Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 10.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 293 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е делбено, във фаза по извършване на делбата.
„ВИДЕКС“ АД ЕИК .,
гр. София е предявило срещу „ТЕРЕМ ЦАР САМУИЛ“ ЕИК ….. гр. Костенец обективно
съединени искове за заплащане на сумата
от 9072,00 лева, представляваща обезщетение за вреди и разходи по наемане,
съхранение и опазване на остатъчни продукти от изделия за периода от месец
октомври 2016 г. до месец декември 2017 г.. В условията на евентуалност сумата
се претендира, като възнаграждение за водене на чужда работа без пълномощие,
както и като неоснователно обогатяване.
Ищецът твърди, че
между него и ТЕРЕМ ЦАР САМУИЛ“ ЕИК . гр. Костенец е бил сключен договор №
8112/30.10.2012 г., по силата на който „Видекс“ АД е поел задължението да
извърши срещу възнаграждение последваща обработка на остатъчни продукти от
изделия, като с три протокола ищецът е получил такива изделия. Сочи се, че
договорът е бил развален по право, тъй като на 01.10.2014 г. в резултат на
взрив в завод Миджур ищецът е преустановил дейността си. Ответникът бил поканен
да организира обратното получаване на изделията, като е бил уведомен, че
настъпилият инцидент има характера на непреодолима сила. Твърди се, че ищецът е
извършил разходи за съхранение на изделията.
Ответникът оспорва
иска по основание и размер. Твърди се, че ищецът е бил в забава като не е
изпълнил задълженията си по договора за утилизация на съответните изделия преди
настъпването на непреодолимата сила, водеща до невъзможност за изпълнение на
договора. Твърди се, че ищецът не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение Оспорва се твърдението, че ищецът извършва разходи по съхранение
на вещите.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Страните не спорят а и от представения Договор №
812/30.10.2012 г. се установява, че ответникът „Терем Цар Самуил“ ЕООД е
възложило на „Видекс“ АД последваща обработка на остатъчни продукти от изделия,
описани по вид и количества в приемо-предавателни протоколи. В чл. 2 от
договора е уговорено, че изпълнителят приема да изпълни работата в срок до 30
работни дни, считано от датата на всеки отделен приемо-предавателен протокол .
По делото са приложени приемо-предавателен протокол №
705/19.11.2012 г. , приемо-предавателен протокол № 19 от 28.01.2013 г. и
приемо-предавателен протокол № 21 от 28.01.2013 г., за предаването на различни
изделия, за които страните не спорят, че не са били обработени съгласно
задълженията на изпълнителя по договора.
От ответника са представени и приемо-предавателни протоколи
№ 407/19.11.2014 г., № 14/31.01.2013 г., № 36/12.02.2013 г. № 37/12.02.2013 г.,
от които се установява, че на ищеца са били доставени и други изделия, които са
утилизирани.
От представения Протокол от 04.02.2013 г. се
установява, че „Видекс“ АД е получило 439 бр. бойна част от изделие 380-0300-0,
2195 кг взривно вещество и 2765,7 кг смесен метален скрап, средното количество
взривно вещество в едно изделие е 3,600 кг, а средното количество поучен
метален скрап от едно изделие е 8,400 кт.
По делото е представена фактура №
**********/03.06.2013 г., за която ищецът твърди, че удостоверява задължение на
„….“ ЕООД за изработка на стенд.
Съгласно представеното писма от 06.07.2017 г.,
29.09.2017 г. , 14.12.2017 г. и 08.03.2018 г. „Видекс“ АД е уведомило „…“ ЕООД,
че във връзка с настъпили форсмажорни обстоятелства на 01.10.2014 г. за
изпълнение на Договор № 812/30.10.2012 г. възложителят следва да организира
обратното получаване на получени от изпълнителя изделия.
От представения протокол № 5 от 17.10.2014 г. за
резултати от извършено разследване на злополуката, станала на 01.10.2014 г. се
установява, че в Завод „Миджур“, стопанисван от „Видекс“ АД е настъпил взрив, в
резултат на който се настъпила смърт на 15 работника.
Съгласно представения по делото нотариален акт за
прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот вместо изпълнение № 30,
том IV, рег. № 3117, дело № 516 от 2016 г. на Нотариус Р. К.,
рег. № 546 в Регистъра на Нотариалната камара „Видекс“ АД е прехвърлило на
„Нитроинженеринг“ ЕООД поземлен имот № 001424, находящ се в землището на с.
Горни Лом с площ от 357,140 дка, ведно с построените в имота сгради и
съоръжения.
Съгласно приложените Договор за наем на недвижим имот
№ 2016-053/10.09.2016 г. и № 889/01.02.2017
г. „Нитроинженеринг“ ЕООД е предоставило на „Видекс“ АД за временно ползване складове с номера № 1, №
3, № 4, № 5 и № 6 за срок от 1 година, като видно от приложение № 1 към
договора уговорената наемна цена е 1000 лева на склад, а от 01.02.2017 г. – на
1200 лева на склад
Впоследствие, видно
от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том I, рег. № 839, дело № 134/2017 г. . на Нотариус Р. К.,
рег. № 546 в Регистъра на Нотариалната камара „Нитроинженеринг“ ЕООД е продало
на „Миджур Манеджмънт Кънстръкшан“ ЕООД поземления имот, ведно с построените в
него сгради.
Видно от приложения договор за наем на недвижим имот №
892/24.04.2017 г. е предоставило на
„Видекс“ АД складове № 1, № 2, № 3, № 4, № 5 № 6, № 10 за срок до 01.09.2017 г.
срещу месечен наем от 625 лева за сграда
По делото са представени договор за прихващане на
вземания и фактури ведно с платежни нареждания, видно от които ищецът е погасил
задълженията си за заплащане на уговорената наемна цена по договорите за наем
на помещения.
От заключението на допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че
извършените от страна на „Видекс“ АД разходи за наем на склад № 6 за
периода от месец октомври 2016 г. до месец декември 2017 г. възлизат на 4671,00
лева. Вещото лице е посочило, че неутилизираните изделия на „Терем Цар Самуил“
ЕООД се съхраняват в склад № 6 и площта, която заемат е 42,25 кв. м. Според
вещото лице пазарната наемна цена на подобни складове варира между 2 и 3 лева
за кв. м.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че между
изделията, собственост на ответника и други изделия, съхраняващи се в склада
има известни отстояния, поради което и необходимата площ за съхранение на
процесните вещи е около 30 % от склада, който е с площ от около 450 кв. м.
Вещото лице уточнява, че сумата от 4670 лева е 30 процента от наема на целия
склад № 6, като в сумата е включен ДДС.
С оглед установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 96, ал.
2 ЗЗД, а в условията на евентуалност и с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД и
чл. 59 ЗЗД.
Страните не спорят, че помежду им е съществувало
облигационно правоотношение във връзка с последваща обработка на остатъчни
продукти от бойни изделия. Това правоотношение представлява по същността си
договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД, доколкото „Видекс“ АД в
качеството си на изпълнител е поел задължение да утилизира изделия бойни части,
собственост на „Терем Цар Самуил“ ЕООД.
От събраните по делото доказателства се установи, че
със 7 протокола ищецът е получил различни бойни части за преработка. Не се
спори и, че той е преработил част от получените изделия, като са останали
неутилизирани предадените с протоколи №
705/19.11.2012 г. , № 19 от 28.01.2013 г. и № 21 от 28.01.2013 г.
Не е спорно между страните а и е обществено известен
факт, че на 01.10.2014 г. е настъпило събитие – взрив в завод „.Миджур“, който
има характера на непреодолима сила, тъй като с оглед на последиците си
/унищожаване на производствените съоръжения и смърт на част от персонала/ е
била преустановена дейността на изпълнителя. Това форсмажорно обстоятелство
води до обективната невъзможност на „Видекс“ АД за изпълнение на договора.
Затова и в съответствие с чл. 89 ЗЗД, договорът е бил развален по право.
В този случай съобразно общото правило на чл. 88, ал.
1, съгласно което развалянето на договора има обратно действие, по аргумент от
чл. 55, ал. 1 ЗЗД всяка от страните следва да върне всичко, което е получила
във връзка с отпадналото основание.
Не се спори между страните, че ответникът не е получил
обратно намиращите се у ищеца изделия въпреки развалянето на договора.
Спорен е въпросът дали „Терем Цар Самуил“ ЕООД е имал
задължението да получи обратно неутилизираните изделия, т.е. дали е имал
качеството на кредитор, и оттам - след като не е организирал обратно
получаването на изделията е в забава и
дължи сторените от „Видекс“ АД разноски са съхранението им.
Съгласно чл. 96, ал. 1
ЗЗД когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и
длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици., а чл. 92,
ал. 2 повелява, че в тежест на кредитора
са необходимите разноски, направени поради неговата забава.
След като договорът е бил развален, то не може да се
търси на възложителя отговорност по чл. 95 и сл. ЗЗД, уреждащи хипотезите на
забава на кредитора по същинския договор за изработка.
След разваляне на договора и в съответствие с
правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за да се приеме, че е налице забава на кредитора,
изразяваща се в неоказване на необходимото съдействия, следва да се установи,
че той е имал задължението да получи тези неутилизирани изделия. Според
настоящия състав за ответника не е възникнало задължение, а право да получи
обратно изделията, предмет на сключения договор. Това е така, защото самият
ищец е бил в забава при изпълнение на същинския договор за изработка. В
отношенията между страните, доколкото спорът е във връзка с последиците от
развалянето на субективна търговска сделка значение има и правилото на чл. 306,
ал. 1 ТЗ, съгласно което длъжникът по търговска сделка не отговаря за
неизпълнението, причинено от непреодолима сила, но ако длъжникът е бил в
забава, той не може да се позовава на непреодолима сила и в този случай рискът
от неизпълнението на договора е преминал върху него.
В случая се установи, че ищецът към момента на
настъпване на форсмажорното обстоятелство на 01.10.2014 г. е бил в забава, тъй
като не е утилизирал в уговорения между страните срок предоставените му във
връзка договора за изработка изделия. Това означава, че той не би могъл да се
позове на непреодолимата сила като основание за неизпълнение на задълженията му
по договора.
Ето защо, съдът приема, че ответникът няма качеството
на кредитор спрямо ищеца за получаването на изделията и оттам – той не може да
изпадне в забава, така че да дължи обезщетение по чл. 96, ал. 2 ЗЗД, поради
което и главният иск за заплащане на сумата от 9072 лева, представляваща
обезщетение за вреди и разходи по наемане, съхранение и опазване на остатъчни
продукти от изделия за периода от месец октомври 2016 г. до месец декември 2017
г. е неоснователен.
Съдът намира за уместно да отбележи, че ако се
изследва действителната воля на страните в съответствие с чл. 20 ЗЗД и като се
съобрази сключения договор, съгласно който изпълнителят /чл. 4/ е имал
задължението да транспортира изделията, предмет на договора, до
производствената си база в с. Горни Лом, то евентуалното връщане на тези
изделия би следвало да бъде осъществено именно от изпълнителя.
По отношение на евентуалния иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД
съдът приема следното:
За да възникне отговорността на лицето, в чиято полза
е извършена работа без пълномощие, е необходимо да се установи, че е предприета
чужда работа /правни или фактически действия в чужд интерес/; да съществува
намерение да се управлява чуждата работа и това да е извършено доброволно, а не
в изпълнение на законово задължение, като отговорността на лицето, в чиято
полза е извършена работата се свежда до това да върне на гестора всички разноски,
които е направил и да го обезщети за поетите лични задължения,. Това задължение
за доминуса се поражда само ако работата е била предприета уместно и е била
добре управлявана.
В конкретния случай неутилизираните изделия несъмнено
са собственост на ответника, като ищецът е предприел действия по съхранение и
опазване на тези изделия след разваляне на договора и без изрично тази работа
да му е била възложена. От друга страна обаче, не се установи тази работа да е
била извършена доброволно. Тя произтича от
обстоятелството, че ищецът не е изпълнил договорното си задължение в
срок, като изделията са останали в негово владение след разваляне на
договора. В случая рискът от погиване на
вещите е именно на ищеца предвид забавата на изпълнение на договора и сторените
от него разноски са съхранението им е в негов интерес.
В този смисъл съдът приема, че искът за заплащане на
сумата от 9072 лева като възнаграждение за водене на чужда работа без
пълномощие за неоснователен.
По отношение на евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД съдът
приема следното
Правилата за неоснователното обогатяване, уредени в чл. 59 ЗЗД се прилагат само
когато отношенията между страните не са уредени от особени или от други общи
правила (затова отговорността по чл. 59 ЗЗД е субсидиарна). Когато
договорите се развалят, отменят или прекратяват по друга причина (напр. отказ
от договора, настъпване на прекратително условие, обективна невъзможност за
изпълнение и др.), отношенията между страните се уреждат от правилата за
съответния договор, а ако липсват такива - от правилата на чл. 55 - 58
ЗЗД.
В случая между страните е съществувал валиден договор,
който е бил развален по право, поради което и ищецът не би могъл да претендира
обезщетение за неоснователно обогатяване на основание чл. 59 ЗЗД. Освен това в
хода на производството не бе установено разместване на имуществени блага, респ.
обогатяване на ответника в посочения от ищеца размер.
Ето защо и този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД
ищецът дължи на ответника сторените разноски, които възлизат на 784,00 лева,
съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Ръководен
от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „ВИДЕКС“ АД ЕИК . седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „.“ №. против
„ТЕРЕМ ЦАР САМУИЛ“ ЕИК., седалище и адрес на управление гр. Костенец, ел. „.“ № за заплащане на сумата от 9072,00 лв. /девет
хиляди и седемдесет и два лева/,
представляваща обезщетение за вреди и разходи по наемане, съхранение и
опазване на остатъчни продукти от изделия за периода от месец октомври 2016 г.
до месец декември 2017 г. , ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска на ВИДЕКС“ АД ЕИК ., седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „.“ №. против „ТЕРЕМ ЦАР
САМУИЛ“ ЕИК . седалище и адрес на управление
гр. Костенец, ел. „.“ № . за заплащане на сумата от 9072,00 лв. /девет
хиляди и седемдесет и два лева/,
представляваща възнаграждение за водене на чужда работа без пълномощие,
включваща разходи по наемане, съхранение и опазване на остатъчни продукти от
изделия за периода от месец октомври 2016 г. до месец декември 2017 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане
на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ВИДЕКС“ АД ЕИК . седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „……“ № ..против „ТЕРЕМ ЦАР САМУИЛ“ ЕИК ., седалище и
адрес на управление гр. Костенец, ел. „“
№ за заплащане на сумата от 9072,00 лв.
/девет хиляди и седемдесет и два лева/,
представляваща сума, с която ответника се е обогатил, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА ВИДЕКС“ АД ЕИК., седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „.“ № .. ДА ЗАПЛАТИ НА „ТЕРЕМ
ЦАР САМУИЛ“ ЕИК., седалище и адрес на управление гр. Костенец, ел. „Хан Исперих“ № . сумата от 787,00 лв. /седемстотин осемдесет и
седем лева/ разноски в производството
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Йорданова/