МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 162/29.06.2016г. ПО НОХД № 227/2016г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД
ГРАД СЛИВНИЦА ІV-ти СЪСТАВ
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА
СЛИВНИЦА, е внесла
обвинителен акт за разглеждане в Районен съд гр.Сливница, с който е повдигнато
обвинение срещу подсъдимия А.Ю.Б., роден на ***г***, българин, български гражданин,
неженен, с начално образование, осъждан, безработен, живущ ***, ЕГН **********,
за това, че на 04.03.2016г., около 00.45 часа, на ГКПП – Калотина, обл.
Софийска, пред граничен полицай при ГКПП – Калотина, съзнателно се е ползвал от
неистински чуждестранен официален документ – италианско свидетелство за
управление на МПС № *********, издадено на 03.10.2015г.
от Р Италия, валидно до 03.10.2025г. на името на A.
Y. B., роден
на ***г. в гр. Плевен, Р България, като от него за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл. 316 пр. 1, вр. чл. 308ал. 2 пр. 9, вр. ал. 1 пр.
1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение. Излага
съображения за доказаност на деянието, както от обективна, така и от субективна
страна.
Подсъдимият
редовно уведомен се явява в съдебно заседание, признава се за виновен и дава
обяснения във връзка с предявеното му обвинение. Моли за налагане на минимално
наказание.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Безспорно по
делото е установено, че на
04.03.2016г., около 00.45 часа на трасе „Изходящи
автомобили и автобуси” на ГКПП „Калотина” пристигнал лек автомобил „Ф. Г.”, с ДК№ ОВ **** ВА, управляван от подсъдимия, като с него пътувало още едно лице – Е.
В. Пред свидетеля И.Н.Т. ***, подсъдимия представил италианско свидетелство за
управление на МПС издадено на името на подсъдимия. Свидетелят се усъмнил в истинността
на представения му за проверка документ т.к. голяма част от елементите за
защита на същия не реагирали, поради което уведомил началника на смяната. Т.
предал с протокол за доброволно предаване процесното СУМПС № ********* издадено на 03.10.2015г. от Р
Италия на името на A. Y. B., на
водещия разследването.
Видно от изготвената по делото
документално – техническа експертиза, се установява, че цитираното СУМПС представлява
неистински официален документ.
В обясненията си дадени пред
настоящия съдебен състав, подсъдимият заявява, че работел в Р Италия при
италианец на име П.. На същия той дал сумата от 600 евро за да му бъде извадена
книжка. Б. карал колата на П. два дни, след което последният му донесъл
свидетелството за управление. Самия подсъдим признава, че не се е явявал на
изпити и не е попълвал никакви формуляри във връзка с издаването на процесното
СУМПС, а само дал на П. снимка и личната си карта. Подсъдимия твърди, още че ве
Р България не е карал шофьорски курсове защото нямал завършено съответното образование.
А.Б. е осъждан три пъти за
извършени престъпления от общ характер в периода от 2008г. до 2012г., като за последното от тях – по
НОХД172/2012г. на РС Левски му е наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от шест месеца, чието изпълнение е било на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години, считано от
19.04.2012г. По отношение на Б. не е настъпила реабилитация за предходните
осъждания.
От приложената по делото справка за
лице в ЦПР се установява, че подсъдимия има извършени четири криминалистически
регистрации по три от които са налице влезли в сила осъдителни присъди.
От справка за нарушител/водач на
името на подсъдимия издадена от ОД МВР Ловеч е видно, че Б. няма издавано в
страната СУМПС, но въпреки това многократно са му налагани административни
наказания за извършени от него нарушения, като водач на МПС.
