Р Е Ш
Е Н И Е
№ 27.05.2019г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав на двадесети март две хиляди и деветнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА
гражданско дело № 2152 по описа за
2018г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 19,10,2015г. между него и ответника е сключен договор
за дистрибуция със срок на действие една година, подновен автоматично след
изтичането му. В изпълнение на същия ищецът периодично извършвал продажба и
доставка на хранителни стоки съобразно заявките и изискванията на ответника.
При предаване на стоката се предавала срещу подпис и проформа фактура, а със
следващата доставка изпращал и данъчна фактура. С тези два документа се
установявало както предаването на стоките в складовата база на „Бред“ ООД в гр.
Асеновград, така и размерът на дължимата цена. Срокът за заплащането й е 30
дни, считано от деня на доставката. От есента на 2017г. ответното дружество
започнало да забавя плащанията, поради което в края на месец януари 2018г.
доставките били прекратени. Към тази дата ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати сумата от общо 17931,49 лева, от които 2912,40 лева остатък от
цена на продадени стоки, за което е съставена фактура №63393 от 26,04,2016г., а
останалата част – цена на продадени стоки
през месец януари 2018г., за което са съставени фактури №
72367/05,01,2018г., № 72404/08,01,2018г., № 72474/16,01,2018г., №
72498/18,01,2018г., № 72518/19,01,2018г., № 72530/22,01,2018г., №
72567/25,01,2018г., № 72610/29,01,2018г., № 72626/30,01,2018г.,
№72656/31,01,2018г. От падежа на всяко едно задължение до датата на подаване на
исковата молба ответникът дължи обезщетение за забава в размер на общо 832,77
лева. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден да му
заплати горните суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване исковата молба до окончателното й заплащане. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че сключеният между
страните договор е прекратил действието си с изтичане на уговорения срок от
една година и неговото продължаване с още една година. След това ответникът не
е сключвал търговски сделки с ищеца, като не е получавал нито стоките, посочени
в описаните в исковата молба фактури, нито самите фактури. Оспорва подписите,
положени в тези фактури за получател, като твърди, че те не са положени от
лице, което има право да представлява ответното дружество. Твърди, че
приложените към исковата молба „заявки“ не изхождат от него. Ето защо моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от приетите писмени
доказателства се установява, че между тях е сключен договор за дистрибуция от
19.10.2015г. за срок от една година. Съгласно чл. V.3 от същия при липса на
допълнително договаряне между страните след 19,10,2016г. той се подновява за
нов едногодишен срок. Липсва друга клауза, която да продължи неговото действие
и след 19,10,2017г., поради което възражението, че той не урежда отношенията
между страните след тази дата и по-конкретно през месец януари 2018г. е
основателно.
Въпреки това от показанията на свидетеля Ходулов, който е
шофьор на товарен автомобил, се установява, че са се осъществявали продажби на
стоки и през месец януари 2018г. Фактическото предаване на стоките е извършено
от него по начина, по който е правил това и в предходните месеци – същият спира
превозното средство в складова база на „Бред“ ООД, след което стоката се
нарежда на рампата. Обикновено свидетелят Любо Н. я преглежда, а когато той
отсъства това прави синът му Х.Н.. След това Ходулов предава документите на
Любо Н., който ги подписва пред него. Показанията му кореспондират със
заключението на вещото лице С., според което подписът в изследваните документи
е изпълнен от едно и също лице. Поради това съдът кредитира същите, още повече,
че са основани на непосредствени впечатления и са депозирани добросъвестно. Те
противоречат само частично на показанията на свидетеля Любо Н., според които
приемане на доставената стока от името на купувача не е извършвано нито от
него, нито от друго лице, съответно документи за това не са подписвани. Съдът
не кредитира същите както поради тяхната нелогичност, така и поради липсата на
категоричност у свидетеля относно възпроизведените от него факти. Така при
извършената очна ставка между двамата същият е посочил, че понякога е
проверявал стоката и е подписвал документи за получаването й, а понякога – не. В
същото време уклончиво сочи, че подписите в приетите по делото фактури приличат
на неговите. Ето защо съдът приема, че ответното дружество не е установило чрез
пълно и пряко доказване, че подписът в тях за получател не е изпълнен от
свидетеля Л.Н.. Напротив, от събраните доказателства е видно, че именно той е
лицето, което е подписало тези документи.
Възражението, че същият е лице, което няма право да
представлява дружеството купувач, е неоснователно. Съгласно чл. 301 от ТЗ
когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването. Ето защо дори да се приеме, че Л.Н. няма представителна власт, то липсват
твърдения и доказателства, с които да се обори тази презумпция.
С оглед на горното съдът приема, че ищцовото дружество е изправна страна, тъй като е прехвърлило правото на
собственост върху стоките, посочени в съставените за така извършените
доставки фактури №72367/05,01,2018г., № 72404/08,01,2018г., №
72474/16,01,2018г., № 72498/18,01,2018г., № 72518/19,01,2018г., №
72530/22,01,2018г., № 72567/25,01,2018г., чрез фактическото предаване на
същите. Получаването на стоката, описана във фактура №********** от
30,01,2018г. е удостоверено с подпис в проформа фактура №68/26,01,2018г. Поради
това направените от ответника възражение за липса на извършени доставки е
неоснователно. Ето защо ответникът дължи цената на тези стоки или сумата от 13092,14
лева.
До пълния размер от 17931,49 лева претенцията следва да бъде отхвърлена
като недоказана, тъй като фактури №63393 от 26,04,2016г., № 72610/29,01,2018г.,
№ 72626/30,01,2018г. не съдържат изявление на ответното дружество за приемане на
посочените в тях стоки. Подобен извод не може да се направи и въз основа на
представените от трето лице документи. Ето защо дори да се приеме, че то е
направило заявка до продавача, няма преки доказателства, че последният е
изправна страна и е прехвърлил правото на собственост върху тях. Ето защо искът
в тази му част следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 86 от ЗЗД се дължи обезщетение за забава в размер на 804,98
лева, изчислен със заключението на вещото лице А., за периода от падежа на
всяко едно задължение (30 дни след издаване на съответната фактура) до датата
на подаване на исковата молба, както и в размер на законната лихва от тази дата
до окончателното заплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи направените
по делото разноски съразмерно с уважената част от иска или сумата от 1341,40
лева. Ответникът също има право на направените по делото разноски съобразно
отхвърлената част на иска или на сумата от 432 лева. Ето защо и по компенсация
съдът присъжда 909,40 лева.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „БРЕД“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Клокотница“
№55, представлявано от Х.Л.Н., да заплати на „ХЛЕБОЗАВОД ТИМС“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.“Дунав“ №1а,
представлявано от Иван Маринов Димтров, сумата от 13092,14 лева (тринадесет
хиляди деветдесет и два лева и четиринадесет стотинки), представляваща незаплатена цена на стоки, дължима по договори за покупко-продажба
от месец януари 2018г., за което са съставени фактури
фактури №72367/05,01,2018г., № 72404/08,01,2018г., № 72474/16,01,2018г., №
72498/18,01,2018г., № 72518/19,01,2018г., № 72530/22,01,2018г., № 72567/25,01,2018г., ведно с обезщетение за забава в размер на 804,98 лева
(осемстотин и четири лева и деветдесет и осем стотинки) за периода от падежа на
всяко едно задължение (30 дни от датата на издаване на съответната фактура) до
датата на подаване на исковата молба 08,05,2018г. и в размер на законната лихва
от тази дата до окончателното й заплащане, както и сумата от 909,40 лева,
направени по производството разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове до
пълните им размери от 17931,49 лева (седемнадесет хиляди деветстотин тридесет и
един лева и четиридесет и девет стотинки) и 832,77 лева (осемстотин тридесет и
два лева и седемдесет и седем стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: