Решение по дело №1403/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 817
Дата: 15 юни 2020 г. (в сила от 5 ноември 2020 г.)
Съдия: Росица Георгиева Шкодрова
Дело: 20203110201403
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 817/15.6.2020г.       Година 2020        Град Варна

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд           тридесет и осми състав

На единадесети юни                Година две хиляди и двадесета

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

 

 

 

 като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 1403  по описа за две хиляди и двадесета година.

 

 

                       

                    Р  Е  Ш  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 7954а-48/2020/12.02.2020г. на началник  РУ Аксаково към ОДМВР- Варна, с което на Х.М.В. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева на осн. чл.80 т.5 от ЗБЛД.

 

ОСЪЖДА Х.М.В., ЕГН ********** да заплати на  ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Х.М.В. срещу НП на началник  РУ Аксаково към ОДМВР- Варна, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА .

В жалбата си въззивника сочи на неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление. Сочи , че екземпляр от АУАН не му е връчван. Счита, че е нарушен чл.43 ал.2 и ал.5 от ЗАНН. В АУАН и НП са описани две отделни административни нарушения, скрепени със санкции от два различни закона- ЗБЛД и ЗМВР, което е недопустимо.  В НП е вписано като основание за съставянето му номер на АУАН, различен от действителния номер на акта.  За едно и също нарушение са съставени два отделни АУАН. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В с. з. въззивника поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По същество моли съда да отмени НП на основанията, изложени с жалбата.

Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски .

 

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

На 26.01.2020г. служители на РУ – Аксаково, ОДМВР Варна-  св. А. и св. П. били на смяна и извършвали контрол над движението на ППС в района на „Аксаковска панорама“, като следели за нарушители, идващи откъм път №2902, в посока от с. Кичево.

Св. А. извършвал проверка на микробус,като се намирал с лице към служебния автомобил и пътя.

Същевременно св. П. спрял за проверка л.а. „Смарт“, управляван от въззивника В., като му поискал за проверка документи за самоличност и документите на автомобила.

Въззивникът не представил исканите документи, а се качил в автомобила и потеглил, блъскайки св. П. с лявата част на автомобила.

След като видял какво се случва, св. А. върнал документите на проверявания от него водач и двамата със св. П., със служебния автомобил потеглили след въззивника В..

Опитали да го спрат, заставайки пред него, но той ги заобиколил и продължил движението си. Втори път направили опит да го спрат, като св. А. използвал и помощно средство- огнестрелно оръжие, което насочил , за да респектира въззивника В., с цел да не потегли отново и да не блъсне полицейските служители.

След като успели да спрат въззивника В., той бил отведен в сградата на КАТ- Вана, където бил изпробван за наличие на алкохол и наркотични вещества и срещу него били съставени актове за установяване на административно нарушение.

Св. П. съставил акт за установяване на административното нарушение, състоящо се в непредставяне на документ за самоличност при извършена полицейска проверка. В съдържанието АУАН била описана подробно фактическа обстановка, като от страна на лицето , срещу което бил съставен акта за установяване на административно нарушение  не били вписани възражения.

След предявяването въззивникът отказал да подпише съставения АУАН, като отказът му бил надлежно удостоверен посредством свидетел.

На 12.02.2020г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП на административно-наказаващият орган , с което на въззивника е наложено административно наказание ГЛОБА .

 

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на св. П. и св. А., както и писмените доказателства – АУАН, заповед и др.

 Показанията на св. П. и св. А. са такива на свидетели – пряко възприели извършеното нарушение . Същите кореспондират със съставения АУАН, който представлява годно доказателство по делото.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение. Въз основа на квалификацията на деянието по чл.6  от ЗБЛД правилно е била определена санкционната норма на чл. 80 т.5 от ЗБЛД. Правилно е бил преценен вида на  наказанието , като същото е било определено в минимален размер.

Що се отнася до възраженията наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност предвид на следното :

 

Въззивника сочи, че екземпляр от АУАН не му е връчван като счита, че е нарушен чл.43 ал.2 и ал.5 от ЗАНН.

Съдът намери, че АУАН е съставен, предявен и връчен в съответствие с изискванията на ЗАНН, като отказът на нарушителя да подпише АУАН сред предявяването му е бил надлежно удостоверен. Соченото от въззивника, че се наложило впоследствие , с допълнителна молба да изисква екземпляри от съставените срещу него АУАН не е от характер да доведе до отпадане на административно наказателната му отговорност, доколкото същия е могъл адекватно да организира своята защита, обжалвайки НП, по което е образувано настоящото дело.

Счита се, че в АУАН и НП са описани две отделни административни нарушения, скрепени със санкции от два различни закона- ЗБЛД и ЗМВР, което е недопустимо.

Съдът не констатира подобно противоречие, като напротив- описаните обстоятелства на нарушението по своя фактически състав припокриват такова на чл.80 т.5 от ЗБЛД и правилно нарушението е било квалифицирано като такова по чл.6 и санкционирано въз основа на чл.80 т.5 от ЗБЛД .

 

Сочи се, че в НП е вписано като основание за съставянето му номер на АУАН, различен от действителния номер на акта.

При проверка на съдържанието на административнонаказателната преписка съдът не констатира да е налице такова несъответствие – действителният номер на АУАН – 009830 и датата на съставяне на АУАН – 26.01.2020г. , правилно са били отразени в наказателното постановление.

 На последно място се счита, че за едно и също нарушение са съставени два отделни АУАН.

Съдът, при проверка на съдържанието на приложените различни АУАН, не констатира в останалите два АУАН да е описано нарушение, състоящо се в непредставяне на документ за самоличност, поради което и не сподели така възразеното. Следва да се отбележи и, че не е налице идентичност между документи за самоличност и документи, свързани с управлението на МПС, каквито също не са били предоставени на проверяващите. 

 

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.

 

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                       

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ :