РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Бургас , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Катя Й. Господинова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Валентина Андонова Чакърова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100600328 по описа за 2021 година
С Присъда № 260028 от 04.02.2021г., постановена по НОХД
№3051/2019г., Районен съд-Бургас признал подсъдимия О.Х.П., ЕГН
**********, за виновен в това, че на 26.03.2018г. в гр. Бургас, ул. „К. Б.“ №
***, ет.***, ап.***, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на секретен
заключващ механизъм на входната врата на апартамента, отнел чужди
движими вещи, а именно 1 брой преносим компютър марка „Ейпъл“ (Apple),
модел „МакБук Про“ (MacBook Pro), сериен номер С02К5786DR53, на
стойност 1 280 лева и 1 брой зарядно устройство за преносим компютър
марка „Ейпъл“ (Apple), модел „МакБук Про“ (MacBook Pro), на стойност 33
лева, всичко на обща стойност 1 313 лева, от владението на А.С.Л., ЛНЧ
******, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б“ вр. чл.54, ал.1 от НК наложил на О.П. наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което на основание чл.57, ал.1,
1
т.2, б. „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Със същата присъда съдът постановил веществените доказателства – чифт
маратони от плат с черни пластмасови слепки с бели подметки № 41, марка
„Air star”, чифт маратони от плат без връзки с бели подметки № 41, марка „LC
Waikiki”, чифт черно-сиви на цвят маратонки от плат без връзки с черни
подметки № 41, марка „Air star“ – да се върнат на подсъдимия.
Съдът осъдил подсъдимия П. да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас
сторените в досъдебното производство разноски в размер на 186.35 лева, а по
сметка на Районен съд Бургас – да заплати направените в съдебното
производство разноски в размер на 20 лева, както и го осъдил за сумата от 5
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановения съдебен акт била подадена въззивна жалба от подс.
П., чрез упълномощения му защитник – адв. Калин Янев от АК-Бургас,
съдържаща бланкетни оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата.
По делото е постъпила и саморъчно написана молба от подс. П., озаглавена
„писмена защита“ - по естеството си жалба срещу присъдата, чрез която се
изразява несъгласие с размера на наложеното му наказание. Същият твърди,
че от ноември 2019 година живеел при приятелката си на адрес: гр. Бургас,
********, а призовките по делото били изпращани на адрес: гр. Бургас,
*******. Винаги се бил явявал доброволно пред съответните съдилища и
районни управления, в случай, че бил призован, но при разглеждане на
настоящото дело пред първоинстанционния съд не бил уведомен нито чрез
призовка, нито чрез защитника си за точната дата на съдебното заседание.
Моли за намаляване на наказанието, предвид липсата на възможност да
сключи споразумение с прокуратурата, цялостното признание на вината си,
възстановяването на причинената с деянието щета и изтеклият
продължителен период от извършване на престъплението. Също така моли да
се отчете в положителна насока явяването му пред съда в заседанията преди
да бъде даден ход на делото, както и необходимостта да се грижи за
приятелката си, която била с онкологично заболяване.
Представителят на държавното обвинение пред настоящата инстанция
намира жалбите за неоснователни, а коментираната присъда - за
2
законосъобразна, правилна и справедлива и като такава, моли да бъде
потвърдена.
В съдебно заседание подсъдимият П., редовно призован, доведен от
органите на РД-Охрана-Бургас, се явява лично и със служебно назначения му
защитник – адв. Петър Димитров от АК-Бургас. Последният моли за
намаляване размера на наложеното наказание, по конкретно определянето му
по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради изложените в коментираната по-горе
молба от подс. П. причини.
В последната си дума подс. П. изразява съжаление за стореното и моли да
му бъде определено по-ниско наказание.
Въззивният съдебен състав, след като се запозна със съдържанието на
въззивната жалба, становищата на страните и материалите по делото установи
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явява процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред районния съд е проведено при условията на чл.269,
ал.3, т.1 и т.2 от НПК, в отсъствието на обвиняемия. Въпреки многократното
му издирване, същият не е бил намерен на посочените адреси – настоящ и
постоянен. Видно от извършените отбелязвания върху приложените по
делото призовки, подсъдимият, към датите на посещенията на съответните
служители, не е живеел на известните адреси в гр. Бургас - **********,
********** и ************. В изпълнение на разпореждания на съдията-
докладчик, по отношение на подс. П. са били направени и множество опити за
призоваването му по телефона, но същият е бил изключен. Относно
изложените обстоятелства липсва спор. Те се потвърждават и от самия П. в
писмената му защита. Спрямо него е било постановено и общодържавно
издирване, видно от съдържащото се на л.69 от НОХД 3051/2019 по описа на
РС-Бургас уведомление, с мярка „Установяване на адрес“, но оперативно-
издирвателните мероприятия от компетентните служби не са дали
положителен резултат и подсъдимият не е бил установен. След многократно
отлагане на съдебните заседания, районният съд е дал ход на делото и е
провел производството при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, в
3
отсъствието на обвиняемия. Настоящият състав намира, че с действията си
съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Положените
усилия да се осигури участието на подсъдимия в съдебната фаза на процеса,
отговарят на вменените на съда с разпоредбите на НПК. Поради
невъзможност да бъде установено местонахождението на подсъдимия,
независимо, че престъплението, за което е предаден на съд изисква
задължителното му участие, правилно районният съд е пристъпил към
разглеждане на делото в отсъствието на П., но при стриктно спазване
изискванията за гарантиране правата на същия – с участието на надлежно
упълномощения му защитник адв. Калин Янев от АК-Бургас.
Във въззивното производство подсъдимият също не бе открит на известните
по делото адреси, но вследствие на установяването му в Ареста – гр. Бургас,
същият бе редовно призован и съответно доведен от служители на РД
„Охрана“ Бургас, с което правото му на лично участие в процеса бе
обезпечено. На П. бе предоставена възможността да осъществи в пълен обем
правата си в качеството на подсъдим. В контекста на изложеното следва да се
посочи, че отправените с жалбата оплаквания са несъстоятелни. Както по
време на производството, така и до приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, подсъдимият е имал възможност да обсъди със
защитника си сключването на евентуално споразумение с прокуратурата, но
видно от приложените към делото доказателства такова искане не е било
отправено. Тук следва да се добави обаче, че решаването на делото по реда на
Глава двадесет и девета от НПК е само една правна възможност, зависеща от
волята на страните и не задължава никоя от тях да приеме така отправеното
предложение. Възстановяването на съставомерните имуществени вреди,
както е в настоящия случай, е необходимо условие изобщо за
законосъобразното обсъждане на споразумението, но то не обвързва директно
прокурора. Не по-малко важно е и обстоятелството, че подсъдимият, при
разглеждане на делото в съдебната фаза, сам се е лишил от възможността за
приложението на този принципно по-благоприятен начин за решаване на
делото. От приложените призовки и протоколи от съдебни заседания се
установява, че П. е бил уведомен за първите две заседания, на които е
присъствал лично, заедно с упълномощения си защитник (л.31 и л.34 от
НОХД 3051/2019 по описа на РС-Бургас). След това обаче, въпреки знанието
4
си за образуваното срещу него въз основа на обвинителен акт дело, същият е
предпочел да промени местоживеенето си, без да уведоми за това нито съда,
нито защитника си. В подкрепа на казаното са и личните му обяснения,
изложени в „писмената защита“, обсъдена по-горе. Поради поведението си, П.
е пропуснал окончателно и процесуалната възможност, зависеща единствено
от собствената му воля - да поиска разглеждане на делото по реда на Глава
двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция, макар и да признава изцяло вината си и изобщо
стореното от него.
При разглеждане на въззивната жалба по същество, настоящият състав
установи следното:
Районният съд е събрал по съответния процесуален ред всички относими към
делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка,
съответстваща на установената от настоящата въззивна инстанция, а именно:
Подсъдимият О.Х.П., ЕГН **********, е роден в гр. Бургас и е с постоянен
адрес: *************. Той е *****, ****** гражданин, ******* образование,
********, ******** и е *******.
Пострадалият свидетел А.Л., ЛНЧ ******, живеел в гр. Бургас, ул. „К.Б.“ №
***, ет.***, ап.***. На 26.03.2018г., около 10:00 часа, той излязъл от дома си и
заключил входната врата на апартамента си. В периода от 10:00 часа до 13:00
часа, подс. П. отишъл до дома на пострадалия, счупил заключващия
механизъм на входната врата и влязъл в апартамента на последния. П. видял
намиращите се в жилището 1 брой преносим компютър марка „Ейпъл“
(Apple), модел „МакБук Про“ (MacBook Pro), сер. № C02K5786DR53 и 1 брой
зарядно устройство за преносим компютър марка „Ейпъл“ (Apple), модел
„МакБук Про“ (MacBook Pro) – двете вещи собственост на свид. Л., взел ги и
напуснал апартамента.По-късно на същия ден, около 13:00 часа, пострадалият
се прибрал в дома си, възприел счупения патрон на бравата на вратата,
разхвърлените по пода на стаята, находяща се срещу входната врата, дрехи и
установил липсата на горепосочените вещи. Малко след това на място
пристигнали служители на Първо РУ при ОД на МВР-Бургас.
Видно от приложения на л.4-л.10 от досъдебното производство протокол за
оглед на местопроизшествието, ведно с фотоалбум към него, заключващият
5
механизъм на входната врата на дома на пострадалия бил счупен, а външната,
метална част на патрона била поставена в кашон, находящ се вляво от
асансьора, намиращ се до входната врата на апартамента. При извършеното
процесуално-следствено действие, вдясно от входната врата, в коридора, в
дъното, на пода пред санитарния възел била установена и следа от подметка
на обувка. Същата следа била обект на изследване по назначената и изготвена
в досъдебното производство трасологична експертиза (л.61-66 от досъдебното
производство). При сравняването на следата с предоставените от подс. П.
чрез протокол за доброволно предаване (л.74 от досъдебното производство) 3
чифта спортни обувки (маратонки) - негова собственост, вещото лице е
констатирало, че коментираната следа е годна за сравнително
идентификационно изследване по общи признаци, а също така, че е възможно
тя да е оставена от изследвания обект № 2 – лявата подметка на
предоставения чифт спортни обувки марка „Еър стар“ (Air Star), размер 41,
както е възможно и да е оставена от друга такава подметка – със същия вид,
размер, рисунък на шарките и разстояние между едноименните точки на
елементите. Разпитан в първоинстанционното съдебно следствие, експертът
потвърждава констатациите си и допълва, че е обосновал извода си по
наличието на общи признаци между двата обекта, но не е установил частни
такива, получени в резултат на експлоатацията на вещта – нараняване,
износване и т.н.
В хода на разследването по досъдебното производство са били изпълнени и
оценителна и допълнителна към нея експертизи (съответно л.55-56 и л.58-59
от досъдебното производство), видно от които стойността на преносим
компютър марка „Ейпъл“ (Apple), модел „МакБук Про“ (MacBook Pro),
сериен номер С02К5786DR53, е 1 280 лева, а тази на зарядно устройство за
преносим компютър марка „Ейпъл“ (Apple), модел „МакБук Про“ (MacBook
Pro) е 33.00 лева.
Приетите за установени фактически положения, формулирани от
настоящата инстанция, до които е стигнал и първостепенният съд се извеждат
въз основа на преценката на всички събрани в хода на наказателното
производство доказателства - свидетелските показания на А. Л., както и
приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т. 2 от НПК показания, дадени
от същия в досъдебното производство; от писмените доказателствени
6
средства – протоколи за оглед на местопроизшествие и веществени
доказателства, ведно с фотоалбумите към тях, от експертните заключения по
оценителната, допълнителната към нея и трасологична експертизи; от
писмените доказателства – протоколи за доброволно предаване, писма,
докладни записки, приемо-предавателни протоколи и др.
Районният съд е изследвал отделните доказателствени източници
обективно, всестранно и пълно, и не е допуснал превратното им тълкуване.
Анализът на доказателствата, напълно споделен от настоящия състав, е
извършен изцяло при съобразяване правилата на формалната логика и е довел
първостепенния съд до правилните фактически констатации.
В действителност изводимите от доказателствената съвкупност по делото
фактически данни са еднозначни и в тази част липсва спор между страните.
Правилно проверяваният съд е приел, че показанията на свид. Л. са
обективни, логични и в корелация с останалия наличен доказателствен
материал, поради което ги е кредитирал с доверие при изграждане на
фактическата обстановка по делото. Изложените от него твърдения относно
отнетите от дома му вещи се потвърждават от приложените по делото
писмени доказателства – фактура № ********** от 29.11.2013г. (л.14 от
досъдебното производство) и протокол за доброволно предаване (л.72 от
досъдебното производство). С последния, подс. П. е предал на полицейския
служител вещите, предмет на обсъжданото дотук престъпление, като пояснил,
че същите откраднал лично от жилище, находящо се в гр. Бургас, ул. „К.Б.“.
