Решение по дело №2314/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………..

 

гр. Варна, …………….2022 г.12

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно заседание на четИ.десети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

 

при секретаря Галина Георгиева, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова административно дело № 2314/2021 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „ТТ-Импекс“ ЕООД, с управител А. Р. Л. , чрез адв. Н.К., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000320006742-091-001/27.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 166/28.09.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. С РА са установени задължения на оспорващия за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по Закон за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) за данъчен период 01.01 – 31.03.2020 г. в размер на 112 627,08 лв. – главница и 12 264,82 лв. – лихва и за данъчен период 01.04 – 30.06.2020 г. в размер на 16 127,87 лв. – главница и 1 344,10 лв. – лихва.

С жалбата се настоява, че ревизионният акт е незаконосъобразен. Оспорва се извода за наличие на скрито разпределена печалба и определеното в тази връзка задължение за данък като неправилен, незаконосъобразен и постановен в несъответствие с установената фактическа обстановка. Излагат се доводи, че за да е налице скрито разпределение на печалба, следва да са налице суми, несвързани с осъществяваната от дружеството дейност, начислени и изплатени под каквато и да е форма, в полза на съдружници и свързани с тях лица, каквито плащания и начисления към едноличния собственик на капитала или суми, несвързани с дейността, в случая не са налице и не се установяват. Позовавайки се на сключения договор за заем между „ТТ-Импекс“ ЕООД и „Фуксун Трейд Лимитед“ и разписката за получаване на сумата, оспорващият твърди, че същите доказват наличието на нормално заемно правоотношение между кредитор и длъжник, като сочи, че същите не са кредитирани без основание. Според жалбоподателя липсата на изцяло изписани инициали на подписалите договора и разписката или неизцяло четим печат, не представляват обстоятелства, които да дискредитират изявената в документите действителна воля на страните. Жалбоподателят застъпва тезата, че макар и да представляват частни писмени документи, същите не са лишени от доказателствена сила. На следващо място се оспорва и изводът на приходните органи за недействителност на договора, поради нарушение на митническото и данъчното законодателство. Посочва се, че Законът за ограничаване на плащанията в брой има териториален обхват и разпоредбите му не са приложими на територията на Република Полша. Сочи се, че дружеството няма неразпределена печалба, тъй като наличните средства, в т.ч. и предоставените заемообразно суми, са получени в патримониума на дружеството или заемообразно, или като аванси от клиенти, и като такива подлежат на връщане. Твърди се, че липсва икономическа логика в допускането, че средствата, получени по силата на договори за доставки, са ползвани за лични цели на собственика, тъй като това би довело до фалита на дружеството. Проверките на дружеството – жалбоподател, извършени след издаването на РА не доказват нови факти и обстоятелства, а напротив потвърждават установените в хода на ревизионното производство, а именно, че на адреса на дружеството не се съхраняват средства в сочените размери, тъй като са използвани за предоставен заем на „Фуксун Трейд Лимитед“, а остатъкът се съхранява в офис на дружеството на територията на Руската Федерация. Жалбоподателят оспорва и извода на ревизиращите органи, че сумата 322 557,34 лв., за които е издаден ПКО, не е налична в касата на дружеството и не е на негово разположение, като твърди, че касата на дружеството се намира в Калининград и фактическото преброяване следва да се извърши там. Настоява се, че процесната сума не е разпоредена в полза на едноличния собственик, а представлява оборотни средства за дейността. Изтъква се, че дружеството няма натрупана неразпределена печалба и необосновано се приема лично облагодетелстване. Позовава се на Закона за счетоводството и материалното данъчно законодателство, като сочи, че не се съдържат разпоредби, които да забраняват наличността на данъчно задълженото лице да се съхранява в друга държава. Посочва, че определянето на мястото на съхранение на средствата е изцяло в правомощията на управителя. Позовава се на факта, установен от ревизиращите органи, че част от средствата, осчетоводени по сметка 502 „Валутна каса“, са теглени на територията на Руската Федерация, като сочи, че това предполага съхранението им там. С оглед на всичко изложено твърди, че РА е необоснован.

Искането е да се отмени РА, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – Д.С., прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Настоява се, че РА е законосъобразен, поддържа се изложеното становище на директора на Дирекция ОДОП Варна в решението, с което е потвърден РА, като се претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В депозирани писмени бележки са развити подробни съображения за неоснователност на жалбата. Изложени са твърдения, че в хода на административното и съдебното производство тезата на жалбоподателя е останала недоказана. Посочено е, че представеният договор за заем е сключен в разрез с търговската логика и практика, и изцяло в полза на заемополучателя, предвид дългия гратисен период за насрещно задължение за начисляване и плащане на лихва. Твърди се, че нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство, са представени доказателства, че процесният договор е деклариран пред БНБ. Сочи се, че въпросната сума не е изнесена извън пределите на България, предвид липсата на данни за деклариране на паричните средства, предназначени на износ, съобразно чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон. В заключение се сочи, че в тежест на жалбоподателя е било да докаже автентичността на подписа, положен върху договора за заем и разписката за получаване на паричните средства. Позовавайки се на практика по идентични казуси на ВАС, се моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП в размер на 3953,64 лева.

Съдът, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се установяват от доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена на 18.10.2021 г. (видно от клеймото на пощенския плик, приложен на л. 15 от делото), т.е. в законоустановения 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 ДОПК, считано от датата на съобщаване на решението на директора на Дирекция ОДОП Варна – 04.10.2021 г., според потвърждението за получаване на електронното съобщение за постановеното решение на л. 17 от делото. Същата изхожда от адресата на акта, при наличие на правен интерес от обжалване, доколкото се оспорва РА в неотменената част, поради което е допустима.

По валидността на РА:

РА е издаден от компетентни органи. Ревизията е възложена от М.Т.Г. – началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП Варна (надлежно определена за орган по приходите с такива правомощия, съгласно Заповед № Д-1465/31.08.2018 г. (л. 2 от адм. пр.), със ЗВР № Р-03000320006742-020-001/09.11.2020 г. (л. 3-4 от адм. преписка), като за ръководител на ревизията е определена Н. А. П. – гл. инспектор по приходите, а вторият член на ревизиращия екип е А. С. П.  . Ревизията е с обхват установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица за периода от 01.01.2020 г. до 30.06.2020 г. и следва да завърши в срок до три месеца от връчването на ЗВР на 10.11.2020 г. (л. 3 от адм. пр.), т.е. до 10.02.2021 г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000320006742-023-002/10.02.2021 г. (л. 6 от адм. пр.), издадена също от Г., срокът за завършване на ревизията е продължен до 10.03.2021 година. Със заповед № Р-03000320006742-023-001/11.02.2021 г. (л. 8 от преписката) производството по извършване на ревизия е спряно и е възобновено със Заповед № Р-03000320006742-143-001/23.02.2021 г. (л. 10 от преписката), като е определен срок за извършване на ревизията след възобновяването до 22.03.2021 година. РА е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, както изисква чл. 119, ал. 2 ДОПК, респ. не е нищожен.

Съдът, след извършване на визуализация на представените по делото на електронен носител електронни документи, установява наличието на подписване на представените електронните документи: ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА с валиден квалифициран електронен подпис (КЕП) на датата на издаване на процесните документи от лицата, посочени като техни издатели. Предвид разпоредбата на чл. 25, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Следователно оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 ДОПК, във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният ревизионен доклад е неразделна част от него.

С потвърдения РА са установени данъчни задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2020 г. – 30.06.2020 година.

Обжалваният РА не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

По отношение спазването на установената форма:

От посочените в РА фактически и правни основания, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с изискуемото, съгласно чл. 120, ал. 1 ДОПК. В РА са обективирани самостоятелни мотиви, независимо от позоваването и потвърждаването на констатациите и изводите в ревизионния доклад. Предвид липсата на възражение срещу ревизионния доклад, органът по приходите не е обсъждал в съответствие с чл. 120, ал. 2 ДОПК конкретни възражения на ревизираното лице срещу констатациите в ревизионния доклад.

По отношение спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването на РА:

Производството по издаване на обжалвания РА е започнато въз основа на ЗВР № Р-03000320006742-020-001/09.11.2020 г. (л. 3-4 от адм. пр.). Със Заповед за изменение на ЗВР № РР-03000320006742-023-002/10.02.2021 г. срокът на ревизията е удължен до 10.03.2021 г. (л. 6 от адм. пр.). Със Заповед № Р-03000320006742-023-001/11.02.2021 г. (л. 8 от преписката) производството по извършване на ревизия е спряно, считано от 11.02.2021 г., на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 ДОПК, предвид заболяване на А. П.   . Със Заповед № Р-03000320006742-143-001/23.02.2021 г. (л. 10 от преписката) производството е възобновено, считано от 23.02.2021 г., като е определен срок за извършване на ревизията след възобновяването до 22.03.2021 година. Ревизията е извършена в рамките на регламентираните в чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК срокове.

За резултатите от ревизията, в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 ДОПК след изтичане на срока за ревизията, е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-03000320006742-092-001/05.05.2021 г. (л. 589-594 от адм. пр.), връчен на ревизираното лице на 10.05.2021 г. (л. 588 от адм. пр.). В законоустановения срок 14-дневен срок, определен в чл. 117, ал. 5 ДОПК, не е постъпило възражение срещу РД.

В 14-дневния срок, определен в чл. 119, ал. 2 ДОПК, е издаден РА № Р-03000320006742-091-001/27.05.2021 г. (л. 599-602 от адм. пр.), от органите, определени със Заповед № Д-1465/31.08.2018 г. (л. 9 от адм. пр.) на Директора на ТД на НАП – Варна, като с него е установена отговорност на оспорващия за задължения и за периоди, за които е възложена ревизията. РА, връчен електронно на ревизираното лице на 02.06.2021 г. (л. 597 от адм. пр.), е обжалван по административен ред с жалба с входящ номер 27881 от дата 17.06.2021 година.

Както се посочи, РА е издаден от компетентни органи по приходите и определя данъчни задължения за периодите, за който е възложена ревизията.

С Решение № 166/28.09.2021 г., постановено в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, Директорът на Дирекция ОДОП Варна потвърждава РА.

Съдът не установява съществени процесуални нарушения по отношение на сроковете и процедурата по ДОПК във връзка с образуваното ревизионно производство, които да обосноват извод за отмяна на РА.

В хода на проведеното ревизионно производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически констатации:

През ревизирания период „ТТ-Импекс“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС по избор без облагаем оборот на 20.07.2021 година. Декларирана е основна дейност: еднократна покупко-продажба на облекла (писмено обяснение л. 180 от преписката). Установено е, че едноличен собственик на капитала на дружеството е А Р. Л.   , гражданин на Руска Федерация, както и че същото няма стопанисвани търговски обекти на територията на Република България и не е регистрирало дейност в страната.

Органите по приходите установили, че по счетоводна сметка 262 „Предоставени заеми на нефинансови предприятия“ са отразени предоставени парични средства в брой с РКО, за които е прието, че няма доказателства да са предоставени в заем - предвид доказателствата, събрани в хода на ревизията и приобщените такива от извършена проверка на ревизираното дружество, приключила с Протокол № П-03000320091767-073-001/20.10.2020 г., присъединен към ревизията с нарочен протокол от 21.04.2021 г.

Въз основа на представените от страна на ревизираното дружество оборотни ведомости по отделни периоди /месеци/ от м. март 2020 г. до м. юни 2020 г., включително /л. 546-548 от административната преписка/ е установено следното:

-                     по счетоводна сметка 501 „Каса в левове“ /счетоводна разпечатка за период 01.01.2020 г. – 01.07.2020 г. /л. 543 гръб от преписката/ - РКО от 03.03.2020 г. за броена сума на „Фуксин Трейд Лимитед“ в размер на 75 000 лева. Ордерът е подписан за ръководител броил сумите, без посочено име на лицето, като липсва подпис и име на лицето, получило сумата;

-                     по счетоводна сметка 5021 „Каса в евро“ /счетоводна разпечатка за период 01.01.2020 г. – 01.07.2020 г. /л. 543 от преписката/ - РКО от 03.03.2020 г. /л. 385 от преписката/ за броена сума на „Фуксин Трейд Лимитед“ в размер на 1 072 000 евро. Ордерът е подписан за ръководител броил сумите, без посочено име на лицето, като липсва подпис и име на лицето получило сумата.

-                     по счетоводна сметка 5022 „Каса в долари“ /счетоводна разпечатка за период 01.01.2020 г. – 01.07.2020 г. /л. 542 от преписката/ - РКО от 03.03.2020 г. /л. 130 от преписката/ за броена сума на „Фуксин Трейд Лимитед“ в размер на 46 000 щатски долари. Ордерът е подписан за ръководител броил сумите, без посочено име на лицето, като липсва подпис и име на лицето получило сумата.

След изискване от ревизираното дружество на счетоводни и др. документи относно счетоводните записвания, „ТТ-Импекс“ ЕООД представя договор за паричен заем от 03.03.2020 г. /л. 173 от преписката/, ведно с разписка /л. 172 от преписката/.

Съгласно договора страна по него е ревизираното дружество, в качеството на заемодател, и „Фуксин Трейд Лимитед“ (дружество, регистрирано и съществуващо, съгласно законите на Хонг Конг, със седалище и адрес на управление – Народна Република Китай, Кингдао, Киуксиан роуд № 36, стая 402/403), в качеството на заемател. Предмет на договора са предоставени парични суми, както следва: 46 000 USD (четиридесет и шест хиляди щатски долара), 75 000 BGN (седемдесет и пет хиляди български лева) и 1 072 000 EUR (един милион седемдесет и две хиляди евро). Съгласно чл. 2 от Договора, посочените суми следва да се предадат в брой в 5 /пет/ дневен срок от подписването на договора в Полша, на посочен от заемателя адрес. Съгласно чл. 3 от договора, сумите, ведно с договореното възнаграждение, ще бъдат върнати на части до 31.12.2022 г. според възможностите на заемодателя. Заемодателят предоставя на заемателя гратисен период по отношение на възнаградителната лихва, а именно до 31.12.2022 година.

Органите по приходите са установили, че във връзка с представена разписка от дата 03.03.2020 г. /л. 172 от преписката/, ревизираното лице декларира, че сумите са предадени с място Република Полша, град Lodz, на лице, за което не са налични каквито й да е данни. Направен е извод, че както в договора за заем от 03.03.2020 г., така и в разписката за предаване на сумите, не е поставен изцяло печатът на „Фуксин Трейд Лимитед“, както и не са изписани изцяло инициалите на лицето, получило документите.

От международния паспорт на лицето А Р. Л.   , издаден от Руска Федерация и след анализ на документите, е прието, че съгласно данните от паспорта /л. 174-175 от адм. преписка/, представляващият ревизираното дружество е влизал на територията на Р. Полша на 01.03.2020 година. Анализирани са и други документи, в т.ч. получен отговор от Областна дирекция на МВР – Варна, Сектор „Миграция“ /л. 116-118 – гръб от адм. преписката/, присъединен с нарочен протокол от 21.04.2021 г., по искане от 20.07.2020 г. до ОД МВР – Сектор „Миграция“ /л. 190 от преписката/. Установено е, че лицето А Р. Л.    е пристигнала на ГКПП Калотина – шосе на 03.03.2020 г. в 18:08 ч., с лек автомобил рег. № A 160YH777 от Руска Федерация, марка Ауди.

Не са представени митнически и/или други документи, с които да удостовери преминаването на паричните средства извън територията на страната.

По отношение предаването на сумите на територията на Р. Полша е прието, че е невъзможно същото да се е осъществило на посочената дата.

Заключено е, че сумите от касовата наличност в размер на 46 000 щ.д. /левова равностойност 80 891,92 лв./, 75 000 лв. и 1 072 000 евро /левова равностойност 2096649,76 лв./ са получени от управителя и едноличен собственик на „ТТ-Импекс“ ЕООД и не са предавани на трети лица, респ. процесните суми са изплатени лично на едноличния собственик на капитала – А Р. Л.   , без счетоводна следа, което представлява скрито разпределение на печалбата.

На следващо място, позовавайки се счетоводните регистри и вписванията в тях (оборотна ведомост, отразяванията по счетоводни сметки и други), органите по приходите констатирали касовата наличност към 30.06.2020 г., съответно:

- по счетоводна сметка 501 „Каса в левове“ в размер на 600,36 лева;

- по счетоводна сметка 5021 „Каса в евро“ в размер на 9 298,88 евро (левова равностойност 18 187,03 лв.);

- по счетоводна сметка 5022 „Каса в долари“ в размер на 221,41 щ. д. (левова равностойност 395,25 лв.);

-  по счетоводна сметка 5023 „Каса в рубли“ в размер на 12221 450 рубли (левова равностойност 303374,70 лв.)/.

