№ 48
гр. Ловеч , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
в присъствието на прокурора Румен Иванов Петров (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214300600173 по описа за 2021 година
С присъда № 260008/10.12. 2020 г.,постановена по НОХД №182/2020 г.
по описа на РС – Луковит е признал въззивника В. В. Г., ЕГН **********, за
виновен в това, че на 28.08.2019г. и на 29.08.2019г. в гр. Луковит, обл. Ловеч,
при продължавано престъпление, пред мл.инспектор П. Д. - служител в ЗЖУ
Плевен и пред полицейски инспектор ПК Х. Д. П. в РУ Луковит, съзнателно
се ползвал от неистински официален документ - Свидетелство за управление
на моторно превозно средство с № ********* с дата на издаване 14.09.2017
година от Република Молдова, за да докаже, че е правоспособен водач на
моторно превозно средство, когато от него за самото му съставяне не може да
се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, пр.1-
во, вр. чл.308, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26 ал.1 НК и чл. 54 НК и го ОСЪЖДА на
наказание лишаване от свобода за срок от 8 (осем) месеца, при първоначален
общ режим.
На основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на наложеното
наказание за изпитателен срок от 3 (три) години.
Постановил на основание чл. 67, ал. 3 НК пробационна мярка по чл.
42а, ал. 2, т. 2 НК „задължителни периодични срещи с пробационен
1
служител" през изпитателния срок от три години.
Районен съд-Луковит/РС Л-т/ постановил присъдата след влизане в
сила на основание чл. 2, т. 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор
върху пробационните мерки и алтернативните санкции ДА СЕ ИЗПРАТИ на
компетентния орган във Федерална Република Германия за изпълнение на
пробационната мярка
Осъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК В. В. Г., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ОД МВР ЛОВЕЧ сумата 101.32 лева представляваща
разноски по делото, направени в досъдебното производство.
Постъпила е въззивна жалба от В. В. Г., ЕГН ********** адрес:
************************** против Присъда № 260008/10.12.2020 г. по
НОХД № 182/2020 г. по описа на Районен съд – Луковит с правно
основание чл.318 и сл. от НПК
В нея сочи,че в качеството му на обвиняем по НОХД № 182/2020 г., по
описа на РС .Луковит му е наложена Присъда № 260008 от 10.12.2020 г.,
която обжалва пред Ловешки Окръжен съд /ЛОС/, като счита същата за
несправедлива и незаконосъобразна. Смята, че същата е издадена в
противоречие на събраните в съдебното производство писмени и устни
доказателства.Приема,че с присъдата му е наложено наказание, което смята
за несправедливо и завишено по размер с оглед на обективните факти по
делото и събраните доказателства.
Конкретизира,че с обвинителен акт № Д-22/17.072020 г. на Районна
прокуратура Луковит му било повдигнато обвинение за престъпление по
чл.316, предл.1-во, вр.чл.308, ал.2 вр.ал.1,вр.чл.26, ал.1 от НК за това, че на
28.08.2019 г. и на 29.08.2019 г. в гр. Луковит обл. Ловеч, при продължавано
престъпление, пред мл.инспектор П. Д.- служител ЗЖУ Плевен и пред
полицейски инспектор ПК Х. Д. П. в РУ- Луковит, съзнателно е ползвал
неистински официален документ - свидетелство за управление на моторно
превозно средство с № ********* издадено на 14.09.2017 г. в Република
Молдова.
Счита,че в хода на съдебното следствие не се събрали никакви
категорични доказателства за неговата вина по повдигнатото му
обвинение.Пояснява,че както е обективирано и в обвинителният акт през
2
2017 г заминал на работа за Република Молдова, заедно с негова приятелка
молдовка с която се били запознали преди това в Германия.Пояснява,че от
много години той живее и работи в Германия, заедно със съпругата си и
****те си деца. Във Молдова разбрал, че може да придобие свидетелство за
управление на МПС. Получаването на един такъв документ щял да осигури
по -лесно предвижване на него и семейството му и да му осигури шанс за
намиране на по- добра и доходна работа в Германия. Неговата приятелка му
помогнала с подаването на документите за започване на шофьорският курс и
заплащане на такса. На нея предал 1000 евро за записване на курса.
Уточнява,че за записване на курса не са му искали диплома за завършено
образование и той не знаел какви са законите и изискваният в Молдова за
придобиване на свидетелство за управление на МПС. Скоро след като
заплатил посочената сумата, започнал да посещава шофьорските курсове,и
това продължило около три месеца. Ходел на теоретична част и шофиране.
Молдовският език е близък до руския и аз разбирах, какво ми говори
инструктора. Практическата част на обучението се извършвала от инструктор
със служебен автомобил. След известно време по куриер получил
шофьорската си книжка. От 2017 година до процесната дата 28.08.2019 г.,
когато му била извършена проверка от служителите на звено жандармерия
Плевен в гр. Луковит заявява,че е шофирал с това СУМПС в Германия и
други европейски страни. Многократно се е легитимирал с този документи, в
това число и пред митнически власти при преминаване през различни
гранични пунктове на различни държави. Нито един орган до този момент не
му е казал или обърнал внимание, за това че документа му е не истински. За
пръв път разбрал, че има съмнение за истинността на документа на 29.08.2019
г. в гр. Луковит, когато бил извикан от служител на РУ Луковит - Х. Д. П. за
даване на обяснения. Тогава той поискал свидетелството му за управление на
МПС, преснимал го, накарал го да се подпише на пресниманият екземпляр и
да напише: вярно с оригинала. Той направил това доброволно и оказал
съдействие на органите на реда най- добросъвестно, защо не е имал никакви
съмнения в истинността на документа, който притежава и никакви
притеснения за това, че извършва престъпление, като се легитимира с
неистински документ.Заявява,че не е имал никакъв умисъл, не е съзнавал, че
документа е неистински и затова спокойно го представил през органите на
реда.
3
Смята, че обвинението на държавният обвинител за извършено
престъпление по чл.316, предл.1-во, вр.чл.308, ал.2 вр.ал.1 от НК в условията
на продължаващо престъпление е недоказано, от наличните по делото
доказателства.Посочва,че на 28.08.2019 г. в гр. ******************* срещу
сградата на община Луковит като пешеходец бил спрян за проверка от
служител на жандармерията. Поискали му документи за проверка и той
започнал да изважда от портфейла си личната си карта. Тогава проверяващият
видял, че има и свидетелство за управление на МПС и го издърпал от
портфейла му. Уточнява,че не бил спрян за проверка в качеството си на водач
на МПС и затова счита,че не било нужно да са легитимира със свидетелство
за управление на МПС, в този смисъл счита,че не е извършил вмененото му
престъпление по чл.316, предл.1-во, вр.чл.308, ал.2 вр.ал.1 от НК. Заявява,че
не се е легитимирал с „неистински“ документ пред орган на реда и не е имал
умисъл да го заблуди, свидетелството му било издърпано от портфейла му от
служителя, против волята му. В този смисъл, счита,че представянето на
СУМПС на следващият ден 29.08.2019 г. пред служителя на РУ МВР-
Луковит за проверка, не с в условие на повторност.
В потвърждение на твърдението му, че е проверен в качеството му на
пешеходец свидетелят С. М. С.- служител на ЗЖУ- Плевен в съдебно
заседание по делото на 06.10.2020 г., давал обяснение .,Той беше вече извън
автомобила, когато извършихме проверката" и още „Не сме съставили акт за
нарушение на водача" - защото не е бил водач.
Приема,че вмененото му с обвинителният акт престъпление, може да
бъде извършено само с пряк умисъл в условията на съзнателно ползване на
неистински документ. В хода на проведеното съдебно следствие счита,че не
се събрали категорични доказателства, за извършено от него престъпление от
обективна страна и абсолютно никакви доказателства за извършено от него
престъпление от субективна страна. Напротив, именно защото през цялото
време бил сигурен, че има редовно издадено СУ МПС го представил
доброволно пред проверяващият служител на РУ на МВР Луковит.Заявява,че
ако е знаел, че документа му е неистински, нямало да го
представя.Категоричен е,че знае, че в Молдова е платил за шофьорски курс,
проведено му е обучение и е получил свидетелство за водач на МПС. Този
документ многократно е проверяван от различни служители в чужбина и в
4
България и никой до сега не му е казал, че той е неистински. При представяне
на документа за проверка не е имал знание, че той е неистински и не е имал
умисъл за извършване на престъпление.
Аргументира се с това,че вината, като елемент от субективната страна
на вмененото му престъпление е част от предмета на доказване и подлежи на
установяване с всички доказателствени средства. За да се ангажира
наказателна отговорност, следва по несъмнен начин да се установят всички
признаци от обективна и субективна страна на престъплението. Липсата на
който и да е от тях, обуславя несъставомерност на извършеното деяние, и
изключва възможността на санкциониране, чрез наказателна репресия. Смята,
че с Присъда № 260008 от 10.12.2020 г. по НОХД №182/2020 г. на PC
Луковит, му е наложено наказание без да е доказана неговата вина, т.е без
престъплението да е доказано от субективна страна. Това е съществено
нарушение на материалният закон и самостоятелно правно основание за
отмяна на обжалваната присъда.
На следващо място смята, че с Присъда № 260008 от 10.12.2020 г. по
НОХД №182/2020 г. на PC Луковит му е наложено крайно несправедливо
наказание, завишено по размер без да са взети предвид многобройните
смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно: чистото му съдебно
минало, факта че до момента не е осъждан, постоянната му трудова заетост в
Германия, за което в съдебно заседание от 10.12.2020 г. по НОХД №182/2020
г. пред PC Луковит е представил трудов договор и не на последно място
факта, че има **** деца ученици за които трябва да се грижа. В присъдата на
PC Луковит, неправилно е отразено, че има **** деца.Заявява,че има
********, които трябвало да посещават училище в ****. Заради заведеното
срещу него наказателно производство, цялото му семейство не успяло да се
върне в Германия и децата не започнали новата учебна 2020 - 2021
г.Пояснява,че в Германия, работи само той, съпругата му е безработна,и той
осигурява прехраната на семейството му.
Моли, след като ЛОС разгледа безпристрастно и обективно всички
събрани доказателства, многобройните смекчаващи отговорността му
обстоятелства и се увери в неговата невиновност, да отмени изцяло Присъда
№ 260008 от 10.12.2020 г., по НОХД №182/2020 г. на PC Луковит.
5
Също така,с оглед на това, че от извършеното деяние не са настъпили
вредностни последици и щети за обществото, моли случаят да бъде
квалифициран, като маловажен по смисъла на чл. 93, т.9 от НК. В случай, че
ЛОС достигне до извода, че има извършено престъпление, то моли същото да
бъде преквалифицирано, като такова по чл.316, предл.1-во, вр.чл.308, ал.1 от
НК с оглед събраните по делото доказателства.
Въззивният съд като взе предвид становището на страните в процеса,
събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло
законосъобразността на обжалваната присъда съгласно изискванията на чл.
313 от НПК, счете жалбата за процесуално допустима,подадена в законно
установения срок,но разгледано по същество като неоснователна :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Съдебното производство пред Районен съд-Луковит/РС Л-т/ е било
образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Луковит, с
който е повдигнато обвинение срещу В. В. Г. за извършено престъпление по
чл. 316, предл. 1-во, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
По време на провеждане на съдебното производство въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че
въззивника В. В. Г. (преди З.) с ЕГН ********** е роден на ****** година в
гр. ********, с постоянен адрес гр. *********, с постоянно местоживеене във
**********************, ******************************, не е осъждан,
освобождаван от наказателна отговорност с решение по НАХД №18626/2011
на СРС, в сила от 06.03.2013 г., за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК - причинена лека телесна повреда по хулигански
подбуди чрез удар с брадва в тилната част на пострадалия.
От справката на нарушител,издадена от МВР-РУ-Луковит се
установило,че в Република България на въззивника никога не е издавано
свидетелство за управление на МПС, няма придобити категории, въпреки
което е управлявал многократно МПС в периода от 2006 до 2016 г.,
извършвайки различни нарушения на правилата за движение по пътищата, за
които е наказван, видно от удостовереното от Началника на РУ Луковит в
писмо л. 33 от ДП, придружено от Справка за нарушител/водач - л. 34.
На 17.09.2017 г. въззивника напуснал територията на Република
България през ГКПП - Калотина по шосе, видно от справката в АИС - ГК,
удостоверена в докладна записка на л. 15 от ДП.
6
От 03.07.2018 г. В.В. З. се регистрирал с постоянен адрес ********,
където се установил да живее със съпругата си Е. Г.а и ****те им деца. ****
от тях - ************* и **************** З.а били записани като ученици.
З. бил регистриран като търсещ работа в местната служба по труда, като през
времето, в което бил без работа, получавал социална помощ за отглеждане на
**** деца в общ размер около 1600-1700 евро на месец.
На 28.08.2019 г. свидетелите П. С. Д. и С. М. С., заедно с други
служители на Зонално жандармерийско управление (ЗЖУ) -Плевен били
командировани в гр. Луковит за провеждане на специализираната полицейска
операция за противодействие на престъпността в малки населени места с
конкретни цели, наред с други, и установяване и санкциониране на водачи на
МПС не притежаващи СУМПС, което е видно от заповед на директора на
дирекция „Жандармерия" и Плана за провеждане на СПО (л. 48-50 ДП).
Екипът на ЗЖУ - Плевен, двамата свидетели се намирали на ул. *******
******, когато спрели за рутинна проверка лек автомобил марка БМВ, модел
Х5, рег.№ ОВ1614ВС, черен цвят. Водачът на автомобила – въззивника Г.,
представил поисканите от св. Д. документи - СУМПС, лична карта и
свидетелство за регистрация на МПС. Вниманието на служителя било
привлечено от обстоятелството, че СУМПС е издадено от Република
Молдова, като подписът за водач в същото се различавал съществено от
подписа, положен в личната карта, издадена от Република България. След
направена справка в оперативната дежурна част било установено, че на
водача В.В. З. никога не издавано СУМПС в Република България. В
проведената беседа с водача служителите установили, че той няма
***************. Затова св. Д. изготвил Докладна записка до началника на
РУ Луковит, посочвайки съмненията си, че представеното и описано СУМПС
с №*********, издадено от Република Молдова може да е неистинско, за
което моли да бъде направена справка в държавата-издател. Докладната
записка е приложена на л. 16 от ДП.
На 29.08.2019 г. началникът на РУ Луковит разпоредил извършването
на проверка по случая на полицейски инспектор Х. П.. В същия ден
подсъдимият бил призован в РУ Луковит, където дал писмено обяснение по
случая и представил СУМПС с №*********, издадено от Република Молдова.
Полицейският инспектор все още нямал информация за това, дали
документът действително е издаден от чуждата държава или не, поради което
и не можел да пристъпи към изземването му, а направил няколко копия на
СУМПС, поискал от В. З. да удостовери, че същите са верни с оригиналния
документ, след което му го върнал, а копията приложил към преписката - л. 7,
8, 9 от ДП. Подписите под удостоверяването, че копията са верни с оригинала
(записано ВЯРНОСТ ОИГИНАЛ и ВЯРНОСТ ОРИГИНАИ" били положени от
въззивника, което не се оспорвало от самия него, а така също се потвърждава
7
и от заключението на графическата експертиза на л. 54 - 57. Вещото лице Ц.
В. въз основа на свободни образци от подписа на въззивника - подадени от
него заявления за издаване на български лични документи, мотивирано и
съпоставяйки общите и частни признаци на сравняваните подписи, е дал
категоричния си експертен извод за пълно съвпадение.От копията на
документа - цветни в уголемен формат от двете страни, както и черно-бяло в
оригинален формат, е видно, че това е свидетелство за управление с
наименование „Permis de condure", представляващо пластика в стандартен
вид, посочен издател Република Молдова с номер ********* и дата на
издаване 14.09.2017 г., валидност 14.09.2027 г. Документът носи снимката на
подсъдимия и имената В.З., както и саморъчен подпис изписан с отработен
почерк и латински букви „З.". На гърба на документа в типови графи са
отразени категориите, за които лицето е правоспособно - А (мотоциклет), В
(лек автомобил до 3500 кг) и С (товарен автомобил над 3500 кг). В колона 10
са посочени дати на придобиване на правоспособност, съответно 03.07.2008 г.
за категория А, и 05.07.2008 г. за останалите две категории.
На 11.09.2019 г. Интерпол - Кишинев, Република Молдова
предоставило информация по запитване на Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество" в МВР, че лицето В.В. З. не е установен в
техните бази данни, както и че свидетелство за управление на МПС с
№********* никога не е издавано от молдовската държава, което е видно от
приложеното на л. 7 от ДП писмо от началника на отдел „Интерпол" в ДМОС
- МВР.
На 11.09.2019 г. въззивника В.В. З. сключил граждански брак с Е. Г.а,
въз основа на което променил фамилията си от „З." на „Г.", за което е
издадено изрично удостоверение от Община Луковит - л. 30-31 ДП
Обстоятелствата, свързани с постоянното местопребиваване на
въззивника на територията на друга държава - Германия, се установяват от
данните, съобщени от него и подкрепени с писмени документи, издавани от
различни органи на чуждата държава.
Както пред РС-Л-т,така и в процесната жалба,а и по време на съдебните
прения пред въззивната инстанция защитника,адвокат Л. прави и поддържа
възражения относно това,че въззивника не е бил спрян за проверка в
качеството му на водач на МПС,а е бил пешеходец,както сочи и той
самия,както и че въззивника не е имал намерение и не е представил СУ МПС
на служителя от ЗЖУ – Плевен,а по-скоро той му го издърпал от портфейла
му,и че не е установено въззивника дали е знаел,че документът е неистински.
Въззивната инстанция приема и споделя като обоснован извода на РС-
Л-т,че въззивника е управлявал МПС - марка БМВ, модел Х5,в който смисъл
са и показанията на свидетелите - очевидци П. Д. и С. С.. Двамата са
извършили проверка спрямо въззивника в рамките на служебните си
8
задължения като участници в специализирана полицейска операция.
Показанията на двамата са последователни, логични и без данни за каквато и
да било заинтересованост и същите установяват факта, че Г. е управлявал
МПС и че е представил инкриминирания документ. Проверката е била в
рамките на целите и задачите на операцията, което обяснява и внимателния
преглед на представените документи от въззивника. Свидетелите си спомнят,
че съществената разлика между подписите в личната карта, издадена от
Република България, и този в представеното СУМПС от Република Молдова
са предизвикали първоначалното съмнение за неистинността на последното.В
тази връзка свидетеля С. Н. С. е посочил, че въззивника управлявал процесния
автомобил BMW X5 и е спрял на улица в град Луковит, на която е имало знак
за забрана за спирането което всъщност е и поводът да му бъде извършена
проверка.Като свидетеля уточнява, че въззивникът е бил спрян на улица
Възраждане, като е управлявал МПС идвайки от посока град София.
Категоричен е свидетелят че въззивникът е шофирал./ лист 25 от НОХД/. В
този смисъл са и показанията на свидетеля П. С. Д.,който е категоричен,че
въззивникът е управлявал процесния автомобил като идвал от посока град
София към посока град Плевен. Нещо повече свидетелят Д. категорично сочи,
че му е било представено света за управление което е било от Република
Молдова.На него също така,както и на свидетеля С. е направило впечатление,
че подписите на личната карта и на представеното средство за
правоуправление не са идентични и след проведена беседа с въззивника,
същият им е заявил че няма основно образование,което още повече ги е
усъмнило в достоверността на посоченото в представеното след за
правоуправление/л. 26 от НОХД/.
Несъществено в тази връзка е констатираното относно предмета на
доказване, противоречие между показанията на двамата свидетели - дали
автомобилът е бил спрян със стоп-палка или служителите са спрели
въззивника непосредствено след като е слязъл от автомобила .
В смисъл, за да е осъществен състава на инкриминираното деяние е
дали въззивника съзнателно се е ползвал от СУМПС пред полицейските
служители, а не дали е управлявал МПС и е бил спрян със стоп-палка по
образец или по друг начин.Начина на спиране за проверка не е съществен
елемент от предявеното обвинение. Обосновано РС-Л-т е счел за недоказано
обяснението на въззивника, че не е управлявал МПС,а ходил е пеша по
магазините и не е представял СУМПС, а полицейският служител го задължил
насила да го даде, позовавайки се на показанията на неговите близки,
разпитани като свидетели Е. А. Г.а и С. С. Г. (л. 26-27).В тази насока пред
въззивната инстанция не са представени допълнителни доказателства от
страна на въззивника в подкрепа на възраженията му в този смисъл.
Както е посочил и РС-Л-т,така и въззивната инстанция кредитира
показанията на свидетелите Д. и С.,тъй като, както вече се посочи и по-горе
9
относно факта на съзнателно ползване на процесното СУМПС от страна на
възивника и двамата свидетели категорично и недвусмилено са посочили,че
то им е представено от въззивника.
В тази връзка налични са и обосновано РС-Л-т е констатирал
противоречията в защитната теза на въззивника.По-точно, в обясненията на Г.
и показанията на доведените от него свидетели - съпругата му и С. Г..На л.25
са приложени дадените от него обяснения,в които сочи“…преди да тръгна
пеш за памперси не съм шофирал, имах си шофьор...джипа си беше паркиран
там. Отворил съм вратата, имаше и шофьор...Бяхме аз, жена ми, малкото
ми дете, бебето и още едно момче...Шофьорът ми е починал
вече....Автомобилът ми беше пред магазин „Интер", а проверката беше на
главния път..."
Поначало,определено въззивника не отрича,че е бил в процесния
автомобил, но твърди, че го е возил друг човек - „шофьор", който вече е
починал. Придружителките му - двете свидетелки, обаче пресъздават същите
факти по различен от него начин. Според съпругата му Е. Г.а „Бяхме аз,
съпруга ми и още една жена. Бяхме пешеходци, не сме били с кола...От
квартала до центъра отидохме пеша...". Другата свидетелка С. Г.
заявява:“Преди това бяхме в квартала и до центъра дойдохме пеша...Този
ден не сме се возили в автомобил БМВ. Не са ни спирали...".Т.е.твърдението
на въззивника,че е бил в процесния автомобил,който е управляван от друго
лице преди това не се потвърждава, дори и от показанията на двете
свидетелки.
Определено противоречиви са показанията и на свидетеля Савка Г. в
частта, в която сочи, че служителите на МВР са поискали документите, като
поначало заявява че в въззивника си е извадил портмонето и те са дръпнали
книжката от него. Непосредствено след това заявява, че въззивникът
доброволно си е предал документите./ лист 27 от НОХД/. Тоест и соченото
във въззивната жалба и поддържано и в съдебно заседание както от
защитника така и от самия въззивник възражение,че процесното
свидетелство за правоуправление е издърпано от портфейла му от
служителите на МВР не се потвърждава дори от показанията на свидетелката
Савка Г..Нещо повече,свидетелката Г.а цитира и реплика на един от
служителите на МВР“..а бе не ми се обяснявай,говори по-високо,да не те
вкарам в районното ,там ще си кажеш всичко..“.л.26 .такава реплика Г. не
споделя да е възприела.
Въззивната инстанция приема за основателни съображенията на РС Л-
т,и в частта ,в която не са приети твърденията на въззивника и св-ля Г.а,че
към него единият служител се обръщал с „Циганин", заплашвал го е и насила
взел СУМПС от портфейла му. В изявленията на тримата,освен,че проличават
както е посочил и РС-Л-т характерни признаци на опит за потвърждаване на
10
защитната теза на въззивника,са налични и съществени различия относно
изказа.По-конкретно Г.а и въззивника сочат за обръщение „циганин“ и грубо
държание и изземване на СУМПС,както сочи въззивника „насила“, без той да
го е представил.
Налични са обаче още няколко съществени несъответствия.По-
конкретно,въззивника сочи,че единия от служителите на МВР му казал,да
говори на висок тон и ако не говори,че „..ще ме удари с пушката…“л.26.Св-ля
Е. Г.а сочи,че е възприела реплика „ а бе не ми се обяснявай,говори по-
високо,да не те вкарам в районното ,там ще си кажеш всичко..“.л.26.за такива
реплики обаче не споделя да е възприела св-ля Г..Както че въззивника ще
бъде ударен с пушка,така и че ще бъде вкаран в районното,където всичко да
си кажел.
Освен посочените противоречия в гласните доказателства следва да
бъде посочено и че въззивника в обясненията си е посочил,че е ползвал
много пъти този процесния документ пред власти на различни държави.В
този смисъл въззивника е заявил“…
„.. С тази книжка съм пътувал,да това е копие на молдовска книжка с
която съм пътувал в Германия, България. Аз съм написал собственоръчно от
текста вярно с оригинала отдолу и съм се подписал както и датата
29.07.2019г. И на трите документа на следващия ден на копията аз съм
написал, че са същите като оригинала, Написал съм и датата и съм се
подписал. Това стана след като ме извикаха в полицията. Аз отидох и там ме
разпитваха с какъв автомобил съм бил и с какъв не съм бил..“
Обосновано в тази връзка Районен съд Луковит е приел че въззивника
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ, тъй като освен
посочените по-горе противоречия следва да бъде посочено и още едно
съществено противоречие, а именно че в обясненията си в въззивника сочи,
че на процесната дата процесния автомобил е управляван от друго лице, за
което сочи, че е починало, но и въззивната инстанция приема като защитна
теза посоченият отговор, тъй като въззивника не сочи имена на управлявалия
според него автомобил, което от своя страна би дало основание за
извършване на проверка на посочената теза, а и както вече се посочи
определено не съответства на показанията на свидетелите П. Д. и С. С..Нещо
повече не съответства дори на показанията на свидетеля ******** Г.а и С. Г.
които сочат че те са били слезли от квартала в който живеят до центъра пеша.
В тази връзка свидетелят ******** Г.а сочи, че са били пешеходци и не са
били тръгнали с процесния джип,както и че не са имали шофьор.
Нещо повече,въззивника потвърждава, че на следващия ден отново го е
представил пред инспектор Х. П. в РУ Луковит за нуждите на полицейската
проверка.
11
Въззивната инстанция не споделя възраженията на въззивника и
относно това, че не е знаел,че процесния документ е неистински, поддържана
и от адв. Л.. По-конкретно,в обясненията си пред РС-Л-т възивника В. В. Г.
(л. 47) е посочил: „...аз ако съм знаел, че този документ е фалшив, няма да
карам толкова време с него и да го представя не само в България, в Германия
и в други държави и аз не съм карал с него тук в България. ... Аз съм си
платил курса. Аз там съм писал електронно, после по пощата ми пратиха
книжката...В Молдова съм си платил курсове, водиха ме на 3-4 места. Курса
съм карал 1 месец по 1 час кормуване. Имал съм и теоретична част. Казаха
ми, че трябва да платя такса за курса, където ще го карам. Платил съм
някъде към 1000 евро. Там ме питаха мога ли да шофирам и на един голям
платс ме пуснаха да се движа и ми казаха, че съм готов. Мина се 1 месец и
ми пратиха и книжката... Колата беше инструкторна, с инструктор,
имаше „Даи"-джии, както тук в България. Имах приятелка там, бяхме
заедно и тя ми организира записването на курса, каза, че тя ще ми помогне
много. Тя ме записа на курса. Той молдовския език е като руския и като
българския и аз разбирах някои думи, някои не. Във всяка една държава
нашите българи карат, аз съм карал в Германия доста години. Там има
ленти как да спреш, черти къде трябва да спреш, не както тук стопове
навсякъде. Смятам, че познавам тези правила и не съм опасен за
движението. Моята приятелка се разправяше с плащането на курса.
Правилата за движение по пътищата ми ги обясняваха на руски.".
Същественото в тази насока е посочено от РС-Л-т и се изразява в
противоречието на обясненията на въззивника и приложеното писмено
доказателство – докладна записка/л.15/ от която е видно,че от информацията,
съхранявана от граничния контрол на Република България, въззивника В.Г. е
напуснал страната на 17.09.2017 г., която дата е 3 дни след датата, посочена
като дата на издаване на процесното СУМПС 14.09.2017 г. Т.е.това
обстоятелство определено противоречи на заявеното от въззивника,че
фактически е карал курс и бил на територията на Република Молдова в
предходния период.
Неподкрепени с каквито и да е доказателства също така ,са и
обясненията на въззивника в тази връзка.По-конкретно,обосновано РС-Л-т е
отхвърлил твърдението на подсъдимия, че е преминавал обучителен курс и
изпит в Република Молдова, предвид и посочените отговори на същия в тази
насока. Така например,обясненията му са несъответни на езиковите му
познанията, включително владеенето на молдовски език, той отговоря: „Аз
от всички езици по малко мога да говоря. Мога да говоря на немски, турски,
испански, английски и на български, на цигански, на румънски. Знам колкото
за мен си да се оправям в чужбина. Той молдовския език е като българския.
Молдовската азбука е почти като българската и руската.
На поканата от съда да преведе на молдовски език изразът „Аз
12
притежавам право да управлявам автомобил", той отговарил: „притежавам
машина". От него,относно възрастта му на молдовски език посочва като: „Ще
отговоря, че съм на тридесет и две. На молдовски 32 е горе долу, като на
български, просто си чупиш повече езика."
На последния поставен от съда въпрос да преведе на молдовски език
израза Ha нерегулирано кръстовище предимство има дясно стоящият. ",
ty
той е заявил, че разбира въпроса, но не желае да отговори.Не се посочва от
негова страна като име и каквито и да било данни за приятелката ,която
твърди,че го е записала на курс,както и каквито и да е писмени
доказателства,че е платил сума от около хиляда евро за шофьорски
курс./л.47/.
Същественото в настоящия казус, и в тази връзка , е че обясненията на
въззивника не се подкрепят от посоченото в представеното писмо и отговор
от МВР Дирекция международно оперативно сътрудничество и получено
писмо от Интерпол- Кишинев, в което е посочено че лице с име на В.В. З. не е
установено с тяхната база данни. Също така е посочено че свидетелство за
управление на МПС №********* никога не е издавано от компетентните
власти в Молдова./ лист 7 от досъдебното производство/.
При така събраните писмени и гласни доказателства обосновано и
законосъобразно РС-Л-т е приел,че въззивника В.Г. на 28.08.2019г. и на
29.08.2019г. в гр. Луковит, обл. Ловеч, при продължавано престъпление, пред
мл.инспектор П. Д. - служител в ЗЖУ Плевен и пред полицейски инспектор
ПК Х. Д. П. в РУ Луковит, съзнателно се ползвал от неистински официален
документ - Свидетелство за управление на моторно превозно средство с №
********* с дата на издаване 14.09.2017 година от Република Молдова, за да
докаже, че е правоспособен водач на моторно превозно средство, когато от
него за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.Т.е.е осъществил от обективна и субективна страна признаците
на състава на престъплението по чл.316, пр.1-во, вр. чл.308, ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.26 ал.1 НК.
Следва да бъде посочено,че ползването на процесния документ се
потвърждава и от въззивника,сочейки,че го е ползвал в много държави,
включително в България преди 28-29.08.2019 г.,в който смисъл същия
сочи,че „С тази книжка съм ходил в Испания, в Италия, навсякъде съм ходил
с тази книжка, без да имам никакъв проблем, само в България. Дори no-
миналата година си дойдох от Германия и се върнах пак с тази книжка,
единствено тук в България, когато почнаха от нашата полиция да снимат
книжката ми, да ме питат къде съм ходил, какво съм направил. В чужбина
образование не се иска, за да карам шофьорски курс. В Германия взимат
децата книжки на 16години... ".
Обоснован е извода на РС-Л-т,че фактическият извод за съзнателно
13
ползване на документа се извежда и от обстоятелствата, при които е
представен - в хода на проверката му като водач на МПС, в който смисъл са и
показанията на свидетелите С. С.,който категорично сочи,че въззивника е
управлявал процесното МПС,спрял е автомобила и след като е слязъл от него
му е извършена проверка./л.25/.В този смисъл са и показанията на св-ля П.
Д.,който сочи,че когато е подаден знак със стоп-палка на въззивника да
преустанови движението на процесния автомобил,същия се е движел,след
което е и извършена проверката ./л.26/.
Относно субективната страна на деянието,в смисъл,че същото е
извършено при пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК въззивната
инстанция съобразява и това,че от една страна, при непредставяне на
свидетелство, Г. би имал качеството на неправоспособен водач, което освен
личната му административно наказателна или наказателна отговорност, би
могло да има като последица и прилагане на принудителна административна
мярка,от друга страна са и данните от приложената на л.25 ДП справка за
нарушител от която е видно,че въззивника е наказван за нарушения по ЗДвП
многократно,включително и по чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП,санкционираща
управление на МПС без да притежава свидетелство за правоуправление .Това
е и основанието за дадените обяснения от негова страна да твърди,че е
проверен като пешеходец, и че не е представял той свидетелството, а то му
било иззето насила от служителя на ЗЖУ.Така или иначе,както е приел и РС-
Л-т в конкретния казус е налице съзнателност от страна на възивника,че
ползва неистински официален документ,който извод необходимо следва и
предвид поведението на въззивника на следващия ден при полицейската
проверка когато е представил свидетелството пред служителя от МВР и
свидетел в настоящото производство Х. П..Свидетеля П. категорично сочи,че
въззивника саморъчно е изписал удостоверяването на процесното
свидетелство,приложено на л.20-22 от ДП,сочейки,че удостоверяването върху
копията е за „вярност“ с оригинала на ползваното св-во за
провоуправление,както и че действително СУМПС е издадено от чуждата
държава-Молдова.
Както е приел и РС-Л-т от обективна страна предметът на
престъплението - Свидетелство за управление на МПС с №********* с
посочен издател Република Молдова, е неистински официален документ по
смисъла на чл. 93, т. 5 НК и то отговарящ на допълнителното условие, водещо
до прилагане на квалифицирания състав на чл. 308, ал. 2 НК - в случая
официалният документ е от изброените такива, които имат особено важно
значение за правната сигурност, а именно „свидетелство за управление на
превозно средство",тъй като поначало такъв документ легитимира
съответното лице като водач на МПС,респективно създава основателна
14
опасност за възникване на ПТП,когато управлението на МПС се извършва без
да е налице завършен курс за управление на МПС,както и успешно положен
изпит за придобиване на св-во за правоуправление на МПС.
Съобразен с доказателствата по делото,подробно посочени и по-горе е
извода на РС-Л-т,че съществен в конкретния казус е вида на официалния
документ и несъществен конкретния нормативен ред на чуждата държава, при
който се издава свидетелство за управление.В този смисъл е и
задължителната практика за съдилищата,посочена в Постановление на
Пленума на Върховния съд №8/1982 г.,в която е прието,че за наличието на
официален документ се изхожда от годността на документа да създаде
заблуждение у другиго, което е налично в настоящия казус. В този смисъл св-
ля С. сочи,че освен,че е констатирал,че се разминават в св-то за
правоуправление и личната карта,му е направило впечатление,че въззивника
е посочил,че няма основно образование,което е дало повод на св-ля да
извърши справка и установи,че въззивника няма българско св-во за
правоуправление,и което е усъмнило служителите на МВР,че „книжката е
фалшива“./л.25/.В този смисъл са и показанията на св-ля Д../л.26/.Налично е
изискването на законодателя относно инкриминираното свидетелство за
управление на МПС,то да представлява „Неистински" документ по смисъла
на чл. 93, т. 6 НК.в подкрепа на този извод е факта, че според официалния
отговор от Република Молдова държавата не е издавала документ с посочения
номер, включително лицето, посочено като правоспособен водач В.В. З.
(впоследствие с променена фамилия Г.) не фигурира в регистрите на като
правоспособен водач на МПС.
Налице и според въззивната инстанция е ползване на инкриминирания
документ по смисъла на чл. 316 НК,както е посочено в ПВС, в т. 9 "
...ползване ще е налице с представянето на документа пред съответното
длъжностно лице в държавен или обществен орган или пред частно лице", за
да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или
изменено някое право или задължение или някое правно задължение. В
конкретния казус,както вече се посочи и по-горе,въззивника е представил два
пъти неистинския документ - пред св. ************ мл. Инспектор от ЗЖУ
Плевен при изпълнение на задълженията му за контрол спрямо водачите в
специализираната полицейска операция, както и повторно пред полицейски
инспектор Х. П., извършващ полицейска проверка за истинността на
документа. И при двете ползвания въззивника е целял да докаже едно и също
обстоятелство че е правоспособен водач.
За наличието на волевият момент на прекия умисъл, а именно
желанието на въззивника да се ползва именно от неистинското свидетелство
за управление,най-красноречиво говорят и неговите действия в тази насока,за
които,между впрочем дава сведения именно той,заявявайки,че след като РС-
Л-т му е предявил приложените на л.20,21,22 от ДП копия от
15
инкриминирания документ,че „С тази книжка съм пътувал, да това е копие на
молдовската книжка, с която съм пътувал в Германия, България. Аз съм
написал с собственоръчно текста вярно с оригинала отдолу и съм се подписал
и датата 29..08. 2019. И на трите документа на следващия ден на копията аз
съм написал че са същите като оригинала написал съм и датата и съм се
подписал . Това стана след като ме извикаха на
полицията…“/л.26/.Т.е.въззивника е признал,че е ползвал инкриминирания
документ именно за да може да управлява с него МПС и че чрез него има
право да управлява МПС,въпреки,че реално не е придобивал такова по
законно установения ред.Т.е.неоснователно е възражението на адв.Л.,че
деянието на въззивника не е доказано от субективна страна,респективно,че
същия следва да бъде оправдан да е извършил същото .
Неоснователно в тази връзка е и възражението на адвокат Л. относно
вида и размера на наказанието,което следва да бъде наложено на
въззивника,тъй като РС-Л-т обосновано и законосъобразно е определил
наказание- лишаване от свобода за срок от 8 месеца, като е отчел
смекчаващите и отегчаващите отговорността на въззивника обстоятелства в
съответствие с изискванията на чл.54 от НК.
Като смекчаващи такива и според въззивната инстанция следва да бъде
и е съобразено,това,че В.Г. не е осъждан, има семейство - сключен
граждански брак и ******, интегрирал се е в обществения живот на
територията на друга държава, членка на ЕС - включен е в социалната и
здравна система, и тази на трудовата заетост. Децата му също посещават
учебни заведения.Пред въззивната инстанция не са представени
допълнително доказателства в тази насока,които да не са оценени и
съобразено от първо инстанционния съд,както и да водят извода за наличие
на многобройни и/или изключителни смекчаващи вината обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността на В.Г. обстоятелства РС-Л-т
обосновано е отчел упоритостта при неправомерното ползване на
неистинския документ извън инкриминираните два случая,и то както сам
заявява въззивника не само на територията на Република България,но е
използвал и представял същото „..не само в България,в Германия и в други
държави..“Л.47 НОХД, липса на критичност и омаловажаване на опасността
неправоспособен водач да управлява МПС.В тази връзка следва да се
отбележи и това,че въззивника е наказван многократно за нарушения на
ЗДвП,видно от приложената справка за нарушител на л.25 от ДП.
Така определеното наказание от осем месеца лишаване от свобода и
въззивната инстанция приема,че не се налага да бъде изтърпяно ефективно, и
изтърпяването на същото при условията на чл. 66, ал. 1 НК, следва да бъде
отложено за изпитателен срок от 3 години.Настоящата инстанция
съобрази,че въззивника не е осъждан до настоящия момент,тъй като по
16
постановеното му административно наказание по чл.78а от НК-глоба в р-р на
1000.0лв./л.80/.е настъпила реабилитация съгласно разпоредбата на
чл.86,ал.1т.3 от НК.
Следва да бъде посочено, че от страна на първоинсттанционния съд е
допуснато нарушение на материалния закон-НК, тъй като в присъдата е
посочено, че въззивника В.Г. се осъжда на наказание лишаване от свобода в
размер на осем месеца при първоначален общ режим,като едно изречение по-
надолу пък съдът е посочил, че на основание чл. 66 ал. 1 от НК отлага
изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от три години.
Въззивната инстанция приема, че действителната воля на
първоинстанционния съд е така наложеното наказание от осем месеца да не
бъде изтърпяно ефективно, в който смисъл са и и мотивите на съда, поради
което и присъдата в частта в която е посочено, че така определеното
наказание следва да се изтърпи при първоначален общ режим, следва да бъде
отменена, но така или иначе въззивната инстанция приема, че не са нарушени
правата на въззивника Г., тъй като отлагането на изтърпяването на
наказанието на практика се явява по-леко наказуемо от това да се изтърпява
наказанието ефективно в пенитенциарно заведение, поради което и не следва
да бъде отменена изцяло присъдата като противоречаща на материалния
закон по отношение на начина на изтърпяване на наказанието.
Основателен в тази връзка е и извода на РС-Л-т,че за постигане на
целите на наказанията ,предвидени в чл.36 от НК следва през изпитателния
срок да се прилага допълнителна корекционна мярка по чл. 67, ал. 3 НК, и
като такава следва да бъде приложена мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК -
задължителни срещи с пробационен служител през 3-годишния изпитателен
срок.Както вече се посочи и по-горе в решението,видно от данните от
приложената на л.25 ДП справка за нарушител, въззивника е наказван за
нарушения по ЗДвП многократно,включително и по чл.177,ал.1,т.2 от
ЗДвП,санкционираща управление на МПС без да притежава свидетелство за
правоуправление.Налагането на наказания за нарушения по ЗДвП е с начало
11.09.2006г.-НП111863 и последно санкционирано с НП-№16-0297-
000010,влязло в сила на 25.01.2016г.и то за нарушение по чл.177,ал.1,т.2,пр.1
от ЗДвП и касаещо управление на МПС без съответно свидетелство за
правоуправление.Въпреки това и множеството наказания въззивника не е
предприел законови действия за придобиване на образование и свидетелство
за правоуправление по законоустановения ред,а е предпочел да се снабди с
неистински официален документ - Свидетелство за управление на моторно
превозно средство с № ********* с дата на издаване 14.09.2017 година от
Република Молдова, за да докаже, че е правоспособен водач на моторно
превозно средство.Т.е. и въззивната инстанция приема,че за действителното
поправяне на въззивника е необходимо освен наложеното наказание –
лишаване от свобода да бъде приложена и пробационна мярка по чл. 42а, ал.
2, т. 2 НК -задължителни срещи с пробационен служител през 3-годишния
17
изпитателен срок.Тази необходимост е налична и предвид поведението на
въззивника в съдебната зала,което определено показва явното незачитане на
закона и добрите нрави от негова страна,което е и довело до налагането на
глоба за грубо нарушаване на реда в съдебната зала ./л.66 и 67 от делото /.
Както е приел и РС-Луковит налични са писмени доказателства
съотвестващи на заявеното от въззивника, че неговото постоянно
местопребиваване е на територията на друга държава — членка на ЕС -
Федерална Република Германия- л.52 и сл. от НОХД. Тези писмени
доказателства не обосновават процесуална пречка за изпълнение на
пробационната мярка в изпитателния срок, нито наложената мярка ще засегне
правото на лицето да се установи да живее на територията на друга държава.
В този смисъл е приетото Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27
ноември 2008 година за прилагане на принципа на взаимното признаване към
съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху
пробационните мерки и алтернативните санкции , произтичащи най-вече от
липсата на поне основно образование, намиращо отражение и в националното
ни законодателство - Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни решения и решения за пробация/специалния закон/ с оглед
упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните
санкции.Процесуално издържано е и позоваването на РС-Л-т в тази връзка на
чл. 2, т. 3 от специалния закон,съгласно която разпоредба и при условие,че
постановената присъда на РС-Л-т бъде потвърдена с влязло в сила решение,
присъдата да се изпрати на компетентния орган във ФРГермания за
изпълнение на пробационната мярка през изпитателния
срок./арг.чл.3,т.1,б.“б“ от специалния закон.
От своя страна и при положение,че въззивника В.Г. е признат за
виновен по предявеното му от страна на прокурора обвинение,то както
приема и РС-Л-т с оглед разпоредбата на член 189, ал. 3 НПК следва да бъде
осъден да заплати сторените разноски, които в делото възлизат общо на
101.32 лева и се дължат на ОД МВР Ловеч.Пред въззивната инстанция не са
направени такива.
При тези съображения въззивния съд приема,че следва присъдата на
Районен съд-Луковит да бъде изменена в частта в която е посочено, че така
определеното наказание-лишаване от свобода в размер на осем месеца следва
да се изтърпи при първоначален общ режим,като бъде отменена в тази
част,като незаконосъобразна,и бъде потвърдена в останалата й част като
законосъобразна,обоснована и почиваща на събраните по делото
доказателства .
Водим от гореизложеното и на основание чл.337,ал.1,т.3 от НПК във вр.
с чл.338 от НПК,съдът
18
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 260008/10.12. 2020 г.,постановена по НОХД
№182/2020 г. по описа на РС – Луковит в частта,в която е осъден въззивника
В. В. Г., ЕГН ********** на основание чл.316, пр.1-во, вр. чл.308, ал.2,
вр.ал.1, вр.чл.26 ал.1 НК и чл. 54 НК на наказание лишаване от свобода за
срок от 8 (осем) месеца,като ОТМЕНЯВА същата в частта,в която е
постановено, така наложеното наказание от осем месеца лишаване от свобода
да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
ПОТВЪРЖАДАВА присъда № 260008/10.12.2020 г.,постановена по
НОХД №182/2020 г. по описа на РС – Луковит,в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19