Всичко посочено потвърждава извода, че именно 1 брой преносим компютър
марка „Ейпъл“ (Apple), модел „МакБук Про“ (MacBook Pro), сериен номер
С02К5786DR53 и 1 брой зарядно устройство за преносим компютър марка
„Ейпъл“ (Apple), модел „МакБук Про“ (MacBook Pro) са били отнети от
жилището на пострадалия.
Вярно е, че доказателственият материал по делото не е многоброен. Също
така е вярно и, че резултатът от трасологичната експертиза не е достатъчен
самостоятелно да обоснове извод относно авторството на деянието - каквото е
възражението, отправено с жалбата. Разгледано в съвкупност с останалите
доказателства обаче, това заключение непротиворечиво сочи, че извършител
на деянието е подс. П.. Въпреки, че се е позовал на правото си да не дава
обяснения в досъдебното производство, а също и във въззивното такова,
7
подсъдимият няколкократно е признал вината си за стореното - чрез
представената в настоящото производство „писмена защита“, изготвена
лично от него, а също и в цитирания по-горе протокол за доброволно
предаване. Въпреки, че експертът не е открил наличие на частни признаци
при извършеното изследване, които да му позволят да посочи с абсолютна
категоричност, че следата е оставена от конкретната обувка, предвид всичко
изложено по-горе, за настоящия състав изводът, че намерената на пода в дома
на пострадалия следа от подметка на обувка е оставена именно от тази на
подсъдимия е безспорен и обективно и логично следващ от всички налични
доказателствени източници.
Въззивният съд намира за правилна, обоснована и кореспондираща с
възприетата фактическа обстановка дадената от проверявания съд правна
квалификация на престъпната деятелност на подсъдимия като престъпление
по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от
НК. Чрез отнемането на многократно посочените дотук движими вещи,
подсъдимият прекъснал фактическата власт на собственика им – А.Л., и
установил своя такава, с което престъпният резултат настъпил. Предвид
разрушаването на преградата, здраво направена за защита на имот, каквато
без съмнение се явява секретният заключващ механизъм на входната врата
(патрона), правилно съдът е установил, че е осъществен и квалифициращият
признак по т.3, предл. първо на чл.195, ал.1 от НК.
Напълно обосновано БРС е констатирал, че обсъжданото дотук
престъпление е извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29, ал.1, б. „б“ от НК. Аргументите в тази насока се
извеждат от приложената по делото справка за съдимост по отношение на
подс. П.. Деянието по настоящото дело е осъществено, след като същият е бил
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер - по НОХД 511/2013 по описа на Районен съд Несебър и НОХД
532/2015 по описа на Районен съд Бургас, и наложените му наказания за тях
не са били отложени по чл.66 от НК. От същата справка е видно, че
предвиденият в чл.30 от НК петгодишен срок от изтърпяване на наказанията,
изключващ приложението на правилата по чл.28 и чл.29 от НК, не е изтекъл,
доколкото наказанията по посочените дела са изтърпени съответно на
04.10.2013г. и на 04.04.2017г., а настоящото престъпление е извършено на
8
26.03.2018г. Останалите осъждания на подсъдимия не следва да се разглеждат
в контекста на опасния рецидив именно поради изтичането на посочения
срок.
Подсъдимият е осъществил деянието с „пряк“ умисъл по смисъла на чл. 11, ал.
2, предл. първо от НК. В интелектуален план той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е предвиждал неговите
общественоопасни последици, а във волеви – искал е настъпването именно на
тези последици. Знаел е, че намиращите се в апартамента вещи не му
принадлежат, но въпреки това ги е отнел без съгласието на владелеца им, с
намерение противозаконно да ги присвои. Субективното му отношение към
стореното се проявява и от механизма на извършване на престъплението –
въпреки, че наличието на секретния заключващ механизъм значително е
препятствал влизането на дееца в чуждия имот, същият не се е отказал от
изпълнението на намислената от него цел, а напротив – сторил е
необходимото, за да преодолее преградата, здраво направена за защита на
имота, като е счупил заключващия механизъм на бравата на вратата,
проникнал е в апартамента и е отнел желаните от него вещи.