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът възприема за безспорно установена от събраните
в хода на съдебното следствие гласни доказателства, изслушаната
експертиза и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства
относими към предмета на доказване.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля Т., тъй като същите възпроизвеждат неговите непосредствени
възприятия за случилото се и пресъздават събитието по логически последователен,
безпристрастен и непротиворечив начин. Между събраните гласни доказателства,
чрез разпита на посочения свидетел, съдът не констатира никакви
съществени противоречия, които следва да бъдат обсъждани. По отношение на
главните факти, за които свидетелствува този свидетел, а именно
времето и мястото на извършване на деянието, начина на осъществяването
му, неговото авторство, е налице съвпадение с останалия
доказателствен обем по делото. Гласните доказателства, събрани чрез разпита на
посочения свидетел, по никакъв начин не се опровергават и не
се оборват от останалия доказателствен материал, събран по делото. Напротив,
данните извлечени от показанията на свидетелите, съпоставени с останалите
събрани по делото доказателства, установяват по категоричен начин релевантните
обстоятелства, касаещи предмета на доказване, а именно извършването на деянието
и неговото авторство.
Съдът кредитира
изцяло и възприема за достоверни данните,
съдържащи се в прочетените и приети по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, тъй като по делото липсват каквито и да е
материали, които да ги оборват или опровергават.
Съдът възприема изцяло и
заключението на приетата по делото експертиза, тъй като същата в пълнота и без
противоречия е отговорила на поставените задачи. Експертизата е ясна и
обоснована и с оглед на данните по делото не възниква никакво съмнение относно нейната
достоверност.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
От обективна страна безспорно се
установява, че подсъдимият А.Ю.Б.,
на 04.03.2016г., около 00.45 часа, на ГКПП – Калотина, обл. Софийска, пред
граничен полицай при ГКПП – Калотина, съзнателно се е ползвал от неистински
чуждестранен официален документ – италианско свидетелство за управление на МПС
№ *********, издадено на 03.10.2015г. от Р Италия,
валидно до 03.10.2025г. на името на A. Y. B., роден на ***г. в гр. Плевен, Р България.
Престъпният състав на чл. 316 НК
е субсидиарен спрямо предходните състави на документните престъпления, защото
изпълнителното деяние се изразява само в ползването на опорочения документ,
доколкото той се представя за да удостовери включените в него факти. В
конкретния случай безспорно е установен факта на ползването на описаното в обвинителния
акт свидетелство за управление на МПС от страна на подсъдимия. Деянието е
осъществено с конкретни действия – представяне пред съответните длъжностни лица
на неистинския документ с цел удостоверяване правоспособността му на водач на
МПС и възможността да управлява автомобила с който се е явил на граничната
проверка. Безспорно е установен и факта, че процесният документ е неистински (неавтентичен – откопиран на мастиленоструен
принтер с цел да му бъде придаден вид, че представлява официален такъв) по
смисъла на чл. 93 т. 6 от НК. Този извод се извежда от заключението на
изготвената по делото съдебно – техническа експертиза.
Доколкото не е установено, подсъдимия
да е участвал в престъпното съставяне на неистинския докемент, за отговорността
му по чл. 316 НК е без значение разкриването или неразкриването на автора на
документната подправка по смисъла на чл. 308, ал. 1 изр. 1 НК.
За прецизност следва да се
отбележи, че при изписването на цифровата квалификация на деянието,
представителят на обвинението неправилно е квалифицирал същото като пр. 9 на
чл. 308 ал. 2 от НК. Видно от цитирания текст, законодателят е квалифицирал
множество документи за чието съставяне или преправяне е предвидена по – тежка
наказателна отговорност от всички останали. По начина на изписването и
изброяването им се налага извода, че законодателят се е стремил да ги
индивидуализира по общностни признаци, като например: „удостоверения за
наследници или актове за гражданско състояние”; „нотариални актове или
нотариални удостоверения” и др. Ето защо правилната квалификация на деяние
свързано с документите по ал. 2 на чл. 308 от НК е да бъде записвана като
предложение съответстващо на общностния признак, след което да се посочва алтернативата
на съответното предложение, а не както неправилно е квалифицирано деянието от
прокурора, според който всеки документ се явява отделно предложение.
В случая цитираната неточност не
е в състояние да доведе до неяснота на обвинението и оттам до нарушение на
правата на подсъдимия, поради което и делото не беше върнато на съответния
прокурор, а в присъдата цитираната неточност беше отстранена от съда.
По отношение на субективната
страна на деянието:
Престъплението по чл. 316 НК може
да бъде осъществено само с пряк умисъл, който се обективира чрез посочените
по-горе признаци. Съдът намира, че по делото не са налични доказателства които
да дават дори и основание да се предполага, че подсъдимия, представяйки свидетелството
за управление не е знаел, че същото е неистинско. То е издадено на негово име, като
същия е бил наясно, че не е положил каквито и да било изпити, както и не е
карал курсове за да получи описаната в неистинския документ провоспособност.
Напълно нелогично и житейски неправдоподобно звучат обясненията на подсъдимия,
че управлявайки два пъти частен автомобил на сочения от него П. е могъл да възприеме
в съзнанието си, че е изкарал легитимни курсове за получаване на право за
управление на МПС. Нещо повече, същия твърди, че не се е явявал на изпити и не
е попълвал никакви формуляри пред съответни органи свързани с процедурата по
издаването на документ удостоверяващ правоспособност. Той е наясно и с факта,
че не притежава необходимия образователен ценз за да може да получи разрешение
за управление на МПС, поради което и многократно е бил санкциониран от
контролните органи на територията на страната за управление на МПС без да
притежава необходимата правоспособност.
Ето защо съдът намира, че
описаното деянието е съставомерно и от субективна страна. Формата на вината се
извежда от описаните по – горе факти, такива каквито са установени по делото.
Подсъдимият е предвиждал и
общественоопасните последици от своето деяние и е искал настъпването им.
С оглед на изложеното, съдът
намери, че подсъдимият А.Ю.Б. с деянието си е осъществил състава на
престъплението по чл.316 пр. 1, вр. чл. 308 ал. 2 пр. 5, вр. ал. 1 пр. 1 от НК,
както от обективна, така и от субективна страна и го призна за виновен в
извършването на това престъпление.
ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО съдът съобрази следното:
При
определяне на наказанието за извършеното престъпление при условията на чл. 54
ал. 1 съдът прецени, тежестта на
деянието, степента на обществаната опасност на същото, личността на дееца,
както и смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства.
Съдът намира, че при определяне на наказанието следва да наложи наказание под
средния предвиден за това престъпление размер, а именно една година лишаване от
свобода. Настоящият съдебен състав счита, че така определеното наказание ще
изпълни индивидуалната и генерална превенция на закона по отношение на този
подсъдим, като счита, че в случая е налице превес на смекчаващите по
отношение на отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства.
В конкретния казус не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, тъй като подсъдимият е лице с
обременено криминално минало и трайно установен стремеж към извършването на
противообществени прояви е нарушения на установените правила за поведение (видно от криминалистическата регистрация на
лицето и справката за нарушител/водач на МПС).
След като съобрази данните по делото относно личността
на подсъдимия и най – вече наличието на предходни осъждания на Б., липсата на
последвала реабилитация по цитираните по – горе присъди, съдът намира, че по
отношение на този подсъдим определеното наказание не би могло да бъде отложено
по реда на чл. 66 ал. 1 от НК, тъй като на същия е било налагано наказание
„лишаване от свобода” по предходни присъди. С оглед разпоредбата на чл. 61 т.
2, вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС, съдът определи, А.Ю.Б., да изтърпи така
наложеното му наказание „лишаване от свобода” при първоначален СТРОГ режим в
затвор.
Причини за извършване на
деянието според съда са ниската правна култура на подсъдимия и незачитане на
установения правов ред.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства са данните за предходни осъждания, криминалистични регистрации,
както и констатираните множество нарушения на ЗДвП.
Смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства – критичното отношение към деянието, младата възраст
на подсъдимия и оказаното от него съдействие на органите на ДП.
С оглед изхода на делото и предвид
разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати на Държавата
по сметка на Районен съд град Сливница, направените в хода на производството
разноски в размер на 20 лева, както и разноските направине във фазата на ДП по
сметка на ГПУ Калотина.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: