Решение по дело №854/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 931
Дата: 29 ноември 2022 г. (в сила от 29 ноември 2022 г.)
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20222230100854
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 931
гр. Сливен, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230100854 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от "АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, район Триадица, бул.
„България“ № 81 В срещу Д. К. Д. ЕГН: ********** от ****, с която са обективно и
кумулативно съединени предявени положителни установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 01.12.2015 г. ответникът бил сключил Договор за потребителски
кредит № **** с „КРЕДИСИМО“ АД по силата на който бил получил сумата от 1000 лв.,
която се бил съгласил да върне на 13 броя равни вноски, всяка от тях в размер на 96,67 лв. в
срок до 31.12.2016 г., когато бил падежа на последната вноска съгласно Приложение № 1
към договора и погасителния план. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на
41,24 % и ГПР от 50 %. Договорът за потребителски кредит при сключен при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги и Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. Позовава се на чл. 9 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т. 11 и т. 12 от ЗПК и чл. 10, ал. 1
ЗПК. Твърди, че процесния договор за потребителски кредит бил действителен според
повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Посочва, че в раздел десети чл. 2 от
ОУ за предоставяне на кредити на Заемодателя, съставляващи неразделна част от договора
страните се били съгласили при забава в плащането на погасителна вноска ответникът да
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска ведно с всички разноски за извънсъдебно и съдебно събиране на
вземането. В раздел шести чл. 8 и раздел десети, чл. 5 от ОУ страните били постигнали
съгласие ответникът да заплати и всички разноски във връзка с неизпълнението му. В раздел
осми на ОУ, чл. 2.6 било уговорено право на кредитора да уведомява длъжника за забава
чрез водене на кореспонденция и телефонни разговори с него и изпращане на телефонни
съобщения, писма и стикери. Твърди, че с договор за цесия от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“
АД му било прехвърлило вземането си срещу длъжника, като същият бил уведомен за
извършената цесия на посочената от него електронна поща с имейл на 05.04.2021 г.
Ответникът не бил изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичане на
1
крайния срок на договора.
Посочва, че тъй като от страна на длъжника не били извършвани погашения по дълга от
кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд-Сливен за следните дължими суми по договор за
потребителски паричен кредит както следва:
- сумата от 1000 лева –главница;
- сумата от 256,71 лева - възнаградителна лихва за периода от 31.12.2015 г. до
31.12.2016 г.;
- сумата от 390,88 лева - мораторна лихва за периода от 31.12.2015 г. до 23.02.2021 г.
- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на
заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК -03.11.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Моли съдът да признае за установено, че в полза на ищеца съществува вземането по договор
за потребителски, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч. гр, д. **** по описа на Районен съд - Сливен, а именно:
- сумата от 1000 лева –главница;
- сумата от 256,71 лева - възнаградителна лихва за периода от 31.12.2015 г. до
31.12.2016 г.;
- сумата от 390,88 лева - мораторна лихва за периода от 31.12.2015 г. до 23.02.2021 г.
- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на
заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК -03.11.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Претендира сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че
липсвали доказателства, че процесния договор за потребителски кредит бил сключен при
спазване на разпоредбите на цитираните закони. Не били спазени изискванията на чл. 10 и
чл.11 от ЗПК, тъй като върху представения договор на хартиен носител липсвал подпис на
ответника, което означавало, че не бил сключен и самия договор. Липсвали доказателства,
че договорът бил сключен и в електронен вариант, както и че „КРЕДИСИМО“ АД
действително било предоставило на ответника сумата от 1000 лв. Не ставало ясно кога
кредит бил станал изискуем и от кой момент ответникът бил изпаднал в забава и дължал
законна лихва, нито как била изчислена последната. Договорна лихва също не се била
дължала, тъй като не бил сключен договора. Също така върху представения Стандартен
европейски формуляр за потребителски кредит също били липсвали подписи на страните и
не бил представен електронен вариант. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
С оглед характера на предявения иск, съдът с Определение по чл. 140 ГПК № 1592
от 21.06.2022 г. съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствена тежест да установи
наличие на договорни отношения между цедента и ответника за предоставяне на кредит за
претендирания размер, наличие на договор за цесия – прехвърляне на вземането,
уведомяването на длъжника за извършената цесия, че сумата по кредита е усвоена, размера
на начислената лихва за забава, на договорната лихва, както и че ответникът е изпаднала в
забава за претендирания период от време и настъпилата изискуемост на задължението на
ответника с изтичането на крайния срок на договора. Следва да докаже, че договора за
потребителски кредит и приложението към него са съставени при спазване на всички
императивни изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за предоставяне на финансови
2
услуги от разстояние. Със същото определение е указано на ответника, че следва да
установи изпълнение на задължението си спрямо ищеца, респ. плащане на дължимите суми.
От събраните по делото доказателства и фактите, които се установяват с тях съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 01.12.2015 г. ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № **** с
„КРЕДИСИМО“ АД по силата на който е получил сумата от 1000 лв., която се е съгласил да
върне на 13 броя равни вноски, всяка от тях в размер на 96,67 лв. в срок до 31.12.2016 г.,
когато е падежа на последната вноска съгласно Приложение № 1 към договора и
погасителния план. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 % и ГПР от 50
%. Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В раздел десети чл. 2
от ОУ за предоставяне на кредити на Заемодателя, съставляващи неразделна част от
договора страните са съгласили при забава в плащането на погасителна вноска ответникът
да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска ведно с всички разноски за извънсъдебно и съдебно събиране
на вземането. В раздел шести чл. 8 и раздел десети, чл. 5 от ОУ страните са постигнали
съгласие ответникът да заплати и всички разноски във връзка с неизпълнението му. В раздел
осми на ОУ, чл. 2.6 е уговорено право на кредитора да уведомява длъжника за забава чрез
водене на кореспонденция и телефонни разговори с него и изпращане на телефонни
съобщения, писма и стикери. С договор за цесия от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“ АД е
прехвърлило вземането си срещу длъжника на ищцовото дружество като същият е уведомен
за извършената цесия на посочената от него електронна поща с имейл на 05.04.2021 г.
Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичане на
крайния срок на договора.
Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда съдебно-счетоводна експертиза в чл.
5, раздел втори от процесния договор за кредит е посочено, че сумата по одобрения кредит
се усвоява по посочения в заявлението от кредитополучателя начин. Съгласно т. 1 от раздел
шести „Усвояване и погасяване на кредита“ от ОУ за предоставяне на кредити от
„КРЕДИСИМО“ АД може да се предостави на кредитополучателя възможност да усвои
сумата по одобрен кредит по някой от посочените в клаузата начини. При извършване на
проверка от страна на вещото лице в „КРЕДИСИМО“ АД му е било предоставено
електронно копие от заявление № ****/01.12.2015 г. на името на ответника, с което същият
кандидатства за кредит в размер на 1000 лв. за срок от 13 месеца, като в това заявление е
посочен и начина за усвояване на кредита- чрез превод извършен по e-Pay.bg.
„КРЕДИСИМО“ АД е представило на вещото лице и електронно копие на Разписка за
извършено плащане № **** от 01.12.2015 г., 13:18 ч. за наредена сума в размер на 1000 лв.
чрез система за ел. плащане e-Pay.bg с наредител „КРЕДИСИМО“ АД и получател Д. К. Д..
Вещото лице е установило, че кредитът е бил усвоен на касата на система за парични
преводи „Изипей“АД, поради което с документ за извършена операция по изплащане на
кредита разполагат само „Изипей“АД и кредитополучателят. Съгласно писмо на
„Изипей“АД с вх. № 15459/30.09.2022 г. същите съхраняват документи за предоставени
платежни услуги за срок от 5 години от извършване на операцията, т.е. извършената
операция с дата 01.12.2015 г. попада извън този нормативен срок, поради което не съхранява
данни и документи за изплащане на сумите по нея. Вещото лице е установило, че по
договора няма извършени плащания от страна на ответника. С оглед годишният лихвен
процент уговорен между страните от 41,24% размера на договорната възнаградителна лихва
върху размера на кредита за периода на ползване е равен на 256,71 лв. Размерът на
мораторната лихва за забава за периода от 31.12.2015 г. до 23.02.2021 г. се равнява на 475,73
лв.
3
Съдът кредитира изготвеното по делото заключение като обосновано мотивирано и
изчерпателно изготвено от компетентно и безпристрастно вещо лице.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска – главен
иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79 и чл. 99 ЗЗД
и акцесорен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, както и
акцесорен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД от заявител в заповедно
производство, като на длъжника заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, което обуславя правния интерес на кредитора от предявяване на настоящите
искове. За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва
да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1.
валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на
заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4.
липса на плащане от страна на заемодателя. В случая тези четири елемента се доказват от
представените по делото писмени доказателства. Процесният договор за потребителски
кредит е бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние и е бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние организирана от кредитора, като страните от отправянето на
предложението до сключването на самия договор са използвали средства за комуникация от
разстояние при спазване на разпоредбата на чл. 6 от ЗПФУР и съгласно т. 6 от раздел трети
от ОУ на „КРЕДИСИМО“АД последното дружество предоставя на кредитополучателя на
посочения в заявлението ел. адрес „Стандартен европейски формуляр“съдържащ
преддоговорната информация, както и актуалните ОУ и проекта на договора за кредит.
Налице е валиден договор за потребителски кредит отпуснат за сума от 1000 лв., като видно
от служебно назначената от съда съдебно-икономическа експертиза, „КРЕДИСИМО“ АД е
представило на вещото лице и електронно копие на Разписка за извършено плащане № ****
от 01.12.2015 г., 13:18 ч. за наредена сума в размер на 1000 лв. чрез система за ел. плащане e-
Pay.bg с наредител „КРЕДИСИМО“ АД и получател Д. К. Д.. Вещото лице е установило, че
кредитът е бил усвоен на касата на система за парични преводи „Изипей“АД, поради което с
документ за извършена операция по изплащане на кредита разполагат само „Изипей“АД и
кредитополучателят. Съгласно писмо на „Изипей“АД с вх. № 15459/30.09.2022 г. същите
съхраняват документи за предоставени платежни услуги за срок от 5 години от извършване
на операцията, т.е. извършената операция с дата 01.12.2015 г. попада извън този нормативен
срок, поради което не съхранява данни и документи за изплащане на сумите по нея. С оглед
на изложеното съдът счита, че е доказано обстоятелството по предаването на заемната сума от
кредитора на длъжника, като в случая е настъпил падежа на задължението за връщане на
главницата и уговорената договорна лихва по см. на чл. 430 ТЗ с настъпването на крайния срок на
договора за кредит- 31.12.2016 г. преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение-03.11.2021 г., като видно от изготвената съдебно-икономическа
експертиза ответникът не е извършвал плащания по договора. Съответно, предявеният иск за
4
главницата с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен
изцяло. Като законна последица от уважаване на иска с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата ответникът следва да бъде осъден да заплати и
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение -03.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД
За уважаване на иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се
установят следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1.
валидно сключен договор за заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна
лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва; 4. липса
на плащане от страна на заемодателя. В случая е била уговорена договорна лихва в т. 7
Приложение № 1 към процесния договора в размер на 41,24 %, като нейният падеж е
настъпил по см. на чл. 430 ТЗ с изтичането на крайния срок на договора на 31.12.2016 г.
преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-03.11.2021 г.
Размерът на договорната лихва равняващ се на 256,71 лв. не беше оспорен от ответника, и
беше установен от назначената и приета от съда съдебно-икономическа експертиза, като
същият не надхвърля трикратния размер на законната лихва за процесния период и не
съставлява неравноправна клауза. С оглед основателността на главния иск се явява
основателен акцесорния иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна
лихва върху главница в размер на законната лихва за процесния период, която е изрично
уговорена в чл. 2 на раздел десети от ОУ на договора. Размерът на претендираната
мораторна лихва от 390,88 за периода от 31.12.2015 г. до 23.02.2021 г. е по-малък от
изчисления от вещото лице за процесния период от 475,73 лв. Вземанията за главницата и
възнаградителната лихва и мораторна лихва се обхващат от пределите на издадената
заповед за изпълнение и удостоверяват изпълняемо право на кредитора, поради което двата
положителни установителни иска следва да бъдат уважени в пълен размер.
Действително, от изричния текст на чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД следва, че поначало легитимиран
да съобщи на длъжника за извършената цесия е цедентът (предходния кредитор). Това
разрешение обаче, намира приложение само в случаите, когато цесионерът не е снабден с
нарочно пълномощно от цедента да извърши от негово име съобщаването на цесията. В
случая видно от представеното пълномощно от 24.03.2021 г. с което цедентът
упълномощава цесионерът да уведомява длъжниците за извършената цесия. Трайна е
практиката на ВКС, че ако цесионерът е надлежно упълномощен от цедента, той може да
извърши уведомяването по смисъла на чл. 99, ал.3 и чл. 99, ал.4 ЗЗД. Така решение №
156/30.11.2015 г., постановено по т.д. № 2639/2014 г., ВКС, II т.о., решение № 114 от
07.09.2016 г. по т. д. 362/2015 г. на II т.о., ВКС. Пак съгласно константната практика на ВКС
уведомлението за извършената цесия може да се извърши и с връчване на препис от
исковата молба, точно какъвто е и настоящият случай, тъй като се приема за валидно и
връчването на уведомлението на особения представител на длъжника. Така решение 114 от
07.09.2016 г. по т. д. 362/2015 г. на II т.о., ВКС, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. №
5
1711/2013 г., I т. о., ВКС. В договора за цесия и приложението към него е налице
индивидуализация на вземанията, които са негов предмет. В приложението е посочено, че се
издава въз основа на сключения между страните договор за цесия, подписан е от двете
страни, съдържа детайлен списък от подробно индивидуализирани вземания, включително и
това към ответника. Всичко гореизложено дава основание да се приеме, че договорът за
цесия не е нищожен поради неопределеност на предмета му.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 826,54 лв., съставляваща сторени по делото разноски в исковото
производство и сумата от 132,95 лв., съставляваща сторени разноски в заповедното
производство. Ищецът не следва да заплати на ответника сторени по делото разноски
съобразно изхода на спора, тъй като претенцията му е изцяло уважена. Ръководен от
изложеното съдът


РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 99
ЗЗД за установено, че Д. К. Д. ЕГН: ********** от **** дължи на АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81 В
сумата от 1000 лева –главница; сумата от 256,71 лева - възнаградителна лихва за периода от
31.12.2015 г. до 31.12.2016 г.; сумата от 390,88 лева - мораторна лихва за периода от
31.12.2015 г. до 23.02.2021 г. ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата
на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК -
03.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането дължими по Договор за
потребителски кредит № ****/01.12.2015 г. сключен между ответника и „КРЕДИСИМО“ АД и
по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. сключен между ищцовото
дружество и „КРЕДИСИМО“ АД за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК и образувано ч.гр.д. **** г. на СлРС.
ОСЪЖДА Д. К. Д. ЕГН: ********** от **** да заплати на АПС Бета България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81 В сумата
от 826,54 лв., съставляваща сторените в исковото производство разноски и сумата от 132,95
лв., сторени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред СлОС.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6