№ 186
гр. Монтана, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20251630200682 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН вр. с чл.189ж, ал.5 от
ЗДвП.
С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата (ЗП) № ********** на МРРБ, Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.С., е наложена на „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК:ХХХХХ,
представляван от В.Г.А., със седалище и адрес на управление гр.С., район Л.,
бул. Н.Й.В. №35, Б.Ц. Л. ет.7, имуществена санкция в размер на 2 500.00 (две
хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание
чл.179, ал.3б вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Административнонаказаният „Г.Б.“ ЕООД гр.С., обжалва в
законоустановения срок издадения електронен фиш и моли да бъде отменен
поради нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Поддържа, че нарушението не е извършено, а ако има
генерирано такова то се дължи на неизправност на електронната система, за
което развива подробни доводи. На следващо място заявява, че с разпоредбата
на чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДвП, в редакцията й към деня на нарушението, не
предвижда издаването на електронен фиш, а съставяне на АУАН и съответно
издаване на НП. Поддържа, че не са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН
. По същество, чрез процесуалния си представител, в писмено становище
поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна МРРБ, АПИ – гр.С., чрез процесуалния си
представител юрисконсулт К.М. поддържа, че електронния фиш е правилен и
1
законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло по съображения подробни
изложени в писмено становище. Направено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възражение за
присъждане на адвокатско възнаграждение под минималния размер предвиден
в Наредба № 1/09.07.2004г.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, като ги обсъди във връзка с изложените доводи, намира жалбата
за допустима, подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е и основателна.
На 29.04.2022г. в 05:19 часа е установено нарушение №
DE8DCBF523115AC7EO53011F16OAOAF5 с ППС „В.С.“ с рег. № ХХХХХ, с
техническа допустима максимална маса 19000, брой оси 2, категория ЕВРО
6C, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 40000, в община Монтана, по път І – 1 км, 113 +
188, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса
по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 40051, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП, намиращо се на път І-1, км 113+188.
За нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП е наложена на основание чл.187а,
ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500
лева на „Г.Б.“ ЕООД, като собственик по регистрация на процесното ППС към
датата на установяване на нарушението 29.04.2022г.
Жалбоподателят е представил сключен тристранен договор с „А1
България“ ЕАД и „Интелигентни трафик системи“ АД, с твърдението, че
автоматично се заплащат тол таксите при преминаване през тол сегмент.
Съгласно приложените писмени доказателства е, че за датата и часа на
нарушението няма получени валидни маршрутни карти за ППС, няма
получена и платена тол декларация за предходен и следващ сегмент. Посочено
е също, че към датата и часа на регистрираното нарушение не е имало
техническа неизправност в системата на ИТС, водеща до невъзможност за
изпращане на данни.
Видно от представените писмени доказателства по делото от
въззиваемата страна, административното нарушение е доказано чрез доклад
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП
за установено нарушение по чл.179, ал.3б, извлечение, справка за собственост
на ППС, статично изображение във вид на снимков материал на ППС с рег. №
ХХХХХ – 2 бр. снимки.
Предвид събраните писмени, гласни и веществени доказателства,
настоящия състав на съда намира, че имуществената санкция правилно е
2
определена по размер, предвид разпоредбите на чл.179, ал.3б от ЗДвП вр. с
чл.10б, ал.3 от ЗП и правилно е бил определен субекта на
административнонаказателната отговорност. От анализа на доказателствената
съвкупност безспорно се установява, че административнонаказаното
юридическо лице е собственик на ППС, за чиято категория (обща технически
допустима максимална маса над 3.5 тона) и установени брой оси на
автомобила, е била дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закон за пътищата.
В настоящия случай, доколкото разпоредбите на чл.179, ал.3б, вр. с
чл.102, ал.2 от ЗДвП са поставени в противоречие с общностното право,
регламентиращо съответния тип обществени отношения и по- конкретно с
разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019г. относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане
на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО (Регламента), които е следвало да намерят пряко приложение,
няма допуснато административно нарушение.
До този извод съдът достига поради следните съображения:
Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента: „Доставчиците на ЕУЕПТ
(Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във
връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба обаче,
въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от
19.10.2021г., е съобразена във вътрешното ни право едва с последното
изменение на Закона за пътищата, прието със ЗИДЗП (ред. ДВ, бр.14 от 2023
г.). С него към текста на чл.10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7-9, в
сила от 01.01.2024г., първата от които – ал.7 има следната редакция: „В
случай, че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в
рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по
ал.3 (каквото е и процесното ППС), за което има действащ договор с
доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние,
на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата
за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от
получаването на уведомление по ал.8. При заплащане на таксата в срока по
изречение първо не се образува административнонаказателно производство“.
Така формулирана, разпоредбата в цялост е синхронизирана с нормата
на чл.2, § 7 от Регламента, така че да се отговори на изискването за
съответствието й с общостното право. Налага се извод, че нормите на
вътрешното законодателство, въвеждащи нарушения на режима на
деклариране на тол-данни и заплащане на тол-такси и по-конкретно
текстовете на чл.102, ал.2 от ЗДвП, чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.10б от ЗП, не са
3
били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на
акт от общностното право.
От друга страна, провежда се ясна диференциация между уведомяването
от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато
разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, по смисъла
на чл.2, § 7 от Регламента и заплащането на компенсаторна такса по чл.10, ал.
2 ЗП. Незаплащането на компенсаторната такса не дерогира приложението на
чл.2 от Регламента.
Обстоятелството, че изменените норми на чл.10б от ЗП влизат в сила на
01.01.2024 г. не променя този факт. Дори мотивите към законопроекта налагат
волята на законодателния орган да се пристъпи към тях, поради отсъстващо
съответствие до този момент с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. Доколкото действащото законодателство към
датата на процесното нарушение е поставяло в по-неблагоприятно положение
адресатите на правилото на чл.102, ал.2, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, които са
били обвързани в договорни отношения с доставчици на услуги за електронно
събиране на такси и не са били уведомени за констатирани пропуски при
декларирането на тол – данни и заплащането на тол – такси, нормите на
вътрешното право са били несъвместими с общия принцип, установен в
Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на
дискриминация при упражняване на основни права и свободи.
В духа на изложените дотук аргументи е следвало да се прилага пряко
чл.2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019г., което от своя страна е щяло да доведе до извод, че
дружеството не е извършило вмененото му административно нарушение.
За да съобрази разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламента, при констатация
на недеклариране на тол данни при ползване на платената пътна мрежа,
доставчикът на електронната услуга, респ. Агенция „Пътна инфраструктура“,
е следвало да уведомят собственика на ППС да заплати доброволно
дължимата за съответния пътен участък тол – такса. В случая уведомяване не
е извършено, така че да е налице бездействие на наказаното юридическо лице,
което налага и извод, че не е допуснато нарушение. Именно този подход е бил
верен и допустим, за да се постигне съответстващ на цитирания Регламент
резултат, в изпълнение и на изискването на чл.288 от ДФЕС, гласящ, че
регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и
се прилага пряко във всички държави-членки.
Съдът намира, че административнонаказващият орган не е провел едно
законосъобразно производство срещу санкционираното дружество „Г.Б.“
ЕООД, по повод така констатираното нарушение.
В горния смисъл са Решение от 16.09.2024г. по КАНД № 349/24г.,
Решение № 1516/03.12.2024г. по КАНД № 481/24г., Решение №
1533/09.12.2024г. по КАНД № 489/24г., Решение № 1549/10.12.2024г. по
КАНД № 412/24г., Решение № 1550/10.12.2024г. по КАНД № 464/24г., всички
4
на АС – град Монтана).
На следващо място следва да бъде отбелязано, че в Решение на СЕС от
21.11.2024г. по дело С-61/2023 г. е прието, че Член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година,
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/Е на Европейския
парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл,
че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
Жалбоподателят претендира присъждане на разноски, които съобразно
изхода на делото и чл.63д, ал.1 ЗАНН, при съобразяване на възражението за
прекомерност, съдът намира, че следва да бъдат присъдени в претендирания
размер от 450.00 лева за адвокатско възнаграждение. Договореният размер е
съобразен с изискванията на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не
може да бъде по-нисък от минимално предвидения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата.
На основание гореизложеното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП № ********** на МРРБ, Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.С., с който е наложена на „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК:ХХХХХ,
представляван от В.Г.А., със седалище и адрес на управление гр.С., район Л.,
бул. Н.Й.В. №35, Б.Ц. Л. ет.7, имуществена санкция в размер на 2 500.00 (две
хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание
чл.179, ал.3б вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП изцяло, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр.С. ДА ЗАПЛАТИ на
„Г.Б.“ ЕООД, ЕИК:ХХХХХ, представляван от В.Г.А., със седалище и адрес на
управление гр.С., район Л., бул. Н.Й.В. №35, Б.Ц. Л. ет.7, сумата от 450.00
(четиристотин и петдесет) лева разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6