Р Е Ш Е Н И Е
№ 294/23.12.2019 г. гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
трети административен състав
На четвърти декември
2019 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 330 по описа на 2019 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Т.Н.Н., ЕГН **********
и адрес ***, против заповед на командира на Четвърти артилерийски полк гр.
Асеновград с № ЗЛС-25/12.07.2019г., с която на основание чл. 242, т.1, т.2, т.9, във връзка с чл.243,
ал.1 и чл. 244, т.3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България/ЗОВСРБ/ му е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.
В жалбата се сочи, че процесната заповед макар и издадена в предписаната от закона форма е
незаконосъобразна, поради допуснато
съществено нарушение на административно производствените правила и противоречието й с материалния закон. Прави
се искане оспорената заповед да бъде
отменена, с присъждане на направените в производството разноски.
В съдебно заседание, оспорващият
редовно призован се явява лично и с
процесуалния си представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания, както и направеното искане.
Допълнително представя подробни писмени бележки в подкрепа на
твърденията си за незаконосъобразност на
оспорения административен акт.
Ответната страна командира на Четвърти
артилерийски полк гр. Асеновград -
редовно призована изпраща процесуален представител гл. юрисконсулт К. А.,
който оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя подробни писмени
бележки.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по
делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за
установено следното:
По делото не се спори, че жалбоподателя Т.Н.Н.
по силата на договор за военна служба № СВ-1143 от 21.05.2010г заема длъжността
помощник на началник щаба по личния
състав в щаба на военно формирование/в.ф./ 22 130 и притежава военно
звание „*“. Не е спорно също така, че същият
на 15.06.2019г. е бил назначен
като дежурен по дивизион – 24 часов денонощен наряд, съгласно Заповед №
ЗРД -195 от 14.06.2019г. на командира на 301 артилерийско-технически дивизион
в.ф. 22 130 *. В. П..
Производството по издаване на оспорената заповед е започнало след
изготвена именно от *. П. докладна
записка с рег. № З-643/18.06.2019г. до
командира на в.ф. 24 490 *. Л. М., в която се съдържат данни за недопустимо поведение на офицер съгласно
Устава за войсковата служба на ВС на Република България - отказ на * Н. да
изпълни заповед на началника си.
Със Заповед № ЗРД-347/18.06.2019 г. командира на в.ф. 24 490 е
заповядал да се извърши проверка за изясняване на обстоятелствата изложени в процесната докладна записка от комисия съставена от военнослужещи в същото в.ф. В заповедта са
посочени както фактите и обстоятелствата които следва конкретно да бъдат
изяснени, така и срока за извършване на проверката.
За резултатите от проверката е съставен Протокол рег.
№ 3 – 2452/05.07.2019 г. с предложение на комисията за налагане на дисциплинарно
наказание "строго мъмрене" на * Т.Н.. В протокола е записано, че на 15.06.2019г. при завръщане на личния
състав и техника от проведено учение в района на Шабла, един от автомобилите
аварира, при което е установено, че не може да се прибере на собствен ход в
базата. Командирът на в.ф.
22 130 *. В. П. заповядва по телефона на
* В. В. – заместник командир по логистичното осигуряване във в.ф. 22 130 да тръгне с дежурния във
формированието влекач и да изтегли авариралата машина. * В. незабавно
предприема действия по изпълнение на отдадената му заповед, като за целта
създава необходимата организация, но при
среща в дежурната стая на формированието
с дежурния * Н., същият отказва да изпълни заповедта на *. П.. По късно в личен
разговор по телефона с началника си, Н. отново отказва да изпълни заповедта,
като заявява, че иска писмено разрешение
за излизане на дежурния влекач. Отказът е направен с груб и неподходящ тон за
отношенията между началник и подчинен във въоръжените сили. В протокола са
цитирани и събраните в хода на извършената служебна проверка писмени обяснения
на военнослужещи имащи отношение към процесния случай
- * П., * В., ст. * З.Ж., мл. * И.К., * Ц.Д., както и на оспорващия *.Н.. При така
описани обстоятелства, комисията е посочила в протокола, че * Н. не е изпълнил
задълженията си съгласно чл. 178, ал.1 и ал.3 от ЗОВСРБ, чл. 109, ал.1 и ал.2; чл. 110, т.4; чл. 112, т.1; чл. 114, т.1,
т.4 и т.7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република
България и т.1.4.3 от Кодекса на етичното поведение на военнослужещите и
цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната и Българската армия, което е квалифицирано правно като
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 242, т.1, т.2 и т.9 от ЗОВСРБ.
На 12.07.2019 г., на
основание чл. 144, ал.2 от ППЗОВСРБ, е проведена беседа от командира на Четвърти артилерийски полк гр. Асеновград
с * Н., на която военнослужещият е запознат с
протокола от работата на назначената комисия
за извършване на проверка и със събраните доказателства, даващи основание за
налагане на дисциплинарно наказание.
За проведената беседа
е съставен Протокол рег. № 3 –2567/12.07.2019 г., който е
подписан от жалбоподателя с отбелязване,
че не е съгласен и не желае да даде писмени обяснения/л.44-45/.
На 12.07.2019 г. командира на Четвърти артилерийски
полк гр. Асеновград е издал оспорената в настоящото производство заповед с №
ЗЛС-25/12.07.2019г., с която на основание
чл. 242, т.1, т.2, т.9, във връзка с чл.243, ал.1 и чл. 244, т.3 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България/ЗОВСРБ/ на * Т.Н.Н. е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.
Заповедта е връчена на оспорващия лично на 30.07.2019г., видно от
отразяването върху екземпляр от същата/л.51/, а жалбата му е подадена до Административен съд –Пловдив с вх. № 14796
от 08.08.2019г, където е образувано адм. дело № 2390/2019г. по описа на последния. Така образуваното производство е прекратено с
Определение №1842/16.09.2019г. и делото е изпратено по подсъдност на
Административен съд-Ямбол.
По делото е приложена цялата административна преписка
по издаване на оспорения административен акт, като по искане на оспорващия са
приети като доказателства и: Препис-извлечение от Заповед на командира на 301 атдн № 3РД-195/14.06.2019 г.; Заверено копие на Заповед на
командира на 301 атдн № 3РД-370/28.12.2018 г.;
Заверено копие на Заповед на командира на 301 атдн №
3РД-374/28.12.2018 г.; Заверено копие на Правила за задълженията на шофьора на
дежурния влекач с рег.№ 3-257/11.02.2019 г.; Заверено копие на Правила за
задълженията на дежурен по парк на 301 атдн с рег.№
3-258/11.02.2019 г.; Заверено копие от Писмо на командира на 42 механизиран
батальон рег.№ 3-3412/08.11.2019 г., както и заверено копие на Заповед на
командира на 4 артилерийски полк № 3РД-111/22.02.2018 г. относно обявяване и
прилагане на вътрешни правила на Сухопътни войски.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът
проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на
всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия. С оглед разпоредбата на чл.
146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт обхваща установяване
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона
форма, спазени ли са материалните и
процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на
закона. Липсата на някоя от посочените
предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание
за отменянето му.
Предмет на осъществявания съдебен контрол
е заповед на командира на Четвърти артилерийски полк гр. Асеновград с №
ЗЛС-25/12.07.2019г., с която на основание
чл. 242, т.1, т.2, т.9, във връзка с чл.243, ал.1 и чл. 244, т.3 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България/ЗОВСРБ/ на Т.Н.Н. е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.
Процесната
заповед е издадена от орган с материална компетентност по смисъла на чл. 137, ал.1 от
ППЗОВСРБ, с оглед приетата по делото Заповед на министъра на отбраната с №
ОХ -1252/07.12.2017г., т.е не е налице отменително
основание по смисъла на чл. 146, т.1
АПК.
С оглед приетите по
делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита,
че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на военнослужещ е
издадена в писмена форма, съдържа необходимите реквизити и е мотивирана, няма допуснати съществени процесуални нарушения и същата е в
съответствие с материалния закон и неговата цел. Изложените в жалбата доводи в
обратната насока от процесуалния
представител на оспорващия, доразвити и в представените писмени бележки са
изцяло неоснователни. В тази връзка следва да се отбележи, че в заповед № ЗЛС-25/12.07.2019г. са посочени
извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното
нарушение, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното
основание и следващото се наказание, срокът и редът за обжалване на заповедта,
с което са спазени изискванията на чл. 148, ал.1 и ал.2 от ППЗОВСРБ, във връзка с чл. 252 от ЗОВСРБ. В хода на производството по издаване на оспорения акт е
спазена предвидената процедура в разпоредбите на чл. 142 и следващите от ППЗОВСРБ, вр. чл. 252 от ЗОВСРБ. Заповедта е издадена на 12.07.2019 г., за дисциплинарно
нарушение, извършено на 15.06.2019 г., което обстоятелство налага извода, че са
спазени и предвидените в чл. 249, ал.1 от ЗОВСРБ срокове за налагане на дисциплинарното
наказание – не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не
по-късно от една година от извършването му.
