№100
гр. Силистра, 07.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд,
гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми
септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаря Мирена Стефанова, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 29/2017 год. по
описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
– “Агро - България - 2008” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. № 87, вх. „А“, ет. 4, ап. 10,
представлявано от управителя АНХЕЛ КРУЗ КАЛВО КИНТАНИИЯ, испански гражданин,
роден на *** год. в Кастробарто (Бургос), Испания, чрез пълномощника си адвокат
Г.И.К. *** със СЪДЕБЕН АДРЕС:***, офис 1, тел. и факс 042/230064, чрез адвокат Г.К.,
желае съда да постанови решение с което да установи вземането на „Агро – България
- 2008” ЕООД, срещу К.Й.Н., с ЕГН **********,***, представляващо - сумата 36
000 лв. (тридесет и шест хиляди лева), неизплатено задължение по запис на
заповед, издаден на 19.07.2013г. в с. Ливада, обл. Бургас, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 14.07.2016г. - датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК, в Районен съд гр. Бургас до изплащане на вземането.
Моли съда да осъди К.Й.Н. да плати на „Агро – България - 2008” ЕООД,
направените в производството разноски.
Ответникът – К.Й.Н.,
с ЕГН **********,***, чрез процесуален
представител, представя писмен отговор на исковата молба, в който
обективира становище за неоснователност на предявения иск, като в тази връзка
желае същия да бъде отхвърлен от съда. Претендира разноски.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното:
От
фактическа страна
По
делото е приложен писмен документ съдържащ отличителните характеристики на
запис на заповед на предявяване издаден от ответника Н. в полза на “Агро - България
- 2008” ЕООД, за сумата от 36000 /тридесет и шест .хиляди/ лева. Препис от
ценната книга е приложен, към молбата и от него е видно, че падежът е определен
на 30.11.2014г. В документа са посочени две различни дати на издаване
19.07.2013г. и 19.07.2014г. По твърдение на ищеца издателят не е платил на
падежа, което мотивирало ремитента да инициира заповедно производство за
събиране на вземането си подавайки заявление по чл. 417 от ГПК, пред РС –
Бургас, който го изпратил по компетентност на РС - Тутракан. Така сезиран
състав на РС – Тутракан образувал ч.гл.д. № 303/2016г. по описа на съда и издал
заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на “Агро - България - 2008” ЕООД,
срещу ответника.
След
подадено от длъжника възражение срещу издадената заповед за изпълнение ищецът е
инициирал настоящото установително производство за да установи и докаже
съществуването на вземането си.
Ведно
с възражението по чл. 414 от ГПК, ответникът е подал и частна жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение обективирано в процесната заповед за
изпълнение. Сезиран с частната жалбата състав на ОС – Силистра се произнесъл по
нея с Определение от 28.04.2017г. постановено по в.ч.т.д. № 24/2017г. на СОС, с
което отменил разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилил издадения в
полза на търговското дружество изпълнителен лист.
От
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.
422 от ГПК, по допустимостта на който съдът се е произнесъл с Определение № 283
от 29.06.2017г. Разгледан по същество съда намира иска за основателен по
следните причини:
По делото не се спори относно обстоятелствата,
че ответника е страна по сделката обективирана в записа на заповед възоснова,
на който е издадена процесната заповед за изпълнение обективираща
претендираното от ищеца вземане. Единственото ответниково възражение се
основава на констатиран порок във формата на ценната книга изразяващ се в това,
че на две различни места в нея са посочени две различни дати на издаване,
съответно в началото на документа е посочено, че същия е издаден на
19.07.2013г. а на ред деветнадесети е посочено, че дата на издаване е
19.07.2014г. Ответникът намира, че това несъответствие е съществен порок във
формата на документа водещо до нередовност от външна страна и липса на
съответствие с изискванията на чл. 535 от ГПК, поради което записът не
удостоверява сключването на абстрактната сделка и не може да послужи за
изпълнителен титул в заповедното производство. Това според ответника е така
защото наличието на две различни дати на издаване води до липсата на достоверна
дата на сключване на сделката. Сочи се съдебна практика в подкрепа на
изложената ответникова теза.
Ищецът оспорва изложените възражение,
като счита, че макар в документа да са посочени две различни дати на издаване
това не представлява съществен порок и липса на задължителен реквизит обуславящ
нищожност на сделката, същата е действителна и обвързва ответника да изпълни
обективираното в нея задължение. Също сочи съдебна практика в подкрепа на
становището си.
Фактически спора е сведен до това дали
наличието на две различни дати на издаване посочени в процесния запис на
заповед представлява съществен порок и липса на задължителен реквизит водещ до
нищожност на сделката или не.
