Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
С присъда №648/05.10.2011 г. по н.о.х.д. №601/2011 г. РС Г. О. е признал подсъдимия А. Д. М. за невиновен за това, че на 10.10.2010г. в гр. Г., от влак № 4640 /Пловдив - Шумен/, находящ се на ЖП гара Г., отнел от владението на собственика, без негово съгласие с намерение противозаконно да присвои сумата от 350 лв., 1 брой мобилен телефон, марка „Samsung” модел SGH-U600, с IMEI * и 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа, всички вещи на обща стойност 548.00 лв., собственост на И. Г С. от гр. Р., поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 194, ал.1 НК. На основание чл. 190, ал.1 НПК районният съд е постановил разноските по делото в размер на 30.00 лв. да останат за сметка на държавата. Срещу постановената присъда е постъпил протест от районният прокурор Г. Н. Д., като протестта е депозиран в законноустановения срок. Поддържа мнение, че районният съд не се е съобразил със събраните по делото писмени и гласни доказателства и необосновано е дал вяра на обясненията и защитната теза на подсъдимия, доколкото същите се опровергават от свидетелките показания на служителя на транспортна полиция.Твърди, че фактическите констатации на съда са неправилни. Посочва, че са налице доказателства, че синът на М. е държал една от процесните вещи. В тази връзка твърди, че е налице многобройна верига от косвени доказателства, които доказват извършеното от М. деяние. При тези съображения се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова, с която подсъдимият М. да бъдат признат за виновен по повдигнатото му по чл.194 ал. НК обвинение или по чл. 207 НК. Пред въззивна инстанция прокуратурата поддържа протеста, пледира за отмяна на оправдателната присъда по отношение на подсъдимия М. и постановяване на осъдителна такава. Защитата на подсъдимия твърди, че следва да бъде оставен без уважение подадения протест. Твърди, че не са налице доказателства, обосноваващи обвинението и уличаващи подсъдимият в извършено престъпление, предвид което моли да бъде потвърдена оправдателната присъда. Протестът е подаден в преклузивния срок по чл.319, ал.1 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди наведените доводи от страните и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата, предмет на въззивната проверка, намира за установено следното: Подсъдимият А. Д. М. е роден на * в гр. С., живущ в с. Д., общ. Л. гр. В.Т., българин, български гражданин, със средно образование, женен, пенсионер, осъждан. Подсъдимият не работи от 1996г. Съгласно Експертно решение № * същият е с 98 % намалена работоспособност със срок на инвалидност до 01.12.2011г. Дясната ръка е ампутирана /на ниво предмишница/. За лява ръка е констатирано, че пети пръст е деформиран, липсва средна фаланга. Комплицирана зряла катарака на дясно око и отлепване на ретина и високостепенно дегенеративно късогледство на двете очи. На 10.10.2010г. св. И.С. пътувала с влак по направление П.- Г.О., като на г. Г. О. трябвало да направи връзка с влак за гр. Р. В купето, в което пътувала свидетелката се намирали А. М. и няколко студента. Част от студентите слезли на г. В.Т., а останалите студенти и св. С. слезли на г. Г.О., като в купето останал подсъдимия. С. слязла последна на перона, защото пътуващите студенти бързали. След като слязла на перона С. установила, че чантата й липсва, поради което се върнала в купето.В чантата й се намирали-личната й карта, СУМПС с контролен талон, сумата от 350 лв. в банкноти с различен номинал и 1 брой мобилен телефон, марка „ Samsung” модел „ SGH-U 600” лилав на цвят, с IMEI *. В рамките на пет минути С. се върнала в купето, но чантата й липсвала, подсъдимият също не бил там. Пострадалата се обърнала към Транспортна полиция- Г. О., като описала подсъдимия. По описанията полицейските органи установили кое е лицето. На вечерта на 10.10.2010г. подсъдимият се обадил на малкия си син- св. С. Д.. Последният бил на рожден ден. Подсъдимият М. го намерил и му извадил мобилния телефон и го подал на сина си, казвайки му да не го показва много. Св. С.Д. взел телефона, извадил СИМ картата, която била вътре в телефона и на нейно място поставил СИМ картата предоставена му за ползване от по-големия му брат. На 11.10.2011г. св. П.Р.- началник група”Криминална полиция” е посетил подсъдимия в дома му. Подсъдимият е разпитан дали е взимал дамска чанта съответно мобилен телефон, на които въпроси подсъдимият е отговорил отрицателно. На 09.12.2010г. св. Р. получил информация, че мобилния телефонен апарат е свързан със СИМ- карта, регистрирана на името на св. Д..При разпит на св. Р.Д., последният заявил, че СИМ-картата е негова, но я предоставил за ползване на малкия си брат. Инкриминираната вещ- телефонен апарат е намерена у св. С. Д. /малкия брат/. Пред разследващите органи последният заявил, че на 10.10.2010г. бил на рожден ден, баща му го намерил и му дал мобилния апарат като му казал много да не го показва. При сравнение с IMEI-а на намерения у св. С. Д. телефон се установява, че това е мобилният телефон, собственост на св.И. С. Телефонът е върнат на св. С. с разписка. Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства, чрез обясненията на подсъдимия А. М., показанията на разпитаните свидетели И. Г. С., С.А. Д., П. Л. Р., Р. А. Д.,както и писмените доказателства протокол за доброволно предаване от 09.12.2010г.; протокол за оглед на веществени доказателства, разписка от 13.01.2011г.,справка за съдимост. По делото е приета като доказателство съдебно-оценъчна експертиза, изготвена от вещо лице Й. Н., удостоверяваща стойността на отнетите вещи. По отношение обясненията на подсъдимия за обстоятелството, че инкриминираната вещ- 1 брой мобилен телефон, марка „Samsung” модел SGH-U600, с IMEI * се държи от сина му- св. С. А. Д., М. твърди, че на г. Г. О., след като се качил в купето, е купил за 20 лева телефона от едно момче, което му казало да хвърли картата. Подарил телефона на сина си. Твърди, че полицаите го питали дали е намирал телефон, на което той отговорил отрицателно. Не са го питали дали е купувал телефон. Като доказателствено средство, обясненията на подсъдимия следва да бъдат подложени на внимателна и критична оценка и да се обсъждат, не изолирано, а във връзка с останалите доказателства по делото и с оглед собствената им убедителност и вътрешна последователност. В тази си част обясненията на същия доколкото кореспондират, с гласните доказателства /показанията на св. С. А. Д. и св. Р. А. Д./ следва да бъдат приети като доказателство, а не като средство за защита. Така установената фактическа обстановка почива на събрания от първата инстанция доказателствен материал. Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на всички събрани от него доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Всички доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност от настоящата инстанция, налагат следните правни изводи: От правна страна: Подсъдимият А. Д. М. не следва да бъде признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 194, ал.1 НК за това на 10.10.2010г. в гр. Г., от влак № 4640 /П. - Ш./, находящ се на ЖП гара Г. да е отнел от владението на собственика, без негово съгласие с намерение противозаконно да присвои сумата от 350 лв., 1 брой мобилен телефон, марка „Samsung” модел SGH-U600, с IMEI * и 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа, всички вещи на обща стойност 548.00 лв., собственост на И.Г. С.от гр. Р. Както правилно е посочил в мотивите си първоинстанционният съд, всички събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, свидетелстват единствено и само за наличието на елементи от обективната страна на деянието, а именно факта, че на инкриминираната дата в гр. Г., от влак № 4640 /П. - Ш./, находящ се на ЖП гара Г. е отнета от владението на собственика, без негово съгласие с намерение противозаконно да се присвои сумата от 350 лв., 1 брой мобилен телефон, марка „Samsung” модел SGH-U600, с IMEI * и 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа, всички вещи на обща стойност 548.00 лв., собственост на И. Г. С. от гр. Р. Анализирани поотделно и в своята съвкупност обаче, същите не установяват по безспорен и несъмнен начин, че именно подсъдимият е осъществил отнемане на посочените в обвинителния акт инкриминирани вещи. Преки доказателства, обосноваващи обвинителната теза и касаещи основният факт, подлежащ на доказване в настоящото производство, а именно факта на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него не се