ПРОТОКОЛ
№ 167
гр. Бургас, 18.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Мая П. Величкова
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Кремена Илиева Стефанова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600107 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият жалбоподател П. С. К. , се явява лично, с
упълномощения защитник адв. М.А. от АК – Ямбол.
Апелативна прокуратура – Бургас се представлява от прокурор
С..
Явява се вещото лице Щ.П..
Съдът докладва постъпила писмена справка Рег.№ ******* г. на
ГД „Изпълнение на наказанията“ – София, относно изтърпените от
подсъдимия К. наказания „Лишаване от свобода“; Писмена справка Рег.№
******* г. на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Ямбол, относно
изпълнени от същия наказания „пробация“; Писмо от Окръжна прокуратура –
Ямбол, изх. № ******* г., от дата 21.06.2021 г., с информация относно
предприети действия по задържане на подсъдимия П.К. по реда на ЗМВР по
ДП № 129/2019 г. по описа на ОД МВР – Ямбол, преписка изх. № ******* г.
по описа на ОП-Ямбол, с приложени към него копия от: Писмо Рег. №
3******* г. на ОД МВР – Ямбол до Ямболска окръжна прокуратура; Заповед
за задържане на лице Рег.№ ******* г.; Протокол за личен обиск на лице,
извършен на 14.12.2019 г.; Декларация подписана от П.К. на 14.12.2019 г.;
Медицинска справка; Лист за преглед на пациент от дата 14.12.2019 г.;
1
Разписка за върнати предмети и книжа от 15.12.2019 г.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални
пречки за това.
АДВ. А.: Липсват пречки по хода на делото, моля да дадете ход на
делото.
ПОДСЪДИМИЯТ П.К.: Да се даде ход на делото.
Във връзка с неявяването им в предходното съдебно заседание,
искам да кажа, че не разполагам с документи, че съм боледувал от Ковид-19,
имам само положителен тест, който обаче не нося в настоящия момент, тъй
като в бързината го забравих. Ако се наложи ще го изпратя допълнително.
Съдът с оглед изявленията на страните намира, че няма пречки за
разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
Снема самоличност на вещото лице, както следва:
Щ. В. П. - ******* год., *******, *******.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291, ал. 1 от НК.
Обещава да даде обективно и безпристрастно заключение.
ДАВА ХОД на съдебно следствие.
ПРИСТЪПИ към прочитане заключението на вещото лице по
извършената съдебно-техническа експертиза и разпит на вещото лице.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Поддържам представеното от мен
заключение.
Беше ми поставена задача да изследвам предоставена информация
на два броя оптични дискове от съответните оператори „Виваком“ и
„Теленор“, в които има записани разговори и в табличен вид съм представил
извадка на разговорите между съответните телефонни номера, по поставените
ми въпроси.
2
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещото лице.
АДВ. А.: И аз нямам въпроси, но казвате, че са Ви били
предоставени разговори. Самите разговори и съдържанието им Вие можете ли
да ги чуете или става въпрос за обаждания и повиквания между два номера?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Грешно се изразих. Съдържанието на
самите разговори не е предоставено. Предоставени са само кой номер, на коя
дата, в колко часа, кой друг номер е набирал. Само данни за извършени
разговори между двата телефонни номера, без самото съдържание на
разговорите. Моя грешка е в изказването.
Съдът счита, че с оглед изготвеното заключението от вещото лице
П., следва да му бъде определено възнаграждение съобразно представената
справка-декларация, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице Щ.П. възнаграждение в
размер на 350 лв. по представената справка-декларация, от бюджетните
средства на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на доказателства. Да
се приключи съдебното следствие.
АДВ. А.: Аз също нямам доказателствени искания. Моля да
приключите съдебното дирене.
Съдът като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства, ведно със
служебно изисканите и докладвани такава от съда по хода на делото.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения и предоставя думата за
пледоарии на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, въззивната жалба
е неоснователна. Със същата се правят възражения, че първоинстанционната
присъда е постановена в нарушение на закона, при непълнота на
доказателствата, при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и същата е явно несправедлива.
3
При постановяване на обжалваната присъда първоинстанционният
съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, като е изпълнил свое
основно задължение при постановяване на съдебен акт. Съгласно
разпоредбата на чл. 301 и чл. 305, ал. 3 от НПК първоинстанционният съд е
направил внимателна проверка на всички събрани доказателства, като е
постановил присъдата посочвайки в мотивите си какви обстоятелства счита
за безспорно установени, въз основа на какви доказателства, събрани
посредством различни доказателствени средства и какви са правните
съображения за взетото решение.
По отношение на първото инкриминирано деяние - държане на
наркотични вещества с цел разпространение, извършено на 14.12.2019 г., по
делото са разпитани свидетелите П. Т. и Т. Ж. - полицейски служители.
Същите категорично посочват, в изпълнение на служебните си задължения са
наблюдавали подсъдимия, като на посочената по-горе дата същият е посетил
офиса на спедиторска фирма „Еконт" до бл. ******* на ж.к. „*******“ гр. Я.,
с цел да проследят дали в действителност той ще получи пратка. След като
подсъдимият К. излязъл, е била извършена от тяхна страна проверка.
Основното възражение, което защитата прави, е, че не е използван
съответният способ за доказване предвиден в НПК, а именно претърсване и
изземване или обиск. В случая подсъдимият К. при проверката доброволно е
предал пратката, за което е и съставен протокол за доброволно предаване.
При наличието, че подсъдимият доброволно е предал пакета с
инкриминираните вещи, е недопустимо да се изготвя протокол за
претърсване и изземване, в този смисъл е Решение № 350/2010 г.- III н.о. и
Решение № 428/2009 г. - III н.о.
НПК не урежда доброволното предаване като отделен способ за
доказване извън претърсването и изземването, като елемент от последния, той
е закрепен в чл. 163, ал. 2 от НПК, като задължение на разследващия орган е
да предложи доброволно да му бъдат предадени търсените предмети. В този
случай се съставя съответния протокол съобразно чл. 129 от НПК, съдържащ
задължителните реквизити и необходими за неговата доказателствена
валидност, което по делото е сторено. Впоследствие е направен оглед на
веществените доказателства, за което е изготвен и протокол, като са спазени
изискванията на чл. 110 от НПК.
Със заключенията по физикохимичната експертиза е доказан
видът и количеството на наркотичното вещество. Това заключения отговарят
на изискванията за съдържание според чл. 152, ал. 1 НПК, същите са
достатъчно пълни, ясни и обосновани, поради което не се поражда никакво
съмнение, че съдържат отговори с необходимата за наказателния процес
степен на достоверност. Така нареченият „наркотичен чай“ е поставен под
контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите. Стойността на намерените наркотични вещества е определена
4
съгласно заключението на фармакологичната експертиза, макар това да не е
било необходимо дотолкова, доколкото за изпълнителното деяние е без
значение. Стойността има отношение единствено за да бъде определено дали
става въпрос за големи размери. От значение по тази експертиза е фактът, че
синтетичните канабоиди, към които спада настоящото наркотично вещество,
са химични съединения чието действие е аналогично с действието на
активната съставка тетрахидроканабинол, т.е. на канабиса. Еднократната доза
тетрахидроканабинол предизвикваща типичното наркотично действие е около
10 мг., същото е аналог на „хашишовото масло“ и метамфетамина.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на подсъдимият за
недоказаност на обвинението същият да е разпространил посочените по- горе
наркотични вещества на свидетелите Ш. и Х.. Приемам, че изводите на
първоинстанционния съд относно този съставомерен признак, са правилни и
обосновани. Съдът не е игнорирал факта, че наркотичните вещества са
доброволно предадени от страна на двамата свидетели, както и техните
показания. Обосновано в мотивите съдът е посочил конкретните
разминавания и кое кредитира съпоставено с останалия доказателствен
материал. Обосновано не са кредитирани показанията на свидетелката М. М.,
която живее на семейни начала с подсъдимия, в частта относно, че СИМ
картата, която е на нейно име, се ползва от подсъдимия и именно от нея са
проведени множеството разговори от страна на подсъдимия и свидетелите за
поръчка на процесния наркотик, това се доказва и от назначената от
настоящия състав техническа експертиза. Твърденията на подсъдимия не само
противоречат на събраните доказателства, но не са подкрепени от никакви
други такива. Последният твърди, че е отишъл за да вземе пратката от
спедиторска фирма „Еконт“, съдържаща козметика от дъщерята на
свидетелката М., изпратена от гр. Б., ката тази пратка е адресирана до
подсъдимия и не е изпратена от Б., а от гр. Ш..
При констатираното противоречие с останалите доказателства по
делото, първоинстанционният съд обосновано не е дал вяра на част от
показанията на свидетелката М., както и на свидетеля И. Ж., като ги е
съпоставил с останалия доказателствен материал.
Въз основа на изложеното приемам, че от обективна страна
подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр.
с ал. 1, изр. 1, предл. 3, 4, и 5, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29 от НК. Обективно
на процесната дата е държал с цел разпространение и е разпространил
наркотичното вещество. Видът, количеството и стойността на последното, са
установени по категоричен начин с експертните заключения. Действията на
подсъдимия, които той отрича, са доказани не само с обективното
установяване на самото наркотично вещество, на връзката между подсъдимия
и пакета, в който е било поставено, но и с показанията на свидетелите. В
случая решаващо значение имат и данните от гласните доказателствени
5
средства, приложените писмени доказателства и доказателствени средства,
експертните заключения, чрез които се установява извършеното престъпно
деяние и съпричастността на подсъдимия към него. Съответно подсъдимият
не е имал надлежно разрешение от компетентните органи, осъществяващи
контрол върху такива вещества и прекурсорите, съгласно Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите за такова разпространение. От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал от интелектуална страна, че действията, които предприема за
предаване на такива вещества на посочените по-горе свидетели, както и
държането с цел разпространение, по същността си представляват извършване
на престъпление, изразяващо се в разпространение на наркотични вещества.
Подсъдимият е наказателно отговорно лице, без данни изключващи
възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи под
съмнение неговата вменяемост. Същият е знаел, че веществата, които
предава, са били високорискови наркотични вещества. Изложеното дава
основание да се приеме, че изводите на първоинстанционния съд относно
обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия, са
обосновани. Изложените в жалбата и в съдебно заседание оплаквания на
защитата за процесуални нарушения, са неоснователни. Както посочих в
началото, не се констатират допуснати нарушения на процесуалните правила
от категорията на съществените. Също следва да се отбележи, че в принципен
план твърденията за процесуални нарушения при изготвяне на протоколите за
процесуално-следствени действия, са недопустими пред настоящата
инстанция с оглед изричната забрана, уредена в чл. 248, ал. 3 от НПК.
Въпреки това, наличието на основания от категорията на абсолютните,
водещи до отмяна на съдебния акт на първостепенния съд, не могат да бъдат
пренебрегнати. В случая, не намирам такива в твърдения от защитника
смисъл.
При индивидуализацията на наказанията наложени на
подсъдимия, съдът е отчел като отегчаващи обстоятелства предходните
осъждания на лицето, а като смекчаващи неголямото количество наркотично
вещество, както и изминалия дълъг период от време от извършване на
престъплението до постановяване на присъдата.
Отчитайки тези обстоятелства съдът е приложил чл. 55 от НК,
като е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и е отмерил наказания "лишаване от свобода" за срок от 3
години, за изтърпяването на което е определен първоначален „строг“ режим, а
размерът на кумулативно предвиденото наказание "глоба" съдът определил на
10 000 лв.
Намирам, че преценката на първоинстанционния съд за наличието
на предпоставки за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е правилна.
Неоснователно е твърдението на защитника, че присъдата е явно
6
несправедлива по отношение наказанието „лишаване от свобода“, като е
наложено прекомерно тежко и завишено наказание. Въпреки отчитането на
посочените смекчаващи обстоятелства, корекция на наказанието в исканата
от защитника насока не следва да се извършва. Отмереното наказание от три
години „лишаване от свобода“ е при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съответства на обществената опасност на деянието и дееца и
би постигнало в пълнота визираните в чл. 36 от НК цели. За изтърпяването на
последното законосъобразно е определен първоначален „строг“ режим.
Предвид гореизложеното, считам, че на основание чл. 338 от НПК
следва да потвърдите първоинстанционната присъда изцяло, като
законосъобразна, обоснована и правилна.
Моля в този смисъл да се произнесете с Вашия акт.
АДВ. А.: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни
съдии, аз поддържам депозираната въззивна жалба и моля почитаемия съд със
съдебния си акт да признае подзащитния ми за невиновен по повдигнатото му
обвинение, а алтернативно моля за изменение и намаление на наложеното
наказание от първата инстанция.
Не случайно не съм написала допълнение към въззивната жалба,
защото смятам, че с мотивите, които ЯОС е съставил след изготвяне на
присъдата, след произнасянето й, по никакъв начин не отговарят на
възраженията, които защитата е отправила към първата инстанция, т.е. те са
актуални и към настоящия момент и не виждах причина да ги преповтарям в
допълнение към въззивната си жалба.
И в днешно съдебно заседание, в мотивите на съда към присъдата
на ЯОС, се забелязва една тенденция, която според защитата задължително
следва да бъде прекратена, тъй като тя не отговаря както на закона, така и на
съдебната практика в тази насока. И в днешно съдебно заседание чухме, а и в
мотивите си съдът не намира причина по някакъв начин да санкционира
поведението на полицаите, които според държавното обвинение са следели
моя подзащитен. Имам предвид протокол за доброволно предаване на
пратката от куриерска служба „Еконт“. Да, НПК не предвижда отделен раздел
за такъв протокол и това изобщо не е случайно, защото ако днес, имайки
предвид, че прокурорът мисли съвсем правилно, познавайки закона каза, че
няма пречка разследващите органи да поканят извършителя и той с протокол
за доброволно предаване да предаде вещите. Това е съвършено вярно, само че
в нашия казус не е така, защото тези, които са съставили протокола за
доброволно предаване, не са разследващи органи. Разследващите органи,
поне така твърдят полицаите П. Т. и Т. Ж., са отишли много по-късно. Ако
обърнете внимание на показанията на тези двама свидетели, те казват, че в
момента, в който са видели П.С. на изхода на „Еконт“ и същият е държал в
7
ръцете си пратка, която, забележете, не е разпечатана, те са го задържали. Е,
тогава основният въпрос на защитата не е протоколът дали е за доброволно
предаване или за претърсване и изземване. Питам неща, които се учат в първи
курс в Юридическия факултет. Едно задържано лице може ли да извършва
действия на доброволност? Имаме ли доброволност от там нататък? Що за
процесуално-следствено действие е това, т.е. протокол за доброволно
предаване. Няма да влизам в теория, има множество книги написани по този
въпрос и т.н. И двамата полицаи заявяват, че в момента, в който го виждат, че
излиза от офиса на „Еконт“ и държи пакет с надписите на „Еконт“, те го
задържат. И двамата са категорични, че когато са го задържали, пакетът е бил
неразпечатан. Да, по-късно идва разследващ орган, идва екип, изземват този
пакет, всъщност не го изземват, полицаите им го предават доброволно и е
направен оглед на вещественото доказателство. Прекрасно, само че в
протокола за оглед на веществено доказателство вече имаме разкъсан пакет.
В кой момент, кой, кога, защо го разкъсва този пакет, по делото няма данни.
Ето за това казвам, че методиката, маниерът на разследване в нашия регион
категорично противоречи на правилата на НПК, а това, да го изказвам пред
съдилищата, не за друго, а защото това трябва да бъде санкционирано, то
трябва да престане, то не може по този начин.
Няма да поставям на вниманието Ви въпроса, в крайна сметка
къде е субективната страна на деянието, когато предадеш безспорно един
пакет, който е пристигнал от Ш., Б., или който град си изберете, но става
въпрос за куриерски офис, получаваш една пратка, аз лично също си
поръчвам стоки онлайн и преди да ги отворя няма как по предположение да
знам, а и напълно в синхрон със забраната на чл. 303, ал. 1 от НПК, да се
постановява съдебен акт, защото видите ли, П. знаел какво има вътре. Той
може да е много интелигентен, може да е много образован, но чак пък такива
ясновидски способности да му се преписват, намирам за неоправдано.
Съдът е следвал своята логика, но логиката на съда доколкото,
разбира се, има право на такава, то не следва тя да бъде житейски оправдана,
а тя се базира на доказателствата по делото. Ами това са доказателствата по
делото. Двамата полицаи са категорични, макар и да не са много наясно П.
бил ли е там по време на идването на екипа или не е бил там и т.н., кога са
съставили заповедта за задържане чисто фактически, но са категорични, че
задържането му става в момента, в който той излиза от офиса на куриерска
служба „Еконт“. От там нататък всички тези действия и как ще го кръстят
протокола си е тяхна работа, но то е незаконосъобразно, негодно е и колкото
после вече да правим годни процесуално-следствени действия като оглед на
веществени доказателства, експертизи и т.н., те няма как с обратната сила да
възстановят този негоден момент, който е дал порочност по цялата верига от
процесуално-следствени действия по-нататък. Това не е нещо ново, което
излагам пред настоящия състав на съда. Изложила съм го и пред първата
инстанция и аз разбирам, че произнасяйки осъдителна присъда, съдът в този
8
случай е бил изключително затруднен да отговори на въпросите на защитата
и е предпочел да не отговори. Така че по този въпрос толкова.
По отношение на експертизата, тя била правилна, съдържала
всичко, което изисква законът. То това е много хубаво, само че не съдържа
отговори на най-важния за защитата въпрос, а именно, какъв е процентът на
активната съставка синтетичен канабиноид в нея, защото иначе другото е
математика и тя няма смисъл, ако нямаме отговор на този въпрос. И в днешно
съдебно заседание, а и при изслушването на тази експертиза наистина беше
много атрактивно представянето на вещото лице, той обясняваше как като
седне, раздели и т.н., получава дози. И в днешно съдебно заседание чухме, че
една доза била 10 мг синтетичен канабиноид. Ами хубаво, но ние не знаем
колко синтетичен канабиноид има в тези четири грама и половина, и от там
нататък всичко се проваля. Това е точно като това, което до сега обяснявах.
Всичко хубаво и знаем за десетте милиграма, само че не знаем в тези четири
грама колко по десет милиграма синтетичен канабиноид има, за да можем да
преценим за какво въобще се съдим.
От там нататък, пак казвам, това са възражения, които съм
изложила и пред първата инстанция, повтарям ги само единствено защото те
не са получили отговори в мотивите на първоинстанционния съд. Да, моят
подзащитен е осъждан многократно, но това не е причина да го обесим на
чаршията. Значи, законодателят е категоричен, трябва да има онези
доказателства, които като обем, интензитет и съдържание да могат да
удовлетворят стандартите на ал. 2 на чл. 303 от НПК и съответно да бъде
спазена забраната на ал. 1 на чл. 303. Е, в този случай не е така. Това е по
отношение на въпросната пудра, която е получена от „Еконт“. Да, той твърди,
че е имал очакване от Б. да е пратката, получил пратка от Ш. Това прави ли го
виновен? Това прави ли го той да знае? А пък дори и да знае, това трябва да
се докаже. В този случай това не беше установено. За това и твърдя, че това
деяние, за което той е привлечен и съответно осъден от първата инстанция, е
несъстамоверно.
Аз имам възражение по обективната страна, но субективната пък
по никакъв начин не е установена. Наличието на данни в тази насока е
достатъчно да обоснове съставомерност на деянието по отношение на
конкретната пудра. По отношение на обвинението за това, че той държал и
разпространил наркотици на двамата свидетели И. Ш. и Н. Х., по същия
начин съм изложила достатъчно аргументи, позволила съм си да цитирам и
решение на ВКС, което по една или друга причина е минавало и през
Апелативен съд – Бургас и се е стигнало до отменително решение на ВКС,
точно защото съдът се е поставил в ролята си на регистратор на това, което
му е подала прокуратурата. Т.е., централната фигура на съда като арбитър е
изчезнала и фактически той регистрира това, което подава прокуратурата. Аз
пак твърдя, че е незаконосъобразно и не защото на мен ми харесва, а защото
9
това противоречи на правилата въобще на наказателния процес. В този ред на
мисли, по делото се събраха достатъчно доказателства, че тези двама
свидетели са наркозависими, те сами си го признават, в разпита им се вижда
това колко често използват наркотици, т.е. няма ден през който да не ползват,
само че в различни часови интервали и т.н. Не работят, издържат се от
помощи и тези помощи ги дават за наркотици. Споменаха много имена. Аз не
познавам всички тези хора, които евентуално биха имали такива обвинения,
но те са купували наркотици от много и най-различни хора. За сега този
конфузен момент, как точно отивайки в полицията решиха да съдействат на
полицията, пък да си ходят в къщи, пък да взимат това, което си имат вкъщи,
пък да го занесат в полицията. Един път твърдяха, че то си било у тях и като
са отишли да дават сведения по преписката, са го предали и понеже ми
припомниха разпитите, аз пак казвам, това са наркозависими, които сутринта
могат да дадат едни показания, на обяд други, надвечер трети. Точно така се
случи и в това дело, за това и смятам, че те са абсолютно ненадеждни като
свидетели. Друг е въпросът какво направиха разследващите, ами нищо. И. и
Н. са предали нещо, те са го изследвали и казват, че това е наркотик, че
това е пудра, прекрасно. А, защо този наркотик и пудра да им го е предал П.?
Нямаме дактилоскопия, нямаме нищо по тези пакети, нямаме изследване,
няма нищо, което по някакъв начин да свързва П.С. с тези пакетчета. Това, че
той ги познава тези хора, това, че те са имали разговори по телефона, това, че
единият живял с една С., пък после тя казва, че в този период той ползвал
нейния телефон, тя ползвала неговия и т.н., има ги в разпитите за това няма
да Ви занимавам, но въпреки това, аз смятам, че те освен че са ненадеждни с
оглед на това, че са наркозависими, те са и ненадеждни с оглед на това, че в
противен случай би трябвало те самите да носят наказателна отговорност. За
това ВКС в решението си по н.д. № 712/2019 г. на II НО е категоричен, че
съдът не може да е регистратор. Прокуратурата може, тя е една от страните,
но съдът не може да бъде регистратор. Т.е. ако те признаят друго, ще уличат
себе си в извършване на престъплението. Най-удобно е да кажат „Ами той П.
ми продаде, защото П.…“, в момента питат полицаите за П.. Ако беше Д., за
Д. щяха да кажат, че го е дал. Ето защо – хубаво, предали са, - хубаво, казали
П., а какво направиха разследващите органи, какво направи прокуратурата за
да свърже тези пакетчета, които са под един грам, там някакви остатъци, с
действително това предаване. Ако обърнете внимание, никой от тях не може
да каже кога го е купил. Аз лично с оглед практиката, която имам, не смятам,
че някой наркоман си купува дозите ето така, да си ползва идващият вторник.
Той си взима дозата, защото тя му трябва днес. Те не могат да си спомнят
кога са купували от П.. Т.е., някакво депо създават или нещо друго или не
знам какво, но така или иначе всичките тези факти при всички положения
поставят под съмнение твърдяното от тях. В този ред на мисли продължавам
да твърдя, че в това дело не са събрани доказателства, имам предвид онези
годни доказателства, които могат да послужат на който и да е съд за да
постанови осъдителна присъда. По тази причина смятам, че и
10
първоинстанционният съд много пестеливо, внимателно и на пръсти се е
опитал да приведе установените фактически положения и да ги подведе под
правната норма като, разбира се, е заобиколил, прескочил точно тези, на
които всъщност защитата е акцентирала пред първата инстанция. Казват, че
са изслушани и са възприети всички доказателства по делото така, както
предписва законът в тяхната цялост. По делото е извършено претърсване
както в дома на моя подзащитен, така и на вилата, която стопанисва и там не е
открит нито грам, милиграм, нито сантиграм ако щете, на това, за което се
твърди. Е, какъв наркоразпространител е? Да има в И. и Н., да си държат това,
което са купили от него, а то при него да няма абсолютно нищо.
Ето защо, то е много хубаво, че се изолират показанията на
съпругата на моя подзащитен, но тя е присъствала на тези претърсвания,
изземвания и т.н. По делото има протоколи. За тези протоколи нищо не се
казва. Тези протоколи на практика потвърждават нашето твърдение, че
всъщност в конкретния случай, аз не казвам, че П.С. е човекът, който никога
не е имал контакт с такива хора или не е употребявал наркотици и т.н., това се
вижда и от съдебното му досие, но за конкретния случай със сигурност не са
събрани никакви доказателства. По тази причина твърдя, че единственото
правилно и законосъобразно решение по този казус е оправдателна присъда.
А, ако все пак приемете, че твърденията на доказателствата и анализът на тези
доказателства води на някаква съпричастност, то в този ред на мисли
намирам, че наложеното му наказание се явява несправедливо и свръхтежко
на базата на това, което е събрано по делото той да търпи три години
„лишаване от свобода“ за едно нещо, на което не знаем какво му е активното
вещество, защото било скъпо на НИКК и те не си купували такива тестове,
това е официалното писмо на НИКК и те не изследвали такива.
Не можем да твърдим, че той разпространява наркотици защото
двама наркомани казали, че някога си купували от него нещо, ама никой не го
е изследвал по-нататък, така че намирам и в тази насока, че наказанието,
което му е наложено, е несъответно и се явява несъразмерно тежко. Моля в
този смисъл да постановите Вашия съдебен акт.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ
П. С. К.: Придържам се изцяло към казаното от моя защитник.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ П. С. К.: Моля
да отмените тази присъда, която според мен не е справедлива. Никога не съм
продавал на тези хора наркотици. Моля да бъде отменена присъдата. Моля за
оправдателна присъда.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
11
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12