№ 1090
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание
на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело №
20211100113599 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.45,ал.1 във връзка с чл.52 ЗЗД.
Ищецът „С.Ф. АД, ЕИК ******* твърди, че ответника Г. С. Л. е бивш служител на
дружеството „Ъ. ЕАД , чиито акционерен капитал е 100 % собственост на ищцовото такова
от 17.10.2018 г.
Макар да е нямал трудови правоотношения с ответника,но предвид установените
такива с контролираното „Ъ. ЕАД, на 10.12.2018 г. ищцовото дружество е сключило
споразумение с Г. Л. , с което са уговорени възможностите за заплащане на допълнително
възнаграждение .
Ответникът е напуснал дружеството „Ъ. ЕАД считано от 18.08.2021 г., като
трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, след което е започнал работа
в дружество с конкурентна дейност - „К.П.“ АД регистрирано малко по-рано през същата
година.
На 11.08.2021 г. ответникът е сключил споразумение със „С.Ф. АД /към това от
10.12.2018 г./, по силата на което на следващия ден е получил допълнително
възнаграждение в размер на 95 000 лв.
На 23.08.2021 г. Г. Л. е направил изявление във Фейсбук - публична група на
IT/компютърни/ специалисти, с което обвинява С.Ф. в непочтеност, упражнен натиск и
умишлено засягане на финансовите му интереси. Постът е получил широк отзвук в групата
и е провокирал над 220 коментари, множество споделяния и харесвания.
Горните неверни фактически твърдения са направени от Г. Л. изцяло умишлено е цел
да уронят репутацията на „С.Ф. АД и по-този начин да демотивират потенциално
служители, които иначе биха проявили интерес от работата в „Ъ. ЕАД или „С.Ф. АД.
1
Според ищеца при горното си изявление Г. Л. е използвал редица подвеждащи и
неверни твърдения, които при това са поднесени по манипулативен и вредоносен начин,
като особено подвеждащи са изявленията, в които истини се смесват с неистини.
С тези изявления за непочтеност и неморалност на компанията по отношение на
„вестнати“ служители Г. Л. е уронил репутацията на „С.Ф. АД на надежден и добросъвестен
бизнес партнъор, в резултат на което последният е претърпял неимуществени вреди.
Счита, че нормата на чл.45 ЗЗД във връзка с чл.52 ЗЗД е правното основание за
претенцията и подробно аргументира в тази връзка наличието на основания за ангажиране
на отговорността на ответника по реда на непозволеното увреждане за обезщетяване на
търпените неимуществени вреди.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на „С.Ф.
АД сумата в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
уреждане на репутацията му в резултат на публикация на Ответника във Фейсбук на
23.08.2021 г., ведно със законните последици- лихви и разноски.
Ответникът Г. С. Л. ,ЕГН ********** чрез адв. В. И. и адв. Т. Н. от САК оспорва
иска с аргументи за неоснователност.
Принципно възразява срещу правото на юридическото лице да претендира неи‐
муществени вреди с аргумента,че търпи такива.
Според ответника правото му на лично мнение и също така да не харесва
отношението проявено към него от страна на ръководителите на ищцовото дружество не
може да бъде санкционирано като деликт,а дори да е така, то „потърпевши“ са самите
ръководители,а не самото дружество. Става въпрос за критика от страна на бивш
служител,която се споделя и от други такива и подобна критика не може да се разбира като
оклеветяване на дружеството и съответно да му причинява вреди,още по-малко
неимуществени такива.
Моли съдът да отхвърли искът като неоснователен .
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е установено и няма спор между страните,че ответникът Г. С. Л. е работил
по трудов договор с „Ъ. ЕАД -правоприемник на „И.М.“ ООД, от 13.12.2016 г. на
длъжността „Ръководител екип програмисти“ и този договор е прекратен на 18.08.2021 г. на
основание чл. 325, ал. 1 от КТ-по взаимно съгласие.
На 10.12.2018 г. страните по делото-ищецът „С.Ф. АД / едноличен собственик на
капитала на „Ъ. ЕАД/ и ответникът Л., са сключили споразумение за допълнително
възнаграждение и специални привилегии служителя при определени условия и уговорки
подробно описани в споразумението. Това споразумение е прекратено с допълнително
такова от 11.08.2021 год., с което е уговорено ищцовото дружество да заплати на Г. Л.
допълнително възнаграждение в брутен размер от 95 000 лв. и считано от датата на плащане
2
на тази сума страните прекратяват действието на Споразумението от 10.12.2018 г. и считат
за уредени всички финансови и други имуществени и неимуществени претенции,
произтичащи от и неговото прекратяване. Горната сума е платена по сметка на ответника на
12.08.2021 г.
Установено е, че на 23.08.2021 г. Г. Л. е публикувал на страницата на групата DevBG
във Фейсбук - публична група на IT специалисти , изявление във Фейсбук, в което
информира и алармира за „поведение на компания“, което той намира за непочтено, т.е. за
отношението на „С.Ф. АД към „вестнати служители и акционери“ и конкретно към него при
смяна на ръководството на въпросната компания и опитите да бъде принуден да или да
приеме новите им условия или да напусне фирмата.Към разпечатката на изявлението са
приложени и множество коментари на участници във форума.
Горното се установява от представените от ищеца и приети по делото писмени
доказателства.
От показанията на св.П.Д. се установява,че ответникът е работил в „Ъ. ЕАД като
мениджър по доставките и доброволно без да е бил принуждаван е напуснал фирмата и
отишъл в друга занимаваща се със същата дейност. Интервюто и изказванията на ответника
за непочтени практики на ръководството повлияли на обстановката в „С.Ф. АД , тъй като Л.
бил от ръководния екип на дъщерната компания и имало хора,които му вярвали.
Св.Х.Т. / бивш мениджър в „С.Ф. АД и настоящ собственик на „К.П.“ АД/
установява, че като висш мениджър в „Ъ. ЕАД на ответника са обещавани бонуси,които
впоследствие са били намалявани,но основната причина да напусне била не парите,а
проблемите в работата.
С оглед на посочената по-горе фактическа обстановки съдът намира от правна
страна следното:
Правното основание на претенцията е чл.45 ЗЗД-общото правило задължаващи всеки
да не вреди другиму, а ако навреди да поправи вредите.
Ищецът „С.Ф. АД твърди, че определени действия /изказвания/ на ответника са му
нанесли увреда на репутацията и доброто име, понесъл е неимуществени вреди и иска да
бъде обезщетен справедливо.
За да се даде отговор на принципния въпрос дали изобщо юридическото лице може да
понася неимуществени вреди и съответно да претендира тяхното обезщетяване,следва да се
прецени какво представлява юридическото лице като същност и правна фигура и какво
включва в себе си понятието неимуществени вреди.
По първия въпрос: Според една от най-разпространените теории за същността на
юридическото лице, която се споделя и от настоящия състав юридическото лице е фикция,
т.е. правна измислица. Основната й цел е да облекчи участието на предприемачите в
стопанския оборот като разграничи/отдели предприятието им като права,задължения и
фактически отношения от техните личности като физически лица , от тяхното лично
имущество или имуществото на другите им предприятия.
3
Няма спор, че юридическите лица могат да бъдат носители на неимуществени права-
авторско право,патент и други. Репутацията и доброто име на търговеца също са
неимуществени права,които юридическото лице притежава. Общото обаче е,че
накърняването на тези права има винаги имуществено проявление, доколкото по един или
друг начин, в една или друга степен водят до намаляване на доходите на пострадалото
юридическо лице, а оттам и на имуществото му като цяло. Ето защо тези вреди се
обезщетяват по общия ред като имуществени вреди. /Според съда по-различно стой
въпросът при юридическото лице с нестопанска цел,т.н. дружество с идеална цел. Това са
обществени организации-политически,религиозни,спортни,благотворителни и други , при
които вредите от уронване на престижа и накърняване на името им не могат да се
приемат за имуществени, доколкото за разлика от търговските дружества, те не
участват в търговския оборот и не могат да понесат типичните имуществени вреди-да
търпят материални загуби или да пропуснат да увеличат имуществото си. Тъй като
обаче настоящия случая не касае претенция на дружество с идеална цел , обсъждането на
този въпрос не е необходимо./.
