Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 134 21.XI.2018 год. гр.
Хасково
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение
в публичното заседание на шестнадесети октомври
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател :
СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Съдебни заседатели :
Членове : ТОДОР ХАДЖИЕВ
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
секретар Радостина
Кабадалиева
прокурора Петър Мидов
като разгледа
докладваното от съдията Стр.Димитров
Внохд дело №
497 по описа за 2018 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно по чл. 313
и сл. от НПК.
С Присъда № 25 от 16.VIІ.2018 год. по нохд N 266/2018 год. РС- Харманли е признал подсъдимия Г.Г.А.
*** за виновен в това, че на 23.VІ.2018 год. около 19:50 часа
на път III – 808 км 12+440 в землището на с.Иваново, община
Харманли, област Хасково управлявал МПС- лек автомобил марка „Опел Корса”,
рег.№ Х **** ВК с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно - 3,00 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба №1 от 19.VII.2017 год. – с физико-химическа експертиза №547/27.VI.2018
год. на Специализирана химическа
лаборатория при УМБАЛ „Пловдив“АД – гр.Пловдив, поради което на осн. чл.343б
ал.1 вр. чл.58а и вр. чл.54 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода”
за срок от 1 /една/ година, което на осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален „строг“ режим, както и на „глоба“ в размер на 300 лв.
На осн. чл.343 г от НК наложил на подс.А. и наказание „лишаване от право да
управлява МПС” също за срок от 1 /една/ година.
Недоволен от така постановената
присъда е останал защитникът на подсъдмия, който в законния срок я обжалва с
оплакване за несправедливост на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Навежда оплакване, че не били споделени от първата инстанция доводите му за
отмерване на това наказание към минимума, определен от закона, тъй като за
постигане целите на личната превенция и превъзпитаването му главна роля щяло да
изиграе наказанието „лишаване от право да управлява МПС“. Обръща внимание, че
другите две наказания били наложени към предвидения минимум за тях. Поради това
се отпправят искания – да се намали размера на наложеното наказание „лишаване
от свобода“, а така също и на осн. чл.59 ал.4 от НК да се постанови приспадане
на времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред считано от 23.VІ.2018 год.
Против въззивната жалба в законния
срок не са постъпили възражения.
По жалбата не се отправят
доказателствени искания, такива страните нямат и пред въззивната инстанция.
В с.з. пред въззивната инстанция
подсъдимият поддържа жалбата, но отправя искане за намаляване размера и на
трите, наложени наказания.
Прокурор от ОП- Хасково намира въззивната
жалба неоснователна, а оплакванията по нея - необосновани и несъстоятелни.
Наложените наказания намира справедливи. Счита постановения първинстанционен
съдебен акт правилен и законосъобразен. Дава заключение да бъде потвърден.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените в
жалбата оплаквания и изтъкнати доводи, а така също и по реда на чл.314 от НПК –
служебно и изцяло, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в
законния срок, от процесуално легитимирано лице с правен интерес от
обжалване и против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Преценена по същество е неоснователна.
По
фактическата обстановка:
Подс.Г.Г.А. е на
47 години, български гражданин, постоянно живущ ***, неженен, грамотен с
основно образование, работи в търговско дружество „М.“. Същият е правоспособен
водач на МПС от 1995 год., притежаващ СУМПС №********* с придобити категории
„С“, „АМ“, „В“, и „Ткт“, но с изтекла през 2013 год. валидност. Многократно
осъждан, в това число три пъти за престъпления по транспорта, две от които по
чл.343б от НК.
Пред районния съд
се е развило съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия, като по реда
на глава XXVII – чл. 370 и сл. от НПК и при условията на чл.
371 т.2 от същия той се е признал за виновен и е признал всички факти, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласил за същите да не
се събират доказателства, а самопризнанията му да се ползват при постановяване
на присъдата. Първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието му се
подкрепя от събраните на ДП доказателства.
При това положение
фактическата обстановка по делото правилно е била възприета съобразно
изложеното и поддържано по обвинителния акт.
Въззивният съд на
свой ред, отделно и независимо от преценката на първоинстанционния приема, че
така предприетото самопризнание кореспондира със събраните на досъдебното
производство доказателства и се подкрепя от тях. В този смисъл обоснована е
била и преценката на първоинстанционния съд досежно фактическата обстановка.
Впрочем по
фактическата обстановка няма и оплаквания по въззивната жалба. Поради това
въззивната инстанция намира за безпредметно да я обсъжда по- подробно. Все пак
доколкото обстоятелствата, описани по обвинителния акт, при които е било
извършено инкриминираното деяние са от значение и при преценка справедливостта
на наложеното наказание, следва да се отбележат някои от тях.
На 23.VІ.т.г. подс.А. *** и след края на работния ден седнал на приятелска
почерпка с колеги. Употребил значително количество алкохол. Въпреки това седнал
зад волана и се отправил на път, при това не за да се прибере у дома си в
Свиленград, а на значително по-дълго разстояние. Около 19:50 часа, достигайки
землището на с.Иваново, община Харманли /при което е бил изминал близо 40 км./,
загубил контрол върху управлението на автомобила, който излязъл от пътното
платно и се преобърнал. Подсъдимият загубил съзнание и останал в купето на
автомобила. Малко по-късно по същия път преминал свид.Е.Н., който възприел
преобърнатия край пътя автомобил „Опел Корса“, спрял и приближил. Видял, че
подсъдимият е сам в катастрофиралия автомобил и не е в съзнание. Подал сигнал
на тел.112. Десетина минути по-късно подс.А. се свестил, успял да излезе сам от
управлявания от него автомобил. Лицето му било в кръв. На място скоро
пристигнал автопатрул в състав- свидетелите Я.Я. и М.Д., които възприели, че
подсъдимият е във видимо нетрезво състояние. Подложили го на тест за наличие на
концентрация на алкохол в кръвта с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“,
фабр. № ARBA 0070, което отчело такава от 3,04 на хиляда.
Подсъдимият оспорил това показание, поради което му бил издаден талон за
медицинско изследване. По-късно същия ден в ЦСМП – Харманли дал кръвна проба
След химическо изследване на същата, със заключение на физико-химическа
експертиза №547/27.VI.2018 год., изготвена в Специализирана химическа
лаборатория при УМБАЛ „Пловдив“АД – гр.Пловдив е установена концентрация на
алкохол в кръвта 3,00 на хиляда.
По правната
квалификация на деянието:
Няма оплаквания по въззивната жалба и в тази част
на присъдата, която е напълно правилна и законосъобразна. Стореното от подс.А.
осъществява признаците от обективна и субективна страна на престъплението по
чл.343б ал.1 от НК, каквото е и повдигнатото против него обвинение. Ето защо
правилно, с оглед установените факти по делото, подсъдимият е признат за
виновен в извършването на същото престъпление.
По вида и размера на наказанието:
В тази насока е и единственото оплакване по
въззивната жалба, по която се обжалва единствено размера на наказанието
„лишаване от свобода“, а в с.з. пред настоящата инстанция подсъдимият моли за
намаляване размера и на другите две наложени наказания – „глоба“ и „лишаване от
правото да управлява МПС“.
За престъплението по чл.343б ал.1 от НК са
предвидени наказания „лишаване от свобода” за срок от една до три години и
„глоба“ от 200 до 1 000 лв.
Както е известно, протичането на съдебното
следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК- чл.370 и сл. в хипотезата на чл.371
т.2 от същия вече не задължава съда към императивно приложение на чл.55 от НК
при определяне на наказанието, а предвижда същото да се определи при условията
на чл.58 а ал.1 от същия. Разбира се разпоредбата на ал.4 на чл. 58а дава
възможност да се приложи чл.55 на общо основание, т.е., ако освен
самопризнанието на подсъдимия, по делото са налице и многобройни или
изключителни смекчаващи обстоятелства и то такива, при които и най- ниското,
предвидено от закона наказание, се оказва несъразмерно тежко.
