Р
Е Ш Е
Н И Е
№………../……..11.2018г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ГЛАДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Василев ч.гр.д.
№ 12582 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2 от
ГПК.
Образувано
е по жалба на С.Н.Ч., с ЕГН: **********,***, длъжник по изпълнително дело №
20188380402731 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, срещу действията на
съдебния изпълнител, с които определя разноските за изпълнителното производството
обективирани в поканата за доброволно изпълнение от 07.08.2018г.
В жалбата
се твърди, че изпълнителното производство е образувано въз основа на нищожно
правно основание – наказателно постановление №261383/22.01.2016г на СО- Център
за градска мобилност – лице, което не съществува. Изпълнителното производство е
образувано въз основа на наказателното постановление на кмета на СО
представлява държавно вземане и подлежи на изпълнение по Закона за държавните
вземания. Няма нормативен акт, въз основа на който държавата може да възлага на
ЧСИ събирането на публични вземания. Държавата не е възложила на ЧСИ събиране
на публични вземания. Изтекла е погасителната давност за вземането съгласно чл.
82 ЗАНН. Претендира разноски за производството
Съдебния
изпълнител мотивира действията си.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Изпълнителното
производството по изп. дело № 20188380402731 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838
на КЧСИ е образувано по възлагателно писмо за събиране на публични вземания на
Столична община, въз основа на влязло в сила наказателно постановление №
261383/22.01.2016г, с което на длъжника С.Н.Ч. е наложена глоба в размер на
100,00 лева съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО. В поканата за
доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 11.08.2018г е обективирано
изявлението на съдебния изпълнител относно разноските за изпълнителното
производство, като е посочено, че е дължима сумата от 72,00 лева.
При така
установените по делото факти съдът намира жалбата за допустима, тъй като подадена
в срок от легитимирана страна, срещу действие на съдебния изпълнител, което
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Предмет на настоящото
производство е обжалване на разпореждане за разноските, с което ЧСИ Н.М.отказва да възстанови на длъжника адвокатско
възнаграждение
предвид прекратяване на изпълнителното дело поради плащане преди образуването
му. Тъй като процесуалният закон не въвежда изискване
относно вида на разноските, по отношение на които съдебния изпълнител се е произнесъл с разпореждане, което длъжникът може да обжалва, и не поставя ограничение за обжалване само на
възложените на длъжника разноски, следва да се приеме, че е процесуално
допустимо
и длъжникът да обжалва всяко разпореждане за разноските, което засяга неговите интереси /в този
смисъл е ТР № 3 от 2015г.
на ОСГТК на ВКСг./.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Отговорността за разноски е регламентирана в общите
правила на Гражданския
процесуален кодекс. Тя съставлява
право на страната, в чиято полза съдът е решил делото, да иска от другата страна да възстанови сторените разноски по
делото.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се
прекрати на основание чл. 433, поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство или когато те са направени за изпълнителни способи,
които не са приложени. В случая не е налице нито едно от изключенията на чл.
79, ал.1 ГПК. Разноските са формирани от таксите на ЧСИ за образуване на
производството, за връчване на книжа и призовки; за справка за имуществото на
длъжника и пропорционална за събиране на вземането. Така определените такси не
надхвърлят максималния размер съгласно чл. 73а, ал.1, т. 1 от ГПК.
Извод в
различна насока не следва от възраженията на длъжника. Видно от Наказателното
постановление № 261383/22.01.2016г и възлагателното писмо изх.№СОА18-ДИ11-5580
от 14.07.2018г, взискател по делото е Столична община, а не „Центъра за градска
мобилност“. Влязлата в сила глоба е публично общинско вземане съгласно чл. 162,
ал.2, т. 7 от ДОПК и съгласно чл. 163, ал. 4 от ДОПК може да бъде възложено за
събиране на частен съдебен изпълнител, в който случай са приложими правилата на
ГПК. Неоснователно е и възражението за давност, същото не може да бъде
разгледано в настоящото производство, тъй като съдебния изпълнител може да
зачете единствено погасяването на задължението по реда на чл. 433, т.1 ГПК,
сред които давността не е предвидена.
С оглед
изложеното жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Не
следва да бъдат присъждани и разноски на жалбоподателя.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.Н.Ч.,
с ЕГН: **********,***, длъжник по изпълнително дело № 20188380402731 по описа
на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, срещу действията на съдебния изпълнител, с
които определя разноските за изпълнителното производството обективирани в
поканата за доброволно изпълнение от 07.08.2018г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от
настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.