РЕШЕНИЕ
№ 3859
гр. Варна, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110103508 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Е. В. Б. срещу „П. - Т“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр. Т.,
ул. „* *“ № *, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на всеки от ищците сумата от 10 000.00 лева,
представляваща част от претенция, цялата в размер от 15 000 лева,
преставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, настъпили в резултат от трудова
злополука от 10.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излага, че считано от * год. страните са в трудово
правоотношение, по силата на което ищецътзаема длъжността „м. о., п. на п.
и.“ в ответното дружество. На 10.05.2019 год., по време на изпълнение на
трудовите си задължения, при почистване на машината, с която работи,
лявата ръка на работника е захваната и затисната от валовете на машината, в
резултат от което ищецът получава луксация на радиокарпална става и
конквасация на меките тъкани, с притискане на н. медикус. За злополуката е
сигнализирана Д. „И. т..“ С Разпореждане от 25.07.2015 год. на НОИ, ТП -
Варна, е прието че злополуката е трудова.
След злополуката ищецът е прегледан от екип на спешна помощ, а в
последствие е хоспитализиран. На 11.05.2019 г. е извършена спешна
оперативна интервенция – открито наместване на дислокация на китка в ляво,
1
открита репозиция на дислокация на китка и фиксация с две киршнерови
спици. Изписан е на 22.05.2019 г., с препоръка за ново постъпване в болница,
месец по – късно, с оглед отстраняване от коста на имплатирани уреди. В тази
връзка, на 26.06.2019 г., ищецът постъпва в лечебно заведение, където е
предприета оперативна интервенция. На 24.09.2019 г. е приет за ново
оперативно лечение. Твърди се още, че в разултат от инцидента, ищецът е
търпял и продължава да търпи болки и страдания, страх, притеснения и
неудобства. Извършените интервенции са съпроводени с физически болки,
което е наложило приемане на обезболяващи медикаменти. Телесното
увреждане е обусловило и затруднения за самостоятелно обслужване. Към
настоящия момент все още е налице ограничено движение на крайника, както
и болки при натоварване на крайника.
Ответникът – „П. - Т“ АД депозира писмен отговор, срока по чл. 131
ГПК, в който излага съображения за неоснователност на иска. Не оспорва
факта на настъпване на злополуката, към който момент страните са били в
трудови правоотношения. Възразява, че злополуката е настъпила поради
нарушение на правилата за безопасност от страна на работника, а именно -
преди предприемане на почистване на машината, същата е в работен режим.
Позовава се и на постановен отказ от страна на застрахователя за изплащане
на обезщетение, поради груба небрежност от страна на застрахования.
Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Третото лице – помагач - ЗЕАД „Б. В. И. г.“, депозира писмено
становище, в което излага съображения за неоснователност на исковете.
Позовава се на неспазване на задължителните правила за безопастност,
пренебрегване на основните технологични правила, проява на груба
небрежност. Поради последното, от застрахователя е постановен отказ по
претенцията на ищеца. Релевира възражение за съпричиняване, доколкото
действията на ищеца са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
На * год. между «П. - Т» АД (работодател) и Е. В. Б. (работник) е
сключен трудов договор, по силата на който последният е заемал длъжността
«м. о., п. на п. и.». Договорът е сключен за неопределен срок, при условия на
сумарно работно време. Определен е шестмесечен срок за изпитване в полза
на работодателя. Уговорено е основно месечно възнаграждение в размер на
900 лв., както и допълнително такова за продължителна работа в размер на
0.6 %, както и за нощен труд – 0.25 ст. на отработен час.
Приобщена на л. 15 и сл. от делото е длъжностна характеристика за
длъжността «м. о., п. на п. и.», датираща от * г. Същата е подписана от
работника.
2
Приобщена на л. 36 от делото е инструкция при почистване на
екструдерните линии в зоната на “MDO”, съгласно която валовете
задължително трябва да бъдат спрени, а след почистване, началникът на
смяната трябва да провери и да се убеди, че всички работници са напуснали
зоната преди пуск на линията.
Приобщена на л. 18 от делото е служебна бележка № 28 от * г.,
съгласно която на посочената дата на Е. В. Б. проведен начален инструктаж
по безопасност и здраве. Коментираният документ носи подписа на ищеца.
Съгласно приобщеното на л. 19 извлечение от книга за инструктаж,
същия е проведен на лицето, в качеството му на МОППЕ, на * г.
Коментираният документ е подписан срещу имената Е. В. Б..
На 15.05.2019 год. са депозирани обяснения, във връзка с разследване на
трудовата злополука, от страна на Е. В. Б. (л. 24), в които излага следното: на
10.05.2017 год., след 14:00 часа при почистване на Pull Roll, претърпява
злополука, изразяваща се захапване от машината на парцал за почисване, а
това и ръката му (същата е влязла между валовете). Откаран е от колега в
спешен център в гр. Варна.
Горните данни ищецът потвърждава и в допълнителните обяснения,
депозирани на 20.07.2019 год.( л. 24).
Приобщен към доказателствения материал по делото е протокол от
12.07.2019 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката,
станала на 10.05.2019 г. Видно от съдържанието на същия, прието е от
комисията на НОИ, че причина за злополуката е извършване на работа по
почистване на валове от служителя, при въртящи се валове в работен режим.
Също така, прието е още, че работодателят не е изпълнил задължението си да
осигури ефективен контрол за извършената работа, тъй като е допуснал Е. Б.
да извършва почистване на екструдерната линия, докато е в работен режим.
С Разпореждане № 51042437/ 25.07.2019 г. на НОИ ТП - Д. (л. 40)
злополуката, осъществена с Е. В. Б. на 10.05.2019 год. е призната за трудова,
по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Прието е, че внезапното увреждане на
здравето на пострадалия, изразяващо се в счупване на долния край на
лъчевата кост, е настъпило по повод извършваната работа, при действия,
които са причинно свързани с нея.
Липсват данни разпореждането не е обжалвано от заинтересованите
страни.
Видно от приобщения Акт № 03 – 011506 от 15.07.2019 г. от И. т. –
Варна е установено следното нарушение – работодателят „П. – Т“ АД не е
изпълнил задълженията си за ефективен контрол на извършваната работа,
като е допуснал Е. В. Б. да извършва почистване на екстудерната линия Pull
Roll, докато линията е в работен режим.
Във връзка с установеното нарушение, на работодателя са дадени
предписания (л. 131) за изпълнение на задълженията си за осигуряване на
3
ефективен контрол за извършваната работа от работниците и служителите,
като се предприемат мерки за спазване на изготвените и утвърдени правила за
безопасна работа.
Със Заповед № 22/ 18.02.2022 год. трудовото правоотношение между
страните е прекратено. Заповедта е връчена на работника на 21.02.2022 год.
От заключението на вещото лице Д. Д. по изготвената в хода на процеса
съдебно – медицинска експертиза, се установява, следното: на 10.05.2019 г. Е.
В. Б. получава следните травматични увреждания: счупване на лява лъчева
кост в долна трета, счупване/ изкълчване на ниво китково – предкиткови
кости, разкъсно – контузни рани в областта на левия горен крайник;
описаните увреждания са резултат от удари с или върху тъпи предмети, биха
могли да бъдат получени при двустранен силен натиск в областта на левия
горен крайник, по описания от ищеца начин; всяко едно от счупванията и
травмата на срединния нерв, само по себе си обуславя трайно затруднение в
движението на левия горен крайник, за период не по – малък от 4- 5 месеца;
към момента на изготвяне на експертното заключение, е налице голям белег в
областта на лявата предмишница, като същият е във връзка с разкъсно –
контузната рана, завършил е с оформяне на груб, видимо отчетлив белег и
обуславя загрозяване на други части на тялото; при подобна травма, всяко
натоварване на крайника води до дискомфорт и ограничаване на движенията.
В съдебно заседание, вещото лице разяснява, че е налице ограничение в
движението на пръстите, които се дължат на увреждането на средния нерв на
лявата ръка, в комбинация с тежките травматични увреждания, ангажиращи
костите на лявата предмишница. Всичко това води до нарушение в сгъването
на 4 – ти и 5 – ти пръст, както и до изтръпване в областта на първи, втори и
трети пръст. Към настоящия момент няма данни за изтръпване на тези
пръсти, установено е единствено леко ограничение при движението на 4 – ти
и 5 – ти пръст. Травматичното увреждане е обусловило болки за
продължителен период (около 5 месеца).
От заключението на вещото лице Е. А. изготвената в хода на процеса
съдебно – техническа експертиза, се установява, следното: подписът,
положен в графа „Подпис на инструктирания“ срещу името на Е. В. Б., на ред
28, графа 7, с дата * в Книга за инструктаж на „новопостъпили“, започната на
06.01.2016 г., е изпълнен от Е. В. Б..
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани
гласни доказателствени средства, посредством разпита на свидетелите Н. Д.
Ж. и А. С. А..
В показанията си свидетелят Ж. излага, че работи като „н. ц. е.“ в
ответното дружество. При почистване на машина „Б.“ тя трябва да е спряна,
не трябва да има движещи се елементи. Машината се захранва на ток, има
копчета за изключване на самите модули, притежава защити, които се
включват от копче, тогава се разрешава да се отвори предпазната врата.
Копчетата за изключване трябва да са изключени, а предпазния бутон – в
4
позиция, позволяваща работа на самия отсек на линията. При движещи се
валове, опасността от задърпване на елемент от работно облекло е голяма.
Невъзможно е работник да попадне между валовете случайно, поради
наличието на обезопасителни прегради и мрежи. Невъзможно е служител да
пострада, без да има съзнателно поведение да бръкне.
В показанията си свидетеля А. излага, че работи в ответното дружество,
с вменени задължения за извършва начален, периодичен и извънреден
инструктаж. Извънредния инструктаж се прави при трудова злополука или
при пуск на нова машина, а периодичните – на всеки три месеца. Свидетелят
излага още, че е запознат с трудовото досие на ищеца.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи наличието на трудово правоотношение с ответното дружество;
наличие на настъпила трудова злополука, в резултат на която ищецът е
претърпял твърдяните вреди, а също и техния размер.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна, безвиновна.
Основание за ангажиране на отговорността на работодателя на посоченото
основание е наличие на трудово правоотношение с пострадалото лице, като
предмет на репатриране са всички действително претърпени имуществени и
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (в този смисъл т.6 от ППВС № 4 от 30.10.1975г.). Извън обхвата
на съдебната проверка остават въпросите, свързани с вината за настъпване на
вредата, тъй като в този случай задължението за обезвреда възниква
независимо от това дали работодателя негов служител или съконтрагент, е
виновен за увреждането.
В конкретната хипотеза липсва спор относно обстоятелството, че в
периода * год. – 19.02.2022 год. страните са обвързани от трудово
правоотношение. Липсва спор също така, а и се установява от приобщената
длъжностна характеристика.
Относно механизма на настъпване на процесната злополука:
В настоящата хипотеза е налице влязъл в сила административен акт
(Разпореждане №51042437/ 25.07.2019 г.), в който се съдържа произнасяне по
спорните обстоятелства – прието е че на посочената от ищеца дата е
реалирана злополука, по отношение на която е приета, че е трудова по
смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО - настъпила по повод извършваната работа, при
действия, които са причинно свързани с нея, в резултат на която е получено
внезапното увреждане на здравето на пострадалия, изразяващо се в счупване
на долния край на лъчевата кост. Възражения във връзка с валидността на
административния акт не са наведени от страните, като при извършената
служебна проверка от съда, не са установени пороци, имащи са последица
прогласяване нищожността на акт. Горното обуславя наличието на пречка за
5
прераглеждане на въпросите, свързани с настъпването на трудовата
злополука, времето и мястото на нейното реализиране, както и относно
механизма, в съдебния процес и тяхното опровергаване по пътя на т. н. косвен
съдебен контрол (в този смисъл е и Решение № 319 от 22.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 204/ 2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Д.).
Изложеното обосновава извод за наличие на трудова злополука,
установена по надлежния административен ред, в резултат на която е
получено внезапното увреждане на здравето на пострадалия, изразяващо се в
счупване на долния край на лъчевата кост.
По отношение на неимуществените вреди:
В разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД е уредено правилото за пълното
обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане
неблагоприятни последици. На репатриране подлежат както настъпилите,
така и вредите, които ще настъпят, в случай че последните са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени
вреди" се включват всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние, както и
разбирането. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на физическото
увреждане, начинът и обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на
пострадалото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания,
икономическата конюнктура и др.
В настоящата хипотеза, както бе отразено по – горе, в резултат от
процесната злополука, ищецът е получил физическа травма. Съгласно
заключението по съдебно – медицинската експертиза, кредитирано от съда
като обективно и компетентно изготвено, травмата е съпроводена със силни
физически болки, наложила е оперативно и медикаментозно лечение, като
възстановителния период е около четири – пет месеца. Установява се, също
така, наличие на голям, груб и видимо отчетлив белег в областта на лявата
предмишница, получен във връзка с разкъсно – контузната рана, обуславящ
загрозяване на други части на тялото. След подобна травма, всяко
натоварване на крайника води до дискомфорт и ограничаване на движенията.
Във всеки случай, травми от подобен вид са съпроводени от физически
болки, негативни преживявания и отрицателни емоции.
Във връзка с горното, при определяне на размера на дължимото
обещетение, следва да бъдат съобразени степента на телесните увреждания,
продължителността на възстановителния период (4 – 5 месеца), периода и
естеството на лечение (оперативно и медикаментозно), интензитета на
6
физическите болки, икономическата обстановка в страната (преди всичко
инфлационните процеси). Нужно е да бъде съобразено още, че дискомфортът
и неудобствата, които ищецът търпи, в резултат на невъзможността да
използва и натоварва активно и пълноценно лявата ръка.
Гореизложеното обуславя извода, че дължимото обезщетение в случая е
15000 лева.
По изложените съображения се налага извода, че са налице
предпоставките, предвидени в хипотезата на чл. 200, ал. 1 КТ за да се приеме,
че за ищеца е възникнало правото да получи обезщетение за претърпените
морални вреди.
Относно възражението за съпричиняване:
От друга страна, в тежест на страната, която твърди съпричиняване (в
случая - на ответното дружество) е да установи чрез главно и пълно доказване
възражението си, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука.
По въпроса относно съдържанието на понятието „груба небрежност”,
съдебната практика безпротиворечиво се приема, че такава е налице само
тогава, когато работникът не е положил дължимата грижа, която би положил
и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
Такова поведение е правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да
избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа (Решение № 25 от
16.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 3233/ 2015г., ІІІ г.о., Решение № 194 от
21.06.2011 год. на ВКС по гр. д. № 1248/ 2010 год., ІІІ г.о.; Решение № 548 от
24.07.2012 год. на ВКС по гр. д. № 1490/ 2010 год., ІV г.о и др.).
В настоящата хипотеза, съгласно разпореждането по чл. 55 КСО,
злополуката е реализирана настъпила по повод извършваната работа, при
действия, които са причинно свързани с нея. Липсва спор по делото относно
обстоятелството, че разглеждания инцидент е настъпил при почистване на
екстудерната линия Pull Roll, докато линията е в работен режим. Този извод
се подкрепя и от ангажираните писмени доказателства – протокол за
злополуката от НОИ, акт за установяване на административно нарушение и
предписание от И. т., включително и от обясненията, дадени от ищеца по
повод разследване на злополуката.
Преценката за почистване на машината докато е в работен процес е на
самия ищец, въпреки проведения инструктаж. Предприемайки почистването с
парцал, без да се изключи машината, ищецът сам е създал рисковата
ситуация. Г- н Б. е могъл, но и е бил длъжен да вземе мерки за собствената си
безопасност. Ищецът е е запознат правилата за безопасно боравене с
конкретната машина. Следва да бъда отбелязано, също така, че по делото е
установено, въз основа на ангажираните гласни доказателства посредством
разпита на свидетеля Н. Ж., кредитирани като обективни, последователни и
вътрешно логични, наличие на обезопасителни прегради и защити,
използването на които при всички случаи би предотвратило настъпване на
конкретната злополука. Въпреки това, ищецът е пренебрегнал инструкциите
7
за работа, относъл се е безкритично към опасността да настъпи инцидент с
валовете, съзнателно е влязъл и е предприел почистване с парцал, докато
машината е в работен режим. С поведението работникът е създал реална
възможност за настъпване на вредата, сам се е поставил в ситуация на
повишен риск, поради което и следва да се приеме, той я е съпричинил наред
с деликвента (в този смисъл е и Решение № 350/ 17.10.2011 г. по гр.д.№ 1382/
2010 г., ІV г. о. ).
Във връзка с горното, отчитайки механизма на настъпване на
злополуката, обективния принос на ищеца за настъпване на вредоносния
резултат, следва да се приеме, че в случая съпричиняването е в размер на
70%. Поради това и дължимото обезщетение от работодателя, носещ
професионалния риск от травматичното увреждане, следва да бъде намалено
с тази степен.
По изложените съображения се налага извода, че предявените искове
следва за бъде уважени като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 4500.00 лв., представляваща част от претенция, цялата в размер от
15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили в резултат
от трудова злополука от 10.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1, вр. с ал. 3 КТ.
Предявеният иск за присъждане на горницата над тази сума до пълния
заявен размер от 10 000 лева, представляваща част от претенция, цялата в
размер от 15 000 лева, е неоснователен, и следва на бъде отхвърлен, на
основание чл. 200, ал. 1, вр. с ал. 3 КТ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата от
405 лева, представляващи държавна такса (180 лв.) и възнаграждения за вещи
лица (225 лв.), определени съобразно уважената част на иска.
С оглед на спора и отправеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на на ищеца сумата от 585.00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по съобразно
уважената част на исковете.
С оглед релевираното възражение за прекомерност, следва да бъде
отбелязано, че претендираното от ищеца възнаграждение е съобразено с
фактическата и правна сложност на спора, предприетите от пълномощника
процесуални действия, като същото незначително надвишава определения в
Наредба № 1/ 2004 г. минимален размер.
Независимо от изхода на спора и отправеното искане, разноски в полза
на ответника не следва да се присъждат, в предвид липсата на доказателства в
тази насока, по аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П. - Т“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
Т., *, да заплати на Е. В. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *, сумата от
4500.00 (четири хиляди и петстотин) лева - част от претенция, цялата в
размер от 15 000 (петнадесет хиляди) лева представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, настъпили в резултат от трудова злополука от 10.05.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 200, ал. 1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. В. Б., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: * срещу „П. - Т“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
Т., ул. „* *“ № *, иск за осъждане на ответника за заплати на ищеца горницата
над присъдените 4500.00 (четири хиляди и петстотин) лева лева до пълния
заявен размер от 10000.00 (десет хиляди) лева - част от претенция, цялата в
размер от 15 000 (петнадесет хиляди) лева представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, настъпили в резултат от трудова злополука от 10.05.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 200, ал. 1, вр. с ал. 3 КТ.
ОСЪЖДА „П. - Т“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
Т., ул. „* *“ № *, да заплати на Е. В. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
*, сумата от 585.00 (петстотин осемдесет и пет) лева представляваща
извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „П. - Т“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
Т., ул. „* *“ № *, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски районен съд, сумата от 405.00 (четиристотин и пет)
лева, представляваща изплатени възнаграждения на вещи лица за изготвяне
на експертизи и държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на
страната на ответника ЗЕАД „Б. В. И. г.“, ЕИК: *.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9