Първоинстанционният съд е анализирал и обсъдил
смекчаващите обстоятелства по делото, като е отчел като такова положителното
процесуално поведение на подсъдимия, насочено към оказване на съдействие за
разкриване на обективната истина, което е различно от формалното самопризнание,
въз основа на което се допуска и провежда диференцирана процедура по глава ХХVII от НПК. Други смекчаващи обстоятелства не се
констатират, поради което напълно обосновано е мотивирал, че няма смекчаващо
обстоятелство, което да се отличава с някаква изключителност, която да оправдае
приложение на чл.55 от НК. С този извод настоящият състав на въззивния съд се
солидаризира напълно.
Правилно са отчетени и отегчаващите обстоятелства
– изключително високото ниво на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия
– 3,00 на хиляда, два пъти и половина повече от границата, над която деянието
се инкриминира, обремененото съдебно минало, регистрираните многобройни други
административни нарушения на правилата за движение, допуснати от него като водач
на МПС.
При това положение правилно, обосновано и
законосъобразно първоинстанционният съд е определил наказанието при условията
на чл.58а ал.1 от НК, като е редуцирал същото с 1/3. Преценил е, че адекватното
наказание „лишаване от свобода“ е в размер от 1 година и 6 месеца и след
редукцията го е наложил за срок от 1 година. С оглед данните за съдебното
минало на подсъдимия, правилно е постановено това наказание да се изтърпи
ефективно, законосъобразен е и определеният режим на изтърпяване.
Така отмерено, това наказание е на практика между
средата и минимума, установени от закона и се явява дори твърде снизходително,
за да се намалява повече, както се иска по жалбата. Уместно е да се подчертае,
че при такова съдържание на
алкохол трудно би могло да се говори за каквито и да било рефлекси, способност
за съобразяване на пътна обстановка и пр. елементарни качества, нужни за
управлението на МПС и не е никак случайно, а напълно закономерно, че
подсъдимият е загубил контрол над управлението на автомобила и катастрофирал, а
изключително благоприятно за него стечение на обстоятелствата е, че при това не
е причинил вреди другиму. Поведението на подсъдимия е проява на дръзка и
непростима самонадеяност и пренебрежително отношение към закона. От значение е и, че предходните му осъждания
преобладаващо са за престъпления по транспорта, а две от тях – конкретно за
такова по чл.343б от НК.
Гореказаното се отнася и за наказанието „глоба“,
което е наложено в размер от 300 лв. при предвидени от нормата на закона
граници – от 200 до 1 000 лв., т.е. то също е незначително над законовия
минимум.
Що се отнася до наказанието „лишаване от правото
да се управлява МПС” , то в тази насока единствено може да се отправи критика
към първоинстанцинония съд за твърде краткия срок, за който на осн. чл.343г от НК е наложено същото – едва една година, който е неадекватен на концентрацията
на алкохол в кръвта от 3,00 на хиляда, но тази й част против присъдата няма
протест.
Искането да се постанови по реда на
чл.59 ал.4 от НК приспадане на времето, през което подсъдимият е бил лишен от
право да управлява МПС по административен ред считано от 23.VІ.2018 год. следва да се остави на свой ред без внимание, тъй като по ДП не
са налице данни за такова лишаване по административен ред.
Всичко гореизложено мотивира въззивният
съд да оцени оплакванията и искането по въззивната жалба напълно лишени от
основание, поради което ще следва да
останат без последици.
Вън от изрично наведените оплаквания и доводи, по
реда на служебната проверка по реда на чл.314 от НПК въззивната инстанция не
намери други основания да се отмени или измени атакуваната присъда.
Предвид гореизложеното, Хасковският
окръжен съд счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда- правилна
и законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №25 от 16.VІI.2018 год. по нохд № 266/2018 год. по описа на РС – Харманли.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: