Р Е Ш Е Н И Е № 172
гр.Враца, 12.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Враца, V-ти състав, в
открито заседание на 10.06.2020год. /десети
юни две хиляди и двадесета година/ в състав:
Адм. съдия: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря
Маргаритка Алипиева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 201 по описа на съда
за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на И.В.И. ***
против Решение №1040-06-11/06.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с
което е потвърдено Разпореждане №061-00-1273-1 от 24.02.2020 г. на Ръководител на
„Осигуряването за безработица“,
с което му е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.
54а от КСО.
В жалбата се изразява несъгласие с оспореното
решение. Иска се неговата отмяна по съображения подробно изложени в жалбата. Твърди
се, че неправилно административният орган не е зачел
периода от 25.09.2018г. до 27.11.2018г. за трудов стаж, въпреки упражняваната
от него трудова дейност, за което е представил и необходимите доказателства.
В с.з.
жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител адв. П., подържа жалбата.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
- Директора на ТП на НОИ
– Враца, редовно призован, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Ц. оспорва
жалбата, като неоснователна и недоказана. Иска се потвърждаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като правилни
и законосъобразни. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
При така изложеното, след като обсъди доводите
на страните и доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна
и в законоустановеният срок, поради което същата е допустима.
С
разпореждане №061-00-1273-1
от 24.02.2020 г. на Ръководител на „Осигуряването за безработица“, съгласно
Заповед № 1015-06-38/19.02.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Враца – л. 18 от
делото, на основание чл. 54ж, ал. 1, във
връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО, на И.В.И.
***, с прекратено правоотношение от 24.08.2019г. по чл. 71 от КТ, е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.
Разпореждането е обжалвано с жалба
рег. № 1012-06-17/04.03.2020 г. пред Директора на ТП на НОИ – Враца, който
се е произнесъл по
жалбата с оспореното пред съда Решение №1040-06-11/06.04.2020 г., с което е
приел жалбата за неоснователна и е потвърдил Разпореждане №061-00-1273-1 от 24.02.2020 г. на
Ръководител „Осигуряването за безработица“ за отпускане на парично обезщетение
за безработица. Изложил е
мотиви, че осигурителният стаж на
жалбоподателя, за който са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, чрез „У.К.“
ЕООД гр.София, за периода от 25.09.2018г. до 27.11.2018г. не може да бъде
удостоверен, позовавайки се на Констативен протокол (КП) № КВ-5-13-00707225 от
21.01.2020г. Въз основа на изложеното е формиран извод, че условието на чл. 54а
от КСО не е изпълнено, тъй като лицето няма осигуряване във Фонд „ Безработица“
за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Като доказателства към
административната преписка са приложени:
- Разпореждане №061-00-1273-1 от
24.02.2020 г. на Ръководител на „Осигуряването за безработица“, с което е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на И.В.И.;
- Справка за приети, върнати и
липсващи документи; Справка от регистър за трудови договори; Справка от Регистъра
на осигурените лица за 2017 г.; 2018 г. и 2019 г.; 2 броя Справки за
осигурителния доход за период 01.01.2018г. – 31.12.2018г. и за период
01.01.2019г. – 31.12.2019г.
- Констативен протокол № КВ-5-13-00707225
от 21.01.2020г., обективиращ резултатите от извършената проверка по разходите
на държавно обществено осигуряване на „У.К.“
ЕООД гр.София. При проверката е установено, че от м. септември 2018г. до датата
на проверката от „У.К.“ ЕООД са подадени Уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за
сключени договори с 24 лица, като към 31.09.2019г. договорите не са действащи.
Подавани са и данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигуряване, като
осигурителни вноски във фондовете на ДОО не са внасяни. Видно от
обстоятелствената част на КП, управителя на дружеството – Т.П.К. се е явила в
ТП на НОИ – Перник, където е подписала декларация, че притежава фирмата
фиктивно, не е извършвала търговска дейност с това дружество, не помни да е
давала пълномощни за представителство, не е наемала лица по трудови и
облигационни правоотношения, няма счетоводна, трудово-правна и търговска
документация. Лицето е подписало и втора декларация за фирмите, които притежава
фиктивно;
- Заверено копие на трудов договор №
14/26.09.2018г., сключен между „У.К.“ ЕООД, в качеството му на работодател и
жалбоподателя, в качеството му на служител, за заемане на длъжността „Техник“,
с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2600,00 лева;
- Заповед № 3/27.11.2018 г. за
прекратяване на трудовия договор с И.В.И., считано от 27.11.2018г.;
От страна на жалбоподателя са
представени: Съгласие-декларация на работодател от 06.08.2018г., която не касае
процесния период и въпросният работодател; 6 броя преводни нареждания за
преведени на жалбоподателя суми в периода 04.10.2018г. – 14.12.2018г., с
наредител „У.К.“ ЕООД, с посочено основание за превода – „плащане по договор“;
заверени копия на 22 страници от 2 продължения на трудова книжка, видно от
която – л. 88 от делото, стр. 22-23 от трудовата книжка, жалбоподателят е
упражнявал трудова дейност в „У. К.“ ЕООД в периода 16.10.2017г. – 26.09.2018г.
и в „У.К.“ ЕООД в периода 26.09.2018г. – 27.11.2018г.
Представени са и други доказателства,
които не следва да бъдат обсъждани, доколкото касаят друг работодател и период.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предмет на оспорване е
решение на директора на ТП на НОИ – Враца постановено по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, който акт е издаден от административен орган, разполагащ с
материална и териториална компетентност. Същият е издаден, при спазване на
изискуемата форма, като е мотивиран и в него са изложени фактите, които административният
орган е приел за осъществени, както и правното основание за неговото издаване.
Спорен в случая е единствено въпросът
относно изпълнението на условието по чл. 54а, ал. 1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за
безработица. Съгласно този текст, право на парично обезщетение за безработица
имат лицата, за които са внесени или
дължими осигурителни вноски за Фонд „Безработица“ най-малко дванадесет месеца
през последните осемнадесет месеца преди прекратяване на осигуряването.
По смисъла на КСО лицето е осигурено на
основание, чл. 4, ал. 1, т. 1,
което съответства на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.
При издаването на административния акт
по силата на чл. 35 от АПК
административният орган е длъжен да изследва и анализира всички събрани в хода
на производството доказателства и постановявайки своя акт да отчете всички
факти и обстоятелства, настъпили до датата на издаване на акта. С оглед
спецификата на производството по отпускане на ПОБ преценката за това дали
лицето отговаря на изискванията за отпускане на такова обезщетение се прави към
датата на подаване на заявлението. В настоящия случай административният орган
не е извършил пълна и всестранна преценка на всички установени по преписката
релевантни факти. Позовал се е само и единствено на данните от декларацията на
управителя на дружеството, обективирани в Констативен протокол № КВ-5-13-00707225
от 21.01.2020г., без да обсъди останалите събрани в административното
производство доказателства – трудов договор, заповед за прекратяване на ТПО,
трудова книжка, Справка от регистър за трудови договори; Справка от Регистъра
на осигурените лица за 2017 г.; 2018 г. и 2019 г.; 2 броя Справки за
осигурителния доход за период 01.01.2018г. – 31.12.2018г. и за период
01.01.2019г. – 31.12.2019г. и без да изложи мотиви защо приема за достоверна
само информацията от декларацията на управителя, респ. КП и защо не отчита
доказателствената сила на останалите носители на информация относно стажа на
лицето.
В тази връзка следва да
бъде отбелязано, че съгласно чл. 347 от КТ, трудовата
книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя. По своя
характер тя съставлява
официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК,
като издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, по
установените форма и ред, регламентирани в чл. 348 - чл. 350а от КТ. По силата на
закона той има материална доказателствена сила относно отразените в него факти.
Приложената трудова книжка е надлежно оформена, в съответствие с изискванията
на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж: вписванията са извършени от
лицата, които имат право да ги правят, има подписи и печат на работодателя, в
нея няма изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, поради
което не са налице съмнения за достоверността на направеното вписване. Ответникът не е оспорил това
доказателство по надлежния ред и не е ангажирал и доказателства,
които да опровергават
отразените в трудовата книжка обстоятелства.
На следващо място, според чл. 74, ал. 1 от
Кодекса на труда трудов договор, който противоречи на закона или на
колективен договор или ги заобикаля е недействителен. Според ал. 2 трудовият
договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета
от КТ, а в случаите когато е недействителен поради приемане на
работа на работник или служител, който не е навършил допустимата по този кодекс /КТ/ възраст,
недействителността се обявява от инспекцията по труда. Според ал. 3 в
случаите когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият
договор е недействителен на някое от основанията посочени в ал. 1,
той незабавно сезира съда за да се произнесе по действителността на трудовия
договор. Според ал. 5
страните не могат да се позоват на недействителност на трудовия договор или на
отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й
не бъде връчено на страните. За такива действия и процедури по настоящето дело
не са представени никакви доказателства, нито има твърдения в такава насока.
Поради това, не може представения трудов договор да бъде ценен като
недействителен или фиктивен по изявление само на едната страна или по
констатация на административния орган разрешаващ отпускането на обезщетение за
безработица. Дори да се приеме, че има данни от които да се направи извод, че
трудовото правоотношение не е налице, то редът за установяване на
действителните отношения между работник и работодател е специален и само съдът
може да се произнесе по този въпрос, но не в настоящето производство. Косвен
съдебен контрол върху трудовия договор при изрично предвиден ред по чл. 74 от КТ
е недопустим.
При тази преценка
констатациите в контролното производство на ТП на НОИ Враца се явяват
неподкрепени от останалите доказателства по делото. Както се посочи по-горе,
според чл. 74, ал. 3 КТ
в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият
договор е недействителен на някое от основанията по ал. 1, той незабавно сезира
съда за да се произнесе по действителността на трудовия договор. В настоящия
случай органите на НОИ могат да сезират Дирекция „Инспекция по труда“, като се предприемат
необходимите действия за обявяване недействителността на съответния трудов
договор, а до изясняване на фактите, може да се спре производството по
отпускане на парично обезщетение. До обявяването на трудовия договор за
недействителен, по арг. от чл. 74, ал. 3
и ал. 5
от КТ, нито контролните органи, нито
страните по него, могат да се позоват на тази недействителност.
В настоящия случай
административният орган не е извършил пълна и всестранна преценка на всички
установени по преписката релевантни факти, за които са налице надлежни
доказателства. Това е довело до постановяване на необоснован административен
акт, който подлежи на отмяна. Преписката следва да бъде върната на Ръководител на „Осигуряването
за безработица“
за ново произнасяне по заявлението на И.В.И. за отпускане на ПОБ, при което
произнасяне следва да бъдат обсъдени и преценени всички събрани в
производството доказателства.
Предвид изложеното, съдът намира както
оспореното Решение №1040-06-11/06.04.2020
г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, така и Разпореждане №061-00-1273-1 от
24.02.2020 г. на Ръководител на „Осигуряването за безработица“ за незаконосъобразни,
поради което следва да бъдат отменени, а преписката – върната за ново
произнасяне.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски в размер на 310,00 лева, от които 300,00 лева адвокатско
възнаграждение и 10,00 лева заплатена държавна такса, за определяне и заплащане
на което са представени надлежни доказателства.
По изложените съображения
и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2-ро от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на И.В.И. ***-11/06.04.2020
г. на Директора на ТП на НОИ – Враца и потвърденото с него Разпореждане №061-00-1273-1
от 24.02.2020 г. на Ръководител на „Осигуряването за безработица“, с което е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
ВРЪЩА преписката на Ръководител
на „Осигуряването за безработица“ за ново произнасяне по заявление вх. № 061-00-1273/03.09.2019 г.
на И.В.И. ***, съобразно изложение в настоящото решение мотиви.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Враца ДА ЗАПЛАТИ на И.В.И. *** направените по
делото разноски в размер на 310,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, на основание чл. 119 от КСО, вр. чл. 131 от АПК.
На основание чл. 138, ал.
1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: