Присъда по НОХД №84/2025 на Районен съд - Дулово

Номер на акта: 19
Дата: 21 октомври 2025 г. (в сила от 6 ноември 2025 г.)
Съдия: Емил Василев Николаев
Дело: 20253410200084
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 май 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 19
гр. Дулово, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря Ивелина В. Кънева
и прокурора М. Вл. Р.
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Наказателно дело от общ
характер № 20253410200084 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. М., ЕГН **********,
*****************************

за ВИНОВЕН в това, че през периода******* г. до ***** г. вкл., в *********** след
като е бил осъден със съдебно решение № ****** г. по гр. д. № ******г. на PC - ********,
влязло в законна сила на ******* г., да издържа своя низходяща - дъщеря си Н. М. А., родена
на ****** г., като заплаща месечна издръжка в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева,
чрез нейната майка и законен представител Д. С. М. от **********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: в размер на
13 месечни вноски за месеците - от ****** г. до ******* г., вкл., на обща стойност 3 250.00
/три хиляда двеста и петдесет/ лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като преди
постановяване на присъдата от първата инстанция е изпълнил задължението си и не са
настъпили други вредни последици за пострадА.я.
На осн. чл. 183, ал. 3 от НК деецът НЕ СЕ НАКАЗВА.

Присъдата подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в 15-дневен срок.


1
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

2

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда № 19 от 03.09.2025 год.
постановена по НОХД № 84 от 21.10.2025 г. на ДРС

Производството пред РС - Дулово е образувано по внесен от Районна прокуратура
Силистра обвинителен акт срещу подсъдимия М.А.М., ЕГН **********, роден
*********************, за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението, което намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин. Считам, че същият следва да бъде признат за виновен, но да не му бъде
налагано наказание, предвид изпълнение на задължението за процесния период.
Защитникът се присъединява към становището на прокурора. Намира, че
подсъдимият преди постановяване на присъдата е изпълнил задължението и с оглед
разпоредбата на чл. 183, ал.3 от НК не следва да бъде наказван.
Подсъдимият р. пр., не се явява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
След разглеждане на събраните доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното: Подсъдимият М.А.М. съжителствал на семейни начала със
свидетелката Д. С. М. до ****г., като от съвместното им съжителство се родило детето им –
малолетната Н. М. А., родена на **** г. С влязло в сила на **** г. Решение №*** г. по гр.д.
№**** г. на Районен съд – **** упражняването на родителските права по отношение на това
дете е предоставено на майката (свид. Д.М.), а подсъдимият е осъден да заплаща на детето
чрез неговата майка месечна издръжка в размер на 250 лева. Подсъдимият М.М. бил
надлежно уведомен за това задължение – по делото е приложена разписка, от която е видно,
че той лично е получил препис от посоченото съдебно решение. След влизане в сила на
решението подсъдимият не изпълнил задължението си за издръжка на детето. За периода от
***** г. до **** г. включително той не е заплатил нито една от дължимите месечни вноски
за издръжка, общо 13 поредни месечни вноски в размер на 250 лв. всяка, или всичко 3 250
лева. Вследствие на бездействието на подсъдимия издръжката за посочения период не
постъпила при законния представител на детето. Непосредствените грижи по отглеждането
и издръжката на малолетната Н. през това време се понесли изцяло от нейната майка.
Частично, за някои месеци, била отпусната и държавна помощ за издръжка по реда на
Наредбата за изплащане на присъдена издръжка – по делото е установено, че Община
Дулово е изплащала на майката суми за издръжка на детето за периода *** – *****г. в общ
размер на 300 лв., поради неплащане от страна на подсъдимия. Въпреки това към края на
**** г. задължението на подсъдимия за издръжка оставало неизпълнено за повече от една
година..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съдът възприема като безспорно доказана въз
основа на всички събрани и проверени доказателства по делото. В хода на съдебното
следствие, след надлежна процедура по чл. 283 от НПК, съдът приобщи като доказателства
всички относими материали от досъдебно производство №**** г. по описа на РУ–***, които
са имащи значение за изясняване на фактите по делото. От тези писмени доказателства се
установяват несъмнено както влизането в сила на горепосоченото гражданско решение (и
съдържащото се в него задължение на подсъдимия да заплаща издръжка), така и фактът, че
1
подсъдимият е бил уведомен за това свое задължение (видно от приложеното съобщение с
разписка, подписана от него). Неизпълнението на задължението за издръжка се доказва от
материалите по изпълнително дело №**** на държавен съдебен изпълнител при РС–Дулово
– от представените справки е видно, че до началото на ****г. по това изпълнително дело е
постъпила само една принудително събрана сума (250 лв. през ***** г.), както и че за три
месеца от края на *** г. издръжката е била авансово изплащана от Общината. Показанията
на свидетелката Д. С. М. – майка и законен представител на пострадалото дете – са
последователни и логични и също потвърждават горното: свидетелката заявява, че след
постановяване на решението подсъдимият не е заплащал издръжка в периода повече от
година, като едва през м. *** г. и **** г. е получила суми по 250 лв. (за тези месеци) по
банков път. Съдът кредитира изцяло показанията на тази свидетелка, доколкото те
кореспондират с писмените доказателства и няма основание за тяхната заинтересованост
или необективност – тя дава обяснение като пряк потърпевш от неизпълнението на
задължението и изявленията относно неполучените суми са подкрепени от официалните
документи по делото.

В подкрепа на фактическата обстановка са и представените по делото писмени
доказателства относно самоличността и съдебния статус на подсъдимия: от приложената
справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан, а от служебна справка на
Районна прокуратура – Силистра се удостоверява, че спрямо него не е била прилагана
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК (т.е. не е освобождаван от наказателна отговорност по
предходно дело за неплащане на издръжка). Тези обстоятелства са релевантни за преценката
на отговорността на дееца.

Следва да се отбележи също, че в хода на настоящото съдебно производство
подсъдимият е погасил изцяло своя просрочен дълг за издръжка към детето. По делото е
приобщено писмо от съдебния изпълнител, от което се установява, че на **** г.
подсъдимият М. М. е внесъл сумата от 3 250 лева, с която изцяло е погасил неплатените
дължими вноски за периода, включен в обвинението *** – **** г.). Това бе потвърдено и от
показанията на свидетелката М.в съдебно заседание – тя заяви, че подсъдимият е започнал
да заплаща редовно месечната издръжка след образуване на наказателното производство и
към настоящия момент няма неиздължени суми, като всички дългове за издръжка до **** г.
са изплатени. Съдът кредитира и тези показания, доколкото същите са в пълно съответствие
с официалната справка от съдебния изпълнител.

От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си
подсъдимият М.А.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс. Безспорно е по делото, че
подсъдимият е лице, осъдено да издържа свой низходящ (малолетната си дъщеря), с
установено със съдебен акт текущо парично задължение за издръжка (ежемесечно по 250
лв.), което е знаел че дължи. Въпреки това той съзнателно не е изпълнил това свое законово
задължение в размер на повече от две месечни вноски – в случая неплащани са поредни
дължими суми за цели тринадесет месеца. От обективна страна са налице всички елементи
на престъплението неплащане на издръжка по чл.183, ал.1 НК: подсъдимият, след като е бил
надлежно осъден да издържа свое малолетно дете, не е платил най-малко две дължими
месечни вноски. С деянието си той е засегнал обществените отношения, свързани със
защитата на семейството и дълга на родителя да осигурява издръжка на своето дете – тези
отношения са пряко охранявани от разглежданата наказателноправна норма.
2

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2 НК. Подсъдимият е съзнавал своето задължение да заплаща издръжка (бил е надлежно
уведомен за съдебното решение и неговото задължение по него) и е разбирал обществената
опасност от неизпълнението му (че лишава своето малолетно дете от необходимите средства
за издръжка), като въпреки това умишлено не е изпълнил това си задължение. Налице е
съзнателно бездействие на дееца, насочено към неплащане на дължимите суми, като не се
установяват обективни причини, които биха могли да го извинят. В хода на делото
подсъдимият не е ангажирал доказателства за невъзможност да плаща издръжката; видно е,
че през част от периода той е работил (според данните за наложения запор върху трудово
възнаграждение), а впоследствие след образуване на делото е започнал да плаща редовно –
което недвусмислено показва, че неплащането му през инкриминирания период е било
резултат на нежелание, а не на невъзможност. Ето защо съдът приема, че подсъдимият е
действал виновно – с настъпило престъпно намерение да не издължи дължимата издръжка,
изпълвайки по този начин субективните признаци на престъплението по чл.183, ал.1 НК.

По делото не се установяват основания за изключване на вината или обществената
опасност на деянието. Налице е противоправно и общественоопасно деяние, извършено от
дееспособен и вменяем субект, което не се характеризира като малозначително по смисъла
на чл.9, ал.2 НК (напротив – продължителното неизпълнение на задължението за издръжка
на малолетно дете по никакъв начин не може да се счете за малозначително, тъй като засяга
съществени блага и интереси на пострадалото дете). Съдът отбелязва, че разпоредбата на
чл.183, ал.3 от НК предвижда специална възможност деецът да бъде освободен от наказание
ако преди постановяване на присъдата изпълни задължението си и няма настъпили други
вредни последици за пострадалия – този въпрос се разглежда по-долу при обсъждане на
отговорността и наказанието.

Относно наказанието и прилагането на чл.183, ал.3 НК:
С оглед гореизложеното, съдът достига до извода, че подсъдимият е виновен в
извършване на престъпление от общ характер, за което по принцип следва да бъде
ангажирана наказателната му отговорност. Съдът обаче намира, че в случая са налице
законовите предпоставки на чл.183, ал.3 от НК, при които деецът не се наказва. Както беше
изяснено, подсъдимият изпълни изцяло своето парично задължение за издръжка преди
постановяването на присъдата от настоящата инстанция – дължимата сума от 3 250 лв.,
представляваща неизплатените издръжки за инкриминирания период, е изцяло погасена към
*** г. По този начин подсъдимият фактически е предоставил на пострадалото дете
финансовите средства, които се дължат, макар и със значително закъснение. Съдът
приема, че не са настъпили други вредни последици за пострадалата – макар детето да е
било временно лишено от издръжката си през***г., неговата майка (свид. М.) е успяла да
поеме грижата и прехраната му, като дори е получила подпомагане от държавата за част от
периода, а към момента на приключване на делото детето вече е получило пълния размер на
полагащите му се средства. Няма данни това временно забавяне на издръжката да е
причинило трайни или непоправими вреди – финансовият пропуск е наваксан, а
материалният интерес на пострадалата е защитен в пълен обем. Ето защо са изпълнени и
двете условия по чл.183, ал.3 НК: подсъдимият е изпълнил задължението си и не са налице
други вредни последици за пострадалата малолетна.

При това положение законът императивно разпорежда, че „деецът не се наказва“
(чл.183, ал.3 НК). Това означава, че макар подсъдимият да е извършил престъплението и да
3
бъде признат за виновен, не следва да му се налага наказание. Съдът съобрази, че няма
пречки да се приложи този специален институт – подсъдимият досега не е ползвал
еднократното привилегировано освобождаване по чл.183, ал.3 (както се установява от
прокурорската справка), и по делото искането за прилагането му се подкрепя както от
защитата, така и от представителя на прокуратурата. Поради това съдът счита, че
наказателната отговорност на дееца следва да бъде реализирана именно чрез прилагане на
разпоредбата на чл.183, ал.3 НК. Подсъдимият се признава за виновен, но не му се налага
наказание – той ще се ползва от законовата възможност да не бъде наказан криминално, тъй
като постфактум е поправил вредоносния резултат от деянието си. Вследствие на това
подсъдимият не се счита за осъден за престъпление (арг. чл.183, ал.3, изр. последно НК).
Настоящият съдебен състав намира, че този резултат съответства на целите на закона – в
случая първостепенно значение имат интересите на детето да получи дължимата издръжка,
което бе постигнато. Едновременно с това самият наказателен процес изигра превантивната
си роля, мотивирайки подсъдимия доброволно да изпълни задълженията си. При това
развитие на обстоятелствата, налагането на наказание се явява ненужно, поради което съдът
го освобождава от наказание съгласно чл.183, ал.3 от НК.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.



Районен съдия:

4