За
да формира становище по спорния въпрос съда се запозна с цитираната от страните
съдебна практика на ВКС и по конкретно с Определение № 413 от 18.06.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1019/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова. В
мотивите на определението съставът на върховния съд е коментирал, че нищожен е
запис на заповед, който не съдържа дата на издаване въобще, и макар в конкретната
ценна книга да са фигурирали две различни дати на издаване щом въззивния съд е
приел едната от тях за действителна то не е налице липса на задължителен
реквизит водещ до нищожност на сделката. Съставът на ВКС не е коментирал
правилността на извода на въззивния съд относно това, как е определил за
достоверна едната от двете дати налични в документа, нито е изследвал това
обстоятелство. За нуждите на касационното обжалване било достатъчно да се
установи, че записът е датиран надлежно.
В
Определение № 309 от 28.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 28/2010 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Мария Славчева, е разгледан аналогичен казус, в който в
записа на заповед са посочени две различни дати на съставяне и издаване. Според
състава на ВКС постановил определението от двойното битие на записа на заповед
- на ценна книга и на едностранна правна сделка следва извода, че той има
характера на частен диспозитивен документ. Поради това датата на съставянето му
като писмен документ съвпада с тази на неговото издаване поради, което запис на
заповед, съдържащ две различни дати, следва да бъде приравнен на запис на
заповед с липсваща дата на издаването му. За действителността на записа на
заповед законът изисква спазването на строго определена форма. Той трябва да
съдържа посочените в чл. 535 от ТЗ, реквизити. Липсата на някой от тях с
изключение на презумираните в чл. 536, ал. 2- 4 от ТЗ, води до недействителност
на сделката. Датата на издаването е един от задължителните реквизити, които
трябва да съдържа менителничния ефект. Установяването на последващо извършено
датиране или антидатиране е правно ирелевантно за действителността му,
достатъчно е посочената дата да е възможна. Конкретният случай не е такъв. В
представения запис на заповед са посочени две различни дати на издаване, което
препятства установяване на достоверната дата, а от там и липсата на такава.
Посочените
от страните и коментирани по горе актове на ВКС са противоречиви като правни
изводи по сходна фактология, същите не са постановени по реда на чл. 290 от ГПК, и в този смисъл не обвързват настоящия съдебен състав при формиране на
становището му по казуса.
Съдът
възприема тезата изложена в Определение № 309 от 28.04.2010 г. на ВКС по ч. т.
д. № 28/2010 г., II т. о., ТК. Няма спор относно обстоятелството, че процесния
запис на заповед съдържа две различни дати на издаване – 19.07.2013г. и
19.07.2014г. Това обуславя наличието на неяснота относно това коя е датата на
издаването му – задължителен реквизит на записа на заповед – изрично чл. 535,
т. 6 от ТЗ. Вписването на датата на издаване е необходимо с оглед преценката за
наличието на менителнична правоспособност и дееспособност, както и на
представителна власт при издаването на ефекта. Това означава, че процесният
запис на заповед е недействителен, тъй като не съдържа всички изискуеми за
съдържанието му реквизити по чл. 535 от ТЗ.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че предявените искови претенции са неоснователни и
следва да се отхвърлят, тъй като липсва годно доказателство удостоверяващо
подлежащо на изпълнение вземане на ищеца към ответника на соченото правно
основание – запис на заповед. Коментираният документ макар според настоящия съд
да не отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ, и не е годен изпълнителен
титул все пак съдържа обективирано волеизявление за задължение, което може
евентуално да легитимира ищеца, като кредитор на ответника и в едно исково
производство след установяване на задължението и по конкретно каузално
правоотношение последния да реализира претенциите си за изпълнение.
Предвид изхода на делото, направеното
своевременно искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да заплати
на ответника направените по делото разноски представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид направеното в срок възражение за
прекомерност на сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева посочена в
представения от ответника списък по чл. 80 от ГПК, платен адвокатски хонорар,
цената на иска и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 36,
ал. 2 от ЗА, съдът намира, че следва да присъди разноски в размер на 1610
/хиляда шестстотин и десет/ лева.
Водим от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
на “Агро - България - 2008” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. № 87, вх. „А“, ет. 4, ап. 10,
представлявано от управителя Анхел Круз Калво Кинтаниия, испански гражданин,
роден на *** год. в Кастробарто (Бургос), Испания, съда да постанови решение с
което да установи вземането на „Агро – България - 2008” ЕООД, срещу К.Й.Н., с
ЕГН **********,***, представляващо - сумата от 36 000 /тридесет и шест хиляди/
лева, неизплатено задължение по запис на заповед, издаден на 19.07.2013г. в с. Ливада,
обл. Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2016г.
- датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, в Районен съд гр. Бургас,
до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска
на “Агро - България - 2008” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. № 87, вх. „А“, ет. 4, ап. 10,
представлявано от управителя Анхел Круз Калво Кинтаниия, испански гражданин,
роден на *** год. в Кастробарто (Бургос), Испания, съда да осъди К.Й.Н., с ЕГН **********,***,
да му заплати направените по делото деловодни разноски.
ОСЪЖДА
“Агро
- България - 2008” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. № 87, вх. „А“, ет. 4, ап. 10, да заплати на К.Й.Н.,
с ЕГН **********,***, сумата от 1610 /хиляда шестстотин и десет/ лева, разноски
по настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:…………