№ 146
гр. Пазарджик, 18.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Елисавета Радина
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно
гражданско дело № 20225200500063 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За жалбоподателя „СИТИ КЕШ“ ООД, редовно призован не се явява
представител.
Ответницата по въззивната жалба Г. П. СТ., редовно призована не се
явява.
От ответницата по въззивната жалба Г.С. е постъпило заявление чрез
адв. Ф., с което моли да се даде ход на делото. Заявява, че няма да сочи
доказателства. Претендира присъждане на разноски и адв. възнаграждение по
ЗА. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №929 от 02.11.2021 г., постановено по гр.д. №
20215220100276/2021 г., по описа на Районен съд Пазарджик ПО ИСКА на Г.
П. СТ. с ЕГН ********** от с.Г**** против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
1
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Славянска“ №29,
ет.7, е обявен за недействителен на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
сключения между страните договор за потребителски кредит №0432040 от
22.10.2020г.
ОСЪДЕН е ответника „Сити Кеш“ ООД да заплати на ищцата Г. П. СТ.
съдебни разноски в размер на 226 лв.
ОСЪДЕН е ответника „Сити Кеш“ ООД да заплати на адвокат Д.Л. Ф.
от АК - София, личен №**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 345.50лв.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез юрисконсулт Я.П., с твърдение, че същото
е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила.
Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че договорът не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и че размерът на
неустойката по договора за паричен заем № *** следва да бъде включен в
ГПР. Приетите от съда изводи противоречат пряко на императивните правила
на ЗПК и приетия по делото доказателствен материал. Съгласно формулата,
посочена в Приложение №1 на ЗПК размерът на неуточненото задължение не
бил част от параметрите, които участват при формиране на размера на ГПР. С
приемането на обратното съдът бил тълкувал превратно както установените
по делото фактически положения, така и разпоредбите на ЗПК. Посочения
извод на съда противоречал пряко на разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК,
съгласно която при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Съгласно трайно възприетата съдебна практика противоречието на
неустойката с добросъвестността и излизането й извън присъщите й функции,
били предпоставка за обявяване на неуточнената клауза за нищожна. Т.е.
правните последици от уговаряне на неуточнено задължение, което
противоречи на добрите нрави, се изразяват в неговата нищожност, а не в
трансформирането му в друг вид задължение, преследващо съвсем различна
от първоначално заложената му цел. Уговорената, в чл. 8 от договора,
неустойка се явявала обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение.
2
Обезщетението по дефиниция не попада в общите разходи и не може да се
взема предвид при изчисляване на ГПР. От тук следвало, че неустойката, не
влиза в посочения размер на ГПР и не може да се приравнява на
възнаградителна лихва, тъй като по смисъла на уговореното между страните,
тя няма такава функция. Твърди се , че съгласно съображение 20 от
Директива 2008/48/ЕО Общите разходи по кредита за потребителя следва да
включва всички разходи, включително лихва, комисиони, такси, заплащане за
кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на
нотариални такси.
В постановеното решение съдът бил приел, че процесната клауза за
неустойка по договора за паричен заем е нищожна на собствено основание.
Посоченото не води автоматично до противоречие на договора с
изискванията на чл. 11. ал. 1. т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 26, ал.4 ЗЗД
нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на целия
договор.
На следващо място се твърди, че неправилно РС Пазарджик бил приел,
че в договора за заем ГПР и общата сума за плащане не са посочени
правилно. Видно от приета по делото експертиза кредиторът правилно бил
изчислил размера на ГПР, прилагайки формулата от приложение №1 на ЗПК.
Неправилно съдът бил приел, че размерът на ГПР с включването на
неуточненото задължение ще достигне 713 %. Съгласно чл. 19 ЗПК ГПР
изразява общите разходи по кредита, като те не включвали обезщетения за
неизпълнение на задължения на потребителя по договора за кредит. Общата
сума за плащане, съгласно §1, т.2 била сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя, като размера се определя към
момента на сключването на договора за кредит. Приетият от съда извод, че
реално ГПР е в размер на 713 %, тъй като в него следвало да е включен
размера на неустойката е неправилен. Изводите на съда, че посочената от
кредитора обща сума за плащане е неправилно определена в договора и
следва да бъде в размер на 1650 лв. бил погрешен. Общата сума за плащане от
потребителя по чл. 3(12) на договора за кредит била сбор от дължимите
главница и лихва за целия период на кредита, като общата сума се определя
към момента на сключване на договора. Дължимостта на неуточненото
задължение има различна природа, а именно неизпълнение на задължението
3
на потребителя да предостави исканото от кредитора обезпечение във вида и
срока, посочени в договора за кредит. Следва да се вземе предвид и че към
дата на сключването на процесния договор за заем задължението за неустойка
не се дължи. С оглед на посоченото размерът на неустойката от 866.61 лв. не
следва да се включва в размера на общата сума за плащане.
Искането е да се отмени решението, като неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила, вместо това се
постанови решение, с което да се отхвърлят предявените от ищеца искове.
Претендират се сторените съдебно- деловодни разноски. Прави възражение
по чл. 78. ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от въззиваемата
страна адвокатско възнаграждение.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Г. П.