съдържат. Налице са косвени такива- показанията на пострадалата, от които не може да бъде установено авторството на деянието и участието на подсъдимия в него. Косвено доказателствено значение имат и показанията на свидетелите С. А. Д., П. Л. Р., Р. А. Д.. Тези свидетели не са очевидци, а същите посочват, че инкриминирания телефон е открит у сина на подсъдимия. Показанията на тези свидетели не дават достатъчно основание, за да се приеме, че подсъдимият е този, който е отнел инкриминираните вещи. Сами по себе си, тези косвени доказателства не изясняват фактическите обстоятелства, при които е извършена инкриминираната кражба. Показанията на тези свидетели са косвено доказателство, което в случая не е подкрепено от други доказателства и не е достатъчно за категоричен извод, че именно подсъдимият е осъществил признаците на престъплението кражба. За да се постанови осъдителна присъда при наличие само на косвени доказателства е необходимо между всички улики и останалите обективни доказателства да съществува хармонично единство, изведения въз основа на косвени доказателства извод да е единствено възможен и този извод да не буди никакви сьмнения за съда. В случая тези предпоставки не са налице. Не е открита дамската чанта, както и не е устанвоено дали липсата й в купето е свързано с конкретни действия на подсъдимия, насочени към осъществяване обективните признаци на престъплението кражба.По никакъв начин не е установено, че именно подсъдимият е отнел инкриминираните вещи, доколкото влака е обществено място със силна концентрация и поток от постоянно преминаващи хора. Следва да бъде отчетен и конкретния случай, че при спиране на влака на конкретна гара потока от хора, насочени към изходите на влака се засилва. Самият подсъдим твърди,че е напуснал купето, за да се премести в друг вагон. Тоест през времето, когато чантата е останала в купето и влакът е спрял за престой на гара, е било възможно всеки един от пътниците освен подсъдимия да намери дамската чанта на С. На следващо място подсъдимият е и с влошено здравословно състояние, същият е с намалена работоспособност 98%, без една ръка и с лошо зрение. Ето защо са налице съмнения и предположения в авторството на деянието. Присъдата не може да почива на предположения и подсъдимият няма как да бъде признат за виновен, доколкото виновността му не е установена по несъмнен начин. Събраните по делото писмените и гласни доказателства са косвени и същите не могат да обусловят категоричния извод именно подсъдимият да е отнел, вещите описани в обвинителния акт. Когато не е установено, че деянието е извършено от подсъдимия, при неустановено авторство, подсъдимият следва да бъде оправдан. Липсата на категорични и несъмнени доказателства относно авторството и субективната страна на деянието са мотивирали първоинстанционният съд да постанови своята оправдателна присъда. С внесения протест пред ВТОС, районна прокуратура е направила предложение подсъдимият да бъде осъден за деяние по чл. 207 НК. На първо място искането е неоснователно, доколкото подсъдимият отрича да е виждал в купето забравена вещ. На следващо, съгласно практиката на ВС, обективирана в ППВС № 6 от 26.04.1971г., забравените вещи в превозно транспортно средство не следва да се считат за загубени вещи. Лицето, което е забравило вещта, не е прекъснало владението си, тъй като не е лишено от възможността на упражни фактическа власт върху нея. Отнемането на такава вещ с намерение да бъде присвоена е кражба. В този смисъл обаче не се установява по безспорен начин, че след като е прекъсната фактическата власт върху инкриминираната вещ на нейния собственик, подсъдимият е установил върху нея своя такава с намерение противозаконно да я присвои. Предвид гореизложеното, атакуваната първоинстанционна присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. При извършената служебна проверка, въззивният съд не намери допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакувания съдебен акт и връщането му за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 338, вр. чл.334, т.6 от НПК, Великотърновски окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 648 от 05.10.2011г. на Горнооряховски районен съд по НОХД № 601/2011 година. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |