РЕШЕНИЕ
№ 1002
гр. П., 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. И.а
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20251720100034 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 152 / 06.01.2025 г.,
предявена от „Топлофикация П.“ АД с ЕИК *********, срещу И. Р. Ч., по обективно,
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на парични
вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 4618/2024 г. по описа на Районен съд – П., за сумата от 1205,09
лева, представляваща общ размер на вземането за апартамент, находящ се в гр. П., ***,
от които сумата от 1025,56 лева – главница за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г.,
както и сумата от 179,53 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 07.08.2022 г. до 27.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
05.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че между топлофикационното дружество и
титулярът на партидата съществува валидно облигационно отношение, възникнало по
силата на приети от държавен орган (КЕВР) Общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение, на които ответникът не е изразил несъгласие.
Поддържа се, че не е необходимо сключването на индивидуален писмен договор с
потребителя. Излага се, че имотът се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), присъединена към топлопреносната мрежа, и ищецът е изпълнил
задължението си, като е доставял топлинна енергия за отопление и/или битово горещо
водоснабдяване през исковия период. Твърди се, че ответникът не е изпълнил
насрещното си задължение да заплаща цената в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, поради което на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. С тези съображения се отправя
1
искане за уважаване на предявените искови претенции, ведно със законната лихва за
забава, считано от 05.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски по заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника И. Р. Ч., чрез адв. Т. Ш. - назначен
особен представител, е постъпил писмен отговор, с който се оспорват исковете по
основание – релевира се възражение за липса на доказано облигационно отношение
между страните и липса на качество „клиент/потребител“ на ответника по смисъла на
ЗЕ за процесния имот и период. Размерът на претендираните суми не се оспорва. Моли
съдът да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153
ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Същите са процесуално допустими, родово и
местно подсъдни на Районен съд – П., и са предявени в срока по чл. 415 ГПК. От
приложеното ч. гр. д. № 4618/2024 г. по описа на РС – П. се установява, че е издадена
Заповед за изпълнение № 2978/06.08.2024 г., връчена по реда на чл. 47 ГПК, поради
което и на ищеца са дадени указания по чл.415 ГПК.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил
за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че в процесния имот и
за посочения исков период е доставена топлинна енергия в претендирания с
исковата молба размер, както и размерът на лихвата за забава. Следователно
спорът между страните се концентрира единствено върху въпроса за пасивната
материалноправна легитимация на ответника – дали той има качеството „клиент
(потребител) на топлинна енергия“ за процесния имот през релевантния период.
В подкрепа на твърденията си ищецът е представил писмени доказателства
относно правото на собственост и правоприемството върху процесния имот, а именно:
***** на нотариус И. И. с район на действие РС – П. , от който се установява, че
наследодателят Р.К. Ч. е придобил право на собственост върху апартамент ***,
находящ се в гр. П., *****, заедно с прилежащите идеални части.
Представено е и Удостоверение за наследници изх. № *** г. на Община П.
(ЕСГРАОН), удостоверяващо, че Р.К. Ч. е починал на 21.09.2009 г., а негов единствен
наследник е И. Р. Ч..
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединена
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Тази норма, в действащата си редакция след измененията от 17.07.2012 г.,
възприема понятието „клиент на топлинна енергия“ като функционален еквивалент на
предходното понятие „потребител на топлинна енергия“, дефинирано в § 1, т. 42 ДР ЗЕ
(отм.). До 17.07.2012 г. в § 1, т. 42 ДР ЗЕ „потребител на топлинна енергия за битови
нужди“ се определяше като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва топлинна енергия за отопление, климатизация или БГВ. След законодателната
промяна от 2012 г. терминът „клиент“ заменя „потребител“, без да се промени
същностно кръгът на лицата, към които са адресирани задълженията за заплащане на
доставената енергия: това са собствениците и титулярите на вещно право на ползване.
Правната уредба на чл. 150 ЗЕ предвижда, че продажбата на топлинна енергия
на клиенти за битови нужди се извършва при публично известни Общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Договорното
2
отношение възниква по силата на закона, без необходимост от изрично писмено
приемане от страна на клиента (в този смисъл е и решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д.
№ 3184/2013 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). С Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване в
топлофицирана сграда – етажна собственост, са подразбираните клиенти на топлинна
енергия, към които са адресирани одобрените и публично оповестени Общи условия
на топлопреносното предприятие, като в това им качество те са страна по
продажбеното правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Тълкувателното решение допълва и че когато имотът е предоставен за ползване на
трето лице (напр. наемател), вътрешните отношения между собственик и ползвател не
освобождават собственика от задължения към топлопреносното предприятие, освен
ако законът или договор с предприятието не предвиждат друго – при липса на такъв
ред, собственикът остава пасивно легитимиран.
Прилагането на горните нормативни разпоредби към настоящия спор налага
извода, че ответникът – като наследник и правоприемник на установения
собственик по нотариалния акт – има качеството „клиент на топлинна енергия“
за процесния имот през исковия период. Налице е годно вещноправно основание за
пасивната му легитимация (право на собственост, респ. наследствено правоприемство),
доказано с представените Нотариален акт № ***** и Удостоверение за наследници
изх. № *** г., като тези доказателства не са оборени от ответника. Предвид обявените
за безспорни факти – наличие на доставка и размер на вземанията (главница и
лихва), както и при липса на възражения за погасяване (плащане, прихващане, давност
и др.) или за неправилно отчитане, съдът приема, че искът по чл. 79 ЗЗД е доказан по
основание и размер.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че доколкото главното задължение е
доказано, а изискуемостта на месечните вземания и неизпълнението не се спорят,
следва, че ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната
лихва. Представените по делото справки сочат, че мораторната лихва за периода
07.08.2022 г. – 27.06.2024 г. е 179,53 лв., който размер е обявен за безспорен с доклада
и не е оспорен от ответника.
С оглед изложеното съдът намира, че предявените установителни искове са
основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с т. 12 от
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на ищеца се следват сторените по делото съдебно-
деловодни разноски в заповедното и исковото производство. Видно от заповедното
производство, разноските възлизат на 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение (общо 75,00 лв.). В исковото производство ищецът
е реализирал разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса, 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 400,00 лв. възнаграждение за особен
представител, или общо 525,00 лв. Следователно на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 600,00 лв.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че И. Р. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ***, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК
3
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, по обективно, кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 1025,56 лева (хиляда двадесет и пет лева и петдесет и шест ст.) –
главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.06.2022 г. – 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. П., *** с аб.№ **********, както
и сумата от 179,53 лева (сто седемдесет и девет лева и петдесет и три ст.) – законна
лихва за забава на месечните плащания за периода 07.08.2022 г. – 27.06.2024 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
05.08.2024 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, до окончателното изплащане на вземането, за които суми в
производството по ч. гр. д. № 4618/2024 г. на РС – П. е издадена Заповед за изпълнение
№ 2978/06.08.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Р. Ч. с ЕГН ********** да заплати
на „Топлофикация П.“ АД с ЕИК ********* сумата от 600,00 (шестстотин) лева,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4