РЕШЕНИЕ
гр. София, 04.07.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в
публичното заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
НЕВЕНА
ВЕЛИКОВА
при секретаря Цветанка Павлова,
като разгледа докладваното от младши
съдия Великова гр. дело № 782 по
описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Подадена е от процесуалния представител на ищците В.Д.В. и И.Х.Л.- адв. Н., въззивна жалба срещу Решение № 193/20.08.2015 г. по гр.д. № 106/2015 г. по описа на РС- гр. Б., с което е отхвърлен предявеният от ищците срещу Г.Д.Д. и Х.И.Д. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот: Дворно място с площ от 934 кв.м., представляващо УПИ III-649, в кв. 65, по плана на с. Н., общ. Б., с уредени регулационни сметки при граници: улица, УПИ II-645, УПИ IV-649 и бивш двор на ТКЗС. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците сумата в размер на 800 лв., представляваща сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да заплатят в полза на държавата по сметка на съда сумата в размер на 100 лв. представляваща държавна такса за производството и сумата в размер на 5 лв., представляваща такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
В жалбата се поддържа, че исковата им претенция се основава на разписка, която по съдържанието си представлява документ от наследодателя В. К. Д., б.ж. на с. Н., Софийска област, съдържащ завещателни разпореждания в тяхна полза. Изтъква се, че вещото лице по съдебно-графологичната експертиза е заявило, че „разписката” не е достатъчен сравнителен материал за пълноценна експертиза, поради което са потърсили и други документи за сравнителен материал и са ги представили пред въззивната инстанция, тъй като са новооткрити обстоятелства съгл. чл. 260, т. 5 ГПК и не са им били известни преди. Твърди се, че с тези доказателства са се снабдили в срока за произнасяне на решението, с оглед което е направено искане същите да бъдат приети от въззивната инстанция на основание чл. 266, ал. 2 ГПК, като въз основа на тях да бъде допусната комплексна експертиза, която да изследва написаните от наследодателя на жалбоподателките текстове и положените подписи, и която експертиза да даде заключение относно авторството на представената с исковата молба разписка и изразените в нея завещателни разпореждания. Поддържат, че следва да се приеме завещателното разпореждане в тяхна полза, с оглед което следва да се отмени обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго, по същество на спора. Претендират присъждане на направените по делото разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемите страни- Г.Д.Д. и Х.И.Д., представлявани от адв. И.Н. от САК, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ангажират становище, че жалбата е допустима, но е неоснователна. Считат, че същата е неконкретизирана и немотивирана. Сочат, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и съдебно-графологичната експертиза. Поддържат, че представената разписка не е доказателство за обосноваване на твърдението на жалбоподателите за наличие на собственост, поради което решението е законосъобразно. Молят да се потвърди решението и да им се присъдят направените по делото разноски.
По така подадената въззивна жалба е било образувано в.гр.д. № 895/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд.
С протоколно определение от 27.01.2016 г. по в.гр.д. № 895/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, състав на СОС е оставил доказателственото искане без уважение.
С Решение № 113 от 23.02.2016 г. по в.гр.д. № 895/2015 г. по описа на СОС, въззивният съд е оставил без уважение подадената въззивна жалба и е потвърдил първоинстанционното решение, като е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателите да заплатят на въззиваемите сторените от тях разноски за въззивното разглеждане на делото в размер на 720 лв., представляваща платеното от тях адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното въззивно решение е постъпила касационна жалба от ищците- жалбоподатели във въззивното производство, по повод на която е било образувано и гр.д. № 2292/2016 г. по описа на ВКС. С определение № 382/20.06.2016 г. по същото гражданско дело, състав на ВКС е допуснал решението до касационно обжалване, като е приел, че е налице материално-правен въпрос, от значение за изхода на делото, по който липсва трайно установена съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: представлява ли валидно завещателно разпореждане документ, наименован „разписка”, с който наследодателят е заявил, че е получил сума от едно лице, която счита за достатъчна за покриване на нуждите му от издръжка до края на живота му, както и че завещава свой недвижим имот на лицето, което е дало сумата, както и на друго лице. Касационното обжалване е било допуснато и по въпроса налице ли е хипотезата на чл. 266, ал. 2 ГПК, ако страната поддържа, че в срока за произнасяне на първоинстанционното решение се е снабдила с нов сравнителен материал, който е полагала усилия да издири и в хода на първоинстанционното производство, поради което прави искане за допускане на нова съдебно-графическа експертиза.
С Решение № 220/01.12.2016 г. по гр.д. № 2292/2016 по описа на ВКС, I ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, Върховната съдебна инстанция е дала отговор на поставения материално-правен въпрос в смисъл, че наименованието на акта, съдържащ волята на едно лице за разпореждане с имущество за след смъртта му, не е елемент от предвидената в чл. 25 ЗН форма за действителност на едностранната сделка, като такава воля може да бъде изразена във всеки един документ, отговарящ на изискванията по чл. 25 ЗН (да е изцяло написан ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата на съставянето и да е подписано от него). По отношение частта, представляваща разписка за получена от един от заветниците сума за издръжка на завещателя, е прието, че същото не може да се отрази на валидността на завещателното разпореждане извършено в полза на другия заветник завещателно разпореждане, а по отношение на предалия същата сума заветник следва да бъде изследван въпросът дали сумата не е предадена по повод предходно сключен между него и завещателя договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, различен от този, предмет на завещанието. В тази връзка е прието, че, ако извършването на завещателното разпореждане не е предхождано от договор, уреждащ отношенията между завещателя и заветника по повод гледането и издържането на завещателя до края на живота му, завещание, което съдържа изявление на завещателя, че е получил от заветника сума за покриване на нуждите му от издръжка за период, следващ датата на съставяне на завещанието, е недействително поради противоречие с безвъзмездния характер на тази едностранна сделка. Със същото решение ВКС е приел, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е отказал събирането на поисканите с въззивната жалба доказателства- изслушване на съдебно-графическа експертиза, която да изследва авторството на завещанието- разписка с оглед представения с въззивната жалба нов сравнителен материал, като отказът на въззивния съд не е бил мотивиран. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК ВКС е отменил въззивното решение и е върнал делото на въззивния съд за разглеждане от друг състав с указания за допускане на нова съдебно-графическа експертиза с оглед представения с въззивната жалба сравнителен материал, ако жалбоподателите докажат наличието на основателна причина, поради която не са представили този сравнителен материал в производството пред първоинстанционния съд.
След връщане на делото в СОС е образувано и настоящото гр.д. № 782/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд.
С определение по реда на чл. 267 ГПК въззивният съд, предвид дадените от ВКС указания е предоставил възможност на жалбоподателите да посочат причините и да ангажират доказателства за късното представяне (едва пред въззивния съд) на писмените доказателства, които да послужат като сравнителен материал при извършване на допълнителна съдебно-графическа експертиза.
С молба-уточнение вх. № 1175/09.02.2017 г. по описа на Софийски окръжен съд, жалбоподателите са уточнили причините за несвоевременното представяне на доказателствата, като към молба отново са приложили копия на същите писмени доказателства, а също и други, чието приемане по делото се иска. Иска се и разпит на двама свидетели при режим на довеждане, от показанията на които да се установят обстоятелствата, свързани с придобиването по давност на процесния недвижим имот от жалбоподателката В.В. и съпруга й. В молбата жалбоподателите на са посочили причините за представяне на допълнителните писмени доказателства, сред които и копия на снимки, едва пред настоящия въззивен състав.
С протоколно определение от 20.02.2017 г., предвид дадените в отменителното решение на ВКС указания, както и с оглед направеното в съдебното заседание уточнение от пълномощника на жалбоподателите, въззивният допусна изслушването на съдебно-графическа експертиза със задачи, подробно формулирани в същото протоколно определение.
С определение, постановено в закрито съдебно заседание на 03.05.2017 г., след съобразяване становищата на страните, въззивният съд остави без уважение искането по делото да бъдат приети като доказателства и да послужат при постановяване на решението представените с молбата от 09.02.2017 г. писмени доказателства сред които и снимков материал. Със същото определение въззивният съд остави и доказателственото искане за разпит на двама свидетели без уважение, доколкото твърдения за изтекла в полза на една от жалбоподателките и нейния съпруг придобивна давност не са били въведени в първоинстанционното производство, респ. релевирането им едва пред въззивната инстанция се явява недопустимо.
В съдебно заседание на 12.06.2017 г. жалбоподателките В.В. и И.Л., уведомени за съдебно заседание, се явяват лично и с пълномощника си адв. К.М.. В определения му от съда срок пълномощникът на жалбоподателките представя писмени бележки, като в същите е застъпено становище за неправилност на първоинстанционното решение, доколкото от заключението на вещото лице, изслушано пред въззивния съд, е установено, че ръкописно изписаните на л. 63, 87-89 от делото на районния съд и л. 5 от делото на Софийски окръжен съд текстове са написани от едно и също лице. С оглед на горното моли въззивния съд да постанови решение, с което да уважи изцяло подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба. Претендират се и разноски във въззивното производство.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция ответниците по жалба Х.Д. и Г.Д., редовно уведомени, се представляват от пълномощника си адв. Н., като въззиваемата Д. се явява лично. Поддържа се неоснователност на подадената въззивна жалба, като пълномощникът на страните моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова, като претендира и сторените от доверителите му разноски съобразно представените доказателства. В определения по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК едноседмичен срок представителят на въззиваемите не е представил писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивните
жалби пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемите.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.
Процесното първоинстанционно решение е
изцяло валидно, като постановено от законен състав, носещо подписа на
постановилия го съдия и изготвено съобразно изискуемата от закона писмена
форма. Обжалваното решение е и изцяло допустимо като постановено при наличие на
изискуемите положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, респ. липса на отрицателните процесуални
предпоставки, осуетяващи упражняването му.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с конститутивни искове с правно основание чл. 341 ГПК, вр.
чл. 34, ал. 1 ЗС, предявени от В.Д.В. и И.Х.Л. срещу Г. Д. Д. и Х.И.Д., за
делба на съсобствения им недвижим имот: дворно място с площ от 934 кв.м.,
представляващ УПИ III-649,
кв. 65 по плана на с. Н., общ. Б. обл. Софийска, с урегулирана площ от 934
кв.м., с уредени сметки по регулация, при граници: улица, УПИ II-645,
УПИ IV-649 и бивш блок на ТКЗС. В исковата молба се
твърди, че процесният недвижим имот е бил собственост съгласно Нотариален акт
за собственост на недвижим имот по
наследство и давностно владение № 154, том I, дело № 276/1986 г. на БРС, на В. К. Д.,
който е починал на 10.05.1988 г. Твърди се, че имотът е бил актуван като
държавен съобразно акт № 3991/1989 г. на Общински народен съвет гр. Б.. Твърди се, че наследниците на В. К.-
К. Д.Д. и Г.Д.Д. завеждат иск за собственост по чл. 108 ЗС, като с Решение по
гр.д. № 449/1989 г. по описа на Софийски окръжен съд е отменено актуването на
имота като държавен и за собственици са признати К. Д.Д., Г.Д.Д. и М. Д.Д.,
като Нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давностно владение № 154, том I, дело № 276/1986 г. на БРС е бил
обезсилен. Твърди се, че К. Д. е изплатила на М. Д. стойността на притежаваната
от него 1/3 идеална част от имота, което е декларирано с нотариална декларация
от 14.06.1993 г., като въз основа на изявлението на М. Д., че няма претенции
към имота К. Д. се е снабдила с нотариален акт за ½ идеална част от
имота, която е дарила на дъщеря си В.Д.В. на 02.02.1994 г. с Нотариален акт №
42, том I,
нот.д. № 118/1994 г. Твърди се, че К. Д. е починала на 02.11.2011 г. Твърди се,
че през
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Г.Д.Д. и Х.И.Д. са подали
писмен отговор, с който оспорват иска като недопустим и неоснователен. Твърдят,
че процесният недвижим имот е вече поделен с влязло в сила съдебно решение и то
по инициатива на ищцата В.В.. Оспорва се качеството на съсобственик на ищцата И.Л.,
доколкото в завещанието, на което ищците се позовават, е отразено двустранно
правоотношение, което е несъвместимо с безвъзмездния характер на завещанието.
Поддържа се, че не се доказва и идентичност на имота, описан в разписката, и
процесния недвижим имот. С отговора ответниците са оспорили и подписа на В. Д.
под разписката с твърдение, че същият не е положен от него. Предвид горното
твърдят, че този документ не създава права в полза на ищцата И.Л. и не я
легитимира като собственик на имота.
От заверено копие на Удостоверение за наследници изх. № 004/16.01.2015
г. от с. Н., общ. Б. се установява, че ищцата В.Д.В. и ответникът Г.Д.Д. са
сред наследниците по закон на М. В. М., б.ж. на с. Н., починал на 05.12.1937 г.
Установява се, че след смъртта си М. В. М. е оставил за наследници по закон
един син- В. М. М., и две дъщери- Ц. М. М. и С. М. Д.. След смъртта си на
16.02.1972 г. В.М.е оставил за свой наследник дъщеря си- П.В.Д., която е
починала на 30.11.1979 г. и е оставила за свой наследници съпруг- К.Т.(починал
на 04.12.1985 г.), и син- В.Д.(починал на 10.05.1988 г.). Ц.М., след смъртта си
на 04.05.1979 г. не е оставила низходящи, като е била наследена от низходящите
на брат си и сестра си. След смъртта си на 01.03.1961 г. С. Д. е оставила за
свой наследници двамата си сина- ответникът Г.Д. и М. Д., и дъщеря си К. Д.Д.,
която след смъртта си през
От заверено копие на Нотариален акт № 154, том I, дело № 2769/1986 г. на
районен съдия при РС-гр. Б. се установява, че със същия на 11.04.1986 г. В. К.
Д. от с. Н., Софийски окръг, е признат за собственик по наследство и давностно
владение на следния недвижим имот: Имот пл. № 649 по плана на с. Н., с площ от 1930 кв.м., за който имот са
отредени: 1.Урегулиран парцел IV, с урегулирана площ от 922 кв.м., и 2. Парцел III, с урегулирана площ от 1004 кв.м., с построена в
него жилищна сграда, при съседи: улица, В. В. В., Д. Д. Д., блок на ТКЗС.
С Решение от 15.02.1990 г. по гр. д. № 449/1989 г. по описа на РС- гр. Б., ищците по това дело К. Д.Д., Г.Д.Д.
и М. Д.Д. са признати за собственици по наследство на недвижим имот,
представляващ урегулиран парцел Ш-649, кв. 65 по плана на с. Н., с площ от 1004
кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда. Със същото решение е
обезсилен Нотариален акт № 154, том I,
дело № 2769/1986 г. на районен съдия при РС-
гр. Б., в частта му, в която за собственик по наследство и давностно
владение на посочения имот е признат В. К. Д..
По делото е било
приложено гр. д. № 376/2013 г. по описа на Софийски
окръжен съд, като от намиращия се в него Протокол от 17.02.1992 г. се
установява, че в същото съдебно заседание с определение на съда е одобрена
постигнатата между съделителите К. Д.Д., Г.Д.Д. и М. Д.Д. спогодба за делба, по
силата на която в дял на К. Д. е възложена 1/2 ид.ч. от терена на парцел III-649, кв. 65 по плана на с. Н., ведно с
цялата жилищна сграда в парцела, в дял на Г.Д. е възложена 1/2 ид.ч. от терена
на парцел III-649, кв. 65 по
плана на с. Н., а съделителят М. Д. се е съгласил да получи за уравнение на
дяла си от наследствения имот парична сума от съделителя К. Д..
Видно от Декларация от
14.06.1993 г., М. Д.Д. е заявил, че е получил от К. Д. и последната
вноска за уравнение на дяловете за делба на съсобствения недвижим имот.
По делото е представено копие от
Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 42, том I, дело № 118/1994 г. на РС- гр. Б., по силата на който на 02.02.1994 г. К. Д.Д.
е дарила на дъщеря си В. Д.В. собствения си недвижим имот, а именно 1/2 ид.ч.
от дворно място, находящо се в с. Н., съставляващо парцел III за имот пл. № 649 в кв. 65 по плана на селото, с урегулирана площ на целия парцел
934 кв.м., заедно с построената в имота полумасивна жилищна сграда, при съседи
на имота: улица, Д. Д. Д. и И.Х. П.
Съгласно приложеното по гр.д. № 376/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд Удостоверение за
идентичност на лице с различни имена, а видно и от посочения ЕГН на лицето, В.Д.В.
и В. Д.В. са имена на едно и също лице.
От заверено копие на Решение № 29/19.06.2009 г. по гр.д. № 575/1994 г. на PC- гр. Б., се установява, че със същото, в
производство за делба във фазата по извършването й, и след влязло в сила
решение по допускане на делбата, с което е допусната такава на недвижим имот,
представляващ дворно място, с площ от 934 кв.м., съставляващо УПИ III-649, кв. 65 по плана на с. Н., при
граници: улица, УПИ II-645 и УПИ IV-649, между съделителите В. Д.В., Г.Д.Д. и Х.И.Д.,
и при квоти: 1/2 ид.ч. за В.В. и 1/2 ид.ч. в режим на СИО за Г.Д. и Х.Д., съдът
е постановил изнасяне на публична продан на посочения делбен имот, като след
извършването й на съделителите бъде изплатена равностойността на дяловете им
съгласно посочените делбени квоти. Не спори между
страните, че така постановеното решението е влязло в сила.
Представено е и писмо от кметство с. Н.,
в което е посочено, че УПИ III-649, кв. 65 по
плана на с. Н., е идентичен с имота по действащия кадастрален и регулационен
план на с. Н., одобрен със заповед № 24-57/1965 г.
на ОНС София и имотния регистър/разписен лист към него.
С определение № 132 от 20.05.2013 г. на
ВКС, I г.о. молбата на В.В. от 05.04.2012 г.
за отмяна на определението на Софийски окръжен съд по протокол от 07.02.1992 г.
по гр.д. № 199/1992 г., с което е одобрена постигнатата между страните спогодба
за подялба на процесния имот, е оставена без разглеждане, като производството
по делото е прекратено.
Производството по приложеното към
настоящото дело гр.д. № 376/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд, е било
образувано по жалба на една от ищците- И.Л. срещу действия на ЧСИ Янко Стоянов,
изразяващи се провеждане на публична продан на процесния недвижим имот, по
отношение на който жалбоподателката е заявила самостоятелни собственически
претенции. Като доказателство жалбоподателката е представила по делото копие на
документ, напечатан на пишеща машина, озаглавен „Разписка”, в който е посочено,
че В.Д.е заявил, че на 08.07.1986 г. е получил сумата в размер на 2000 лв. от В.
В. с която завещава парцел № III с урегулирана
площ от 1004 кв.м. с построена в него жилищна сграда при съседи В. и Х. В., Д.
Д. Д. и блок на ТКЗС. В същия документ е посочено, че Д. е заявил, че след
смъртта си желае да бъде наследен от В. Д.В. и И.Х. П. Производството е
приключило с Решение № 393 от 01.10.2013 г. по ч.гр.д. № 376/2013 г. по описа
на Софийски окръжен съд, с което жалбата е оставена без уважение, доколкото
представеният по делото документ не легитимира жалбоподателката като собственик
на процесния имот. В мотивите си съдът е изложил подробни съображения относно
валидността на представения по делото документ като завещателно разпореждане,
като са изложени и пороците, от които същото страда, сред които
обстоятелството, че завещанието не е написано изцяло ръкописно, нито е
нотариално такова, както и обстоятелството, че отразява двустранно
правоотношение, включващо поето от наследодателя насрещно задължение, при неизпълнението
на което последният дължи сумата в размер на 5000 лв., което съдът е приел за
несъвместимо с безвъзмездния характер на завещанието.
Видно от Определение № 1690/20.06.2014 г. по гр. д. № 115/2014 г. по
описа на РС- гр. Б., със същото съдът е прекратил производството по делото,
образувано по предявен иск от И.Х.Л. и В.Д.В. срещу Г.Д.Д. и Х.И.Д. за
прогласяване нищожност на съдебната делба, извършена по гр.д. № 575/1994 г. по описа на РС- гр. Б., поради недопустимост на иска. С
Определение № 303/15.08.2014 г. по гр.д. № 612/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд, определението на РС- гр.
Б. е потвърдено, като с Определение № 1/05.01.2015 г.
по гр.д. № 6766/2014 г. на ВКС не е допуснато
касационно обжалване на определението на въззивния съд.
В настоящото
производство е представен ръкописно изписан документ, наименуван „Разписка”, в
който е посочено, че В. К. Д. от с. Н. с подписа си върху разписката
удостоверява, че „...днес 08 юли
По отношение на
така представения документ и предвид направено в отговора на исковата молба
оспорване на автентичността на същия, първоинстанционният съд е образувал производство по чл. 193 ГПК, в хода на което
документът е бил представен в оригинал, а като сравнителен материал е
представен оригиналът на представената в хода на ч.гр.д. № 376/2013 г. по описа
на Софийски окръжен съд, напечатана разписка, копие от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 194,
том I, дело № 467/1986 г. на районен съдия
при РС- гр. Б., със страни В. Д.- като продавач, и В. В. и Х. В.- като купувачи,
и копие от Протокол № 22 за дадена строителна линия и определено ниво, с
посечен в същия като инвеститор- В. Д.
В хода на
първоинстанционното производство е изслушано заключението вещото лице по
назначената съдебно-графическа експертиза, изготвена на база така представените
документи, от което се установява, че подписът в края на разписката, започваща
с думата „Подписаният…” и завършваща с думата „… П.”, не е положен от В. К. Д.,
а от друго лице, най- вероятно по памет.
Предвид
представения от ищците допълнителен сравнителен материал- снимка на В.Д.с текст и подпис на гърба й, писмо (л. 88 от
първоинстанционното производство), без положен в него подпис, списък с
„материали за къщата”, изписан с молив (л. 89 от първоинстанционното
производство), е назначена допълнителна съдебно-графическа експертиза. От
заключението на вещото лице се установява, че представеният допълнителен
сравнителен материал- обратната страна на снимката (доколкото сам тя съдържа
подпис, който се твърди, че е положен от В.Д.) не е оказал влияние на
заключението на вещото лице, че подписът в края на изследваната разписка не е
положен от В.Д..
Предвид
дадените в отменителното решение на ВКС указания до въззивния съд, в хода на
настоящото производство бе допусната допълнителна съдебно-графическа
експертиза, като при изготвяне на същата вещо лице е ползвало и представения с
въззивната жалба сравнителен материал, а именно- л. 5- заявление от В.Д., л. 6-
споразумение от 21.01.1972 г., л. 7- споразумение от януари
1.
Подписът,
положен под името на В.Д.на л. 64 от първоинстанционното производство
(напечатана на пишеща машина разписка), е дорисуван допълнително с химикална
паста, като е препратено към л. 3- 6 от експертизата. От изследването на вещото
лице се установява, че повечето от щрихите на този подпис са изпълнени със
сиво-черен цвят и са повторени отгоре с химикана паста, като такива
характеристики на щрихите се наблюдават при предварителна подготовка за
копиране на подписи. Вещото лице е посочило, че както и да са изпълнени щрихите
на подписа, те са повторени отгоре с химикална паста, при което са заличени
идентификационните признаци на почерка, отразени в подписа, а това прави
невъзможно провеждането на сравнително изследване с идентификационна цел.
Поради лошото качество на копията с подписите на л. 65 и л. 66 по делото на
районния съд, вещото лице е заключило, че не може да се проведе сравнително
изследване с идентификационна цел.
2.
По втория поставен от
въззивния съд въпрос вещото лице е отговорило, че е налице извършена имитация
на подписите на л. 63 (ръкописна разписка) и л. 87 (на гърба на снимка) от
делото на районния съд и на л. 5, 6, 7 и 8 вкл. по гр.д. № 895/2015 г. по описа
на Софийски окръжен съд.
-
По отношение на подписа
на л. 63 от делото на районния съд вещото лице е установило, че има прокъсване
на хартията на листа в горната част на подписа, като конфигурацията на
разкъсаните хартиени частици е по протежение на щрихите на подписа, от което
следва, че е възможно това прокъсване да е от упражнен натиск по време на
писане. В подписа вещото лице е установило множество необосновани спирания,
прекъсвания на движенията, повтаряния и дорисувания на щрихи. Подписът е
изпълнен с отделни, неуверени и несвързани движения, с нарушение на
координацията. Налице са вълнообразни и начупени движения при изписване на
прави и дъгообразни елементи. Вещото лице е заключило, че всички тези признаци
са характерни и се проявяват при имитиране на подписи, като в случая имитацията
е определена като груба и неудачна и извършена чрез рисуване на подписа с
наблюдение.
-
По отношение на подписа
на л. 87 от делото на районния съд вещото лице също е установило идентични на
гореизложените констатации, даващи основание да се приеме, че е налице
имитиране на подпис.
-
По отношение на
подписите на л. 5, 6, 7 и 8 от гр.д. № 895/2015 г. по описа на Софийски окръжен
съд, вещото лице е достигнало също до констатация, че се касае до имитация на
подписите, като същата е определена като груба и неудачна и извършена чрез рисуване на подписа с
наблюдение.
3.
Отговорът на поставения
на вещото лице трети въпрос е идентичен с този по първия такъв, като не може да
се установи, дали подписите на л. 64-66 от делото на районния съд и тези на л.
87 от делото на районния съд и л. 5, 6, 7 и 8 вкл. по гр.д. № 895/2015 г. по
описа на Софийски окръжен съд, са положени от едно и също лице.
4.
По отношение на
ръкописните текстове на л. 63, 87, 88 и 89 от делото на районния съд и този на
л. 5 от гр.д. № 895/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, вещото лице е
дало отговор, че са изпълнени от едно и също лице, но предвид отговорите на
предходните въпроси не може да се установи кое е това лице (подписите на л. 63
и 87 от делото на районния и този на л. 5 от гр.д. № 895/2015 г. по описа на
Софийски окръжен съд, съд да имитация на подпис).
5.
По отношение на л. 5 от
гр.д. № 895/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, вещото лице е дало
заключение, че не са установени признаци за извършено заличаване по химичен,
механичен или друг начин на реквизити на документа. В проведеното пред
въззивния съд съдебно заседание, след поставен на вещото лице въпрос,
последното е потвърдило заключението си, като увреждането на хартията под
положения подпис вещото лице отдава на зацапване, а не на изтриване.
6.
По поставения шести
въпрос вещото лице е отговорило, че на представения на л. 6 от гр.д. № 895/2015
г. по описа на Софийски окръжен съд, документ подписът в долната лява част на
документа не е положен на ръка, а представлява цветно фотокопие на подпис.
7.
Отговорено е, че
отпечатъците от печати в долната лява част и в горната лява и дясна част на
документа на л. 6 от гр.д. № 895/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд не са
положени с тампонено мастило, а представляват цветно копие на отпечатъците от
печат.
8.
По поставения осми
въпрос вещото лице е отговорило, че е налице преправяне на ръкописно изписаната
година в печата (цветно копие- въпрос 7), положен в горната лява част на
документа (л. 6 от гр.д. № 895/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд), като
първоначално изписаната година е била „1914”.
9.
Налице е и поправяне на
ръкописно изписаната година в печата, положен в горната дясна част на документа
(л. 6 от гр.д. № 895/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд).
10. По отношение на л. 6 от гр.д. № 895/2015 г. по описа на
Софийски окръжен съд не са били установени признаци за извършено заличаване по
химичен, механичен или друг начин на реквизити на документа. В проведеното пред
въззивния съд съдебно заседание, след поставен на вещото лице въпрос,
последното заявява, че е възможно в долната дясна част на документа да е имало
подпис, който да е бил изтрит, но не е изследвал документа в тази му част.
11. По поставения на вещото лице единадесети въпрос, касаещ л. 7
от гр.д. № 895/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, вещото лице отговаря,
че е възможно подписът под имената на първия свидетел, текста „3. В. К. Д.” и
подписът под тези имена, да са вмъкнати чрез допълнително вписване между
имената на свидетелите.
12. По поставения на вещото лице дванадесети въпрос, касаещ л. 8
от гр.д. № 895/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, вещото лице отговаря,
че върху него има добавяне на текст и подписи в частта, в която са посочени
свидетелите.
Въззивният съд възприе изцяло заключението вещото лице,
изготвило експертизата, назначена от въззивния съд, което като специалист в
областта е използвало както технически така и познавателни методи при
извършване експертизата, които са довели до обоснованост на заключението по
поставените му задачи. Вещото лице, изготвило експертизата в хода на
първоинстанционното разглеждане на делото, не е използвало техническите
средства, използвани от вещото лице, по допуснатата в хода на въззивното
разглеждане на делото съдебно-графическа експертиза, а се е позовало само на
сравнително изследване на подписите в представените по делото документи. Това е
преградило възможността му да установи, че щрихите на подписа на л. 64 от първоинстанционното
производство, са повторени отгоре с химикална паста, при което са заличени
идентификационните признаци на почерка, отразени в подписа, което от своя
страна прави невъзможно провеждането на сравнително изследване с
идентификационна цел. Действително заключението на вещото лице по допуснатите в
хода на първоинстанционното разглеждане на делото първоначална и допълнителна
съдебно-графическа експертиза е категорично, че подписът на л. 63 от делото на
районния съд не е положен от В.Д., което заключение се отличава от даденото от
вещото лице, изготвило експертизата във въззивното производство, заключение, а
именно- че подписът е имитация. Същевременно обаче крайните изводи и на двете
експертизи са в една обща насока, а именно, че представената по делото
саморъчно написана „разписка”, находяща се на л. 63 от делото на районния съд,
не е подписана от лицето, което се твърди, че я е подписало, което от своя
страна прави обосновани изводите на първоинстанционния съд, че този документ,
предвид неуспешното установяване на автентичността му по реда на чл. 193 ГПК,
следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност по делото.
Обстоятелството, че ръкописният текст на л. 63, 87, 88
и 89 от делото на районния съд и този на л. 5 от гр.д. № 895/2015 г. по описа
на Софийски окръжен съд, са изпълнени от едно и също лице, не може да обори
изводите на съда, че се касае до подправяне на документа, находящ се на л. 63
от делото на районния съд, доколкото се установява, че подписите в края на всеки
един от посочените документи не изхождат от твърдения за техен автор В.Д.. По
делото не е представен свободен сравнителен материал от почерка на В.Д., на
база на който да се извърши съдебно-почеркова експертиза, тъй като нито един от
представените документи не носи автентична дата.
Жалбоподателката И.Л., която се твърди, че е бил изключена от
извършената между другата жалбоподателка- В.В., и ответниците- Г. и Х. Д.,
съдебна делба, се легитимира като съсобственик именно на основание
представената на л. 63 от делото на районния съд разписка. С оглед
гореизложеното и установената неавтентичност на представената разписка, дори и
да се приеме, че същото представлява валидно завещателно разпореждане (предвид
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 220/01.12.2016 г. по гр.д. № 2292/2016 по описа на ВКС, I ГО), въззивният
съд споделя изводите на първоинстанционния, че няма основание за допускане на
съдебна делба между съделителите В.В., Г.Д. и Х. Д. (между които е била
извършена делба с влязло в сила решение) и И.Л., доколкото последната не се
легитимира като съсобственик на процесния недвижим имот.
Макар че изложеното представлява достатъчно основание за
отхвърляне на въззивната жалба, въззивният съд споделя и изводите на
първоинстанционния относно липсата на установена идентичност между имота
предмет на делба, за който В.Д.се е снабдил с нотариален акт за собственост № 154/1986 г., и този, описан в разписката, които освен по своята
квадратура се отличават по посочените в двата документа съседи. Действително в
компетентността на съда е да допусне (дори служебно) извършването на
експертиза, от заключението на която да се установи наличието или липсата на
идентичност, но това е оставено в неговата преценка с оглед необходимостта
същата да бъде категорично установена, съобразявайки и събраните в хода делото
доказателства. В този смисъл и предвид изводите на въззивния съд, които
съвпадат с тези на първоинстанционния в частта, касаеща установената
неавтентичност на представената на л. 63 от делото на районния съд разписка,
назначаването на такава експертиза не би могла да допринесе за изясняване
предмета на делото, свързан с установяване правото на собственост само на една
от ищците- И.Л., която се легитимира като съсобственик единствено на основание
представения по делото подправен документ.
Следва да се отбележи още, че въззивният съд споделя и
изводите на първоинстанционния, че представената по делото разписка не би могла да
породи вещнопрехвърлително действие в полза на жалбоподателките,
доколкото титулът за собственост на В.Д., по силата на който последният се е
легитимирал като собственик на имота и се е разпореждал с него, а именно- нотариален акт
за собственост № 154/1986 г., е бил обезсилен с решение от 15.02.1990 г. по
гр.д. № 449/1989 г. по описа на PC- гр. Б., с което за собственици на имота
са признати други лица - К. Д.Д., Г.Д.Д. и М. Д.Д.. Доколкото по делото не са
представени други доказателства за правото на собственост на завещателя, то
правилни са изводите на първоинстанционния съд, че същият не е могъл да
прехвърли право, което не е притежавал.
Съобразявайки
всичко изложено до тук и въпреки даденото в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №
220/01.12.2016 г. по гр.д. № 2292/2016 по описа на ВКС, I ГО разрешение на поставения
материалноправен въпрос (който обаче, предвид заключението на
съдебно-графическата експертиза, не е решаващ за крайните изводи нито на
първоинстанционния, нито на въззивния съд), настоящата съдебна инстанция намира
подадената от В.В. и И.Л. въззивна жалба за неоснователна, с оглед което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По делото,
предвид обема на работа по назначената в хода на въззивното му разглеждане
допълнителна съдебно-графическа експертиза, е постъпила молба от вещото лице С.А.
за увеличаване на възнаграждението му с още 200 лв., при внесен от
жалбоподателите депозит в размер на 300 лв. Съгласно действащата към момента Наредба № 2 от 29 юни
При този изход
на делото на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците по
жалба- Г. и Х. Д., следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски във
въззивното производство в размер на 450 лв., представляващи заплатения от тях
адвокатски хонорар на адв. Н. за процесуално представителство пред въззивния
съд.
Съобразявайки предмета на делото по арг. от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, решението подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 193/20.08.2015 г. по гр.д. № 106/2015 г. по описа на РС- гр. Б..
ОСЪЖДА на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК В.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, и И.Х.Л., ЕГН **********, с адрес ***, р-н „Н.”, ж.к. „Т.”, бл. 50, вх. „Д”, ет. 4, ап. 81, да заплатят на въззиваемите Г.Д.Д., ЕГН ********** и Х.И.Д., ЕГН **********,***, сумата в размер на 450 лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Препис от
Решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.