МОТИВИ по НОХД №30049/2009 г. по описа на Районен съд-М.
Подсъдимият Ц. Д. А. е обвинен в това, че
на 19.11.2008 г. в с. Г. Д., обл. М., като непълнолетен, но можещ да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел от
владението на Т. И. С движими вещи – мобилен телефон “Сименс М 65” в комплект
със СИМ карта и батерия на обща стойност 90 лв., без съгласието на собственика,
с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен –
престъпление по чл.194 ал.3 вр. с ал.1 НК вр. с чл.6З ал.1 т.4 НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли
съда след като признае подсъдимия за виновен да му наложи наказание пробация, тъй
като другото предвидено в закона наказание – обществено порицание няма да
изиграе превъзпитателна роля по отношение на Ц. А., тъй като Т. наказание вече
му е налагано три пъти.
Подсъдимият
Ц. Д. А. се признава за виновен и съжалява за стореното. При условията на чл.371
т.2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти, като
заявява на съда, че се разкайва от постъпката си и това повече няма да се
повтаря.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. З.
М. дава съгласие по смисъла на чл.371 т.1 НПК и моли съда да определи наказание,
след като приложи разпоредбата на чл.55 НК, а именно пробация с първите две
пробационни мерки за срок към минимума предвиден в закона.
Производството е по чл.370 и сл. от НПК –
проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни. На основание чл.373 ал.1 НПК във вр. с чл.283 НПК, съдът прие събраните
в досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
Подсъдимият Ц. А. xxx заедно с родителите
си Г. Ц. М. и Д. А. М.. Ученик е в 11 клас на ПГ по СС “М. М. ” с. Г. Д., обл. М.
и е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер.
Свидетелят Т. И. С също е ученик в
училището на подсъдимия и учи дневна форма. Живее в пансиона към училището.
На 19 ноември 2008 г., С. решава да зареди
мобилния си телефон “Сименс М 65” в комплект със СИМ карта и го включва в
зарядното устройство, а него в ел. мрежата. Излиза от стаята и по навик забравя
да заключи същата. Възползвайки се от това обстоятелство там влиза подсъдимия
необезпокояван от никого взима мобилния телефон със СИМ картата в него и
зарядното устройство и напуска стаята. В този момент е забелязан от свидетеля Т.
Т. Р, който веднага казал на С., че в стаята му е влизал подсъдимия. След като
установил липсата на телефона, С. подал жалба в РПУ-М..
При условията на чл.372 ал.4 НПК, съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като взе
предвид и направените в с. з. самопризнание от подсъдимия, които се подкрепят
от доказателствата събрани на досъдебното производство.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. С деянието си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.194 ал.3 вр. с ал.1 НК вр. с чл.6З ал.1 т.4 НК, а именно: на
19.11.2008 г. в с. Г. Д., обл. М., като непълнолетен, но можещ да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел от
владението на Т. И. С движими вещи – мобилен телефон “Сименс М 65” в комплект със
СИМ карта и батерия на обща стойност 90 лв., без съгласието на собственика, с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.
От субективна страна деянието е извършено
с пряк умисъл. Причините за извършване на същото са желание за облагодетелстване
по престъпен начин и незачитане на правовия ред в страната.
С оглед установената по-горе фактическа
обстановка, подкрепена от събраните по делото доказателства и направеното
самопризнание, с деянието си непълнолетния Ц. Д. А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.194 ал.3 вр. с ал.1 НК вр. с
чл.6З ал.1 т.4 НК и съдът го призна за виновен. След редукцията на чл.63 НК, която
разпоредба предвижда задължителна замяна на предвиденото в особената част на НК
наказание, когато престъплението е извършено от непълнолетен, на А. съдът
определи наказание ПРОБАЦИЯ, като му налага
пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 НК - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ и двете
мерки за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА;
При определяне вида и размера на
наложените наказания, съдът съобрази целите на чл.36 НК, всички обстоятелства
от правно значение за индивидуализацията на наказанията, като ги определи при
условията на чл. с чл.6З ал.1 т.4 НК. Съдът намира, че другото предвидено в
закона наказание - обществено порицание няма да изиграе възпитателна роля по
отоношение на този непълнолетен подсъдим, тъй като до момента същото наказание
му е налагано по три влезли в сила присъди на А. за извършени престъпления
против собствеността. Подсъдимият действително е ученик, но родителите му не
осъществяват контрол върху него и същият не посещава редовно учебни занятия, а
извършва кражби.
С така наложеното по вид и размер наказание
съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и
генералната превенция, а наказанията да въздейства поправително, предупредително
и възпитателно по отношение на подсъдимия и останалите граждани.
При този изход на делото подсъдимия Ц. Д.
А. чрез законните си представители Г. Ц. М. и Д. А. М. да заплатят по сметка на
ВСС-С. сумата от 40 лв. - направени по делото разноски за вещо лице, както и 5
лв. - държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При така изложените мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: