед на
1
място от вещото лице по назначената експертиза. Двамата свидетели разяснили, че
през последните години имотът се ползвал преди всичко като зеленчукова градина
и бил засаждан предимно с кромид и сорт домати, който бил устойчив на
засушаване. Твърди се, че след 1990 г. напояването към имота било спряно и
имотът, както и съседните, се стопанисвали чрез засаждане на устойчиви на
засушаване растения. От ангажираните гласни доказателства било установено
владението на имота от ищцата, което владение било явно, както за свидетелите,
така и за всички живущи в района и минаващи покрай поземления имот. Изтъква
се, че не били посочени никакви сведения за владение на процесния имот от друг
правен субект, включително и Община Благоевград.
Твърди се, че Община Благоевград издала АЧОС № 13151/11.03.2024 г. едва,
след като ищцата заявила намерението си за сдобиване с констативен нотариален
акт по обстоятелствена проверка. Фактически акт за общинска собственост не
съществувал преди подаването на молбата-декларация и манифестирането пред
общината на намерението за официално документиране на собствеността. Това
обстоятелство показвало, че общината не само не е владяла имота, но е реагирала
срещу неговия владелец и собственик едва след като последният заявил
намерението си да документира официално собствеността си.
Сочи се, че Община Благоевград по никакъв начин не е доказала владение
върху процесния имот, нито противопоставяне на осъществяваното от ищцата
владение.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
Решение № 89/14.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1030/2024 г. по описа на РС-
Благоевград като неправилно и незаконосъобразно и вместо него- да бъде
постановено решение, с което да бъде уважен предявения от ищеца иск.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна. В предвидения по
чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба,
насрещната страна по нея е депозирала отговор.
С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Сочи се, че районният съд е обсъдил подробно всички събрани в хода на
процеса доказателства, като при анализа на доказателствената съвкупност
правилно е достигнал до извода за неоснователност на предявения иск.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено
обжалваното решение на Районен съд- Благоевград.
Съдът, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Производството пред РС – Благоевград е образувано по искова молба,
депозирана от Р. Р. Т. срещу Община Благоевград, с която е предявен иск за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на
основание давностно владение, установено през 1993 г. и продължаващо и
понастоящем на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
04279.310.3319, находящ се в гр. Благоевград общ. Благоевград, обл. Благоевград, с
площ 489 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: за земеделски труд и отдих, при граници (съседи) на имота:
04279.310.3323; 04279.310.3327; 04279.310.26; 04279.310.3279.
В исковата молба се твърди, че през 1993 г. ищцата била упътена от
бригадира си А. Д.- тогавашен бригадир на зеленчукова градина на Аграрно-
2
промишления комплекс, където ищцата работила от началото на осемдесетте
години, към процесния поземлен имот. Пояснява се, че по това време г-н Д. все още
бил влиятелен сред работниците в земеделието, познавал добре околията, поради
което ги насочвал към пустеещи места, които да ползват и владеят като свои. Сочи
се, че познавайки работливото семейство на ищцата, Д. я насочил към процесния
имот, който ищцата започнала да обработва и държи като свой- явно,
необезпокоявано и непрекъснато от 1993 г. до сега. Имотът бил ограден с
циментови колове и бодлива тел. Една част от имота била използвала като
зеленчукова градина- ищцата засаждала кромид и картофи, а в друга част посадила
овощни дървета- ябълки, круши, череши. Твърди се, че имотът бил ограден с
циментови колове и бодлива тел.
Предвид продължителното и необезпокоявано владение на процесния имот
повече 30 години, ищцата предприела действия по снабдяване с констативен
нотариален акт, като на 05.03.2024 г. подала молба-декларация за обстоятелствена
проверка до Община Благоевград. В производството по обстоятелствена проверка,
ищцата установила, че процесният имот е актуван като частна общинска
собственост с Акт за частна общинска собственост № 13151/11.03.2024 г., само
няколко дни след подаването на молбата-декларация.
Твърди се, че от 1993 г. до момента на предявяване на исковата молба,
имотът се владее от ищцата, като никой не е поставял под съмнение владението и
собствеността на процесния имот. Въпреки издадения Акт за частна общинска
собственост № 13151/11.03.2024 г., имотът не бил ползван или владян от
общинските или държавните власти.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.
Твърди се, че Община Благоевград е собственик на процесния имот на
основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Сочи се, че с Акт за частна общинска собственост № 13151/11.03.2024 г. на
основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, чл. 79 ЗС и § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, имот
с идентификатор № 04279.310.3319 е актуван като частна общинска собственост.
Пояснява се, че имотът е с площ от 489 кв.м., с трайно предназначение: земеделска,
с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, категория на земята:
десета, находящ се в гр. Благоевград. Доколкото имотът попадал в терен по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановяването на собствеността е по реда на § 4, ал. 7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, то придобиването му по давност е изключено до приключване на
административната процедура по възстановяването му с индивидуализирането на
имота със заповедта на кмета.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С Молба- декларация до Кмета на Община Благоевград и до Нотариус с
район на действие Районен съд- Благоевград, Р. Р. Т. е декларирала, че притежава в
землището на град Благоевград, недвижим имот, който е придобила по давностно
владение в продължение на предвидения от закона срок, за който не притежава
документ за собственост- нотариален акт, а именно: Поземлен имот с
идентификатор 04279.310.3319, находящ се в гр. Благоевград, общ. Благоевград,
обл. Благоевград, с площ 489 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, при граници
3
(съседи) на имота: 04279.310.3323; 04279.310.3327; 04279.310.26; 04279.310.3279.
На 11.03.2024 г. на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 (придобит по
закон) ЗОС и давност- чл. 79 ЗС, във връзка с § 4 от ПЗР към ЗСПЗЗ от Община
Благоевград е съставен Акт № 13151 за частна общинска собственост на поземлен
имот с идентификатор 04279.310.3319, представляващ поземлен имот 3319, в
кадастрален район 310, с ЕКАТТЕ 04279, по КККР на гр. Благоевград, одобрени
със Заповед № РД-18-1352/26.07.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, адрес:
гр. Благоевград, площ 489 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски отдих и труд (съгласно § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята: десета, съседи: 04279.310.3323;
04279.310.3327; 04279.310.26; 04279.310.3279.
По делото са ангажирани гласни доказателства.
В показанията си св. Любчо Кирилов сочи, че познава ищцата Р. Т. от 30-40
години. Знае, че има имот, който се намира по пътя за с. Д, над водоема. Сочи, че в
имота има овощна градина- сливи, праскови. Свидетелят пояснява, че живее под
водоема и виждал как Р. ходи в овощната си градина. Знае, че в имота Р. сади и
домати и други зеленчуци. В имота нямало вода и Р. разчитала на дъждовете.
Доколкото знае, Р. има градината от АПК, тъй като работела там. Твърди, че Р. има
градината от 30-40 години и през ден ходи на тази градина. Мястото било оградено
с бетонови колове и телена мрежа. Не знае някой да е оспорвал ползването на
имота от Р.. Не е виждал друг, освен Р., да обработва имота, както и не е виждал
служители на Община Благоевград да са идвали в имота.
Свидетелят Владимир Г. в показанията си сочи, че познава Р. като приятелка
на неговата майка. Знае, че Р. обработва имот в близост до квартала, в който живее-
ж.к. "О.". Пояснява, че имотът се намира по пътя за с. Д. Р. имала имота от 90-те
години на миналия век. Имотът бил заграден с метална мрежа, но й правели много
бели, крадели мрежата и затова Р. помолила свидетеля да сложи бодлива тел. В
имота Р. засаждала кромид, домати, имало и засадени овощни дръвчета- кайсии.
Мястото било във формата на триъгълник. И другите хора от махалата знаели, че
имотът е на Р..
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза.
От заключението на вещото лице се установява, че към 1982 г.- 1983 г.
процесният имот попада в блок на ТКЗС/ДЗС/АПК, между асфалтов и черен път,
като дори попада върху асфалтовия път, без условен знак за вида НТП, т.е. слабо
продуктивна нива. Районът на СТЕ присъства в изработения според разпоредбите
на § 4“к“, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планове за земите, предоставени за ползване на
граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В приетия помощен план, с
наименование Кадастрален план на ползвателите, процесният имот не присъства, а
с цялата си площ попада в границите на имот № 310.875, с площ на имота от 3076
кв.м., с НТП „Дерета, оврази, ями“, записан на Община Благоевград. В плана за
района на СТЕ присъства помощен кадастрален план на старите собственици, като
района на СТЕ попада в границите на бивш имот № 310.373, с площ на имота от
1,986 дка, м. "Д", нива, записана на ползвател Община Благоевград. По плана на
новообразуваните имоти, района на СТЕ попада в масив № 310, като в плана
присъства имот № 310.3319. В регистър на новообразуваните имоти към план на
новообразуваните имоти, имот № 310.3319 с площ на имота от 489 кв.м., м. "Д", с
НТП „трайни насаждения“, е със записан ползвател Община Благоевград. Планът
4
на новообразуваните имоти за цялата територия на землището на гр. Благоевград е
одобрен със Заповед № ОА-153 от 19.06.2006 г. на областния управител на Област
Благоевград и е обявен в ДВ бр. 53 от 30.06.2006 г. При огледа на място експертът е
констатирал, че от процесния имот, източната част с площ от 279 кв.м., е равна,
средната част с площ от 181 кв.м. попада в шкарпа с височина от 3,00 м. до 2,00 м.,
която шкарпа се явява сервитут на асфалтовия път за с. Д, а западната част, с площ
от 29 кв.м. попада върху асфалта от платното за движение. На място площ от 320
кв.м. е заградена и се ползва, като 279 кв.м. от заградената площ попада в
процесния имот, а площ от 41 кв.м. са от имот № 04279.310.3323. Така заградения
имот, с вътрешна ограда е разделен на два имота, като югозападната част е
зеленчукова градина, а североизточната част е суха ливада. В границите на
заградения имот няма изградени сгради и постройки, както и трайни насаждения.
Вещото лице е посочило, че към дата 09.08.2022 г. от сателитна снимка е
установено, че част от процесния поземлен имот представлява изоставена нива,
част е шкарпа и част попада в платното за движение на асфалтовия път за с. Д.
Съответно, към 20.07.2023 г. част от процесния имот представлява изоставена
нива, част- шкарпа и част попада в платното за движение на асфалтовия път за с. Д.
Към 11.08.2024 г. част от процесния имот вече е оформен като зеленчукова
градина, част е шкарпа и част попада в платното за движение на асфалтовия път за
с. Д.
В заключение вещото лице сочи, че имот с идентификатор № 04279.310.3319
е бил и е земеделска земя. Същият е бил част от масивите нестопанисвана
земеделска земя на ТКЗС/ДЗС. Няма данни от кого и кога е внасяна тази земя в
ТКЗС. Няма и данни за подадени заявления за възстановяване на земеделски земи
по ЗСПЗЗ и няма възстановени земеделски земи върху процесния имот №
04279.310.3319 на други частни лица. Относно регулационния статут на процесния
имот, експертът посочва, че като земеделска земя, т.е. неурбанизирана територия,
процесният имот № 310.3319 по ПНИ на гр. Благоевград, идентичен на ПИ с
идентификатор № 04279.310.3319 по КККР няма регулационен статус. Като имот
той присъства единствено в ПНИ на гр. Благоевград, одобрен със Заповед № ОА-
153/19.06.2006 г. на областния управител на Област Благоевград. Вещото лице не е
установило данни за бивши собственици в границите на имот с идентификатор №
04279.310.3319, както и няма заявления за възстановяване на земи в неговите
граници в района на СТЕ. За процесния имот няма данни за влезли в сила планове
по чл. 19 ЗСПЗЗ, тъй като той не е остатъчен фонд земеделска земя по ЗСПЗЗ, а
присъства в земите, раздавани на граждани по силата на постановления на МС от
1963 г., т.е. земи по § 4 от ЗСПЗЗ и плановете, одобрени за тези имоти.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство е допустима, тъй
като са налице всички процесуални предпоставки за това.
Предявен е установителен иск за собственост върху недвижим имот.
Съобразно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. По своя характер установителният иск по чл.
124, ал. 1 ГПК цели да разреши със силата на “пресъдено нещо” възникнал между
две или повече лица спор за собственост или ограничено вещно право. Целта е да
5
се установи в отношенията между претендиращите собствеността ищец и
ответника, оспорващ му това право, какво е действителното правно положение, т.е.
да се установи кой всъщност е носителят на накърненото материално гражданско
право. Следователно предпоставка за уважаването на иска е доказването от страна
на ищеца на факта, че същият е носител на правото на собственост върху
процесния недвижим имот, на базата на твърдяното от него придобивно основание
- придобивна давност. Надлежен ответник по иска е лицето, оспорващо правото на
ищеца- в случая ответника.
Правото на собственост върху недвижим имот се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона- чл. 77 ЗС. В
настоящия казус ищецът основава правото си на собственост на основание
давностно владение, продължило повече от 10 години преди датата на завеждане
на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение
на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като
фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои. В чл.
69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. За да се
осъществи фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, е нужно владението да е
несъмнително, осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на
владелеца да държи вещта като своя и явно, т.е. намерението на владелеца да свои
вещта за себе си да е противопоставено на собственика; това намерение да се
упражнява така, че всеки заинтересуван да може да научи за него, като такова да е
достигнало до собственика.
Придобивната давност, като институт включва във фактическия си състав
три кумулативни елемента: наличие на фактическа власт върху имота (корпус),
изтекъл определен период от време и намерение да се свои вещта (анимус).
За да се признае на едно лице правото на собственост по отношение на един
чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият
несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години
(недобросъвестно владение) или 5 години (добросъвестно владение) фактическата
власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне от страна на
титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на
невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик- т.е.
поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в
пълен обем единствено за себе си.
Ищцата твърди, че е придобила процесния имот на основание давностно
владение през периода от 1993 г. до предявяване на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на
жалбоподателката- ищец е да докаже, че е владяла процесния имот непрекъснато,
спокойно и явно за заявения период, с намерение да го свои. За установяване на
това обстоятелство по делото са разпитани свидетелите Л. К. и В. Г.. Настоящият
въззивен състав намира, че въз основа на показанията им не може да се направи
обоснован и еднозначен извод, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху
имота за заявения период, с намерение да го свои, което да е спокойно и
необезпокоявано. В показанията си св. Кирилов сочи, че познава ищцата Р. Т. от *
6
години. Знае, че има имот от АПК, който се намира по пътя за с. Д, над водоема, в
който имот има овощна градина- сливи, праскови. Имотът е ограден с бетонови
колове и телена мрежа. Не е виждал друг, освен Р., да обработва имота. Свидетелят
Г. сочи, че от 90-те години на миналия век, ищцата обработва имот в близост до
квартала, в който живее- ж.к. „О“, по пътя за с. Д. Имотът бил заграден с метална
мрежа, в него Р. засаждала кромид, домати, имало и овощни дръвчета- кайсии. И
другите хора от махалата знаели, че имотът е на Р.. Показанията на свидетелите
относно ползването на имота и засаждането на зеленчукови растения и овощни
дръвчета, се опровергават от заключението на вещото лице по приетата съдебно-
техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентна и пълна. Вещото
лице е проследило статута и вида на процесния имот. Установено е, че районът на
СТЕ към 1982- 1983 г. попада в блок на ТКЗС/ДЗС/АПК, като не присъства в нито
един изработен през годините кадастрален или регулационен план. В помощния
план, изработен през периода 1996- 1999 г., процесният поземлен имот с
идентификатор № 04279.310.3319 не присъства заснет и показан, а с цялата си
площ попада в границите на имот № 310.1875, с площ от 3076 кв.м., записан на
Община Благоевград. В помощен кадастрален план на старите собственици,
районът на СТЕ попада в границите на бивш имот № 310.373, с площ на имота от
1,986 дка, записан ползвател Община Благоевград. Процесният имот № 310.3319
присъства в плана на новообразуваните имоти, приет от комисия, назначена със
Заповед № 300-1-92/24.06.2002 г. с площ от 489 кв., м. „Д“, с начин на трайно
ползване „Трайни насаждения“, записан на ползвател Община Благоевград.
Вещото лице е установило, че до 2024 г. имотът представлява изоставена нива-
пасище, мера, част от имота представлява шкарпа и част от имота попада в
асфалтов път за с. Д. При огледа на място експертът е констатирал, че в имота няма
трайни насаждения. От 2024 г. част от имота (279 кв.м.) е заградена и се ползва
заедно с 41 кв.м. от имот № 04279.310.3323, останалата част от имота попадат в
шкарпа (181 кв.м.) и върху асфалта от платното за движение (29 кв.м.). В с.з.
експертът е пояснил, че на място само 41 кв.м., оградени с мрежа, се ползват като
зеленчукова градина, останалите 279 кв. са суха ливада. При това положение не
може да се приеме, че е налице владение от ищцата на процесния имот през
заявения период, както и намерение да свои същия. Ето защо въззивният съд счита,
че ищцата не е изпълнила доказателствената си тежест да установи релевантните
обстоятелства за заявеното основание за придобиване правото на собственост,
както за целия имот, така и за част от него.
Жалбоподателката поддържа, че Община Благоевград е издала Акт за частна
общинска собственост № 13151/11.03.2024 г. едва след като ищцата е заявила
намерението си за сдобиване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка чрез подаване на молба- декларация, с която е целяла да се снабди с акт за
липса на общинска собственост над процесния имот. Ищцата не доказва, че е
владяла и придобила по давност процесния имот, поради което този въпрос е
неопределящ за изхода на спора.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОС
актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно
лице по ред и форма, определени в закона. С него се констатира правото на
общинска собственост. Като официален документ, издаден от длъжностно лице в
кръга на службата му по установените форма и ред, съобразно чл. 179, ал. 1
7
ГПК актът се ползва с доказателствена сила до доказване на противното относно
извършените от длъжностното лице действия. Това означава, че съдът е длъжен да
приеме за установени посочените в акта факти относно съставянето му на
съответните дата и място от определено длъжностно лице, както и относно вида и
състоянието на имота. Той има легитимиращ ефект за принадлежността на правото
на собственост. Актът, удостоверяващ правото на общинска собственост, може да
бъде оспорван от всяко лице, което има собствени противопоставими права и
съответно правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. За да
отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че общината
- титуляр на правото на собственост не е собственик - Решение № 149/12.06.2013 г.
по гр.д. № 647/2012 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 98/02.08.2018 г. по гр.д. №
4308/2017 г. на ВКС, III г.о. В настоящия случай ищцата не е доказала
противопоставими на ответника права.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и
законосъобразен, поради което и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се
потвърди.
Страните са поискали присъждане на разноски. С оглед изхода на спора на
Община Благоевград следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева.
Водим от горното, Окръжен съд- Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 89/14.02.2025 г., постановено по гражданско
дело № 1030/2024 г. на Районен съд- Благоевград.
ОСЪЖДА Р. Р. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б, ул. „П“ №, чрез
адв. Г. М., съдебен адрес: гр. Б, ул. „Ц. И. Ш.“ да заплати на Община Б, Булстат ***,
с адрес: гр. Б., пл. „Г. И.- М.“№ , представлявана от кмета М. Б. сумата от 100,00
лева (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да
бъде обжалван в едномесечен срок, считано от връчването, пред Върховния
касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд-Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8