Съдът счита също така, че
при издаване на оспорената заповед правилно е приложен материалният закон и
същата е съобразена с неговата цел. Съгласно чл. 178, ал.1 от ЗОВСРБ военнослужещите
са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на
органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на
отбраната и на въоръжените сили, както и
заповедите на командирите или началниците. Анализът на посочената
разпоредба сочи, че със същата е вменено задължение на военнослужещите да
изпълняват всички заповеди на
командирите или началниците си, поради обстоятелството, че законодателя не е
направил разграничение между заповедите издадени в писмена форма и тези
отдадени в устен вид.
В настоящия случай, видно от
доказателствата по делото на процесната дата
15.06.2019 г. част от личния състав и техника на в.ф. 22 130, включително
и командира му *. В. П. е била изнесена извън пункта за постоянна дислокация,
във връзка с провеждано учение на военен полигон Шабла. В пункта за постоянна
дислокация за старши /дежурен по дивизион/ с цитирана по-горе заповед е бил
определен * Н.. При възникнала аварийна ситуация *. П. в кръга на своите правомощия е отдал заповед за излизане на дежурния
влекач, която * Н. отказал да изпълни, под предлог, че заповедта не е писмена.
Отказът е бил направен на два пъти – първо при препредаване на процесната заповед на * Н. от * В. и втори път при личен
разговор на * Н. с прекия му командир *. П., при който разговор тонът на Н. е
бил в противоречие с т.1.4.3 от Кодекса
на етичното поведение на военнослужещите и цивилните служители от МО за
почтеност и коректност в служебните отношения.
С оглед установеното съдът намира, че
описаното в оспорената заповед деяние на *. Н., правилно е квалифицирано от
наказващия орган като нарушение на военната дисциплина изразяващо се в
неизпълнение на задължение по военната служба, нарушаване на правилата за подчиненост и
неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите. В
разпоредбата на чл. 241 от ЗОВСРБ се съдържа дефиниция на понятието "нарушение на
военната дисциплина" - виновното неизпълнение на служебните задължения от
военнослужещите. Доказателствата по делото сочат именно на виновно неизпълнение
от страна на *. Н. на служебни
задължения. Не могат да бъдат възприети доводите на последния изложени в писмените му обяснения дадени по време на
извършваната проверка, че заповедта на *.
П. е следвало да бъде в писмена форма, а основното предназначение на дежурния
влекач е да поддържа едноминутна готовност в района на формированието и да се
използва при възникнали бедствия и аварии. От една страна налице са
доказателства за създадена организация за замяна в случая на дежурния влекач
при напускане на формированието с друга
машина от същото. От друга страна както бе посочено, липсва разписано в
нормативната уредба задължение за командирите и началниците във въоръжените
сили да издават заповеди към подчинените им военнослужещи само в писмена форма.
Това е така с оглед специфичните функции и задачи които се възлагат на
въоръжените сили при подготовката и
осъществяването на отбраната на страната.
С оглед изложеното дотук депозираната
жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото своевременно направеното искане на
процесуалния представител на адм. орган за присъждане
на юрисконсулско възнаграждение се явява основателно.
По правилото на чл. 143, ал.4 от АПК оспорващия следва да бъде осъден да
заплати на ответната страна направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 200 лева, което
съдът определя на основание чл.144 АПК
във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, при съобразяване с фактическата и
правна сложност на делото, както и броя на проведените съдебни заседания, в
които процесуалния представител на ответника по делото е взел участие.
Съгласно чл.251 /изм. – ДВ, бр. 77 от 2018
г., в сила от 1.01.2019г./ от ЗОВСРБ заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни
наказания по чл. 244, т. 1,
2, 3, 4, 5 и 6, каквото е
и настоящото решение, не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, трети
административен състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.Н.Н. против заповед на командира на Четвърти
артилерийски полк гр. Асеновград с № ЗЛС-25/12.07.2019г., с която на
основание чл. 242, т.1, т.2, т.9, във
връзка с чл.243, ал.1 и чл. 244, т.3 от Закона за отбраната и въоръжените сили
на Република България/ЗОВСРБ/ му е наложено дисциплинарно наказание „строго
мъмрене“.
ОСЪЖДА Т.Н.Н., ЕГН ********** и
адрес ***, да заплати на Четвърти артилерийски полк гр. Асеновград, ул. „Хан
Крум“ № 2
направените по делото разноски в размер на 200 (двеста) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните по
реда на чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете