РЕШЕНИЕ
Номер 17429.10.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянПърви въззивен наказателен състав
На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Петранка Р. Прахова
Елен М. Маламов
Секретар:Софка М. Димитрова
Прокурор:Станчо Станчев
като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20205400600062 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 616/08.09.2020г. по НОХД № 216/2020г. на Смолянския районен
съд е признат подсъдимият И. И. К. за ВИНОВЕН в това, че на 22.03.2020 г. в
гр.Смолян, е нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна
болест по хората, регламентирани със Заповед №РД-01-130/17.03.2020 год. на
МЗ на Република България, като лице по т.1 от Заповедта - поставено под
карантина с предписание на Столична РЗИ от 21.03.2020 год., като не е
изпълнил задължението си да не напуска дома или мястото за настаняване за
посоченият в предписанието срок, а именно - гр.Смолян, ул. „Бр. Ш.“ №12,
като деянието е извършено по време на извънредно положение, обявено с
Решение за обявяване на извънредно положение, прието от НС от 13.03.2020
год., обнародвано в ДВ бр 22/13.03.2020 год., свързано със смъртни случаи
във връзка с разпространяващата се пандемия от COVID - 19 /Ковид – 19/,
поради което и на основание чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 във връзка с чл. 55,
ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ , включваща
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
1
адрес“ за срок от ШЕСТ месеца при определена от съда периодичност
на явяване и подписване на осъденото лице пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице от ДВА пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“
за срок от ШЕСТ месеца.
На основание чл.55, ал.3 от НК не е наложено кумулативно
предвиденото наказание „Глоба“.
Недоволен от тази присъда е останал прокурорът от РП – Смолян, който е
подал протест с искане за изменение на присъдата в санкционната й част, като
на подсъдимия се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една
година и глоба в размер на 10 000 лева.
В съдебно заседание представителят на ОП – Смолян поддържа подадения
протест.
Подсъдимият И. К. не се явява, като служебния му защитник адв.Бр. предлага
да се остави без уважение протеста, като неоснователен.
Като направи преценка на оплакванията в протеста и становищата на
страните в о.з. и като извърши цялостна проверка на правилността на
обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, Смолянският окръжен съд
намира протеста за неоснователен.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ил. К. е на 45 години, не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност. От няколко години живее и работи във
Великобритания, като живее на семейни начала със св. Л., с която имат две
деца.
На 21.03.2020 год. подс.К. пристигнал на територията на Република България
с полет от Великобритания и на летище „София” бил посрещнат от св.Д. П. –
старши инспектор в РЗИ-гр.София . Св.П. издала писмено предписание на
подс.К., с което той бил поставен под 14-дневна карантина на посоченият от
него адрес в гр. Смолян, ул. „Бр. Ш.”№12, на основание Заповед № РД-01-
130/17.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването. Подсъдимият бил
2
запознат със съдържанието на предписанието, като му бил връчен и
екземпляр от същото. Св.П. разяснила на подсъдимия при пристигането му
на летището, че по време на карантината същият няма правото да
напуска дома си. След това подс.К. се прибрал в гр.Смолян.
На 22.03.2020 год. подсъдимият и св. Л. излезли пред дома си на ул. „Бр. Ш.”,
като видели техният съсед - св. Ст.Н.. Тримата се отправили към вендинг
автомат намиращ се в близост, за да си закупят кафе, след което седнали на
една от пейките на моста до кръстовището, образувано от улиците „Бр. Ш.” и
„Ат. Ш.”. Излизането от дома на подсъдимия било забелязано от
лице/представило се с имената Й.Д./, което подало сигнал на ЕЕНСП 112 и
съобщило, че подсъдимият не спазва карантината.
На място е изпратен полицейския служител св. В. Ив., който посетил
адреса на подсъдимия, но не го намерил там. След това св.Ив. се
приближил към намиращия се в близост мост и забелязал, че подс.К.,
св.Л. и св.Н. са седнали на пейка и пият кафе. Подс.К. обяснил, че е
излязъл да си вземе кафе, като не оспорил , че е наясно с издаденото
му предписание за спазване на карантина.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото и пред
въззивната инстанция, като се установява по един категоричен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка подсъдимият К. е осъществи с
деянието си, от обективна и субективна страна, съставът на престъпление по
чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, тй като на 22.03.2020 г. в гр.Смолян, е
нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна болест по
хората, регламентирани със Заповед №РД-01-130/17.03.2020 год. на МЗ на
Република България, като лице по т.1 от Заповедта - поставено под карантина
с предписание на Столична РЗИ от 21.03.2020 год., като не е изпълнил
задължението си да не напуска дома или мястото за настаняване за
посоченият в предписанието срок, а именно - гр.Смолян, ул. „Бр. Ш.“ №12,
като деянието е извършено по време на извънредно положение, обявено с
Решение за обявяване на извънредно положение, прието от НС от 13.03.2020
год., обнародвано в ДВ бр 22/13.03.2020 год., свързано със смъртни случаи
във връзка с разпространяващата се пандемия от COVID - 19 /Ковид – 19/.
3
С Решение от 13.03.2020 год. на 44-тото Народното събрание на Република
България, обн. ДВ. бр. 22/13.03.2020 год., във връзка с разрастващата се
пандемия от COVID -19 на територията на цялата страна било обявено
извънредно положение за срок от 13.03.2020 год. до 13.05.2020 г. Тъй като
имало смъртни случаи на заболели от болестта, министърът на
здравеопазването въвел редица мерки, свързани с ограничаване
разпространението на болестта. С т.1 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020
год. на МЗ е въведена мярка против разпространението на заразната
болест, като е регламентирано, че всички лица, които пристигат на
територията на страната от Великобритания през всички гранични пунктове
следва да се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго
място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава със
съответното предписание на органите на граничния здравен контрол. В точка
6 на същата заповед е въведено задължение на поставените под карантина
лица да не напускат дома си или мястото за настаняване. Със заповедта е
утвърден образец на предписание и е допуснато предварително изпълнение
на заповедта.
По делото се установява, че на 22.03.2020г подсъдимият К. е нарушил
задължителните мерки, издадени против разпространяването на заразната
болест COVID -19, като не е изпълнил вменените му /със Заповед № РД-01-
130/17.03..2020 год. на МЗ и издаденото задължително предписание/
задължения да спазва 14-дневна карантина на посоченото в
предписанието място в гр.Смолян, ул.Бр.Ш. № 12. Подс. К. напуснал
дома си и отишъл до намираща се в близост пейка, като пил кафе в
компания на свои познати. Изпълнителното деянието е извършено по
време на обявено извънредно положение, свързано със смъртни случаи.
Деянието си подсъдимият е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че
следва да спазва карантина и да не напуска дома си, но въпреки това
излязъл извън него.
При определяне на наказанието съдът е отчел, като смекчаващи
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, чистото му
съдебно минало, много добрите му характеристични данни, трудовата и
семейна ангажираност, липсата на преки или косвени вредоносни
4
последици от извършеното деяние, които обстоятелства и настоящият
състав на съда приема за многобройни по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, като и
най-ниското по размер наказание лишаване от свобода би се оказало
несъразмерно тежко за подсъдимия. Подсъдимият е излязъл за кратко близо
до дома си, не е посещавал места, където е имало много хора, не е бил доказан
носител на вируса и е нямал никакви симптоми, сочещи за наличие на вируса.
За извършеното престъпление по чл. 355, ал.2 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до пет години и глоба от 10 000 лв. до 50
000 лева, поради което наказанието му следва да се определи с приложение
на разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2 буква "б" от НК и предвиденото
наказание лишаване от свобода без долна граница се замени с наказанието
пробация. На подсъдимия са определени двете задължителни пробационни
мерки в предвидения минимален срок от шест месеца, които, с оглед ниската
степен на обществена опасност на личността на дееца и извършеното от него
деяние, биха могли да постигнат целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК от НК.
В случая правилно съдът е приложил и нормата на чл.55, ал.3 от НК, като не е
наложил предвиденото кумулативно наказание глоба, чийто минимален
размер е 10 000 лева и това наказание явно не би било справедливо, тъй като е
несъразмерно тежко за подсъдимия.
Предвид гореизложеното, подаденият протест се явява неоснователен, а
присъдата, като обоснована и законосъобразно постановена, следва да се
потвърди, поради което и на основание чл.338 от НПК, Смолянският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 616/08.09.2020г. по НОХД № 216/2020г. на
Смолянския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6