СТ., чрез адв.Д.Л. Ф.. Твърди се, че правилен бил изводът на
първоинстанционния съд, че кредиторът е нарушил задължението си по чл.
11, ал.1, пи 10 от ЗПК да разпише действителният размер на приложимият
ГПР. Правилен бил правният извод на съда, че въззивникът не е изпълнил
задълженията по чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. И, ал. 1 т. 10 от ЗПК. да предвиди
точно и неподвеждащо размерът на всички разходи, които потребителят ще
стори, изразени като процент от общият размер на кредит. Твърди ,че
действителната правна характеристика на уговорената в процесния договор
неустойка по чл. 8 във вр. с чл. 6 от същия е на вземане за възнаградителна
лихва. Това вземане подвеждащо наречено от кредитора „неустойка“
съставлявала допълнителна икономическа облага. На първо място се твърди,
че това вземане изначално нямало обезщетителна функция, тъй като не
обезпечава изпълнението на основната престация, а на вторично, акцесорно
задължение. То не кореспондирало с реални вреди от неизпълнението и не
съответства с последици на неизпълнението, тъй като то става изискуемо
веднага, а вреди за кредитора биха настъпили само в случаите на
неизпълнение от страна на кредитополучателя. Предвидената в процесния
договор неустойка, следвало да се квалифицира като уговорена отнапред
компенсация (обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради
неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена престация.
4
На второ място се твърди, че вземането по чл. 8 от процесния договор
няма обезпечителна функция. Легитимният кредитор в негов интерес било да
получи обезпечение преди сключването на договора. В настоящият случай
обезпечение се дължи в три дневен срок след сключването на договора,
поради което уговорката по чл. 8 от договора няма за цел да стимулира
изпълнението. Съгласно чл. 71 от Закона за задълженията и договорите
„Изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и
преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите
действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал
обещаните обезпечения. Т.е. непредоставянето на обещани обезпечения дава
основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая обаче кредитора
променя последиците от липса на обезпечение и вместо да го санкционира с
предсрочна изискуемост, той начислява неустойка и удобно разсрочва
заплащането й заедно с периодичните вноски. Това било категорична
индикация, че нито една от страните не е имала реално намерение по
договора да се предоставя обезпечение, нито да се ползват правата на
кредитора при непредоставено обезпечение (чл. 71 ЗЗД). По аргумент от чл.
22 ЗПК възнаградителната лихва била съществен елемент от договорното
съдържание на договорите за потребителски кредит, на което основание
недействителността на клаузата за възнаграждението на кредитора има за
правна последица нищожност на цялата кредитна сделка.
Договорната лихва е общ разход по кредита, който служи за приложимият в
кредитното правоотношение ГПР. Невярното разписване в процесният
договор на кредиторовото възнаграждение е довело до неточно и подвеждащо
обявяване на действителният размер на ГПР, с което кредиторът е нарушил
императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 2, т. 10 във вр. с
чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Непосочването в договора за потребителски
кредит на действителната стойност на прилагания в кредитното
правоотношение ГПР съставлявала пряко нарушение на целта на Директива
2008/48 на потребителите да бъде осигурено високо и равностойно равнище
на защита чрез представянето в договора по прозрачен начин на всички
относими данни за кредита, включително на приложимия ГПР, за да са
наясно с обхвата на своите задължения. Поради изложеното, посочването на
различна стойност на ГПР, която не съответства на действителния съставлява
неизпълнение на транспонираните в чл.И, ал.1, т. 10 ЗПК изисквания на чл.
5
10, пар. 2 от Директивата за законосъобразно посочване на стойността на
ГПР, изчислен по правилата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и по алгоритъма, разписан в
Приложение № 1 към закона.
На следващо място се твърди, че не били изпълнени изискванията на
чл.11, ал. 1, пи 9 ЗПК, който регламентира, че кредиторът следва да включи в
договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. В
договора за кредит не били посочени условията за прилагането на ГЛП, както
изисква разпоредбата на чл. 11, ал. 1,т. 9 от ЗПК. Липсва уточнение за базата,
върху която се начислява лихвеният процент. По този начин не става ясно как
се разпределя лихвеният процент във времето - върху цялата дължима
главница или върху остатъчната главница, не е разписано дали се дължат
анюитетни вноски или намаляващи вноски, тип „рата“, при които за разлика
от анюитетните вноски, първоначално се погасява главница в по-голям от
лихвата размер. Това нарушение на закона съгласно изричната разпоредба на
чл. 22 от ЗПК водела до нищожност на договора за кредит. Кредиторът не
бил посочил в процесния договор елементите, които формират ГПР. В
конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно
обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 липсвали. Посочен бил лихвен процент по
заема - 40,05 %, /който е фиксиран и годишен/, но не се изяснява как тези
стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а,
ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и /или
комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и
кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е
плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него.
Искането е да се потвърди първоинстанционното решение. На
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, моли да й се присъди адвокатско
възнаграждение за оказаната на въззиваемата безплатна правна помощ.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА постъпилото становище от Г.С. и представените от
пълномощниците на страните списъци по чл.80 от ГПК.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
6
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
СЛАГА КРАЙ на устните състезания.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок 17.04.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11,20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7