№ 374
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Кирил Д. Павлов
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20221800500685 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба от М. Х. Ц. срещу действия на ЧСИ Магдалена
Стоянова, рег. № 928 в КЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнение по
изп.дело № 20199280400373 върху несеквестируема вещ, собственост на
длъжника, а именно: 1/10 идеална част от 1. ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с РЗП 160 кв.м., състояща се на първи етаж от входно антре,
коридор, спалня, хол и кухнята, които са обединени със свод и вътрешно
стълбище, на което между първи и втори етаж е изградена баня с тоалетна, а
вторият етаж се състои от две стаи и кухня с остъклена тераса, която сграда е
изградена въз основа на отстъпено право на строеж, съгласно Договор за
отстъпено право на строеж върху държавна земя от 11.01.1979 год. и 2.
ЕДНОЕТАЖНА ПОСТРОЙКА, декларирана като ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ с
площ от 47 кв.м., състоящ се от коридор и две помещения, които сгради са
построени в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град Е., на ул.
„Н.М.“ № 50, С. област, с площ от 233 /двеста тридесет и три/ кв. метра, който
имот по действащия регулационен план на града, одобрен със Заповед № 345
от 25.10.1995 год., съставляващ парцел X- 763,762 /десети за имот
седемстотин шестдесет и три и седемстотин шестдесет и втори/, в квартал 41
/четиридесет и първи/, при съседи/ граници по скица: парцел IX-764, XI -761.
парцел XIX -759, парцел ХХ-758 и парцел XXI- 757, общинска собственост,
съгласно АОС № 317/04-03.2022 год.
Жалбоподателят поддържа, че тези обекти са несеквестируеми по
смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, тъй като са единствено жилище за него и за
семейството му. Твърди, че, нито той, нито съпругата му, нито
непълнолетното му дете, не притежават други жилища или имоти, а
съдебният изпълнител не бил извършил необходимите за това проверки.
1
Счита, че обявяването на публичната продан на търговския обект с площ от
47 кв.м. също е незаконосъобразно действие, тъй като данните за
определянето на този обект като „търговски“ били изведени единствено от
декларираните такива, а съдебният изпълнител не бил съобразил
предназначението на обекта, нито изследвал вида на строителството. Не била
извършена и проверка на вида ползване, което, според жалбоподателя, е за
жилищни нужди, а обектът не се използва за търговски цели. Не било
извършено реално обособяване на този обект като търговски, тъй като
жилището било само едно - двуетажна жилищна сграда с РЗП 160 кв.м.,
изградена въз основа на отстъпено право на строеж, съгласно Договор за
отстъпено право на строеж върху държавна земя от 11.01.1979 год. Прави
извод, че на публична продан може да бъдат изнесени само идеални части от
този имот, които надхвърлят жилищната нужда на длъжника (каквито в
случая няма), но не и несъществуващ реално обособен имот – търговски
обект. Развива съображения, че, за да може съдебният изпълнител да насочи
изпълнението върху секвестируема част от несеквестируем имот на
длъжника, следва да са налице неоспорими доказателства, че са спазени
всички изисквания на закона за секвестируемост и поделяемост на същия, но
в случая това не било направено. Позовава се на Наредбата за жилищните
нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31
от 15.02.2008 г„ обн.. ДВ, бр. 20 от 26.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г. и на
определените с нея нормативи за жилищни нужди на семействата в
зависимост от броя на техните членове, както и начина на извършване на
изчисленията. Моли съда да отмени действията на съдебния изпълнител по
насочването на принудително изпълнение върху процесния недвижими имот.
Отправя особено искане за спиране на изп. дело № 20199280400373 по описа
на ЧСИ Магдалена Стоянова. Представя писмени доказателства.
Съдът констатира, че съобщението за насрочване на публичната продан
е връчено на длъжника чрез назначения му особен представител в
изпълнителното производство – адв. Ангел Николов – на 26.09.2022г. Поради
това и с оглед мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, съгласно които, „ срокът за
обжалване при насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от
връчването на съобщението за насрочване на проданта“, подадената на
27.09.2022г. жалба е в срок. Същата изхожда от надлежно легитимирано лице
по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Препис от жалбата е бил връчен на взискателя по изпълнителното дело
Р. Б. А., и в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор, с който
жалбата се оспорва. А. описва хронологията на съдебния спор, в резултат от
който се е снабдил с изпълнителен лист срещу длъжника Ц. и е завел
изпълнително дело. Оспорва твърденията на жалбоподателя за
несеквестируемост на процесния имот. Изтъква, че съпругата на длъжника
притежава жилище, гараж и второстепенна постройка, находящи се в гр. Е.,
ул. „П.“ № 5, които са в състояние да задоволят жилищните нужди на
семейството на длъжника. Излага съображения, че меродавен за преценка на
несеквестируемостта е моментът на налагане на възбраната върху имота,
който в случая е 01.06.2018г. Изразява несъгласие с доводите на
жалбоподателя относно търговския обект, които счита за недоказани. Намира,
че са били налице предпоставките за насочване на принудителното
изпълнение върху процесния имот. Счита, че особеното искане за спиране на
производството е недопустимо, а и не отговаря на изискванията на
2
процесуалния закон. Моли съда да остави жалбата без уважение. Претендира
разноски. Представя писмени доказателства.
Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното дело и
изложени мотиви по обжалваните действия от страна на съдебния
изпълнител. Същият описва в хронологичен ред основните действия,
предприети по изпълнителното дело. Акцентира върху факта, че, с цел
установяване секвестируемостта на недвижимия имот, по делото са
извършени справки за декларирано имущество от длъжника, неговата съпруга
и неговия наследодател, в резултат от които е установено, че съпругата на
длъжника - В.В. Ц.а - е декларирала 1/8 идеална част от жилище, гараж и
второстепенна постройка, находящи се в гр. Е.. Прави извод, че имотът,
срещу който е насочено изпълнението, е секвестируем, тъй като съпругата на
длъжника е декларирала като нейна собственост друг жилищен имот. Моли
съда да остави жалбата без уважение.
От фактическа страна съдът установи, че изпълнителното дело е било
образувано от ЧСИ Бъзински на 05.07.2017г. въз основа на изпълнителен лист
от 26.06.2017г., издаден срещу длъжниците „М. 1” ООД и М. Х. Ц..
Впоследствие, по искане на взискателя Р. Б. А., делото е било
прехвърлено на ЧСИ Магдалена Стоянова за продължаване на
изпълнителните действия (л. 120 - 125 от изпълнителното дело), където
същото е било образувано под нов номер - № 20199280400373.
Изпратени са покани за доброволно изпълнение.
Извършени са справки за имуществото на длъжниците.
Процесният недвижим имот е възбранен, а на л. 132 от изпълнителното
дело се открива молба от взискателя за насрочване на негов опис.
Такъв е бил насрочен с Постановление по Протокол № 886/05.11.2019г.
на ЧСИ Стоянова по изп.д. № 20199280400373 (л. 185 от изпълнителното
дело), но не се е състоял.
С Постановление по Протокол № 311/27.05.2022г. съдебният
изпълнител е назначил адв. Ангел Николов за особен представител на
длъжника М. Ц. в производството по изп.д. № № 20199280400373 и е
насрочил опис на процесния недвижим имот за 29.06.2022г. Реално, описът е
проведен на 20.07.2022г.
С Постановление № 454/16.08.2022г., съдебният изпълнител е насрочил
първа по ред публична продан на имота и е изпратил съобщения до
длъжниците за това. Съобщението до жалбоподателя М. Ц. е било връчено на
особения му представител адв. Николов на 26.09.2022г. (л. 488 от
изпълнителното дело).
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо.
По същество, правният спор се свежда до това, дали процесният имот
съставлява несеквестируемо жилище на длъжника, т.е. дали е допустимо
насочване на принудително изпълнение срещу него.
Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, несеквестируемо е
3
жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с
които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали
длъжникът живее в него. Видно от тази формулировка, несеквестируемостта
на жилището на длъжника отпада при наличие на „друго жилище”, което
принадлежи нему или на някого от членовете на семейството му, с които
живее заедно. Легално определение за „жилище” се съдържа в § 5, т. 30 от
ЗУТ, и то гласи, че „„Жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или
открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно
цяло за задоволяване на жилищни нужди”. Тази разпоредба определя
жилището като съвкупност от функционално и пространствено свързани
елементи, предназначени за задоволяване на жилищни нужди, без да държи
сметка за тяхното конкретно състояние или за възможността за ползването
им съобразно това предназначение. По същия начин е формулирана и
разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, според която несеквестируемостта на
жилището на длъжника отпада при наличие на друг годен обект на
собственост, който притежава характеристиките на „жилище”. При това
следва да се има предвид, че обявяването на определени имущества за
несеквестируеми почива на идеята за социално адекватно и хуманно
третиране на длъжника в изпълнителното производство. Независимо от
размера на дълга му, той има право да запази и ползва такава част от
имуществото си, която е минимално необходима за поддържане на неговото
съществуване. Елемент от тази част е и жилището му, което, за да изпълни
предназначението си по поддържане на минимален жизнен стандарт, трябва
да бъде годно за задоволяване на жилищните потребности на длъжника.
Следователно, по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК „другото жилище” е не
просто обект на собственост с жилищно предназначение, а място, в което
длъжникът реално би могъл да живее, ако му бъде отнето жилището, върху
което е насочено принудителното изпълнение. В същия смисъл е и съдебната
практика (Решение № 414 от 10.12.2009 г. на ОС - Стара Загора по в. гр. д. №
489/2009 г., Решение № 174 от 22.07.2013 г. на ОС - Ловеч по гр. д. №
296/2012 г., както и по аргумент от Решение № 873 от 8.08.2013 г. на ОС -
Бургас по в. гр. д. № 1607/2013 г.).
В случая, видно от справката от НБД „Население“ на л. 127 от
изпълнителното дело, В.В. Ц.а е съпруга на М. Х. Ц., а, съгласно
удостоверението за декларирани данни на л. 69 от изпълнителното дело, тя
притежава 1/8 ид.ч. от жилище, гараж и второстепенна постройка в гр. Е., ул.
„П.“№ 5.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС, всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на
другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Поради това и с
оглед притежаваната от Ц.а идеална част от сграда, описана като „жилищна“,
съдът намира, че тя съставлява „друго жилище” по смисъла на чл. 444, т. 7 от
ГПК, което изключва несеквестируемостта на процесния имот на длъжника
Ц. с административен адрес гр. Е., ул. „Н.М.“ № 50.
В подкрепа на горния извод е съдебната практика, обективирана напр. в
Решение № 104 от 9.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 160/2010 г., I г. о., ГК,
Определение № 222 от 29.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3893/2017 г., III г. о.,
ГК, Решение № 4759 от 5.08.2011 г. на СГС по ч. гр. д. № 9352/2011 г., ГО,
Решение № 2868 от 21.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 11007/2022 г., Решение
№ 1999 от 22.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7478/2022 г., съгласно която,
4
притежаването дори само на идеални части от друг жилищен имот от страна
на длъжника или на членове на неговото семейство, изключва
несеквестируемостта на имота, върху който е насочено принудителното
изпълнение.
Същевременно, по аргумент от съдебната практика (Решение № 649 от
12.05.2010 г. на ОС - Пловдив по гр. д. № 549/2010 г., ГО, Определение № 575
от 12.08.2010 г. на ОС - Враца по ч. гр. д. № 549/2010 г., ГО, Решение № 132
от 26.04.2010 г. на ОС - Враца по ч. гр. д. № 243/2010 г., ГО, Решение № 52 от
14.01.2010 г. на ОС - Пловдив по гр. д. № 100/2010 г., 8-ми гр. с-в), в тежест
на длъжника е да установи несеквестируемостта на жилището, върху което е
насочено изпълнението, вкл. чрез доказване, че „другото жилище“ не е в
състояние да задоволи неговите жилищните нужди и тези на семейството му.
По настоящото дело такова доказване не е проведено, поради което съдът
намира, че процесният имот, върху който е насочено принудителното
изпълнение, съставлява секвестируемо имущество на длъжника М. Ц..
Допълнително, съдът намира за неоснователни и доводите на
жалбоподателя относно предназначението на едноетажната постройка,
декларирана като търговски обект. Видно от декларираните данни, обектът е
самостоятелен и обособен, а жалбоподателят не е доказал твърденията си в
обратен смисъл, че той съставлявал част от жилищната сграда и нямал
търговско предназначение, а се ползвал за жилищни нужди. Както се
обоснова по- горе, в тежест на длъжника е да докаже изгодните положителни
факти, обуславящи претендираната от него несеквестируемост на процесния
имот. Поради това не следва да се сподели тезата му, че съдебният
изпълнител е бил длъжен да изследва вида на строителството и да проверява
вида на ползването, респ. че е извършил незаконосъобразни действия като не
е процедирал по този начин.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваните действия на
съдебния изпълнител са законосъобразни, а жалбата срещу тях е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Ответникът по жалба е претендирал разноски в производството, но по
делото няма данни за извършени такива, поради което не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Х. Ц. срещу действията на
ЧСИ Магдалена Стоянова, рег. № 928 в КЧСИ, изразяващи се в насочване на
изпълнение по изп.дело № 20199280400373 върху собствената на длъжника
1/10 идеална част от следните имоти: 1. ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА
с РЗП 160 кв.м., състояща се на първи етаж от входно антре, коридор, спалня,
хол и кухнята, които са обединени със свод и вътрешно стълбище, на което
между първи и втори етаж е изградена баня с тоалетна, а вторият етаж се
състои от две стаи и кухня с остъклена тераса, която сграда е изградена въз
основа на отстъпено право на строеж, съгласно Договор за отстъпено право на
строеж върху държавна земя от 11.01.1979 год. и 2. ЕДНОЕТАЖНА
ПОСТРОЙКА, декларирана като ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ с площ от 47 кв.м.,
състоящ се от коридор и две помещения, които сгради са построени в
5
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град Е., на ул. „Н.М.“ №
50, С. област, с площ от 233 /двеста тридесет и три/ кв. метра, който имот по
действащия регулационен план на града, одобрен със Заповед № 345 от
25.10.1995 год., съставляващ парцел X- 763,762 /десети за имот седемстотин
шестдесет и три и седемстотин шестдесет и втори/, в квартал 41 /четиридесет
и първи/, при съседи/ граници по скица: парцел IX-764, XI -761. парцел XIX -
759, парцел ХХ-758 и парцел XXI- 757, общинска собственост, съгласно АОС
№ 317/04-03.2022г.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4,
изречение второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6