РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Радомир, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20221730200066 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № ./14.12.2021 г. на началник Сектор „П. п.“ към
ОДМВР- П., Сектор „П. п.“, П., упълномощен с ./14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, на жалбоподателя В. В. АНД., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к.“Х. С.“ ., вх.., ет..,
ап., са наложени административни наказания по чл.175, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП– „глоба” в
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените от същия в жалбата обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени
изцяло.
Наказващият орган- началник сектор „П. п.“ към ОДМВР- П., Сектор „П.по.“, П.,
редовно призован не е изпратил представител в съдебно заседание, но е изразил писмено
становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното
наказателно постановление бъде потвърдено.
Районна прокуратура- П., ТО- Р., редовно уведомена, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е изразила становище по жалбата.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № GA ./02.05.2021 г. на
1
Н.Х.- „мл.автоконтрольор“ към ОДМВР- П., с-р „П.п.“- П.. Според констатациите в същия,
на 02.05.2021 г. в 10:30 часа в гр.Р. на ул.“Р. Д.“ като водач на лек автомобил „Д. Л.“ с per №
СВ.ВХ, жалбоподателят В. В. АНД. е управлявал същия лек автомобил, собтвеност на
фирма "С.-Б." ЕООД с Булстат: 1., с посока на движението от гр.П. към гр.К., като на
кръстовището с ул."И. С." при извършената проверка се установило, че горепосоченото
МПС не е регистрирано по надлежия ред на територията на Република България (МПС е със
служебно прекратена регистрация по редът на чл.143 ал.15 от ЗДвП)
По делото са разпитани като свидетели актосъставителя Н.Х. и свидетеля по
акта Г.Г., двамата на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОДМВР- П., сектор „П. п.”- П..
Според показанията на свидетеля Х., на въпросната дата били на разпоредената точка за
контрол в гр.Р., ул.“Р. Д.“, на кръстовището с ул.“И. С.“. Бил спрян лек автомобил „Д.„ със
Софийска регистрация, като при въвеждането данните на МПС-то и на водача в служебната
система, същата показала, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Лицето,
което управлявало автомобила заявило, че тъй като автомобилът не е негова собственост, не
е знаел за това нещо. Той съставил акта, а колегата му Г. Ал. Г. се подписал като свидетел.
Бил иззет необходимия реквизит по регистрационни табели и свидетелство за регистрация.
Свидетелят Г. не си спомня конкретно случая, но има спомен, че установили
автомобил, който е със служебно прекратена регистрация, тъй като не било изпълнено
задължението да се прехвърли автомобила в двумесечния срок. Автомобилът в този случай
автоматично се дерегистрира и за това бил съставен акта, тъй като автомобилът не е
регистриран по надлежния ред на територията на РБ.
Въз основа на съставения АУАН, Началник Сектор към ОДМВР- П., Сектор „П.
п.“, Перник, упълномощен с./14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, издал
обжалваното наказателно постановление № ./14.12.2021 г., с което жалбоподателя В. В.
АНД., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к.“Х. С.“ ., вх. ет.., ап.. били наложени
административни наказания по чл.175, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП– „глоба” в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
От правна страна.
Жалбата е подадена в срок и като такава е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е основателна, по следните съображения:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Съдът намира, че при провеждане на
административно- наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са
относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в
която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е
направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като, както в АУАН, така
и в НП, са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от
2
компетентен орган - Началник сектор към ОДМВР П., който е оправомощен със Заповед №
./14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
По същество на спора, настоящият съдебен състав намира, че фактическата
обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и в атакуваното
наказателно постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна
на административно- наказващия орган гласни доказателства и писмени такива, приложени
в административно-наказателната преписка, не е установена и доказана по безспорен начин.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно
приетата за нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За това нарушение чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба от 200
до 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца на всеки водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
При преценка на субективната страна на административното нарушение обаче,
съдът съобрази и разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, съгласно която служебно
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на
контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за
последния. В случая видно от събраните доказателства и приложени в АНП жалбоподателят
е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това
задължение. Доказателствата сочат, че към момента на проверката В.А. не е бил собственик
на управлявания от него автомобил. Липсват доказателства както лицето, което му е
предоставило автомобила, съответно и собственика да са уведомили ползвателя, в случая
жалбоподателя А., че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Очевидно
собственикът не е изпълнил това свое задължение, поради което е последвало служебно
прекратяване на регистрацията от 11.02.2021 г., без това обстоятелство да е известно на
ползващия автомобила на същия този ден жалбоподател. Няма представени доказателства
А. да е знаел и да е бил уведомяван по друг начин за тази прекратена регистрация. Това
обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение по чл.140, ал.1
ЗДвП. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води до
категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП не е извършено
от него виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на
дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства,
принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140, ал.1 ЗЛвП. изключват
умисъла относно това умишлено нарушение- арг. от чл.14, ал.1 НК, вр. чл.11 ЗАНН, относно
обстоятелствата изключващи отговорността.
При така установеното съдът намира, че, деянието се явява несъставомерно по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо неправилно и в нарушение на материалния закон е
3
ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва бъде отменено.
За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя
административно наказание, административно-наказващият орган следва да установи, че
деянието представлява административно нарушение, че нарушението е извършено от
лицето, посочено като нарушител, и че това нарушение е извършено виновно от лицето,
което в случая не е сторено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, пр.ІIІ-то от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./14.12.2021 г. на началник Сектор „П.
п.“ към ОДМВР- П., Сектор „П. п.“, П., упълномощен с ./14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, с което на жалбоподателя В. В. АНД., ЕГН **********, с адрес: гр.С.,
ж.к.“Х. С.“ ., вх.., ет., ап.., са наложени административни наказания по чл.175, ал.3, т.1, пр.3
от ЗДвП– „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки административен съд на
основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на съобщенията.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4