В хода на ревизионното производство е установено, че на различни дати А. Л.  е теглила големи суми от банковата сметка на дружеството в евро – л. 7 от РД. На датите на теглене на сумите, отчетени счетоводно по счетоводна сметка 5021 „Каса в евро“, лицето А. Л.  е била на територията на Р. България.

Изтеглените суми от сметките на дружеството в Банка „ДСК“ в лева, долари и евро на територията на Русия, чрез АТМ са в малък размер до 800 евро.

Органите по приходите установили наличие на издадени ПКО на дати, на които А. Л.  е била на територията на РБ, като сумите са отразени по дебита на счетоводните сметки 5021 „Каса в евро“, 5022 „Каса в долари“ и сметка 5023 „Каса в рубли“.

Не е кредитирано твърдението на управителката А. Л.  на „ТТ- Импекс“ ЕООД, че касата на дружеството се намира на територията на Калининград, Русия и фактическото преброяване следва да се извърши там, тъй като не са представени доказателства, с които да удостовери пренасяне на парични средства от РБ в Калининград, Русия.

Прието е, че сумата в размер на 322 557,34 лв., както и сумата, отчетена като предоставена в заем на китайското дружество, не са налични, не са на разположение на дружеството и няма данни да са използвани за дейността на дружеството, като е направен извод, че управителят на ревизираното дружество се е разпоредил с процесните суми в своя полза, т.е. налице е „разпределение под каквато и да е форма“ на суми от патримониума на задълженото дружество.

Органите по приходите се позовават на § 1, т. 4, буква „в“ ДР на ЗКПО и чл. 38, ал.1 и ал. 3 ЗДДФЛ във връзка с чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ, според които скритото разпределение на печалба, извършено в полза на акционери и съдружници или свързани с тях лица. Прието е, че чуждестранното лице е получило дивидент от източник в България, съгласно § 1, т. 5, б. „в“ от ДР на ЗДДФЛ, който се облага като такъв с 5% данък при източника.

На основание чл. 38, ал. 1 и ал. 3 ЗДДФЛ, във връзка с чл.46, ал. 3 ЗДДФЛ и чл. 65, ал. 3 от с.з. е начислен данък върху дивидентите за период м. 01-03/2020 г. и м. 04-06/2020 г. в общ размер 128 754,95 лв. На основание чл. 175 ДОПК във връзка с чл.1 ЗЛДТДПДВ върху установените задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица е начислена лихва до датата на издаване на ревизионния акт, съгласно приложена справка за изчислени лихви.

При оспорването на РА по административен ред, решаващият орган сочи, че А. Л.  е едноличен собственик на капитала и представляващ и на „Секрет-ТТ“ ЕООД, ЕИК ********* и „Дюплекс Департамент“ ЕООД, ЕИК *********. В контролно производство на „Секрет-ТТ“ ЕООД, относно установяване на касови наличности и приключило с Протокол № П-03000321097335-073-001/09.07.2021 г., е декларирано, че лично А. Л.  съхранявала паричните средства, които съгласно счетоводните регистри към 01.01.2020 г. са възлизали на около 2 200 000 лв., а към 31.02.2020 г. около 16 000 лева. В проверката на „Секрет-ТТ“ ЕООД, идентично както в обжалваното производство на „Дюплекс Департамент“ ЕООД, са представени ордери за върнати аванси в брой около 2 121 000 лв., през м.12.2020 г. на „Алтан“ ООД с представляващ и получил сумата И. А., които не са кредитирани от органите по приходите.

Решаващият орган приема, че не са обезпечени с доказателства твърденията, че А. Л.  е съхранявала в брой парични средства в особено големи размери на различни дружества, които възстановявала на контрагенти или предоставяла в заем извън територията на страната. Приел е, че не е доказано, че сума в размер на 2 575 099,02 лева е използвана за търговската дейност на „ТТ-Импекс“ ЕООД. Позовавайки се на решения на ВАС, горестоящият административен орган е потвърдил оспорения пред него РА.

С молба от 29.11.2021 г. ответникът представя по делото Протокол № П-03000321096163-073-001/05.07.2021 г., от който се установява, че при инвентаризация на паричните средства в касата на дружеството е извършено посещение в офиса на дружеството, находящ се в гр. Варна, ул. „А. Головина“ № 9. В протокола е записано, че е представена декларация, от която е видно, че в офиса няма касови наличности и паричните средства се съхраняват от управителя на дружеството, който е извън страната. Посочено е, че касовата наличност към 03.06.2021 г., счетоводно е отразена, както следва: с/ка 501 „Каса в левове“ в размер на 11 125,92 лева; с/ка 5021 „Каса в евро“ в размер на 1537,79 евро (3007,65 лева); с/ка 5022 „Каса в долари“ в размер на 620,82 USD (996,32 лева); с/ка 5023 „Каса в рубли“ в размер на 6203,12 рубли (135,98 лева). Посочено е, че сумите са получени и усвоени от лицето А. Л.  – управител и едноличен собственик на капитала на „ТТ-Импекс“ ЕООД. Със същата молба е представен и протокол № П-03000321097335-073-001/09.07.2021 г. във връзка с проверка, извършена на „Секрет-ТТ“ ЕООД, представлявано също от А. Л. .

От приетото по делото заключение по ССчЕ се установява следното:

             Първичните счетоводни документи и водените счетоводни регистри дават възможност за получаване на аналитична информация за отразените стопански операции, както и за последващ контрол. Счетоводните сметки 501 „Каса в левове“, 5021 „Каса в евро“ и 5022 „Каса в долари“ са водени в съответствие с разпоредбите на счетоводното законодателство. Съставените счетоводни документи и регистри отразяват движението по тези сметки.

            Вещото лице дава заключение, че според представения договор за заем на стр. 173 от преписката, „ТТ-Импекс“ ЕООД се задължава да предаде в собственост на „Фуксун Трейд Лимитед“ парични суми: 46 000 USD, 75 000 BGN и 1 072 000 EUR, наречени заемна сума. За предадените суми са взети следните счетоводни записвания: Dt сметка 262 „Пред. заеми и нефин. пр.“  2 096 649,76 – kt сметка 5021 „Каса в евро“, 80 891,92 – kt сметка 5022 „Каса в долари“ и 75 000,00 – kt сметка 501 „Каса в лева“

             Сключеният договор с „Фуксин Трейд Лимитед“, респ. вземането на „ТТ-Импекс“ ЕООД по предоставен дългосрочен заем са намерили счетоводното отражение. (Счетоводството на „ТТ-Импекс“ ЕООД е отразило дължимата лихва по договора за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. при лихва от 1% върху заем от 2 252 541,68 лв. общо, която за целия срок на договора възлиза на 22 525,42 лв., а към 31.12.2021 г. е в размер на 11 262,71 лева. За възнаградителната лихва са взети следните счетоводни записвания: Dt сметка 411 „Клиенти“, партида „Фуксин Трейд Лимитед“ – 11 262,71 – Kt с/ка 721 „Приходи от лихви“.)

            Според вещото лице са налице счетоводни данни за налични към 30.06.2020 г. суми в касата на дружеството в размер на 322 557,34 лева в брой в касата си в размери и валути, както са посочени в РД.

           Вещото лице е посочило, че не може по категоричен начин да отговори на поставения въпрос „Налице ли е каса на дружеството на територията на Република България?“ Вещото лице дава заключение, че дружеството е регистрирано на 12.07.2017 г. на адрес: гр. Варна, ул. „Анастасия Головина“ № 9, ет. 2, ап. 7, където се помещава офисът на счетоводна къща „Ралица“ ЕООД. Експертизата сочи, че от м. август 2017 г. до м. октомври 2021 г. дружеството има едно лице със социални (без здравни осигуровки) и това е едноличният собственик на капитала, т.е. няма персонал. Посочено е, че „ТТ-Импекс“ ЕООД няма търговски обекти на територията на страната. Според извлечение от разплащателната сметка на дружеството (л. 381) на 31.12.2018 г. банката е събрала от наличните по сметката 291,67 лв. за „такси за сейф нов наем до дата 13.12.2018 г. до 13.12.2019 г. за касета № 1065 „ТТ-Импекс“ ЕООД“. От наличните извлечения към данъчната преписка вещото лице не е установило дали ползването на касетата е продължило и след 13.12.2019 г. и използвана ли е към датата на ревизията тази касета.

При изслушването на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 25.01.2022 г., то заявява, че не е отразено плащане по начислената по договора за заем лихва. Възможно е и да има плащане, което е извън ревизирания период и за което вещото лице не е изискало документи. Но според документите, които е получила, няма такова плащане.

В допълнение сочи, че в една от получените от Счетоводна къща „Ралица“ справки-разпечатки при извършване на експертизата със салдо към 30.06.2020 г. на всички каси - в лева, евро, долари и рубли, се установяват малки разлики, спрямо същите справки, които са приложени по делото. Според вещото лице има отразени върнати суми от физическото лице – едноличен собственик, в касата на дружеството по видове валути, като това е правено с цел да се върнат суми, които собственичката на дружеството е превеждала от фирмените сметки по лични нейни сметки с пояснението „сметка за себе си“. Това е направено в по-късен период и то утежнява положението на дружеството-жалбоподател и затова експертизата е приела цифрите, които са възприети в ревизионния доклад и в ревизионния акт.

Съдът намира, че заключението е изготвено компетентно и обективно, обосновано е, като кореспондира с фактите, които се установяват от доказателствата по делото към момента на извършване на експертизата и даване на заключение. Същото не е оспорено и от страните. Вещото лице е отговорило на въпросите така, както са зададени задачите му.

Като доказателства по делото са приети и приложени представените от жалбоподателя документи, по които е работило вещото лице – хронологични счетоводни разпечатки на „Салдо и обороти за сметка 501 „Каса в левове“, 5021 „Каса в ЕВРО“, 5022 „Каса в ДОЛАРИ“ и 5023 „Каса в РУБЛИ“ за периодите 2018 г., 2019 г. и от 01.01.2020 г. до 30.06.2020 г.; счетоводна разпечатка на сметка 262 „Предоставени заеми нефин. пр.“ за периода 01.01.2020 г. – 30.06.2020 г. и на сметка 411-00039, парт. № Фуксин трейд за периода 01.01.2021г. – 31.12.2021 г.; справка за предоставени парични заеми и начислените лихви за периода на отпускане (стр. 79 – 109).

В хода на делото, с молбата от 29.11.2021 г. процесуалният представител на ответната страна оспорва истинността/автентичността на Договор за заем от 03.03.2020 г., със страни „ТТ-Импекс“ ЕООД – заемодател, и „Фуксин трейд лимитед“ – заемател, както и на разписка от 03.03.2020 г., подписани от името на А. Л. , намиращи се на л. 172-173 от административната преписка. Съдът откри производство по чл. 193 ГПК и разпредели доказателствената тежест, като е указал на жалбоподателя, че тежестта на доказване е негова, доколкото представя частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, като доказателствената тежест подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства. По искане на оспорващия е допусната съдебно-графологическа експертиза за установяване автентичността на подписите на процесните два документа, като впоследствие, съдът отмени определението за допускането й (с оглед изключването от доказателствата по делото на процесните два документа).

Във връзка с искане от страна на ответника да се представят от оспорващия оригиналите на процесните договор за заем и разписка от 03.03.2020 г., съдът е задължил оспорващия на основание чл. 183, ал. 1 ГПК да представи оригиналите на тези доказателства, приобщени по делото като заверени от оспорващия преписи.

С молба от 14.06.2022 г. оспорващият е посочил, че не може да представи оригинала на оспорените документи и че е невъзможно да бъдат разпитани исканите свидетели. На основание чл. 183, ал. 1 ГПК, съдът изключи от доказателствата по делото Договор за заем от 03.03.2020 г., със страни „ТТ-Импекс“ ЕООД – заемодател, и „Фуксин трейд лимитед“ – заемател, както и разписка от 03.03.2020 г., подписани от името на А. Л. , намиращи се на л. 172-173 от административната преписка.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на оспорения РА, предвид следните съображения:

Спорът по делото се концентрира върху въпроса сумите, обложени от ответника с данък, представляват ли скрито разпределение на печалба, доколкото изведените от касата на дружеството парични средства на 03.03.2020 г., получени от управителя и едноличен собственик на „ТТ-Импекс“ ЕООД, както и липсващата касова наличност на дружеството-жалбоподател, след като не са налични, използвани ли са за дейността на дружеството.

Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от: 1. дивиденти в полза на едноличен търговец; 2. дивиденти и ликвидационни дялове в полза на: а) местно или чуждестранно физическо лице от източник в България; б) местно физическо лице от източник в чужбина.

Съгласно ал. 2 от същата норма окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.

Съгласно чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на начислените суми.

В § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ е дадена легална дефиниция на понятието дивидент: а) доход от акции; б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; в) скрито разпределение на печалбата.

По отношение на понятието „скрито разпределение на печалба“, § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ препраща към съответното понятие по смисъла на ЗКПО. Съгласно § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а“ и „б“.

Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО дивидент е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително: а/ доходи от акции; б/ доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; в/ скрито разпределение на печалба. Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.

Съгласно чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ доходите от дивиденти в полза на местни физически лица подлежат на облагане с окончателен данък в размер на 5 на сто. Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ /в редакцията, действала към момента на издаване на ревизионния акт/ се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което са начислени сумите.

Както и ответникът сочи, всяка отчетена сума, представляваща изтекъл ресурс от предприятието към трети лица, без да е свързана с дейността на дружеството представлява скрито разпределение на печалба.

Съдът е указал на оспорващия доказателствената тежест във връзка с установяването по делото на факта на използване на процесните средства, липсващи като касова наличност, за дейността на дружеството.

В настоящия случай не се установява изведените от касата на дружеството на 03.03.2020 г. суми, както и неналичните суми в касата към 30.06.2020 г., да са използвани за икономическата дейност на дружеството. Оспорващият не доказва по делото твърденията си в тази насока.

Не се установява изведените от касата на дружеството средства на 03.03.2020 г. да са във връзка с дейността на дружеството и да са с основание  -  Договор за заем от 03.03.2020 г. в размер на 46 000 USD, 75 000 BGN; 1 072 000 EUR, предоставен на „Фуксин Трейд Лимитед“, дружество, регистрирано и съществуващо, съгласно законите на Хонг Конг, със седалище и адрес на управление: Н. Р. Китай, Кингдао, Киуксиан Роуд №36, стая 402/403.

Процесният договор за заем, както и разписката от 03.03.2020 г. за предаване на суми на китайското дружество са изключени от доказателствата по делото, респ. твърдението на жалбоподателя е недоказано. Друго основание за извеждане и ползване на процесните суми от касата на ревизираното дружество не се и твърди. Въпреки удължения от съда срок за представяне от оспорващия на оригинали на процесните документи, такива не бяха приобщени по делото, поради което съдът изключи договора и разписката от доказателствата по делото.

Още повече, че анализът на въпросния договор за заем сочи, че същият е сключен в разрез с търговската логика и практика, както и е сключен изцяло в полза на заемополучателя. Уговорен е твърде дълъг гратисен период за насрещно задължение за начисляване и плащане на лихва, а договорената лихва е в размер на 1%, ако заемополучателят не върне заема до 31.12.2020 година. Освен това, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължава да заплати на заемодателя като възнаграждение лихва в размер на 1% за целия период на договора. От заключението по назначената по делото и неоспорена от страните ССчЕ се установява, че заемът не е върнат към 31.12.2020 година. Вещото лице, в о.с.з. сочи, че има начислена лихва по заема. Дружеството е начислило лихва за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., което противоречи на чл. 4, ал. 1 от Договора за заем, а именно, че заемателят следва да плати лихва за целия период, т.е. от 03.03.2020 година. Явно неравностойното положение на страните по договора, за което не е дадено адекватно обяснение, поставя под основателно съмнение реалното желание на договарящите да се задължат по описания, в договора, начин.

При това положение по делото не са налице доказателства за установяване на твърдението в жалбата, че „ТТ-Импекс“ ЕООД е предоставило паричен заем на китайското дружество „Фуксин трейд лимитед“. Последицата от неуспешно проведеното доказване на твърдения от страната факт /в случая относно предоставения заем/ се изразява в прилагането на правилата на доказателствената тежест, изразени в обвързаността на съда да приеме за несъществуващи правните последици на юридическите факти, за които черпещата благоприятни правни последици от осъществяването им страна не проведе главно пълно доказване.

Наличието на счетоводни записвания по отношение на договора за заем не е достатъчно, за да се докаже, че сумите по договора за заем са използвани за икономическата дейност на дружеството. Както се посочи, тежестта да се установи по делото, че както намаляването на паричните ресурси на дружеството в полза на представляващата дружеството във връзка с твърдения договор за заем, така и липсващите реално суми като касова наличност, са използвани за дейността на дружеството.

Предвид изключването на договора за заем от 03.03.2020 г и на разписката от 03.03.2020 г. от доказателствения материал по делото, но след приемане на експертното заключение, основаващо се на счетоводното отражение на сключения договор за заем между жалбоподателя и „Фуксин трейд лимитед“ се явява несъответно на събраните по делото доказателства.

От друга страна, следва да се посочи и следното:

Режимът на деклариране на сделки, свързани с предоставяне на финансови кредити между местни юридически лица и еднолични търговци и чуждестранни лица, е уреден в чл. 7, ал. 5 от Валутния закон и в чл. 6 и чл. 7 от Наредба № 27 на БНБ за статистиката на платежния баланс, международната инвестиционна позиция и статистиката на ценните книжа. Съгласно чл. 7, ал. 5 от Валутния закон всяка сделка във връзка с първоначалното извършване на преки инвестиции в чужбина от местни юридически лица или еднолични търговци, както и за предоставяне на финансови кредити между местни юридически лица или еднолични търговци и чуждестранни лица, откриване на сметки в чужбина, емитиране от местни юридически лица на ценни книжа в чужбина и/или покупка на ценни книжа без посредничество на местно лице – инвестиционен посредник, подлежи на деклариране пред БНБ за нуждите на статистиката на платежния баланс в срок 15 дни след нейното сключване.

Отчитането на вече декларираните сделки, свързани с предоставяне на финансови кредити между местни юридически лица и еднолични търговци и чуждестранни лица, е регламентирано в чл. 10, ал. 1 от Валутния закон и в чл. 9, ал. 12 от Наредба № 27 на БНБ за статистиката на платежния баланс, международната инвестиционна позиция и статистиката на ценните книжа.

Анализът на цитираната императивна правна регламентация, отнасяща се до декларирането на сделки, свързани с предоставяне на финансови кредити между местни юридически лица и еднолични търговци и чуждестранни лица, сочи, че същите подлежат на задължително деклариране пред БНБ, за изпълнение на което задължение в чл. 7, ал. 5 от Валутния закон е определен и изричен срок – 15 дни от сключване на сделката.

Нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство, от жалбоподателя са представени доказателства, че договорът за заем е деклариран пред БНБ по реда, предвиден във Валутния закон, както и че са изнасяни от България към Калининград парични средства на дружеството и са съхранявани в каса на дружеството в Русия, другите суми, за които се твърди, че са налични в касата на дружеството в Калининград. Неизпълнението на това законово изискване представлява допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че процесните парични средства не са предоставени в заем на соченото китайско дружество и не са изнасяни от РБ, респ. няма и данни да са ползвани за икономическата дейност на дружеството, каквато теза застъпва оспорващия, а представляват скрито разпределение на печалбата. Съдът изрично указа доказателствената тежест на оспорващия да установи как, къде, от кого са съхранявани изтеглените от касата на дружеството парични средства, както и как са изнесени от България същите. Доказателства в този аспект не са приобщени по делото.

Като неоснователно се преценява и следващото възражение на дружеството-жалбоподател, че не е налице забрана в полското законодателство или европейска такава, която да ограничава разплащания по договори за заем. Независимо че Законът за ограничаване на плащанията в брой има териториален обхват и разпоредбите му са приложими на територията на Република България, в европейското законодателство е налице идентичен нормативен акт. Такъв е Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (Директива (ЕС) 2015/849). Съгласно чл. 2 на Директива (ЕС) 2015/849, същата се прилага за задължени субекти, като в буква д) са посочени лица, търгуващи със стоки, когато извършваните или получаваните плащания в брой са в размер на 10 000 EUR или повече, независимо дали сделката е една или се извършва в няколко операции, които изглеждат свързани. Но дори и да се приеме за основателно това възражение, предаването на твърдяната сума по договора за заем, както и изнасянето на парични средства на дружеството от РБ за съхраняване в каса на дружеството в Калининград, остават недоказани от ревизираното дружество, както в административното, така и в съдебното производство.

На следващо място, от справка с вх. № ЕП-0863/30.07.2020 г., представена от ОД на МВР, сектор „Миграция“, е установено, че А. Л.  е пристигнала на ГКПП Калотина – шосе на 03.03.2020 г. в 18:08 ч., с лек автомобил рег. № A160YH777 от Руска Федерация, марка Ауди. Предвид факта на времетраенето на пътуването по маршрут гр. Lodz, Полша – ГКПП Калотина - около 15 часа, се споделят доводите на ответната страна, че подписването на процесния договор и разписка към него се е случило около 03:00 часа – сутринта, на 03.03.2020 г., което е нелогично. В разрез с търговската логика и практика се възприемат твърденията на дружеството в тази насока. Не е логично сума в особено големи размери, а именно 2 252 541,68 лева, да бъде предадена в заем в 03:00 часа сутринта, както и е нелогично за тази сделка да бъдат създадени документи в този часови диапазон.

Действително разпоредбата на чл. 11б, ал. 1 от Валутния закон предвижда, че пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече, или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от държава – членка на ЕС се декларира при поискване от страна на митническите органи. Поради това и действително, независимо от факта, че във валутния регистър на Агенция митници няма данни за изнасяне на парични средства от управителката на дружеството, това не изключва автоматично възможността такива да са изнесени от нея извън страната, което обаче по никакъв начин не обосновава тезата на жалбоподателя, че тази сума е фактически изнесена от Р. България.

Предвид неустановеното по делото обстоятелство къде са съхранявани сумите след извеждането им от касата на дружеството, как са пренесени през границата на РБ и на ЕС и обстоятелствата по предаване на паричните средства от Л.    на китайското дружество, правилно с РА е прието, че същите са усвоени от едноличния собственик на капитала на ревизирания търговец и е налице скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, и на основание чл. 38, ал. 1 и ал. 3 ЗДДФЛ, във връзка с чл.46, ал. 3 ЗДДФЛ и чл. 65, ал. 3 от с.з. е начислен данък върху дивидентите за период м. 01-03/2020 г. и съответните закъснителни лихви.

По отношение на сума в размер на 322 557,34 лева за периода м. 04.2020 г. – 30.06.2020 г., съдът намира за необорени констатациите на органите по приходите, че към 30.06.2020 г. е установена липса в касова наличност реално на тази сума.

Съгласно оборотната ведомост за периода 01.06.2020 г. – 30.06.2020 г. /л. 548 от преписката/ и хронологични счетоводни разпечатки на „салдо и обороти за с/ка 501 „Каса в левове“, 5021 „Каса в евро“, 5022 „Каса в долари“ и 5023 „Каса в рубли“ /л. 543 – 542/ към 30.06.2020 г. салдата на паричните средства в касата по видове валути са следните:

-                     В лева – 600,36 лева;

-                     В евро – 9 298,88 EUR /равностойност в лева – 18 187,03 лв./

-                     В долари – 221,41 USD /равностойност в лева – 395,25 лв./

-                     В рубли – 12 221 450,00 RUB /равностойност в лева – 303 374,70 лв./

Тези данни са установени и от неоспорената от страните и приета от съда съдебно счетоводна експертиза. Според писмените обяснения на РЛ и представените в ревизионното производство документи процесните суми са съхранявани в каса на дружеството в град Калининград. Това означава, че паричните средства следва да са пренесени през граница, за да могат да бъдат съхранявани. Именно този положителен от обективната действителност факт, който ползва ДЗЛ, не е доказан нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство. По делото не са представени митнически и/или други документи, с които дружеството да удостовери по надлежен начин преминаването на парите извън територията на страната съгласно изискванията на чл. 11а от Валутния закон. В писмените си обяснения по време на ревизията ЗЛ е декларирало, че паричните средства са пътували с управителя А. Л.  при честите й пътувания между България и офиса в Калининград /л. 550 от преписката/. Ревизиращите органи са установили, че на датите на теглене на големите суми от сметка 5021 „Каса в евро“ Л.    е била на територията на Р. България. На същите дати сумите са предавани с ПКО и са отразявани в счетоводно по сметка 5021 „Каса в евро“, т.е. не е възможно касата на дружеството да се помещава в гр. Калининград и същевременно при теглене на големи суми управителката на дружеството да бъде на територията на България.

Липсата на достоверни доказателства за пренесени парични е пречка да се направи обосновано заключение, че съществуват касови наличности, съхранявани в офис в гр. Калининград, от една страна, и че липсващите касови наличности са използвани за икономическата дейност на дружеството, от друга страна. (Действително неправилно решаващият орган по чл. 152, ал. 1 ДОПК се е позовал на данните за липсващите парични средства по отношение на останалите две дружества („Дюплекс Департамент“ ЕООД и „Секрет-ТТ“ ЕООД), чийто капитал е собственост на управителя на ревизираното дружество, защото те касаят други факти и обстоятелства.)

Правилно и законосъобразно ревизиращите органи са приели, че на практика липсващите парични средства в размер на 322 557,34  лева са усвоени от едноличния собственик на капитала на дружеството и е налице скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, което следва да се третира като разпределен дивидент съгласно § 1, т. 5, б. „в“ от ДР на ЗДДФЛ и подлежи на облагане на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗДДФЛ.                            

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсва икономическа и житейска логика получени авансово средства за бъдещи доставки да бъдат присвоени от управител или собственик под формата на скрито разпределение на печалбата, тъй като подобно разходване на целево получени средства пряко би препятствало изпълнението на договорките и би поставило дружеството в невъзможност да изпълнява поетите задължения. При наличие на данни за намаление на касовата наличност в тежест на РЛ е било да докаже, че тази разлика е свързана с дейността на дружеството. В хода на административното производство, както и в хода на съдебното производство жалбоподателят не е установил основание за разходването на касовата наличност за дейността на дружеството. Макар Законът за счетоводството да не съдържа забрана касата на ДЗЛ да се съхранява в друга държава, фактът на изнасяне на процесните суми от РБ на посочените суми не се установява по делото.

Липсата на данни за осъществяване на търговска дейност от дружеството през ревизирания период се явява в потвърждение на извода, че сумите, установени по счетоводни данни, които са изтекли като ресурс на предприятието, и обложени от органите по приходите, не са ползвани за икономическата дейност на дружеството.

При тези обстоятелства законосъобразно е прието в РА, че в случая става дума за суми, за които не се установява да са свързани с дейността на ЗЛ, а са разпределени в полза на неговия собственик – А. Л. . Чуждестранно физическо лице е получило дивидент от източник в България, поради което правилно са установени в тежест на дружеството – платец на дохода, задължения за данък по чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 3 ЗДДФЛ, във вр. чл. 65, ал. 3 ЗДДФЛ и § 1, т. 5, б. „в“ от ДР на ЗДДФЛ, ведно със съответстващите им лихви за забава.

Предвид изхода по делото и разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК искането на ответника за присъждане на претендираните разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 3953,64 лева, определено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се явява основателно и следва да бъде уважено.

 

На основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТТ-Импекс“ ЕООД, с управител А. Р. Л. , срещу Ревизионен акт № Р-03000320006742-091-001/27.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 166/28.09.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ за данъчен период 01.01 – 31.03.2020 г. в размер на 112 627,08 лв. – главница и 12 264,82 лв. – лихва и за данъчен период 01.04 – 30.06.2020 г. в размер на 16 127,87 лв. – главница и 1 344,10 лв. – лихва.

ОСЪЖДА „ТТ-Импекс“ ЕООД с ЕИК ******, представлявано от А. Р. Л.  да заплати на НАП сумата в размер на 3 953,64 лв. (три хиляди деветстотин петдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на АПК, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че същото е изготвено.

 

СЪДИЯ: