№ 258
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Деница Ц. Стойнова
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600274 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII от НПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, депозирана от адв. М., в
качеството му на защитник на подсъдимия В. М. В., срещу определение
№420/21.06.2022г., постановено по НОХД № 504/2022г. по описа на Окръжен
съд – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането за изменение на
взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по - лека. В
жалбата се сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се
прави искане да се отмени като се постанови ново, с което да се измени
мярката за процесуална принуда на подс. В. от „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество - ОСНОВАТЕЛНА.
1
Делото пред окръжния съд е образувано по внесен обвинителен акт
спрямо подс. В. М. В. за престъпление по чл.116, ал.1, т.9 вр. с чл.115 от НК.
Преди провеждане на разпоредително заседание, подсъдимият е сезирал съда
с молба по чл.270 от НПК – с искане мярката му за неотклонение да бъде
изменена в по-лека. Позовавайки се на липсата на нови обстоятелствата,
различни от тези, при които МНО е била определена, окръжният съд е счел,
че искането е неоснователно и го е отхвърлил.
Преди произнасянето по спорните въпроси ще се отбележи, че
несъстоятелни са опасенията, изложени от защитата на подсъдимия пред
окръжния съд, че съставът, разглеждащ делото по същество не може да се
произнася по реда на чл.270 от НПК. Вярно е, че въпросът за адекватната
мярка за процесуална принуда, която следва да гарантира безпрепятственото
и срочно протичане на наказателния процес в съдебната му фаза, е част от
въпросите, които се решават в разпоредително заседание. Но, след като съдът
е бил сезиран с искане по реда на чл.270 от НПК, няма процесуална пречка да
се произнесе по този въпрос и преди провеждане на разпоредителното
заседание. Произнасянето във връзка с МНО не води до предубеденост на
съдебния състав, каквато и при прочита на атакуваното определение не се
установява да е изразена. Окръжният съд е спазил стандартите, залегнали в
европейската практика, част от която е цитирана и в мотивите към
определението, като не е изразил становище по виновността на подсъдимия,
правната квалификация на деянието и т.н. В този аспект, некоректно е
направеното от защитата искане съдът да вземе отношение по правната
квалификация на деянието в този стадий от наказателния процес. Това е
въпрос по съществото на делото и по него съдът дължи произнасяне с
окончателният си съдебен акт, респективно, ако изрази предварително
становище по него ще са налице всички основания за отвеждането му. Ето
защо, като е отказал да отговори на наведените пред него доводи в
коментирания аспект, окръжният съд е приложил правилно закона.
Споделям е извода на окръжния съд, че събраните по делото
доказателства водят до основателно подозрение за съпричастност на подс. В.
към престъплението - тежко умишлено, наказуемо с лишаване от свобода, за
извършването на което е привлечен към наказателна отговорност. Известно е
значението на т.н. “заключително мнение“ на разследващия, което не
2
обвързва прокурора и с него той може да не се съобрази. Поради което
неоснователно е позоваването от страна на защитата на това мнение като
довод за липса на обосновано предположение за авторството на деянието в
лицето на подс. В..
Първостепенният съд неправилно е интерпретирал законовата
презумпция по чл.63, ал.2, т.3 от НПК, както и относимите към предмета на
делото обстоятелства. Неслучайно, посочената оборима законова презумпция
важи само за досъдебната фаза на процеса и е валидна само при първоначално
вземане на мярка за неотклонение, което изрично в цитираната разпоредба е
отразено. Делото е в съдебната фаза и съдът дължи нова преценка на всички
обстоятелства, които формират изводите за адекватната мярка за
неотклонение и неправилен е подходът с позоваване на липсата на нови
обстоятелства, различни от мотивиралите решението за първоначалното
задържане на подс. В..
Според този състав, към днешна дата, предвид срока на задържане на
подсъдимия, интензитета на опасностите от укриване и извършване на
престъпление, значително е намалял. Срокът на задържането и на водене на
разследването в принципен план е разумен, защото е съобразен с естеството
на наказателното производство. Но, известно е виждането на съда в
Страсбург, че опасностите от укриване и извършване на престъпление
логично се снижават с изминаване на време, през което заподозряното лице е
задържано. Вярно е, че по делото са налични данни за неправомерни опити за
въздействие върху част от свидетелите, но, тези свидетели са разпитвани
многократно и показанията им са закрепени по съответния процесуален ред.
Поради това, дори и да се направи опит да се мотивират да се отрекат от
показанията си, тези опити принципно са обречени на неуспех. Внасянето на
делото в съда показва, че според обвинението са събрани всички необходими
доказателства и възможността върху тях да се влияе към този момент е
незначителна.
Посоченото, в контекста на чистото съдебно минало на подсъдимия,
добрите характеристични данни, трайната връзка с територията на страната с
оглед семейната му обвързаност, води до извод, че опасностите от укриване и
извършване на престъпление спрямо правосъдието са в степен, влизаща в
конфликт с изтърпяване на най – тежката мярка за процесуална принуда. Това
3
мотивира съдът да счете, че целите по чл.57 от НПК могат да се постигнат с
мярка за неотклонение „Домашен арест“ към днешна дата. С тази мярка ще се
постигне и необходимия баланс между обществения и личния интерес, в
контекста на трайната съдебна практика за приложимост на МНО „Домашен
арест“ по хуманни съображения, свързани със семейното положение на
подсъдимия и възможността му да се включи в грижите за малолетните си
деца. Мотивиран от горното, настоящият състав счете, че с втората по тежест
и приравнена от закона със задържането под стража МНО „Домашен арест“,
изискуемият се баланс може да се постигне. За да се парират всички
възможности В.В. да се укрие с цел да се отклони от правосъдието,
изпълнението на мярката „Домашен арест“ следва да се обезпечи и с
поставяне на електронно устройство за наблюдение и проследяване, както и
да се активира забраната да напуска пределите на територията на страната.
Посоченият комплекс от мерки за въздействие, според съда, е достатъчна
гаранция за срочно и безпрепятствено протичане на наказателният процес в
съдебната му фаза.
Поради казаното до тук атакуваното определение следва да се отмени и
мотивиран от изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №420/21.06.2022г., постановено по НОХД №
504/2022г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставено без
уважение искането за изменение на взетата спрямо обвиняемия В. М. В. мярка
за неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в по-лека и вместо това:
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на В. М. В. – подсъдим по НОХД
№504/2022г. по описа на ОС – Стара Загора, с ЕГН **********, от
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в "ДОМАШЕН АРЕСТ", която да се
изпълнява на адрес: гр. Стара Загора, бул. "Цар Симеон Велики" № 127, вх. Г,
ет.3, ап.3, като същата се контролира от РУ на МВР гр. Стара Загора, както и
чрез средства за електронно наблюдение от ГД "Изпълнение на наказанията",
Областна служба "Изпълнение на наказанията" - гр.Стара Загора.
НАЛАГА на подсъдимия В. М. В., с ЕГН **********, мярка за
процесуална принуда - "Забрана за напускане на пределите на Република
България".
4
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението за незабавното му
изпълнение по факс на Началника на Затвора – Стара Загора, Началника на
РУ на МВР – Стара Загора, ОС "Изпълнение на наказанията" – Стара Загора и
началника на сектор "БДС" при ОД на МВР - Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5