По втория въпрос: Основното деление на вредите в гражданското право според
естеството на засегнатото право е това на имуществени и неимуществени. Според
преобладаващото мнение в доктрината и съдебната практика имуществените вреди са
претърпените се проявяват като загуби и пропуснатите ползи. Така са дефинирани и в чл.82
ЗЗД, като определението е валидно не само за вреди от договорно неизпълнение, а и за
такива от непозволено увреждане.
В българското законодателство няма легална дефиниция за неимуществена вреда, но
в чл.52 ЗЗД е посочен начина за обезщетяването на такава-по справедливост. От лаконичния
текст на посочената разпоредба и по аргумент от противното може да се направи извод,че
всички вреди, които по един или друг начин, по-лесно или по-трудно могат обективно и
технически да бъдат оценени или изчислени са имуществени. Всички останали са
неимуществени.
Според настоящия състав друг характерен белег на неимуществената вреда е,че тя не
причинява и няма за последица изменение/намаляване в имуществения патримониум на
пострадалото лице. Тя се отразява неблагоприятно само върху неговата , обобщено казано
душевност и психика. По тази причина тези вреди се наричат още и „морални вреди“ и тъй
като не подлежат на техническа оценка се обезщетяват по справедливост.
В тази връзка не може да не се отбележи,че в конкретния случай самият ищец
претендиращ вредите като неимуществени такива, желае определянето им не по
справедливост, а чрез отчитане намаляване на търговски обороти във времето преди и след
твърдяното увреждане, т.е. самият той желае определянето им като типични имуществени
вреди.
С оглед краткия анализ/ по-задълбочен ще има евентуално при постановяване на
предстоящо тълкувателно решение по този въпрос/ съдът приема следното: Като правен
субект възникнал по силата на една юридическа фантазия/фикция и съществуващ само по
4
документи, юридическото лице няма присъщите само за човешко същество душа и морал, не
може да изпитва живите организми болки и страдания, чувствата на юридическото лице не
могат да бъдат засегнати, нито може да се накърни душевното му равновесие/защото
такива няма/. Изброените качества са уникални проявления на човешката същност и
накърняването им води единствено и само до неимуществените вреди.
Обратното становище, че юридическото лице може да бъде обезщетявано за
неимуществени вреди при накърняване на публичния му образ и репутация, изглежда
действително логично и справедливо, но към момента предвид гореизложеното е
незаконосъобразно. Според съда това може да се случи след адекватна законодателна
промяна и на основата на ясни нормативни правила, а не чрез възприемане на либерална
съдебна практика на отделни съдебни състави в страната и извън нея. Правото и в частност
правораздаването неминуемо следва да се съобразява с промяната на обществените
отношения във всички аспекти , но също така да е способно да отсява временните
конюнкурни настроения от фундаменталните ценности.
При гореизложеното съдът намира,че предявеният иск за присъждане на обезщетение
за претърпени от ищцовото дружество неимуществени вреди е неоснователен и
незаконосъобразен и като такъв следва да бъда отхвърлен изцяло.
Ответникът няма претенции за разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Ф. АД,гр.София с ЕИК ******* чрез адвокати К. Ч.
и Г.П. от САК и адрес за призоваване: АД „Б. и Ко.” гр. София 1463, бул. „******* против
Г. С. Л. с ЕГН ********** представляван от адв. В. И. и адв. Т. Н. от САК с адрес:
гр.София, ул.“*******, иск с правно основание чл.45,ал.1 във вр. с чл.52 ЗЗД за заплащане
на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за търпени от ищеца неимуществени
вреди от увреждане на репутацията му в резултат на изказвания на ответника в интернет
страницата на групата DevBG във Фейсбук на 23.08.2021 г. като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5