Досежно размера на наложеното на подс. П. наказание, настоящият състав
намери, че не е необходима желаната от защитата корекция. За
осъщественото престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б“ законът предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 3 до 15 години. При индивидуализирането на следващото
се на подсъдимия наказание, районният съд е обсъдил и отчел всички
релевантни обстоятелства, поради което не може да бъде укорен в неточности
или непълноти. Съобразени са отегчаващите и смекчаващите отговорността
на подсъдимия обстоятелства и това е довело съда до правилния извод, че
наказанието следва да се определи по реда на чл.54 от НК. По делото не са
налице нито многобройни, нито изключителни обстоятелства, налагащи
отмерване на наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК. Изразеното от
подсъдимия П. при разглеждането на делото пред настоящата инстанция
признание и съжаление за извършеното, оценено от съда като дадено
искрено, също следва да се отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство, но не и в степен, изискваща определяне на наказанието под
предвидения в закона минимум. Анализирайки данните за съдимостта на
9
подсъдимия се установява, че извън осъжданията, обуславящи деянието по
настоящото дело като извършено при условията на опасен рецидив, П. е бил
осъждан многократно, приоритетно за престъпления против собствеността на
различни граждани, за което е търпял различни по вид и продължителност
наказания, включително и ефективно „Лишаване от свобода“. Така оказаната
върху него наказателна репресия очевидно не е постигнала целеният ефект,
тъй като подсъдимият е продължил с престъпната си деятелност. Казаното
несъмнено сочи, че у него са изградени трайни престъпни навици. Проличава
и нежеланието му да съобразява поведението си с установените в обществото
правила и морал. Не може обаче да се пропусне фактът, че обществената
опасност на престъплението не е висока. Стойността на отнетото имущество
на пострадалия е относително ниско. Механизмът на извършване на
престъплението също не се отличава от останалите случаи на престъпленията
от този вид. За намаляване на коментираната обществена опасност на
деянието в голяма степен допринася и обстоятелството, че вещите, предмет
на престъплението, са били възстановени от дееца. Същият доброволно ги е
предоставил на полицейските органи, което сочи, че в действителност е
осъзнал последиците, които деянието му е причинило на пострадалия, а също
така показва и желанието му за промяна в положителна посока на казаните
по-горе престъпни навици. Не на последно място допринася и за дадената от
настоящия състав оценка относно изразеното от него съжаление за стореното.
В тази връзка, а също и в отговор на един от доводите на защитата, е
необходимо да се посочи, че това обстоятелство – възстановяването на
причинените с деянието вреди, е било изрично отчетено от районния съд
(л.169, гръб, абзац 7, изр. последно от НОХД 3051/2019 по описа на БРС) и
именно въз основа на него е отмерено наказанието. Другият довод
(наказанието на подсъдимия следвало да се намали, тъй като приятелката му,
с която съжителствал, била тежко болна) остана изцяло неподкрепен от
доказателствената съвкупност, поради което по-нататъшното му обсъждане е
излишно. Всички тези обстоятелства, правилно са мотивирали съда да
приеме, че наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години напълно ще
допринесе за постигане на заложените в чл.36 от НК цели, най-вече за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към спазване законите и
добрите нрави. Така отмереното наказание е справедливо, адекватно и
съответно на извършеното и отчита в цялост обществената опасност на
10
деянието и дееца и личностите характеристики на последния. Също правилно
първата инстанция е стигнала до заключението, че с оглед относимите към
индивидуализирането на наказанието обстоятелства, изложени по-горе,
постановяването на конфискация на част от имуществото на подсъдимия,
предвидена в разпоредбата на чл.196, ал. 2 от НК не е необходимо за
постигане целите на наказанието.
Правилно, съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС,
районният съд е постановил подсъдимият да изтърпи наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 години при първоначален „строг“ режим.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл.189, ал.1 от НПК,
правилно е решението на съда да присъди в тежест на подсъдимия сторените
в хода на наказателното производство разноски. Също коректно е и
произнасянето по отношение на веществените доказателства – чифт
маратонки от плат с черни пластмасови слепки с бели подметки № 41, марка
„Air Star“; чифт маратонки от плат без връзки с бели подметки № 41, марка
„LC Waikiki“; чифт черно-сиви на цвят маратонки от плат без връзки с черни
подметки № 41, марка „Air Star“, които следва да се върнат на собственика им
– подс. П..
При извършената служебна проверка, въззивната инстанция не констатира
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат
изменяване на присъдата или нейното отменяване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334 т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПО ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260028 от 04.02.2021г., постановена по
НОХД № 3051/2019г. по описа на Районен съд-Бургас.
11
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12