Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
Берковица ,27.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – Берковица, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на 05
август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева
При
секретаря......Нина Андреева.……, като разгледа докладвано от съдия Георгиева АНД № 141 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №20-0243-000223/
17.02.2020г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица на Р.Т.П. *** , с ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00лв. на основание
чл.178 ал.1 т.2 пр.ІІ от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото
Наказателно постановление е останал Р.Т.П. , който обжалва същото с оплакване
за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни
доводи. Навежда още доводи, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
са опорочили цялото административно-наказателно производство. Предвид горното моли съда да
постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление,
като незаконосъобразно. Пълномощникът му в хода на въззивното производство
доразвива доводите ,изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на
жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от
страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а
разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 09.02.2020г. около 00.50 часа в
гр.Берковица ул.”Сливница,на кръстовището с ул.”Акация” с посока на движение от
ул.”Стефан Стамболов” към ул.”Сливница” се движел лек автомобил „Опел Вектра” с ДКН М 1644ВР. Същият бил спрян за проверка
при която се установило, че водач на МПС е Р.Т.П. , жалбоподател в настоящето
производство. Установило се още, че автомобила е собственост на Т. Розенов П. и след справка с ОДЧ е
установено,че номера на двигателя, намиращ се в
автомобила С20ХЕ14124836 не
отговаря на номера на свидетелството за регистрация на автомобила Х20ХЕV14045367. Проверяващите
счели, че това е състав на административно нарушение по чл.146 ал.1 и съставили
акт за установяване на административно нарушение. При предявяването на акта
жалбоподателят не направил възражения. Не направил такива и в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на акта за установяване на
административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел
фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в
хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Т.Г. съдът
кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените
доказателства по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна
поради следните съображения:
По направените процесуални възражения:
Жалбоподателят лично и чрез
пълномощникът си правят възражение, че в хода на производството са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
са със самостоятелно отменително основание.
При издаване на атакуваното наказателно постановление е било допуснато нарушение от материалноправна
страна, водещо до незаконосъобразността му. Жалбоподателя е наказан на
основание чл.178 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП в качеството му на водач на МПС за
това, че без да спазва установения ред, изменя конструкцията на моторно превозно
средство. Разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП регламентира, че
административно-наказателна отговорност носи лицето, което без да спазва
установения ред измени конструкцията на моторно превозно средство. Т.е.
административно-наказателно отговорно е лицето, което е извършило това
действие-да измени без да спази установения ред конструкцията на моторното
превозно средство. И тъй като установения за това ред е определен в
разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗДвП, съгласно която изменение в
конструкцията на регистрираните пътни превозни средства се извършва при условия
и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, то при тълкуване на нормата на чл. 178, ал.1, т.2,пр.2 от ЗДвП, съотнесена към съдържанието
на нормата на чл. 146, ал.1 от ЗДвП, се стига до извода, че за това деяние
следва да носи административно-наказателна отговорност собственикът на
автомобила или лицето, извършило изменение в конструкцията на автомобила, без
да спази законоустановения ред. Видно от установената в хода на административнонаказателното
производство, а така също и от
отразените в НП и АУАН
обстоятелства по извършване на нарушението
лекият автомобил не е собственост на жалбоподателя, а на неговия баща- Т. Розенов П. , което обстоятелство е установено и отразено от проверяващите в АУАН и
в издаденото въз основа на него НП . Освен, че е безспорно
установено, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, в настоящото
административно-наказателно производство по никакъв начин не се установи и
доказа, че именно той е извършил соченото изменение в конструкцията на
моторното превозно средство; или пък че е знаел, че изменението на
конструкцията на автомобила не е извършено по установения ред. Следователно,
след като жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил и след като не
е доказано, че той е извършил изменението на конструкцията на автомобила, той
не следва да носи административно-наказателна отговорност по чл. 178, ал.1, т.2,пр.2 от ЗДвП.
Следва да се
отбележи и че установения ред за
изменение на конструкцията на МПС е свързан и с регистрация на МПС, която не е
задължение на водача на МПС, а на
собственика на МПС /чл.15 от Наредба №
І-45 от 24 март
При така изложеното съдът намира, че липсват доказателства, от които да
се установява по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.178 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП, поради което и като материално незаконосъобразно, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Жалбоподателят Р.П. е санкциониран за нарушение на разпоредбата на
чл.146, ал.1 от ЗДвП, съгласно която, изменение в конструкцията на
регистрираните ППС, се извършва при условия и по ред, определен с наредба от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Така
цитираната разпоредба обаче, не вменява задължения към водачите и собствениците
на ППС и в този смисъл не съдържа състав на нарушение. Нормата е бланкетна и
препраща към наредба, издадена от министъра на транспорта. Такава, касаеща
материята, е Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от
тях. Съгласно чл.15, ал.1, т.8 от същата, при изменение конструкцията на
регистрираното превозно средство, се изисква разрешение от Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и на посочените в
разрешението документи. Същевременно, за нарушението жалбоподателят е
санкциониран по реда на чл.178, ал.1, т.2, предл. 2-ро от ЗДвП, съгласно която,
глоба се налага на лице, което е изменило конструкцията на МПС, без да спазва
установения за това ред. Реда е определен в
Наредба І-45/24.03.2000 година. Ето защо, съдът намира, че в обжалваното
наказателно постановление не е посочена разпоредбата, която е нарушена виновно
от жалбоподателя, тъй като нормата на чл.146, ал.1 от ЗДвП е препращаща и не
съдържа състав на нарушение. Описаното е нарушение на разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН и е винаги съществено,
тъй като нарушава правото на защита на наказаното лице. Последният следва да знае какво точно нарушение му се вменява,
за да може да упражни правото си на защита в пълен обем. Това нарушение на
административно - процесуалните правила не може да се санира в хода на
съдебното производство и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно, защото, между словесното описание на
нарушението, цифровата му квалификация, както и приложимата санкционна норма,
следва да съществува пълно единство.
Предвид гореизложеното НП се явява незаконосъобразно и като такова
следва да се отмени.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление
№20-0243-000223/ 17.02.2020г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица ,с
което на Р.Т.П. *** , с ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000.00лв. на основание чл.178 ал.1 т.2 пр.ІІ от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: